№ 1018
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Наталия П. Лаловска
Темислав М. Димитров
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20211100507213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците П. В. И., В. П. В. и М. П. В.,
чрез адв. Г., срещу решение № 20102239/22.04.2021г., постановено по гр. дело №
52515/2020г. по описа на СРС, 179-и състав, в частта, в която са уважени предявените
от ищеца „Топлофикация София” ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
срещу ответника П. В. И. за сумата 3 008.19 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. 0 242866, сумата 417.67 лева –
законна лихва за забава от 15.09.2018г. до 17.09.2020г., сумата 44.52 лева – главница за
дялово разпределение за периода м.08.2017г. – м.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главниците от депозирането на исковата молба в съда на 28.10.2020г. до
окончателното изплащане на вземането,
срещу ответника В. П. В. за сумата 668.48 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. 0 242866, сумата 92.81 лева –
законна лихва за забава от 15.09.2018г. до 17.09.2020г., сумата 9.89 лева – главница за
дялово разпределение за периода м.08.2017г. – м.04.2019г., ведно със законната лихва
1
върху главниците от депозирането на исковата молба в съда на 28.10.2020г. до
окончателното изплащане на вземането и
срещу ответника М. П. В. за сумата 668.48 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. 0 242866, сумата 92.81 лева –
законна лихва за забава от 15.09.2018г. до 17.09.2020г., сумата 9.89 лева – главница за
дялово разпределение за периода м.08.2017г. – м.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главниците от депозирането на исковата молба в съда на 28.10.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.
Жалбоподателите намират, че атакуваното съдебно решение било
незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на фактите по делото. Не излагат
конкретни съображения за това. Молят то да бъде отменено, а вместо това –
постановено справедливо решение. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява
становище по жалбата.
В хода на въззивното производство с нарочна молба въззивниците прилагат
молба-декларация, изходяща от ответника В. П. В., за отказ от наследството на У.В.
И.а и декларация, подписана от ответниците М. П. В. и П. В. И., с която заявяват, че
поемат изцяло дължимата към ищеца сума и приемат, че В. П. В. не дължи нищо.
Същите документи са приети от въззивния съд като писмени доказателства на
основание чл. 266, ал. 1 ГПК, като нови такива.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Ответниците П. В. И., В. П. В. и М. П. В., чрез адв. Г., не излагат в сезиралата
съда въззивна жалба никакви конкретни доводи и оплаквания досежно твърдяната
неправилност на обжалвания съдебен акт. Простото бланкетно сочене на основания за
неправилност на един съдебен акт – незаконосъобразност, необоснованост и
противоречие с фактите по делото, не са доводи по смисъла на чл. 269 ГПК, сезиращи
въззивния съд да извърши проверка правилността на обжалвания съдебен акт. В този
смисъл е и константната съдебна практика, застъпена в решение № 255/11.07.2011г. по
гр.д. 587/2010г., IV г.о. на ВКС, решение № 764/19.01.2011г. по гр.д. № 1645/2009г., IV
2
г.о. на ВКС; решение № 702/05.01.2011г. по гр.д. № 1036/2009г., IV г.о. на ВКС;
решение № 458/29.06.2010г. по гр.д. 1526/2009г. на ВКС, решение 272/05.07.2011г. по
гр.д. 1047/2010г. на ВКС.
Съобразно указанията на ВКС, дадени с т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС единственото правомощие на въззивната инстанция при
подадена бланкетна въззивна жалба е да извърши, и без да е сезирана с конкретен
довод, проверка досежно правилното приложение от първоинстанционния съд на
императивните материалноправни норми, относими към сезиралия съда спор. Другото
изключение обхваща хипотезите, при които съдът следи служебно за интереса на някоя
от страните по делото - например при поставяне или отменяване на запрещение или на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и
ползването на семейното жилище.
Настоящият случай не попада в изключенията, поради което въззивният съд, при
спазване ограниченията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК, приема, че
проверяваното решение, в частта обжалвана с бланкетната жалба на ответниците,
следва да бъде потвърдено.
Приетите от въззивния съд нови писмени доказателства не обуславят извод в
противен смисъл, доколкото предвид нормата на чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН отказът от
наследство следва да бъде вписан в особената за целта книга, водена от районния съд
по мястото на откриване на наследството. Такова вписване нито се твърди, нито се
установява от доказателствата по делото. Нотариално заверената молба-декларация на
наследника, която не е вписана в специалната книга на съда не води до настъпването
на юридическия факт на отказ от наследство. В този смисъл – решение №
60/10.05.2013г. по гр.д. № 44/2013г., I г.о. на ВКС.
По горните мотиви първоинстанционното решение в обжалваната му част като
правилно следва да бъде потвърдено.
В частта, в която СРС е отхвърлил исковете за лихва върху главницата за дялово
разпределение, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в
законна сила.С нотариално заверена молба от наследника, която не е вписана в
специалната книга на съда не настъпва юридическият факт на отказ от наследство.
По разноските:
Предвид горните изводи на въззивната инстанция право на разноски има
ищецът. Пред СГС същият е заявил претенция за разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които съдът определя в минимален размер от 100 лева, която сума
следва да му бъде присъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответниците дължат да
3
заплатят сумата, както следва: 66.66 лева – от ответника П. В. И., 16.67 лева от
ответника В. П. В. и 16.67 лева от ответника М. П. В..
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20102239/22.04.2021г., постановено по гр. дело
№ 52515/2020г. по описа на СРС, 179-и състав, в частта, в която на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, П. В. И., ЕГН **********, е осъден
да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата 3 008.19 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. 0
242866, сумата 417.67 лева – законна лихва за забава от 15.09.2018г. до 17.09.2020г.,
сумата 44.52 лева – главница за дялово разпределение за периода м.08.2017г. –
м.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от депозирането на исковата
молба в съда на 28.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 343 лева – разноски по делото, сторени пред СРС, в частта, в
която на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, В. П. В.,
ЕГН **********, е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
сумата 668.48 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ****, аб. 0 242866, сумата 92.81 лева – законна лихва за забава от
15.09.2018г. до 17.09.2020г., сумата 9.89 лева – главница за дялово разпределение за
периода м.08.2017г. – м.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от
депозирането на исковата молба в съда на 28.10.2020г. до окончателното изплащане на
вземането и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 85.75 лева – разноски по делото,
сторени пред СРС, в частта, в която на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, М. П. В., ЕГН **********, е осъдена да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата 668.48 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2019г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. 0 242866,
сумата 92.81 лева – законна лихва за забава от 15.09.2018г. до 17.09.2020г., сумата 9.89
лева – главница за дялово разпределение за периода м.08.2017г. – м.04.2019г., ведно
със законната лихва върху главниците от депозирането на исковата молба в съда на
28.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 85.75 лева – разноски по делото, сторени пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. В. И., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата 66.66 лева –
разноски по делото, сторени пред СГС.
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. П. В., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата 16.67 лева –
разноски по делото, сторени пред СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. П. В., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата 16.67 лева –
разноски по делото, сторени пред СГС.
В останалата необжалвана част, в която СРС е отхвърлил осъдителните искове
за лихва за забава върху дължимата сума за дялово разпределение, като необжалвано,
първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5