№ 482
гр. Варна, 25.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20253001000387 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
въззивна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД срещу решение
рег. № 255/13.06.2025г. по електронно дело 20253100900019 (ТД 19/2025г. по
описа на ОС-Варна), в частите, с които е била присъдена сума от 30 000лв.,
като допълнителен остатък над доброволно изплатено обезщетение по
предявена на осн.чл.432, ал.1 от КЗ застрахователна претенция на увредена
дъщеря от смъртта на баща й, пострадал при ПТП пешеходец, както и
съответно са били разпределени разноски.
По предварителните въпроси: Въззивната жалба е депозирана чрез
упълномощения юрисконсулт в рамките на преклузивния срок (считано от
връчване на акта на представителя) и е редовна: съдържа изискуемите по
чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК. Дължимата държавна
такса по въззивното обжалване е внесена.
Независимо, че подпомагащата въззивника застрахована С. Б. е
пропуснала възможността да изложи самостоятелни оплаквания (нередовната
й жалба е била върната), правото й да участва в процеса като помагач на
въззивника не е отпаднало и следва да бъде уведомена за заседанието на
настоящата инстанция.
В срока по чл. 263 ГПК насрещната въззиваема страна е упражнила
право на отговор по жалбата.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на неизгодна за
жалбоподателя част от обжалваем съдебен акт. Пълномощниците на
насрещните главни страни са легитимирани да упражняват защита във всички
инстанции. Съдът приема, че въззивното производството по акта по същество
е допустимо.
1
Доклад по въззивната жалба:
Въззивникът ответник „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, чрез
юрк. Р. излага оплаквания за необосновано установяване на фактите, посочени
по възражението за съществен принос на пострадалия за началното му
увреждане, довело в последствие до смъртта му, като се сочат противоречиво
установено място на пресичане (по продължение на тротоар, какъвто е прието
че липсва на местопроизшествието) и неправилна преценка на съответствието
на установеното поведение на пешеходеца(движение по пътно платно и
пресичане на необозначено място без да се огледа и изчака маневрата на
видим за него автомобил) с правилата за движение. Обосновано е и оплакване
за игнориране на значението на безспорен фактор, довел до леталния изход
(предхождащо изключително влошено здравословно състояние и напреднала
възраст на пострадалия). В тази връзка се сочи и необосновано кредитиране на
оспорено от въззивника експертно заключение, което не е изяснило генезисът
и развитието на заболяването, причинило непосредствено смъртта на
пациента след лечението на телесното увреждане, и е останало изолирано от
другите доказателства (събрани в наказателно производство за престъпното
деяние на застрахования и фактите признати от самата ищца). Вместо да
отрече доказателствената стойност на това неубедително заключение и не е
назначил поисканата от въззивника повторна експертиза, съдът е допуснал
нарушение на процесуалните правила и не е изяснил изцяло обстоятелствата,
значими за оценката на различните „конкуриращи“ причинни фактори,
включително и поведението на самата ищца по осигуряване на адекватни
грижи и медицинско наблюдение на възрастния й родител в обем, необходим
за предотвратяване на усложненията, довели до смъртта му. Отделно са
изложени оплаквания по приложение на критериите за справедливо
остойностяване на неимуществени вреди, понесени при смърт на родител,
като се акцентира на напреднала възраст на починалия (90 г.), липсата на
общност на домакинствата със самостоятелната дъщеря(60г.), която не е поела
сама грижи за пострадалия, а го е настанила в хоспис и сравнително краткия
период на възстановяване на ищцата от изживяната остра психологична
реакция на загубата, отшумяла без постравматична симптоматика или
повишени нива на тревожни или депресивни изживявания. Счита, че не са
били адекватно преценени и икономическите критерии за стандарта на живота
към момента на увреждането и обичайно определяните от съдилищата
размери за подобни случаи, като според въззивника прекомерният
нередуцирен размер от 110 000лв (включващ безспорно изплатена част от
80 000лв) компрометира принципа на справедливост, заложен в нормативната
уредба.
Въззиваемата ищца М. Н. М., чрез адвокат Г., оспорва оплакванията с
доводи за всестранно изследване на всички обстоятелства, относими към
определяне на обезщетението за причиняването на смъртта на пешеходеца от
застрахования автомобилист, като се позовава доказателствата(свидетелски
показания и психиатрична експертиза) за хармонични отношения на любов,
разбирателство и взаимна подкрепа, съществували приживе между починалия
баща и дъщеря му, и тежката травма на психиката, понесена от ищцата при
трагичното прекъсване на това общуване. Сочи, че определеният справедлив
размер недостига значително по-високи обезщетения, присъждани за загуба на
2
близки, а както застрахователните лимити, така и премиите по застраховките
нямат решаващо значение за възприемане на икономически стандарт при
остойностяване на справедливо обезщетение. Оспорват се оплакванията по
възражението за съпричиняване, като се сочи, че поведението на пешеходеца е
било установено в наказателния процес без данни за допуснати от него
нарушения, а здравословното състояние на пострадалия не е фактор,
определящ вредоносния резултат, настъпил поради принудителното
залежаване, причинено от телесното увреждане. Въззиваемата оспорва и
значението на възрастта на починалия, която не се отразява на емоционалната
връзка, а доводите за неположени адекватни грижи поради настаняването на
пациента в хоспис счита за необосновани при безспорно поетите именно от
ищцата разходи за денонощен лекарски контрол и медицинско наблюдение от
специалисти. Възразява срещу оспорването на медицинското заключение,
което счита за всестранно и обективно и кореспондиращо и на другите
доказателства.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд
съобразява, че оплакванията касаят прилагане на норми с императивен
характер, които са били издирени и обявени като приложими за уреждане от
застраховател на претенции на пострадали лица от престъпно поведение на
застрахован автомобилист. В този смисъл не се налага допълнително
разясняване на приложимия закон от въззивния съд.
По доказателствените искания:
По повод оплакването за неправилно установени факти по възражението
за съпричиняване, въззивникът е поискал допускане не неоснователно
отказано от първата инстанция назначаване на повторна медицинска
експертиза. Действително в молба от 27.05.2025г. ответникът е оспорил
правилността на изготвеното заключение на вещото лице Господинова като се
е обосновал с различията на изводите на експерта с тези, дадени от вещи лица
в хода на наказателното разследване на причинената смърт и нелогичния,
според страната, извод за двустранната пневмония, довела до дихателната
недостатъчност като обичаен и закономерен резултат от причинена близо 2
месеца по-рано фрактура при ПТП. Така обоснованото оспорване обаче
отразява само несъгласието на страната с изводите на експерта. Съставът на
въззвивния съд не установява твърдяната необоснованост, тъй като само по
себе си сравняването на заключението, събрано от гражданския съд с
доказателствата, събрани в други производства е недопустимо. Задължително
за съда, разглеждащ гражданско правни последици на престъпление е само
съдържанието на присъдата, а тя категорично посочва неправомерното
поведението на застрахованата водачка като причина за смъртта на ударения
от автомобила пешеходец, независимо че този краен вредоносен резултат е
настъпил два месеца след самото ПТП. Посочените от въззвника „конкуретни“
причини за смъртта са били коментирани от наказателния съд като част от
изводи в една от множеството експретизи, но в мотивите си наказващия състав
изрично е възприел като причина за смъртта двустранната пневмония,
обусловила остра дихателна недостатъчност, развила се в хода на
възстановяване след фрактура на бедрената шийка, а като пряко
благоприятстващ фаталното възпалението фактор е установено
продължителното залежаване, което е неизбежно условие на лечебния процес
3
поради затруднението в движенията, което създава травмата. В този смисъл е
и събраното в настоящия процес заключение и затова няма такова формално
противоречие в изводите на експерта, каквото се твърди от въззивника. Не се
установява и непълнота и нелогичност на изводите. Генезисът на
възпалението и дихателната недостатъчност са били изследвани при отговора
на втория поставен на вещото лице въпрос, където конкретно е описано
именно принудителното залежаване като фактор, отключващ възпаления.
Именно при отговора на този въпрос е било акцентирано и на значението на
хроничните заболявания и възрастта на пациента, създали неблагоприятен
терен за травмената болест и снижили възстановителните възможности на
организма, без пряко да участват в самото възникване на пневмонията. При
своето изследване назначеното вещо лице е пояснило убедително и какви
находки за обостряне на съществуващи съпътстващи хронични заболявания
преди ПТП би следвало да се намерят(но не са удостоверени) при аутопсията,
за да може да се преценяват като фактори в причиняване на смъртта. При така
обоснованото с обективни данни заключение не може да се приеме, че
изводите са неубедителни, нелогични и със съмнителна правилност, за да се
налага игнорирането му като доказателствено средство и повторно
назначаване на друго вещо лице. Не е налице хипотезата на чл. 201 ГПК и
затова първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното процесуално
нарушение. Този краен извод изключва допускането на поисканата отново
повторна експертиза от въззивния съд (чл. 266 ал. 3 ГПК) и установяването на
спорните факти ще се извърши от въззивния съд въз основа на собствената му
преценка за доказателствената стойност на вече събрания доказателствен
материал.
По тези съображения и на осн. чл. 267 ГПК, съставът на Варненски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба срещу решение рег. №
255/13.06.2025г. по електронно дело 20253100900019 (ТД 19/2025г. по описа
на ОС-Варна), в частите, с които е бил уважен иска на М. Н. М. срещу
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, подпомаган от привлечен помагач С.
И. Б., на осн.чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на остатък над изплатен до
дължим справедлив (без редуциране поради съпричиняване от пострадалия и
увредената) размер от 30 000лв. на главница на обезщетение за понесени
неимуществени вреди от дъщеря, увредена от смъртта на пострадал при ПТП
пешеходец, ведно със законна лихва от 12.09.2024г и съответно са били
разпределени разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на въззивника „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД за допускане на повторна съдебно-медицинска
експертиза.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 15.10.2025г от 14.00 часа. Да се
призоват страните чрез пълномощниците.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
4
достъп до електронно дело се предоставя служебно след съответна
регистрация на страните или пълномощниците им като потребители и
подаване на електронно искане чрез ЕПЕП;
като страна, която е задължена на осн. чл. 50 ал. 5 ГПК да осигурява
електронна кореспонденция със съда, застрахователят въззвник следва да
посочи на въззивния съд своя електронен адрес (от който да потвърждава в 7
дневен срок получаването на електронната кореспонденция) или регистрация
за връчване на съобщения чрез ЕПЕП(със съгласието си за уведомяване чрез
електронния портал) или друг адрес за електронна препоръчана поща по
смисъла на чл. 38 ал. 2 ГПК;
предупреждава застрахователя, че при неизпълнение на горното
указание, съдът ще възлага на страната, която не е изпълнила задължението си
за посочване на електронен адрес по чл. 50 ал. 5 ГПК допълнително разноски
за издаване на служебните преписи по реда на чл. 102з ал. 3 ГПК, както и
може да наложи глоба на страната, затруднила хода на производството с
неизпълнение на задължението си по чл. 50 ал. 5 ГПК по реда на чл. 91 ал. 2
вр. чл. 89 ал.2 ГПК;
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред
въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото
им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на пълномощници, ведно със съобщение
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към
Наредба № 7 на МП. Към съобщението до въззивника и помагача му да се
приложат и преписи от отговора (налични към корица).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5