№ 39
гр. Русе, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Й. Дамаскинов
Светослав Тодоров
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20234501000047 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.
„ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД гр.София, ЕИК175074752,
чрез юрисконсулт Р.И. е обжалвало постановеното по гр.д.№316/2022г. по
описа на РРС решение, в частите, с които са отхвърлени предявените
установителни искове срещу М. З. и Г. З. за главница над сумата 2386.20лв.
до 2475.40лв. и за договорно възнаграждение в размер на 1878.12лв. Излага
оплаквания за неправилност на решението, подробно посочени в жалбата и
иска неговата отмяна и уважаване на исковете. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Насрещната страна-въззиваемите М. З. и Г. З. са подали отговор на
въззвивната жалба чрез пълномощник адвокат Й. П., в който застъпват
становище за нейната неоснователност и искат в тези части решението да
бъде потвърдено, като претендират разноски.
М. Г. З. и Г. В. З. чрез пълномощник адвокат Й. П. са подали
1
насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, с която е уважен иска за
главница за сумата над 1040.06лв. Излагат се оплаквания за неправилност на
решението в тази част и се иска неговата отмяна и отхвърляне на претенцията
за главница над сумата 1040.06лв. до уважения размер 2386.20лв.
Претендират се разноски за двете инстанции и за заповедното производство.
„ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД гр.София, ЕИК175074752, чрез
юрисконсулт Р.И. е подало отговор на насрещната въззивна жалба, като счита
същата за неоснователна, а решението правилно в тази част и иска да бъде
потвърдено.
Съдът като взе предвид оплакванията в двете жалби и след като
провери допустимостта и правилността на решението в обжалваните части, с
оглед оплакванията, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в законния
срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане по същество. Аналогично е положението и с насрещната
въззивна жалба.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за установяване
съществуване на вземане на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД гр.София по
отношение на М. З. и Г. З., в качеството им на наследници на В.Д. З.,
кредитополучател, произтичащо от Договор за потребителски кредит Профи
кредит стандарт №**********, за сумата 2562.33лв.-главница, договорно
възнаграждение-1878.12лв., възнаграждение за пакет допълнителни услуги
2505.61лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5890/2021г. по описа на РРС. В исковата молба
ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД твърди, че на 17.09.2018г.
сключили процесния договор за потребителски кредит с В.Д. З. при следните
параметри: сума на кредита-2600лв., срок на кредита-36 месеца, размер на
вноската-126.87лв., ГПР-48.90%, годишен лихвен %-41.17%, лихвен % на ден-
0.11%, общо задължение по кредита-4567.32лв. По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет услуги-2580.12лв.,
размер на вноска по закупен пакет допълнителни услуги-71.67лв. Общо
задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги-7147.44лв., общ
размер на вноска 198.54лв., дата на погасяване-първи ден от месеца. На
06.12.2018г. бил сключен анекс №1 към договора, неразделна част от който е
2
нов погасителен план. Кредитополучателят заплатил само една вноска,
сумата 213.18лв. Претендирал е установяване на горепосочените вземания по
отношения на ответниците, наследници на В. З., срещу които била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№5890/2021г. по описа на РРС, а те подали възражение.
Ответниците са оспорили исковете. Оспорили са действителността
на ДПК.
С решението си първоинстанционния съд е уважил иска за сумата
2386.20лв.-главница по ДПК, отхвърлил го е в останалата част до сумата
2562.33лв., както и е отхвърлил изцяло останалите искове - за договорно
възнаграждение и за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
За да отхвърли исковете, районният съд е приел, че е налице
недействителност на клаузите, касаещи възнаградителната лихва и пакета
допълнителни услуги, както и че целия ДПК е недействителен. Приел е, че се
дължи чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи. За да
уважи искът за главница над сумата 1040.06лв., съдът е приел, че получената
сума по ДПК е 2600лв., като от нея е приспаднал заплатената от
кредитополучателя сума 213.80лв., поради което го е уважил за 2386.20лв.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са
неоснователни, а решението в обжалваните чу части е правилно и следва да
бъде потвърдено в хипотезата на чл. 272 ГПК чрез препращане към мотивите
на първоинстанционния съд, който е обсъдил задълбочено и в пълнота
събраните по делото доказателства и при липсата на допуснати процесуални
нарушения е приложил правилно материалния закон.
Изцяло са неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че
неправилно е прието от първоинстанционния съд, че ДПК е недействителен.
От заключението на икономическата експертиза е установено, че след като
бъдат включени разходите за възнаграждението за закупения пакет от
допълнителни услуги, ГПР възлиза на 124.17%, а оскъпяването на кредита с
включването им е 174.90%. Горното е нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, което
води до недействителност на ДПК, съответно, приложимост на чл.23 ЗПК.
В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. С процесния договор за потребителски
3
кредит страните са сключили и споразумение за предоставяне на
допълнителен пакет от услуги, свързани с усвояването и управлението на
кредита и услуга, гарантираща улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства, срещу възнаграждение за пакета в размер на
2580.12 лева, почти равно на размера на кредита /повече от 99%/. Настоящият
съдебен състав намира това споразумение за нищожно на основание чл. 21,
ал. 1 от ЗПК, както е прието и от районния съд, тъй като същото е договорено
в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Включените в
допълнителния пакет услуги по същността си представляват действия,
обслужващи усвояването и управлението на кредита, поради което не може
да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Регламентираните в чл. 10а, ал. 1 ЗПК допълнителни услуги са такива услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора. В настоящия случай обаче посочените в споразумението
допълнителни услуги по своята същност касаят изпълнението на
задълженията на потребителя по договора – конкретно тези описани по т. 2, т.
3 и т. 4 от Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
респ.-на кредитодателя по отношение на описаната по т. 1 допълнителна
услуга, като по отношение на нея съдът намира, че по същността си е
действие по усвояването на кредита. Освен това с уговарянето на
допълнително възнаграждение от 2580.12лв., се заобикаля разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на посочените суми по
пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално
представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до
надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че с процесното споразумение е
договорено предварително заплащане на възнаграждението от потребителя,
т.е., то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените
услуги, както е посочено и в самото споразумение и без значение е дали някоя
от тези услуги ще бъде използвана от потребителя. Принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при
хипотетично ползване на такава. Също така, следва да се има предвид и
факта, че с оглед на естеството на част от изброените допълнителни услуги,
на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което
4
страната има по силата на закона, като правото на страните да инициират
предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски,
което води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното
правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна- потребителя,
заплаща правото си да договоря с другата страна- кредитора за изменение на
параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран
определен резултат, а той зависи от волята на другата страна – кредитора.
Ето защо, оплакванията във въззивната жалба в тази връзка са изцяло
неоснователни. Предвид гореизложеното и поради съвпадането на изводите
на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в
обжалваните от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД части се явява правилно
и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е оплакването в насрещната въззивна жалба за
неправилност на решението, поради приетото от съда, че получената от
кредитополучателя сума е в размер на 2600лв. Видно от самия ДПК, в Раздел
V, е посочена сума за рефинансиране 1346.14 /без съмнение сумата е в лева,
тъй като кредита се отпуска в лева/, а сумата по кредита е 2600лв. На
18.09.2018г. на кредитополучателя е преведена сумата 1253.86лв. Сумата
1346.14лв. е отнесена по друго задължение на кредитополучателя / по ДПК №
**********/ с вътрешно банкова трансакция. Последното твърдение на
ищеца, релевирано в молбата по чл.143 ГПК вх.№11148/05.05.22г. не е
оспорено от ответниците. Че предоставената по ДПК сума е 2600лв., а не
както ответниците твърдят 1253.86лв., е очевидно и от подписаните от
наследодателя погасителни планове към договора и анекса, които не са
оспорени. Ето защо решението е правилно в обжалваната с насрещната жалба
част и следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на двете жалби-въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба, направените от страните разноски остават за
тяхна сметка, така, както са направени.
5
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1169/21.09.2022г., постановено по гр.д.
№316/2022г. по описа на Районен съд Русе, ХI-ти граждански състав в
обжалваните части.
В останалата част, решението като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6