РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Плевен, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20214430104765 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на предявени от С. Р.
С., ЕГН: **********, гр.*** срещу „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. искове с
правно основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
75.90 лева, представляваща недължимо платени суми по потребителски
кредит№ ******/02.08.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане.
В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че на 02.08.2017 г. страните
по делото са сключили договор за кредит № ******, по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца заем е в размер на 300.00 лева, със
задължението да се върне сума в размер на 310.14 лева, платима тридесет дни
след сключването на договора. Излага се, че уговореният ГЛП е бил в размер
на 3.38 %, а ГПР е бил в размер на 49.850 %. Излага се, че в изпълнение на
горното на същия ден ищецът е сключил договор за гаранция с „***“, по
силата на който се е задължил да изплати възнаграждение в общ размер на
88.86 лева. Твърди се, че на 24.08.2017 г. ищецът е погасил предсрочно изцяло
сумата по сключения договор в общ размер на 375.90 лева. Счита, че така
сключения между страните договор е: 1. нищожен /недействителен/ на
основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на
1
законоустановените императивни правила; 2. нищожен на основание чл. 10,
ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма; 3.
сключен в нарушение на процедурата за сключване на договори от
разстояние, уредана в ЗПФУР и чл.8 от ЗЕДЕУУ, тъй като ответникът и ***
не са изпълнили императивно вменените им задължения да предоставят на
ищеца изискуемата преддоговорна информация и не са получил валидно
съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и
за условията, при които последният може да се откаже от него. Твърди се, че
всички разменени между доставчиците и потребителя електронни съобщения
не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Сочи се, че своята
същност те представляват електронни документи, които са неподписани
такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на
техния действителен автор, респективно същите нямат т.нар. „формална
доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/. Излага се, че ответното дружество е приело за сключен
процесния договор в нарушение на предвидените императивни правила, без
ишецът да е изразил валидно своето съгласие; 4. сключен в нарушение на
изискването същите да са написани по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на същия да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
- не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договорите; 5. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй
като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно
общият размер на кредита и начина, по който ще бъде изплатена сумата, както
и в какъв срок; 6. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК,
тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин. Сочи се, че в нарушение на императивните правила, в процесния
договор ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са описани и
основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Смята се, че
липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а
именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира той.
Излага се, че в договора единствено е посочен ГЛП от 3.38 %, без обаче да
ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Излага се,
че освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не
са включени всички останали такси и разходи (в това число възнаграждение
по сключения договор за поръчителство), индивидуализирани по вид и
размер, и водещи до различен размер на ГПР от посочения. Сочи се, че в
процесния договор е налице грешно посочен размер на ГПР и, че
действителният такъв /в размер на 303.60 % за конкретния договор/ е над
максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което води до нищожност на самия договор. Счита се,
че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
2
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК,
респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на
основание чл.22 от ЗПК.Излага се, че в т. 5 от процесния договор е посочено,
че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „***“ в полза на
„***“ ЕООД. Сочи се, че на същия ден ищецът се е задължил да заплати на
„***“ възнаграждение в общ размер на 88.86 лева, която сума впоследствие е
изплатена заедно с останалите дължими суми по кредита на „***“ ЕООД.
Счита се, че в настоящия случай сключеното с „***“ съглашение не отговаря
на принципното значение и цел на договора за поръчителство. Твърди се, че
предвид обстоятелството, че ищецът е сключил такъв договор за
поръчителство, с лице, избрано и посочено от кредитодателя, за което е
заплатил такса, равняваща се на близо половината от размера на отпуснатия
кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията от негова страна, може
да се направи единственият обоснован извод, че сключеният договор за
поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има
за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Излага,
че процесната договорка противоречи на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити. Сочи, че изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде
отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо
обезпечение/, без да се вменява задължение на кредитополучателят да сключи
договор за поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща и
възнаграждение, вследствие на което дългът му да нараства, т.е. опасността
от свръхзадлъжнялост да се увеличава.Навеждат се доводи, че клаузата не е
формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.
147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с
договора за гаранция /поръчителство/ не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2,
т. 19 от ЗЗП. Твърди се и, че клаузата не е индивидуално уговорена, съгласно
чл. 146 от ЗЗП. Сочи се, че от начина, по който е формулирана процесната
клауза и по - окнкретно от „Одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряването на кредита" води до извод, че в случая се касае за едно общо
„тристранно“ споразумение между ищеца, ответника и „***“. Излага се, че
целта на включване в правоотношението на третото свързано с ответника
лице „***“ е заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал.
2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на
трето лице „поръчител“. Сочи се, че в пряко нарушение на императивното
правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК ответникът не е включил
в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението за заплащане на
поръчителство към ***, която счита, че по своята същност представлява
печалба за кредитора и следва да е част от ГЛП и ГПР. Поради изложеното
счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща
3
до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията
между страните; 6. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК
вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва
нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ.
двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми; 7.нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен
съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването; 8. нищожен и на основание чл. 11, ал.1,
т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено,
и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на
ден. Твръди се, че е налице разлика между посочената в процесния договор за
потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищецът
реално е върнал на ответното дружество. Прави се извод, че клаузите в
процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин,
съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както
самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП; 9. унищожаем на основание чл. 33, ал. 1
от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни
условия. Твърди се, че ищецът е бил принуден да сключи процесния договор
поради обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда, тъй като към този
момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи
своите и на неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи
за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Излага
се, че тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на
вътрешната му воля да сключи договора, и при условие, че тези факти не
били налице ищецът е нямало да сключи процесния договор. Сочи се, че са
налице явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното
несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации. В
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният договор е
валиден и действителен, счита, че същият е нищожен на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради
нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП
поради неравноправност, отделните клаузи от процесиите договори. Сочи, че
4
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита“. Сочи, че сумата от 75,90 лева, включва дължима лихва и
неустойка.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди се, че ответникът е ненадлежна страна по спора,
тъй като процесният договор за гаранция е сключен между ищеца и ***, което
дружество е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция,
лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република
България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно
взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178
в нарочния регистър на БНБ. Излага се, че твърденията в исковата молба за
нарушение разпоредбите на ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗЗП се явяват
бланкетни, недоказани и противоречащи на обективната истина. Навеждат се
доводи, че ответникът е изправна страна по спора и спазва изискванията на
закона, както и, че сключените договори за заем са изготвени изцяло в
съответствие с императивните норми на закона. Твърди се, че начислената
лихва и евентуално такси са изцяло съобразени с действащата нормативна
уредба и всички стандарти за отговорно кредитиране. Излага се, че
прилаганите от ответника ОУ по договорите за кредит са предмет на
предварително одобрение от БНБ и за всяка промяна БНБ бива своевременно
уведомявана. Сочи се, че вземанията на *** произтичат единствено и само от
валидни договорни основания - сключени договори за кредит и дължими по
тях парични суми - главници, лихви и т.н. Твърди се, че процедурата по
сключването на процесния договор за кредит е била изпълнена в съответствие
с всички нормативни актове, в това ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Излага се, че
процесът на кандидатстване и отпускане на кредита през интернет страницата
на *** включва следните стъпки:Потребителят попълва и подава искане за
потребителски кредит под формата на електронен формуляр на интернет
страницата на *** с исканите от потребителя параметри на кредита, в това
число предпочитаното от него обезпечение, като той избира дали да посочи
личен гарант- физическо лице или да се възползва от допълнителна услуга-
гаранция, предоставяна от ***; След подаване на искането за кредит, ***
извършва преглед на същото и оценка на кредитоспособността на
потребителя съгласно чл. 16 от ЗПК, въз основа на което взема решение за
одобрение или отказ да бъде отпуснат кредит; в случай на одобрение, ***
изпраща на имейл адрес, посочен от потребителя, преддоговорна информация
под формата на Стандартен европейски формуляр, заедно с проекти на
5
документи за сключване на договор за кредит, генерирани въз основа на
посоченото от потребителя в електронния формуляр. Излага се, че в част 4.1.
на СЕФ и в в чл. 12 от ОУ е изрично посочено правото на отказ от кредита;
Потвърждение чрез съобщение по телефона от страна на потребителя, че е
съгласен да сключи договор за кредит при предложените условия. Навеждат
се доводи, че ищецът е кандидатствал за потребителски кредит в размер на
800.00 лева за срок от 30 дни през интернет страницата на *** на 01.08.2017
г. в 22:34 ч., като след извършване на оценка на кредитоспособността на
кредитоискателя, същият е одобрен за кредит в размер на 300 лева. Твърди се,
чепри кандидатстването си ищецът е посочил телефонен номер *** и
електронна поща *************. Сочи се, че при кандидатстването ищецът е
избрал да се възползва от допълнителна услуга - гаранция, предоставяна от
***. Излага се, че при избор на *** за поръчител, системата незабвно и
автоматично показва сумата, дължима за предоставената услуга, която
потребителят ще трябва да заплати на ***. Твърди се, че ищецът не е пожелал
и никога не е кандидатствал за кредит с личен гарант, а сам е избрал да се
възползва от допълнителна услуга, която ответникът не е изисквал. Излага
се, че ако по време на кандидатстване за кредит, кредитоискателят посочи, че
желае да кандидатства за кредит с личен гарант и личният гарант отговаря на
минималните изисквания, посочени на сайта на дружеството, а
кредитоискателят премине успешно оценка на кредитоспособността, то
кредитът ще се отпусне като се гарантира от посоченото физическо лице.
Сочи се, че след като е бил одобрен ищецът е получил на електронната си
поща ******************* Договор № ******, Общи условия и
Преддоговорна информация, след което същият е изпратил нарочен СМС от
телефонен номер - *** на 02.08.2017 г. в 20:58 часа, с което е дал своето
съгласие да сключи Договора за кредит при предложените условия. Твърди
се, че съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, правната сила на обикновения
електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това
е уговорено между страните. Излага се, че такава уговорка е налице в чл. 8 от
процесния договор. Оспорва твърдението на ищеца, че не е бил посочен
общият размер на кредита, както и че липсва посочване на начина, по който
ще бъде изплатена сумата и в какъв срок, не отговаря на действителността.
Сочи се, че в чл. 3 от Договора за кредит ясно е посочено, че общата сума,
която следва да бъде върната от ищеца е в размер на 310.14 лв, като
главницата е била в размер на 300 лв., а лихвата е била в размер на 10.14 лв.
Сочи се, че е посочен и срокът за връщане на сумата и начините, по които
може да бъде върнат заемът, а именно по банков път, чрез ***, чрез
процесингова система, чрез пощенски паричен превод, чрез Срау или
плащане в брой на Кештерминал. Твърди се, че заявеният кредит се нарежда
веднага след получаване на потвърждение от заявителя за сключения договор,
т.е. с изпращането на нарочен СМС в този смисъл. Излага се, ищецът е
разполагал с тази информация още преди да подпише Договора за кредит.
6
Оспорва и твърдението за ненадлежното формиране на ГПР по Договора за
кредит и правомерното невключване на таксата за предоставяне на гаранция
(поръчителство) в ГПР по Договора за кредит. Сочи се, че съгласно чл. 5. от
ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно
на потребителя необходимата информация за вземане на информирано
решение за сключване на договор за потребителски кредит. Излага се, че тази
информация се предоставя във формата на СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК.
Твърди се, че такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищеца
при кандидатстването за кредита, с който се е запознал. Сочи се, че
предвидените разходи в СЕФ са били включени в последствие по ясен и
разбираем за ищеца начин и в Договора за кредит. Излага се, че за ищеца е
била налична и индивидуално уговорена всяка една сума, която тя е следвало
да върне. Твърди се, че ГПР от 49.85 % е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК,
тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута. Излага се, че възнаграждението за
предоставената от *** услуга за гаранция, от своя страна, не е включена в
размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на Договора за
кредит. За неоснователно се счита и становището на ищеца, че сключването
на договор за кредит е обусловено от сключване на договор за гаранция и, че
същото е вменено като задължение на потребителя, тъй като същия може
избере какво обезпечение да предостави - поръчител, който сам той е избрал
или *** - дружество партньор на ***. Счита се и, че невключването на
възнаграждението за *** за предоставяните от него услуги на гаранция към
ГПР по Договора за кредит, сключен с ***, не представлява и заблуждаваща
търговска практика. За неоснователно приема твърдението на ищеца, че
сключването на Договор за гаранция с *** има за цел единствено начисляване
на допълнителни разходи по кредита. Сочи се, че необходимостта от
обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него оценка
на кредитоспособността на потребителя и има за цел да гарантира
финансовия риск, който *** носи от възможността да има неизпълнение от
страна на ищеца. Оспорва и твърденията на ищеца, че уговорената
възнаградителна лихва, равняваща се на 10.14 лв. противоречи на добрите
нрави. Навеждат се доводи, че размерът на възнаградителната лихва се
показва още на етап кандидатстване чрез електронната заявка, чрез СЕФ и се
включва в Договора за кредит, който се одобрява изрично от потребителя,
като в същата не се включва възнаграждението за услугите за предоставяне на
гаранция от ***. Излага се и, че условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително информацията за размера, броя и конкретната
дана, на която плащането е дължимо са посочени изрично в Договора за
кредит, както и в преддоговорната информация (част 2, т. 4, 5 и 6). Съгласно
чл. 2 от Договора за кредит, по ясен и напълно разбираем начин, поради което
и възраженията на ищеца в тази насока приема за неоснователни. Твърди се и,
7
че ищецъте бил запознат с правото на отказ от сключения договор за
потребителски кредит и, че същият е уреден в чл. 12 от ОУ. Сочи се и, че
ищецът се е възползвал от правото на отказ по 4 от кредитите, по които е бил
одобрен. Твърди и, че предявения евентуален иск за унищожаването на
Договора за кредит, както и Договора за гаранция поради измама, грешка или
крайна необходимост е неоснователен. за неоснователно се приема и
възражението на ищеца за унищожаването на Договора за кредит и Договора
за гаранция поради крайна нужда. Счита се, че същия е погасен по давност.
Излага се, че дори разгледан по същество, този иск също е неоснователен,
тъй като ищецът не е навелкаквито и да било доказателства и факти,
доказващи твърдението му. Претендира присъждането на разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявения иск и да
му присъди разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от представения по делото Договор за кредит
№******/02.08.2017 г., че страните са сключили договор от разстояние по
силата, на който ответникът е предоставил потребителски кредит на ищеца в
размер на 300 лева, със срок на издължаване 30 дни и при 49,85 % ГПР.
Страните са договорили и, че заемът се обезпечава с поръчителство
предоставено от *** в полза на дружеството.
Представени като доказателства по делото са и преддоговорната
информация към договора за кредит, ОУ към договора за кредит и Тарифата
към Оу.
Установява се от представените доказателства, че на 24.08.2017 г.
ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 375,90 лева.
Видно е от приложения по делото Договор за гаранция
/поръчителство/, сключен между *** и ответника по делото, че *** се е
задължил солидарно да отговаря пред Заемателя по процесния договор за
изпълненито на същия с дължима такса от 88,86 лева.
По делото са изслушани и заключенията по допуснатите ССЕ и СТЕ,
които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени и неоспорени от
страните.
От заключението на СОЕ и допълнителната СОЕ се установява, че:
Общата сума, която е платил ищецът на ответника по процесния договор за
кредит е в размер на 375,89 лева, в това число и таксата за гаранция в размер
на 68,12 лева; че разпределението на изплатената сума от ищеца към
ответника е 375,89 лева и с нея са покрити: главница в размер на 300 лева;
лихва в размер на 7,77 лева; по договор за гаранция с *** -68,12 лева и
надплатена сума в размер на 0,01 лев.; че в посочения ГПР не е включена
8
сумата от 68,12 лева, тъй като не е била задължителна; че сумата се дължи от
лицето, предоставящо услугата и по посочена от него сметка; че ищецът е
внесъл сума в размер на 68,12 лева по сметка на ответника, която е преведена
на *** на 24.08.2017 г.; че сумата е в по – нисък размер, тъй като има
предсрочно погасяване на същата. В проведеното по делото о.с.з. ВЛ
обяснява, че ако в ГПР се включи сумата за гаранция той ще надвиши
многократно пет пъти законната лихва.
От изслушаното по делото заключение по СТЕ се установява, че:
заявката за кредит може да се подаде с личен гарант, чрез заявка, която лично
кредитоискателя попълва в интернет платформата на ответника; че гарантът
се избила от кредитоискателя, като той може да бъде – физическо лице, банка
или партньор на ***; че функцията на гаранта е да гарантира за изпълнението
на задълженията по Договора за кредит; че ответникът има клиенти, които
избират личен гарант; че размерът на шрифта на договора е 12 Times New
Roman.
В проведеното по делото о.с.з. ВЛ подробно обяснява начина, по който
се процедира при отпускане на кредит от разстояние. Сочи, че в настоящия
случай стъпките по кандидатстване за кредит са изпълнени и процедурата е
одобрена и приключила. Твърди, че ако не е дадено съгласие, процедурата
няма да приключи и кредита няма да бъде одобрен.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Основната претенция на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Касае се за вземане за връщане на
суми, дадени при начална липса на основание /по- конкретно дадени по
нищожен договор/. По делото е безспорно, че на 02.08. 2017 год. е бил
сключен договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние
№ ****** между „***” ЕООД като заемодател и С. Р. С. като заемател. Видно
е, че съгласно договора на ищеца е бил предоставен заем от 300 лв., който е
следвало да се върне в срок от 30 дни. Видно е, че лихвеният процент е 3. 38
%. В договора е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на
49. 85 %. Уговорено е в договора, че заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от *** в полза на дружеството. Основната част от възраженията
на процесуалния представител на ищеца касае действителността на
сключения между страните договор. Твърди се, че последният нарушава
редица разпоредби на ЗПК, поради което се явява нищожен и не е породил
своите правни последици. Така наведените доводи са основателни. Съгласно
разпоредлата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към
закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите,
9
но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран- изрично е уговорен
само годишен лихвен процент 49. 85%. От друга страна в годишния лихвен
процент не е отчетен размерът на дължимото се от заемателя възнаграждение
за поръчителство, като съгласно заключението на вещото лице Т.И., което не
е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, при
включване на същото в ГПР по процесния договор за заем същият ще
надвиши многократно пет пъти законната лихва. Следователно налице е явно
противоречие с разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като действителният
годишен процент на разходите по договора надвишава значително
законоустановения. Неспазването на всички посочени по- горе изисквания
води до нищожност на процесния договор за заем- чл. 22 от ЗПК, а оттам
заемателят по договора дължи връщане само на чистата стойност на заема, но
не и лихва и други разходи /чл. 23 от ЗПК/. От заключението на вещото лице
Т.И. безспорно се установява, че общо платената от ищеца сума по договора
възлиза на 375, 90 лева /вкл. и надплатената една стотинка/, като главницата е
300 лв. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че след получаването от
ответното дружество на възнаграждение за предоставената гаранция в размер
на 68,12 лв. същото е било преведено на едно трето лице- ***. Същественото
в случая е, че основание за извършеното плащане от ищеца е клауза от
нищожния договор за заем, регламентираща обезпечение чрез поръчителство,
и че плащането е извършено именно към ответника, като отношенията на
последния с поръчителя са без пряко правно значение за предявения иск.
Предвид това недължимо платената сума възлиза на 75, 90 лв., в който размер
предявеният от С. Р. С. от гр. Плевен против „***“ ЕООД гр. София
осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД се явява основателен и следва да
бъде уважен. При тези обстоятелства е безпредметно да се обсъждат
останалите доводи на ищеца за нищожност, респ. унищожаемост на
сключения договор за заем. При този изход на делото и на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищеца направените деловодни разноски в размер на 250, 00 лв., в които са
включени платена държавна такса, разходи за съдебно- счетоводна
експертиза.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 300, 00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1,
пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на С. Р.
С. от гр. Плевен, ЕГН **********, сума в размер на 75.90 лева,
10
представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит№
******/02.08.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на депозиране на исковата молба /21.07.2021 г./ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на С. Р.
С. от гр. Плевен, ЕГН **********, сумата от 250, 00 лв., представляваща
направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА ***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на адв.
Г.Г.Ч. от *** адвокатска колегия адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от
ЗА в размер на 300, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11