№ 64
гр. гр. Лом, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20241620100350 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК *****,
представлявано от В. И. - Управител, със седалище и адрес на управление: гр. ****, против
Л. М. И., с ЕГН **********, с адрес: с. ****, установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за
установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на
1333,44 лв. /хиляда триста тридесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/, от които
1174, 80 лв. /хиляда сто седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/ главница за
консумирана вода за периода от 27.05.2021 г. до 27.06.2023 г. и 158,64 лв. /сто петдесет и
осем лева и шестдесет и четири стотинки/ лихва за времето от 28.06.2021 г. до 26.10.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
30.10.2023 г., до изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 2021/2023 г. по описа на PC – Лом.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е неизправен длъжник- потребител на «В и
К» ООД- гр. Монтана съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. №
2021/2023 г. по описа на РС- Лом. До 26.10.2023 г. потребителят е натрупал задължение към
дружеството в размер на 1333,44 лв. за имот, находящ се в с. ****, като в сумата са
включени главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на
консумираната вода съгласно извлечение от сметка 411 «Клиенти» на дружеството.
Задължението, представляващо главница, е за периода от 27.05.2021 г. до 27.06.2023 г., като
претендираната законна лихва е за периода от 28.06.2021 г. до 26.10.2023 г. Законната лихва
се претендира на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба №4/ 2004г. за условията и реда за
1
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, съгласно която при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното
количество вода се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД. Претендира се присъждане на
направените в производството разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез адв. С.
П. от МАК. В същия не се възразява по доказателствените искания на ищеца. Сочи се, че
ищецът следва при пълно и главно доказване да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, качеството «потребител» на ответника, т.е. лице с вещни
права /собственик, ползвател/ или облигационни /наемни/ такива, а не само, че ответникът
фигурира в информационните масиви на дружеството като титуляр на партидата и абонат.
Извлечението от сметка «411» не е достатъчно доказателство за горното, нито приложените
извлечения от партидната книга на дружеството са такова доказателство.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Н.В., като е депозирала и
писмена защита по делото, с която поддържа иска.
Ответникът в съдебното заседание не се явява, като се представлява от особения
представител адв. С. П. от МАК.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Ломският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2021/2023 г. по описа на ЛРС вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е указано на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Специалният установителен иск,
по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1
ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Предявен е специалният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Дружеството – ищец следва да
докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да
установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер,
както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и
срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в
с. ***, както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по
смисъла на общите условия. Ответникът следва да докаже плащане на задълженията по
договора, респ. погасяване чрез други способи, като носи тежестта да докаже
правопогасяващите си възражения.
Съдът приема за установено това, че ответникът е потребител на «В и К» услуги,
предоставяни от ищцовото дружество. Съгласно § 1, т. 2, б. “а“ и б. “б“ от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) качеството
2
„потребител“ имат юридически или физически лица, собственици или ползватели на
съответните имоти, на който се предоставят В и К - услуги или са собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Същото легално определение на понятието
„потребител“ е дадено и в чл.3, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Предвид представените и приетите в настоящото производство
доказателства, а именно: Заявление за промяна името на абоната от 09.11.2020 г., подадено
от ответника Л. М. И., и удостоверение за наследници на Н. П.а М. /наследодател на
ответника/, съдът намира, че в исковия период, обхващащ потреблението от 27.05.2021 г. –
27.06.2023 г., безспорно е, че ответникът има качеството потребител. От карнети,
представени от ищцовото дружество, е видно, че за този имот, находящ се в с. ***, е имало
открита партида на името на ответника за доставка на вода и ВиК - услуги. Партидата
съдържа отчитания от 21.04.2010 г. до 24.07.2023 г., всички служебни такива, като не са
полагани подписи от абоната при нито едно от отчитанията, било то и в извън исковия
период. За целия исков период, видно от карнета, за имота била начислявана вода различно
количество месечно, при служебни начисления.
Св. Ш. посочва, че инкасаторът не е имал достъп до адреса, но било видимо, че там се
обитава. Уточнява, че показанията на водомера реално са установени от инкасатор в размер
на 1810 куб.м., като са надписани повече – 1864 куб.м. Т.е. реалните показания на водомера
сочат 1810 куб.м., а са фактурирани за процесния период 1864 куб.м.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи
условия за получаване на ВиК - услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за
възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален
договор между страните. Със самия факт на присъединяване към водопроводната система на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на
дружеството. Общите условия са влезли в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата
в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да
предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК - Монтана за различните периоди на
отчитане.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“,
ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК - услуги срещу заплащане на
територията на с. ***. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ - услуги за който
и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези
3
услуги. Основно задължение на ВиК - оператора, предвидено в чл.42, ал.1, т.1 от Наредба №
4, е да снабдява потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с
икономически обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение е
залегнало и в чл. 8 от Общите условия, както и има задължения за отвеждане на каналната
вода. Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г. услугите на В и К се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Изключение е служебно начисляване на количества вода при наличие на определени
предпоставки за това.
В случая обаче съдът намира, че ищецът не е установил конкретния размер на
използвана вода от ответника. Безспорно се установява от представените доказателства
/карнет - книга/, че за процесния период от 27.05.21г. до 27.06.23 г. ответникът въобще не е
присъствал и липсва негов подпис в Партидната книга на дружеството. Установява се от
показанията на свидетеля Ш., а и от карнет –книгата, че очевидно до имота инкасаторите не
са имали достъп.
Заплащането на услугите, предоставяни от "В и К", се извършва въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните на водопроводните отклонения водомери - чл. 22 и чл. 23 от ОУ.
/Общите условия в случая са приложени в заповедното производство/. Съгласно тези
разпоредби отчитането се извършва от легитимирани длъжностни лица на оператора в
присъствие на потребителя или негов представител за период не по-дълъг от три месеца,
като изключение е предвидено за водомeри на сградни водопроводни отклонения на имоти
с водомерен възел, изискващ зазимяване и за обекти, имащи сезонен характер на ползване -
два пъти годишно. В чл. 23, ал. 4 от ОУ е предвидено, че отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, а при неосигуряване на
представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на
В и К - оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. В ОУ е
предвиден ред, по който отчетът, извършен без представител на абоната, може да бъде
извършен, като ищецът при твърденията за неосигурен достъп за целия исков период не се е
възползвал от предвидената в ОУ възможност за полагане подпис за отчета на свидетел с
посочване трите му имена и адрес. За установяване изразходваното за процесния имот
количество вода за исковия период по делото са представени единствено заверени от ищеца
копия на водената от него партида, в които няма положен подпис на потребител или негов
представител. Извлеченията от партидите, водени от ищеца, като писмени доказателства са
частни свидетелстващи документи, които не съдържат неизгодни за издателя си факти,
поради което и нямат доказателствено значение за установяване отразените в тях количества
изразходвана вода. С отговора на исковата молба ответникът чрез особения си представител
е оспорил иска, като с доклада си съдът е приел, че всички обстоятелства са спорни и
ищецът следва да докаже, при пълно и главно доказване, фактите, които сочи да обуславят
4
исковата му претенция, в т.ч., че ответникът е потребител на «В и К» услуги, предоставяни
от ищцовото дружество; изпълнение на договорните си задължения за водоснабдяване на
имота на ответника и изискуемостта на претенцията. По делото не са представени други
доказателства, освен неподписаните от потребителя отчети в карнет-книгата, чрез които да
се установява количеството изразходвана вода, за плащането на която са издадени от ищеца
фактури. Напротив, дори воденият от ищеца свидетел посочи, че е фактурирано за
процесния период количество вода вповече – вместо 1810 куб.м. е фактурирано 1864 куб.м.,
което е видно и от вписването в карнета за исковия период. Т.е. доказа се, че за процесния
период е надписвано количество вода, която реално не е потребена, което поставя под пълно
съмнение достоверността на служебно вписаните показания в карнет-книгата. Начина на
отчитане и конкретното количество, реално измерено, според показанията на водомерите не
се установява и от заключението на съдебно-икономическата експертиза, основано на
оспорената партида, като и вещото лице Е. посочи, че в сайта на ВиК фигурира по-голямо
количество вода по фактури, отколкото в карнета е вписано такова, но уточни, че
ищецът всъщност претендира сума за по-малкото количество вода. Липсват доказателства,
които да установяват, че В и К - операторът при отчитане изразходването количество вода за
обекта е спазил изискванията на чл. 23 от Наредба 4/2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
услуги и действащите ОУ. Ищцовото дружество не е спазило и процедурата, регламентирана
в чл. 24, ал. 4 от ОУ, която урежда действията на оператора при неосигуряване на достъп до
водомера на потребителя за период повече от една година. Длъжностното лице на ищеца при
тази хипотеза следва да състави протокол, който се подписва от него и от поне един
свидетел, като след съставяне на същия В и К - операторът изчислява изразходваното
количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна
собственост, и/или повече от един потребител, присъединени към едно водопроводно
отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление)
съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия. Предвид гореизложените съображения съдът
намира, че предявения иск за главница е недоказан и следва да бъде отхвърлен. Акцесорният
иск за мораторна лихва се отхвърля поради отхвърляне на иска за главница.
В отговора на исковата молба е посочено, че извлечението от сметка «411» не е
достатъчно доказателство, нито приложените извлечения от партидната книга на
дружеството са такова доказателство. В този смисъл макар ответникът в отговора на
исковата молба по чл. 131 ГПК, подаден чрез особения представител, да не е въвел
изрично оспорване на вписванията в карнет-книгата на ищеца, то пълното и главно
доказване в случая следва да се проведе от ищеца и едва при успешно проведено такова
ответникът, при насрещно доказване, следва да докаже правоизключващите си възражения.
В случая липсва успешно проведено пълно и главно доказване от ищеца, че действително
ответникът е потребил претендираното количество вода за процесния период, а напротив –
събрани са категорични доказателства в противната насока, черпени от карнета,
свидетелските показания и заключението на вещото лице.
5
Поради изложеното искът следва да бъде отхвърлен в цялост.
По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора право на разноски се
поражда за ответника, но същият не е сторил такива.
Предвид изложените мотиви Ломският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК *****, представлявано
от В. И. - Управител, със седалище и адрес на управление: гр. ****, против Л. М. И., с ЕГН
**********, с адрес: с. ****, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на
ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 1333,44 лв. /хиляда триста тридесет
и три лева и четиридесет и четири стотинки/, от които 1174, 80 лв. /хиляда сто седемдесет и
четири лева и осемдесет стотинки/ главница за консумирана вода за периода от 27.05.2021 г.
до 27.06.2023 г. и 158,64 лв. /сто петдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ лихва
за времето от 28.06.2021 г. до 26.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 30.10.2023 г., до изплащане на вземането, присъдени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 2021/2023 г. по описа на PC – Лом. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Монтанския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6