Р Е Ш Е Н И Е
№
27.06.2016г., ****
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№17/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”,
ЕАД, ****, против З.Й.Ц., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл.
410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 4904/2015г., по описа на ПлРС,
срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че
ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден
имот- на адрес ****, жк. „****”, ****, с аб.№ ****. Твърди
се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди и е ползвал ТЕ, за
периода 01.01.2007-30.04.2015г. Твърди се, че Общите условия за ползването на
ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к
„Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че
сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, в която се намира абонатната станция, от
която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с
“ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София. Твърди се, че сумите за процесния период, са начислявани въз основа
на отчети, на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от ОБЩО 3936,31лв., от
които сумата от 2564,44лв- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.01.2007-30.04.2015г. и
сумата от 1372,17лв- лихва за забава, за периода 01.03.2007-24.09.2015г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски.
Моли съдът да конституира като
трето лице- помагач на страната на ищеца, посоченото дружество “ТЕХЕМ СЪРВИСИС”
ЕООД, гр. София.
Ответникът
З.Й.Ц., в срока на чл.133 от ГПК, изразява становище за недопустимост и за
неоснователност на предявения иск. Посочва, че не е имал партида за периода
01.01.2007-17.03.2010г. Посочва се също, че към ИМ липсват отделните фактури,
ежемесечно, в които да е отразена главница и лихва, като е посочен само общият
период и размер. Оспорва се твърдението на ищеца, за реалното доставяне на ТЕ
за имота, като се посочва, че за отделните фактури не е надлежно уведомяван, за
да изпадне в забава. Прави се оспорване на представеното извлечение от сметка.
Оспорва се факта на получаване на извънсъдебна покана, като се посочва, че не
познава лицето, което я е подписало. Прави искане за издаване на съдебно
удостоверение, въз основа на което да се снабди от служба ГРАО удостоверение
за родствени връзки. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
С
определение № 803/01.03.2016г., като трето лице-помагач на страната на ищеца е
конституирано “ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД. В указаният в съда срок, същото представя по делото изисканите писмени
доказателства, като в молба е посочено, че дружеството е извършвало дялово
разпределение, за част от периода- от м.
ноември 2012година.
Безспорно
по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение №2919/02.10.2015г., по ч. гр.д.№ 4904/2015г. по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило възражение от
длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
По делото,от страна на ищеца е
представено заявление за откриване на партида, на посоченият адрес в ****, жк ****, ****, поради смърт на титуляра, от дата 17.03.2010г.
По делото се установява също и факта на
публично оповестяване на общите
условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”. В първото по делото с.з.,
ищецът, чрез юрк. ****, представя извънсъдебна покана,
в заверено копие, до отв. З.Ц., връчена на лицето ****
на дата 13.02.2015г., като посочва, че оригиналът се намира в адресата.
По делото е назначена и изслушана
СТЕ, от заключението на която се установява следното: имотът, собственост на отв. Ц., е с демонтирани отоплителни тела; не се ползва
топла вода от абонатната станция. ВЛ е посочило, че индивидуалната сметка на
ответника, съдържа два компонента- отопление в банята и сградна
инсталация. ВЛ е посочило, че за отопление в баните, за всички апартаменти в
жилищния блок, се изпълват щранг- лири, изработени от
два броя гладни тръби, с диаметър цол и половина и дължина 2,50м. Посочено е
също, че отопляемият обем на жилището е 127,29 куб.м. , а общият отопляем обем
на сградата- 8045 куб.м. ВЛ е изчислило
и дало по месеци- за периода от м. 12.2012-м. 03.2015г., стойността на ТЕ, изразходвани от щранг-
лирата в банята и за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация. В заключението се посочва също, че
доставеното количество ТЕ, отговаря на дължимото, като при изготвянето
на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител, с спазени изискваният на
Методиката за разпределение на ТЕ, по чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването №16-344 /06.04.2007 година. Допълнително,
в с.з., при прочитане на заключението, ВЛ посочва, че на щранг-
лирите, не се поставят топломери, тъй като помещението е влажно, като изчислението на отдадената ТЕ,
е по Методиката- по изчислителен метод-
по определена формула. ВЛ посочва също, че данните за изчислението по
формулата, са заложени в софтуерният продукт,
защото температурите са различни
през годината. ВЛ посочва, че при своите изчисления, е ползвал заложените данни
при ТЕЦ- Плевен и при топлинния счетоводител- третото лице- помагач. По
отношение на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, ВЛ посочва, че същата е правилно
изчислена, и е констатирал, че стойността е еднаква за всички апартаменти в
сградата.
По делото е изслушана и ССЕ, от
заключението по която се установява
следното: ответникът с аб.№ ****, за процесният период е ползвал доставената от ищеца ТЕ, като
за консумирана енергия, всеки месец са издавани данъчни фактури. Сумите за ТЕ
за процесният период, са начислявани от ищеца, на
база изготвени отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ за
сградата, на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, и при ползване на топла вода- на база показанията на
водомерите. Сумите са дадени в табличен вид, за целият период-
01.01.2007-01.04.2015г. Вещото лице е посочило, че главницата за ползвана ТЕ,
за периода е в размер на 2564,44лв., от които сума за отопление/ щранг-лира/-сумата от 1100,39лв., ТЕ, отдадена от сградата
– инсталация- сумата от 1667,62лв., дялово разпределение- 36,45лв. ВЛ е
установило, че през периода- 2007-2008г, е заплатена сумата от 240,01лв. Вещото лице е изчислило и лихвата за забава
върху главницата, за периода 01.03.207-24.09.2015г, в размер на 1372,17лв. Посочено е също, тази размери съответстват на записванията в ищцовото
дружество, като задължения на ответника. ВЛ е дало стойността на задълженията,
в рамките на давностния срок- за периода
01.10.2012-30.04.2015—главница в размер на 543,37лв. и лихва за забава, за периода 02.12.2012-24.09.2015-в размер на
89,54лв. В сз. ВЛ посочва, че главницата, в рамките
на давностния срок, включва сумата от 267,38лв-
отопление щранг-лира и сумата от 269,63лв.- сградна инсталация.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установен факта, че отв. **** Ц. има качеството на ползвател на ТЕ, на топлоснабден имот- на адрес ****, жк. „****”, ****, с аб.№ ****. Установява се, че ищцовото дружество, е доставяло в съответните количества, ТЕ, до имота на ответника, за което ежемесечно са съставяни данъчни фактури- и съответно е възниквало задължение на ответника, да заплаща дължимите суми. Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Съдът намира, че в случая, от събраните по делото доказателства се установи факта на реалното доставяне на начислената ТЕ, от страна на ищеца, до имота на ответника. Безспорно по делото се установи, че в имота на отв. Ц., има само щранг- лира, която няма самостоятелен измервателен уред, което е съобразено при изчисляването на дължимите суми. В Методиката за дяловото разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост- Приложение №1 към Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването-чл.61, ал.1, е посочено, че при наличие на щранг- лира, без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата по т. 6.5.: За сгради - етажна собственост, в които има отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по реда: 1) определя се инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата; при липса на данни се приемат данните на подобно отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг етаж; 2) за всяко отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между дяловите му единици и инсталираната му мощност; най-голямото отношение за отоплително тяло с уред за дялово разпределение се приема за максимален
специфичен разход за сградата (МСРС); 3) дяловите единици
за отоплителните тела без уреди се получават, като инсталираната мощност на
отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС.
С така определените дялови единици всички отоплителни тела без уреди се
приравняват към отоплителни тела с уреди.
Разпределението на енергията се извършва по реда на т. 6.4, с изключение
на случаите по т. 6.6.
Съдът намира, че случая, се касае
до периодично задължение за заплащане на сумите по издаваните месечни фактури,
което има отношение към прилагането на института
на давността- и по –конкретно- кратката такава, по смисъла на чл. 111, б”в” от ЗЗД, но това не води до извода, че са налице множество отделни кумулативно съединени
искове, които следва да бъдат конкретизирани като период и размер. Ищецът е
заявил своята претенция, общо за съответният период- главница- потребена и незаплатена ТЕ,
и лихва за забава.
С оглед на изложеното, съдът
намира,че предявеният иск е основателен и следва да бъде разгледано по същество
направеното възражение за изтекла погасителна давност. Както бе посочено по-
горе, съдът намира,че в случая е
приложима кратката тригодишна погасителна давност, по смисъла на чл.111, б.”в”
от ЗЗД, с оглед на периодичността на плащането. Съобразно ТР №3/2012г. по тълк.д.№3/2011г. на ОСГК на
ВКС, понятието “периодични плащания”, по смисъла на цитираната норма.-
чл.111, б”в” от ЗЗД, се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения,
за предаване на пари, или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съдът
намира, че задължението за заплащане на потребената
ТЕ,, притежава в съвкупност посочените
белези, поради което същото следва да бъде окачествено като “периодично”, и
спрямо него е приложима кратката тригодишна давност. В случая, меродавна е
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 01.10.2015год., поради
което, към дата 01.10.2012г, задължението
на ответника е погасено по давност. Съдът счита,че изпратената до ответника
извънсъдебна покана, връчена на лицето ****, не води до прекъсване на давността, доколкото чл.117 от ЗЗД, изрично
посочва в кои случаи давността се
прекъсва, сред които не попада настоящия.
На основание гореизложеното, съдът намира, че искът с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване на
установено, че ответникът З.Ц.,***,
сумата от 3936,31лв.,
от които сумата от 2564,44лв- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.01.2007-30.04.2015г. и
сумата от 1372,17лв- лихва за забава, за периода 01.03.2007-24.09.2015г., е
основателен и следва да бъде уважен до размера
на сумата от 543,37лв.-главница, за периода 01.10.2012-30.04.2015г.,
и сумата от 89,54лв.-лихва за забава,
за периода 02.12.2012-24.09.2015г., като
за разликата до пълният посочен размер, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 73,75лв.
-направени разноски по делото, съобразно представеният списък на разноските по
чл. 80 от ГПК и сумата от 31,95лв -разноски
по ч. гр.д.№ 4904/2015г по описа на ПлРС, съразмерно
на уважената част от иска.
Следва
в полза на ответника да бъдат присъдени направените от него разноски, до
размера на заплатеното адвокатско възнаграждение- сумата от 100лв.
/ТР№6/2013,т.1/. – 83,92лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че З.Й.Ц., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, ****, представлявано от Й. ****, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК
*********, сумата от 543,37лв-главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2012-30.04.2015г., ведно
със законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-01.10.2015г., до окончателното изплащане на сумите, като за
РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 2564,44лв., за периода
01.01.2007-30.04.2015г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН, като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, че З.Й.Ц., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, ****, представлявано от Й. ****, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК
*********, сумата от 89,54лв.-лихва за забава върху главницата от 543,37лв., за периода 02.12.2012г-24.09.2015г.,
като за РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 1372,17лв., за периода
01.03.2007-24.09.2015г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН, като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, З.Й.Ц., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, ****, представлявано от Й. ****, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК
*********, сумата от 73,75лв., съставляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, З.Й.Ц., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, ****, представлявано от Й. ****, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК
*********, сумата от 31,95лв.- разноски по ч. гр.д.№ 4904/2015г
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, ****,
представлявано от Й. ****, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА З.Й.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 83,92лв.- разноски по
делото.
Решението се постановява с
участието на трето лице- помагач.
Решението
може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: