Присъда по дело №294/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 3
Дата: 13 март 2025 г.
Съдия: Калин Кирилов Баталски
Дело: 20241700200294
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 юли 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 3
гр. Перник, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
СъдебниМ. Д. Г.

заседатели:Р. Г. Д.
при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА
и прокурора Красимир В. Тренчев
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Наказателно дело от
общ характер № 20241700200294 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимия В. В. Й. - роден на *** в ***, живеещ в ***,
българин, български гражданин, *** образование, безработен, разведен,
осъждан, с ЕГН ********** за виновен в това, че на *** в с.***, общ.***,
обл.*** от имот/къща/, находяща се в с.***, общ.***, в съучастие, като
съизвършител с М. В. Й., отнел чужди движими вещи: / ловна пушка марка
,,ИЖ» модел «54», калибър 12, номер М00791; ловен полуавтомат
„FABARM», калибър 12, номер 1027708; нарезна карабина «WINCHESTER»
модел «XPR», калибър 30-06, PT17087YZ357 с монтиран оптически прицел;
картонена кутия с надпис „Sellier & Bellot" съдържаща 5 (пет) броя ловно-
бойни патрони кал.30-06 Springfield и 9 (девет) броя гилзи от патрони кал.30-
06 Springfield; пълнител за карабина „WINCHESTER", модел „XPR"
съдържащ 2 (два) броя ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield; кожен
патрондаш съдържащ 18 броя фабрично произведи ловни патрони, 12 калибър
/ три броя с бели пластмасови гилзи, произведени в Турция, марка „BPS",
снарядени със сачми с диаметър 2,5мм.; един брой с бяла пластмасова гилза,
произведен в Испания, марка „Trust", снаряден със сачми с диаметър 3,5мм;
един брой с черна пластмасова гилза, произведен в Италия, марка „Mirage",
снаряден със сачми с диаметър 2мм; пет броя със зелени пластмасови гилзи,
1
произведени в Испания, марка „RIO", снарядени със сачми с диаметър 1,75мм;
два броя със зелени пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка „RIO",
снарядени със сачми с диаметър 1,5мм; един брой със зелена пластмасова
гилза, произведен в Испания, марка „RIO", снаряден със сачми с диаметър
2,5мм; два броя с жълти пластмасови гилзи, произведени в Турция, марка
„Yavascalar", снарядени със сачми с диаметър 1,75мм; два броя с червени
картонени гилзи, произведени най-вероятно в България, без обозначения за
марка, снарядени със сачми с диаметър 5,5мм; един брой със синя
пластмасова гилза, произведен в Испания, марка „Premier", снаряден със
сачми с диаметър 1,5мм/; 12 (дванадесет) броя ловно-бойни патрони кал.30-06
Springfield; кожен патрондаш с четири джоба съдържащ 20 броя фабрично
произведи ловни патрони, 12 калибър /два броя със зелени пластмасови гилзи,
произведени в Springfield и 9 (девет) броя гилзи от патрони кал.30-06
Springfield; пълнител за карабина „WINCHESTER", модел „XPR" съдържащ 2
(два) броя ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield; кожен патрондаш
съдържащ 18 броя фабрично произведи ловни патрони, 12 калибър / три броя
с бели пластмасови гилзи, произведени в Турция, марка „BPS", снарядени със
сачми с диаметър 2,5мм. ; един брой с бяла пластмасова гилза, произведен в
Испания, марка „Trust", снаряден със сачми с диаметър 3,5мм; един брой с
черна пластмасова гилза, произведен в Италия, марка „Mirage", снаряден със
сачми с диаметър 2мм; пет броя със зелени пластмасови гилзи, произведени в
Испания, марка „RIO", снарядени със сачми с диаметър 1,75мм; два броя със
зелени пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка „RIO", снарядени
със сачми с диаметър 1,5мм; един брой със зелена пластмасова гилза,
произведен в Испания, марка „RIO", снаряден със сачми с диаметър 2,5мм;
два броя с жълти пластмасови гилзи, произведени в Турция, марка
„Yavascalar", снарядени със сачми с диаметър 1,75мм; два броя с червени
картонени гилзи, произведени най-вероятно в България, без обозначения за
марка, снарядени със сачми с диаметър 5,5мм; един брой със синя
пластмасова гилза, произведен в Испания, марка „Premier", снаряден със
сачми с диаметър 1,5мм/; 12 (дванадесет) броя ловно-бойни патрони кал.30-06
Springfield; кожен патрондаш с четири джоба съдържащ 20 броя фабрично
произведи ловни патрони 12 калибър /два броя със зелени пластмасови гилзи,
произведени в Испания, марка „RIO", снарядени със сачми с диаметър 1,75мм;
три броя със зелени пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка „RIO",
снарядени със сачми с диаметър 1,5мм;един брой със зелена пластмасова
гилза, произведен в Италия, марка „Nobel", снаряден със сачми с диаметър
2,5мм; три броя с жълти пластмасови гилзи, произведени в Турция, марка
„Yavascalar", снарядени със сачми с диаметър 1,75мм.; пет броя с бели
пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка „Saga", снарядени със
сачми с диаметър Змм.; два броя със сини пластмасови гилзи, произведени в
Испания, марка „Trust", снарядени със сачми с диаметър 2,5мм; три броя с
бели пластмасови гилзи, произведени в Турция, марка „BPS", снарядени със
сачми с диаметър 2,5мм.; един брой с черна пластмасова гилза, произведен в
Италия, марка „Mirage", снаряден със сачми с диаметър 2мм/; картонена кутия
с 5 (пет) броя ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield; 3 (три) броя бойни
патрони кал.7,62х39мм (АК); картонена кутия с 9 (девет) броя ловно-бойни
патрони кал.30-06 Springfield; 2 (два) броя ловно-бойни патрони кал.30-06
Springfield; картонена кутия съдържаща пет броя фабрично произведени в
2
САЩ ловни патрони, 12-ти калибър, марка „Federal", снарядени с ловни
куршуми; устройство за телевизионни канали /приемник/ към интернет
оператора „Перник Лан"; мобилен телефон марка „Blackview BV5500"/ на
обща стойност 4 217,09 лева от владението на И.Ц.П. с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив – извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко
от една година, чието изпълнение не е отложено по чл.66 от НК, а именно – по
НОХД №351/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, в сила от 03.11.2023 г.,
като му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, поради което
и на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.29, ал.1,
б.“а“, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54 от НК го осъжда като
му налага наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да
изтърпи при първоначален строг режим, като оправдава подсъдимия по
обвинението по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1 от НК, а именно – да е
извършил деянието като употребил сила.
На основание чл.59, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от НК съдът приспада
времето, през което подсъдимият В. В. Й. е бил задържан под стража, а
именно от 04.11.2023 г. до влизане на присъдата в сила.
Осъжда подсъдимия В. В. Й. със снета самоличност да заплати
направените по делото разноски в размер на 5874,56 лева за експертизи, от
които 5379,56 лева – разноски на досъдебното производство, която сума да
бъде заплатена по сметка на ОД на МВР-Перник и сумата от 495,00 лева –
разноски, направени в съдебната фаза на процеса, която сума да бъде
заплатена в полза на държавата, по сметка на Висшия съдебен съвет, чрез
Окръжен съд гр. Перник.
Признава подсъдимия М. В. Й. - роден на *** в ***, живущ в ***,
българин, български гражданин, *** образование, безработен, неженен,
осъждан, с ЕГН ********** за виновен в това, че на *** в с.***, общ.***,
обл.*** от имот/къща/, находящ се в с. ***, общ. *** в съучастие, като
съизвършител с В. В. Й. отнел чужди движими вещи / ловна пушка марка
,,ИЖ» модел «54», калибър 12, номер М00791; ловен полуавтомат
„FABARM», калибър 12, номер 1027708; нарезна карабина «WINCHESTER»
модел «XPR», калибър 30-06, PT17087YZ357 с монтиран оптически прицел;
картонена кутия с надпис „Sellier & Bellot" съдържаща 5 (пет) броя ловно-
бойни патрони кал.30-06 Springfield и 9(девет) броя гилзи от патрони кал.30-
06 Springfield; пълнител за карабина „WINCHESTER", модел „XPR"
съдържащ 2 (два) броя ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield; кожен
патрондаш съдържащ 18 броя фабрично произведи ловни патрони , 12
калибър / три броя с бели пластмасови гилзи, произведени в Турция, марка
„BPS", снарядени със сачми с диаметър 2,5мм. ; един брой с бяла пластмасова
гилза, произведен в Испания, марка „Trust", снаряден със сачми с диаметър
3,5мм; един брой с черна пластмасова гилза, произведен в Италия, марка
„Mirage", снаряден със сачми с диаметър 2мм; пет броя със зелени
пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка „RIO", снарядени със сачми
с диаметър 1,75мм; два броя със зелени пластмасови гилзи, произведени в
Испания, марка „RIO", снарядени със сачми с диаметър 1,5мм; един брой със
зелена пластмасова гилза, произведен в Испания, марка „RIO", снаряден със
3
сачми с диаметър 2,5мм; два броя с жълти пластмасови гилзи, произведени в
Турция, марка „Yavascalar", снарядени със сачми с диаметър 1,75мм; два броя
с червени картонени гилзи, произведени най-вероятно в България, без
обозначения за марка, снарядени със сачми с диаметър 5,5мм; един брой със
синя пластмасова гилза, произведен в Испания, марка „Premier", снаряден със
сачми с диаметър 1,5мм/; 12 (дванадесет) броя ловно-бойни патрони кал.30-06
Springfield; кожен патрондаш с четири джоба съдържащ 20 броя фабрично
произведи ловни патрони , 12 калибър /два броя със зелени пластмасови
гилзи, произведени в Испания, марка „RIO", снарядени със сачми с диаметър
1,75мм; три броя със зелени пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка
„RIO", снарядени със сачми с диаметър 1,5мм;един брой със зелена
пластмасова гилза, произведен в Италия, марка „Nobel", снаряден със сачми с
диаметър 2,5мм; три броя с жълти пластмасови гилзи, произведени в Турция,
марка „Yavascalar", снарядени със сачми с диаметър 1,75мм.; пет броя с бели
пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка „Saga", снарядени със
сачми с диаметър Змм. ; два броя със сини пластмасови гилзи, произведени в
Испания, марка „Trust", снарядени със сачми с диаметър 2,5мм; три броя с
бели пластмасови гилзи, произведени в Турция, марка „BPS", снарядени със
сачми с диаметър 2,5мм.; един брой с черна пластмасова гилза, произведен в
Италия, марка „Mirage", снаряден със сачми с диаметър 2мм/; картонена кутия
с 5 (пет) броя ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield; 3 (три) броя бойни
патрони кал.7,62х39мм (АК); картонена кутия с 9 (девет) броя ловно-бойни
патрони кал.30-06 Springfield; 2 (два) броя ловно-бойни патрони кал.30-06
Springfield; картонена кутия съдържаща пет броя фабрично произведени в
САЩ ловни патрони, 12-ти калибър, марка „Federal", снарядени с ловни
куршуми; устройство за телевизионни канали /приемник/ към интернет
оператора „Перник Лан"; мобилен телефон марка „Blackview BV5500"/ на
обща стойност 4 217,09 лева от владението на И.Ц.П. с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4,
във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54 от НК го осъжда като му
налага наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи
при първоначален строг режим, като оправдава подсъдимия по обвинението
по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1 от НК, а именно – да е извършил
деянието като употребил сила.
На основание чл.68, ал.1 от НК привежда в изпълнение наказанието от
две години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия М. В. Й. с присъда
№20/20.04.2021 г. по НОХД №251/2020 г. по описа на Районен съд – Разград и
потвърдена с решение №92/13.10.2021 г. по ВНОХД№206/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Разград, като определя първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието.
На основание чл.59, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от НК съдът приспада
времето, през което подсъдимият М. В. Й. е бил задържан под стража, а
именно – за периода от 04.11.2023 г. до 06.02.2024 г. включително и от
05.11.2024 г. до влизане на присъдата в сила.
Осъжда подсъдимия М. В. Й. със снета самоличност да заплати
направените по делото разноски в размер на 5874,56 лева за експертизи, от
които 5379,56 лева – разноски на досъдебното производство, която сума да
бъде заплатена по сметка на ОД на МВР-Перник и сумата от 495,00 лева –
4
разноски, направени в съдебната фаза на процеса, която сума да бъде
заплатена в полза на държавата, по сметка на Висшия съдебен съвет, чрез
Окръжен съд гр. Перник.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Софийския
апелативен съд в петнадесетдневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

5

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към присъда № 3 от 13.03.2025 г. по НОХД № 294/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Перник /изготвени на 12.05.2025 г./

Производството по делото е образувано по внесен от Окръжна прокуратура Перник
обвинителен акт, с който подсъдимият В. В. Й. - - роден на ***г. в ***, живeeщ в ***,
българин, български гражданин, *** образование, безработен, разведен, осъждан, с
ЕГН:********** е предаден на съд за това, че
на *** в с. ***, общ. ***, обл. *** от имот /къща/, находища се в с. ***, общ. ***, в
съучастие като съизвършител с М. В. Й. отнел чужди движими вещи: /ловна пушка марка
,,ИЖ» модел «54», калибър 12, номер М00791; ловен полуавтомат „FABARM», калибър 12,
номер 1027708; нарезна карабина «WINCHESTER» модел «XPR», калибър 30-06,
PT17087YZ357 с монтиран оптически прицел; картонена кутия с надпис „Sellier & Bellot“
съдържаща 5 (пет) броя ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield и 9 (девет) броя гилзи от
патрони кал.30-06 Springfield; пълнител за карабина „WINCHESTER”, модел „XPR“
съдържащ 2 (два) броя ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield; кожен патрондаш
съдържащ 18 броя фабрично произведи ловни патрони, 12 калибър / три броя с бели
пластмасови гилзи, произведени в Турция, марка „BPS“, снарядени със сачми с диаметър
2,5мм.; един брой с бяла пластмасова гилза, произведен в Испания, марка „Trust“, снаряден
със сачми с диаметър 3,5мм; един брой с черна пластмасова гилза, произведен в Италия,
марка „Mirage“, снаряден със сачми с диаметър 2мм; пет броя със зелени пластмасови гилзи,
произведени в Испания, марка „RIO“, снарядени със сачми с диаметър 1,75мм; два броя със
зелени пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка ,ДЮ“, снарядени със сачми с
диаметър 1,5мм; един брой със зелена пластмасова гилза, произведен в Испания, марка
„RIO“, снаряден със сачми с диаметър 2,5мм; два броя с жълти пластмасови гилзи,
произведени в Турция, марка „Yavascalar“, снарядени със сачми с диаметър 1,75мм; два броя
с червени картонени гилзи, произведени най-вероятно в България, без обозначения за марка,
снарядени със сачми с диаметър 5,5мм; един брой със синя пластмасова гилза, произведен в
Испания, марка „Premier“, снаряден със сачми с диаметър 1,5мм/; 12 (дванадесет) броя
ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield; кожен патрондаш с четири джоба съдържащ 20
броя фабрично произведи ловни патрони, 12 калибър /два броя със зелени пластмасови
гилзи, произведени в Испания, марка „RIO“, снарядени със сачми с диаметър 1,75мм; три
броя със зелени пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка , „RIO“, снарядени със
сачми с диаметър 1,5мм;един брой със зелена пластмасова гилза, произведен в Италия,
мapкa „Nobel“, снаряден със сачми с диаметър 2,5мм; три броя с жълти пластмасови гилзи,
произведени в Турция, марка „Yavascalar“, снарядени със сачми с диаметър 1,75мм.; пет броя
с бели пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка „Saga“, снарядени със сачми с
диаметър Змм. ; два броя със сини пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка „Trust“,
снарядени със сачми с диаметър 2,5мм; три броя с бели пластмасови гилзи, произведени в
Турция, марка „BPS“, снарядени със сачми с диаметър 2,5мм.; един брой с черна
пластмасова гилза, произведен в Италия, марка „Mirage“, снаряден със сачми с диаметър
2мм/; картонена кутия с 5 (пет) броя ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield; 3 (три) броя
бойни патрони кал.7,62х39мм (АК); картонена кутия с 9 (девет) броя ловно-бойни патрони
кал. 30-06 Springfield; 2 (два) броя ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield; картонена
кутия съдържаща пет броя фабрично произведени в САЩ ловни патрони, 12-ти калибър,
марка „Federal“, снарядени с ловни куршуми; 1бр. устройство за телевизионни канали
/приемник/ към интернет оператора „Перник Лан“; 1бр.мобилен телефон марка „Blackview
BV5500“/ на обща стойност 4 217,09 лева от владението на И.Ц.П. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено в
1
условията на опасен рецидив - извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК, а именно: по НОХД № 351/2022г. по описа на ПРС, в
сила от 03.11.2023г., като му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2 (две)
години - престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр.чл.198 ал.1, вр.чл.29 ал.1,б.“а“, вр. чл.20
ал.2 вр.ал.1 НК.
Подсъдимият М. В. Й. - роден на *** в ***, живeeщ в ***, българин, български гражданин,
*** образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН:**********, е предаден на съд, за
това че на *** в с. ***, общ. ***, обл. *** от имот /къща/, находящ се в с. ***, общ. *** в
съучастие, като съизвършител с В. В. Й. отнел чужди движими вещи /ловна пушка марка
,,ИЖ» модел «54», калибър 12, номер М00791; ловен полуавтомат „FABARM», калибър 12,
номер 1027708; нарезна карабина «WINCHESTER» модел «XPR», калибър 30-06,
PT17087YZ357 с монтиран оптически прицел; картонена кутия с надпис „Sellier & Bellot“
съдържаща 5 (пет) броя ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield и 9(девет) броя гилзи от
патрони кал.30-06 Springfield; пълнител за карабина „WINCHESTER”, модел „XPR“
съдържащ 2 (два) броя ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield; кожен патрондаш
съдържащ 18 броя фабрично произведи ловни патрони , 12 калибър / три броя с бели
пластмасови гилзи, произведени в Турция, марка „BPS“, снарядени със сачми с диаметър
2,5мм.; един брой с бяла пластмасова гилза, произведен в Испания, марка „Trust“, снаряден
със сачми с диаметър 3,5мм; един брой с черна пластмасова гилза, произведен в Италия,
марка „Mirage“, снаряден със сачми с диаметър 2мм; пет броя със зелени пластмасови гилзи,
произведени в Испания, марка „RIO“, снарядени със сачми с диаметър 1,75мм; два броя със
зелени пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка „RIO“, снарядени със сачми с
диаметър 1,5мм; един брой със зелена пластмасова гилза, произведен в Испания, марка
„RIO“, снаряден със сачми с диаметър 2,5мм; два броя с жълти пластмасови гилзи,
произведени в Турция, марка „Yavascalar“, снарядени със сачми с диаметър 1,75мм; два броя
с червени картонени гилзи, произведени най-вероятно в България, без обозначения за марка,
снарядени със сачми с диаметър 5,5мм; един брой със синя пластмасова гилза, произведен в
Испания, марка „Premier“, снаряден със сачми с диаметър 1,5мм/; 12 (дванадесет) броя
ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield; кожен патрондаш с четири джоба съдържащ 20
броя фабрично произведи ловни патрони , 12 калибър /два броя със зелени пластмасови
гилзи, произведени в Испания, марка „RIO“, снарядени със сачми с диаметър 1,75мм; три
броя със зелени пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка „RIO“, снарядени със
сачми с диаметър 1,5мм;един брой със зелена пластмасова гилза, произведен в Италия,
марка „Nobel“, снаряден със сачми с диаметър 2,5мм; три броя с жълти пластмасови гилзи,
произведени в Турция, марка „Yavascalar“, снарядени със сачми с диаметър 1,75мм.; пет броя
с бели пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка „Saga“, снарядени със сачми с
диаметър Змм. ; два броя със сини пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка „Trust“,
снарядени със сачми с диаметър 2,5мм; три броя с бели пластмасови гилзи, произведени в
Турция, марка „BPS“, снарядени със сачми с диаметър 2,5мм.; един брой с черна
пластмасова гилза, произведен в Италия, марка „Mirage“, снаряден със сачми с диаметър
2мм/; картонена кутия с 5 (пет) броя ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield; 3 (три) броя
бойни патрони кал.7,62х39мм (АК); картонена кутия с 9 (девет) броя ловно-бойни патрони
кал.30-06 Springfield; 2 (два) броя ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield; картонена
кутия съдържаща пет броя фабрично произведени в САЩ ловни патрони, 12-ти калибър,
марка „Federal“, снарядени с ловни куршуми; устройство за телевизионни канали /приемник/
към интернет оператора „Перник Лан“; мобилен телефон марка „Blackview BV5500“/ на
обща стойност 4 217,09 лева от владението на И.Ц.П. с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила- престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл. 20 ал.2 вр.ал.1
НК.
С протоколно определение от 17.12.2024 г., Окръжен съд – Перник е оставил без уважение
2
направеното от страна на пострадалите Р. И. Ц., В. И. Й., А. И. П. и В. В. Й. искане да бъдат
конституирани в производството в качеството на частни обвинители. С определение № 50 от
15.01.2025 г., постановено по ВНЧД № 17/2025 г., Апелативен съд – гр. София е отменил
определението на първоинстанционния съд в частта, с която е оставено без уважение
направеното от Р. И. Ц., В. И. Й. и А. И. П. искане да бъдат конституирани в производството
в качеството на частни обвинители, като е конституирал същите в това им качество. Със
същото определение е потвърдено протоколното определение на Окръжен съд – Перник в
частта, с която е оставено без уважение искането за конституиране в качеството му на частен
обвинител, направено от В. В. Й..
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав представителят на Окръжна
прокуратура – гр. Перник заявява, че поддържа обвиненията срещу двамата подсъдими – В.
Й. и М. Й., така както са повдигнати с обвинителния акт. Изразява становище, че от
събраните по делото доказателства категорично се установява, че подсъдимите са
извършвали престъпленията, за които са предадени на съд. Държавният обвинител счита, че
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка категорично се потвърждава от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а именно - свидетелските показания
на свидетелите /Т. А. Я., К. Й. А., Х. З. А., И. Г. Г., Р. И. Ц., А. И. П., В. В. Й., В. В. Й., В. И.
Й./, заключенията на експертите по назначените и изготвени експертизи, приети в хода на
съдебното следствие, както и всички писмени доказателствени източници, които са
приобщени към доказателствения материал. Представителят на прокуратурата обръща
внимание на свидетелските разкази на всеки от разпитаните свидетели и маркира по
отделно назначените и изготвени експертизи. На следващо място прокурорът счита, че
обвинението се подкрепя частично и от обясненията на самите подсъдими. Намира за изцяло
опровергана версията на подсъдимия В. Й., че е отишъл в с. *** с цел да види сина си. За
безспорно доказано обвинителят намира, че подсъдимите от обективна и субективна страна
са извършили престъплението за което са предадени на съд. Досежно индивидуализацията
на наказанията обвинителят отбелязва, че следва да се вземе предвид фактът, че В. Й. е
извършил престъплението в условието на „опасен рецидив“, а М. Й. е извършил
престъплението в условията на определения от Районен съд – Разград изпитателен срок по
присъда, наложена му по НОХД № 251/2020 г. по описа на съда и влязла в сила на
13.10.2021 г. Счита, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да се приеме, че
подсъдимият В. Й. е съдействал в хода на разследването като е показал къде са скритите
отнети вещи, а като отегчаващо вината обстоятелство следва да се вземе предвид трайната
престъпна упоритост на лицата. Държавното обвинение намира, че най-правилното,
справедливо и законосъобразно наказание в случая би било ефективното наказание в размер
между средния и максималния както предлага:
- по отношение на подсъдимия В. Й. за престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК да му се наложи наказание около 12 г.
лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване. Намира, че на основание чл. 59 от НК
времето, през което подсъдимият В. Й. е бил задържан под стража по ЗМВР и НПК следва
да бъде приспаднато при изпълнението на наказанието му лишаване от свобода, считано от
*** до постановяване на присъдата по настоящото дело.
- по отношение на подсъдимия М. Й. за престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр.
ал.1 от НК – да му се наложи наказание около 8 г. лишаване от свобода при строг режим на
изтърпяване, като на основание чл.68 от НК да се приведе в изпълнение и присъдата на РС-
Разград по НОХД № 251/2020г. Намира, че на основание чл. 59 от НК времето, през което
подсъдимият М. Й. е бил задържан под стража по ЗМВР и НПК следва да бъде приспаднато
при изпълнението на наказанието му лишаване от свобода, считано от *** до 04.02.2024г., и
от 14.11.2024г. до постановяване на присъдата по настоящото дело.
Представителят на частните обвинители – адв. М., в съдебно заседание пред настоящия съд
3
заявява, че изцяло споделя тезата на държавното обвинение и систематизацията на фактите,
че правото не ползва собствена категория на понятието „вина“, а ползва тази на
психологията, което е собственото отношение на дееца към извършеното деяние. Намира, че
и към настоящия момент подсъдимите не изпитват вина и разкаяние, а търсят оправдания и
излагат едни защитни версии, които по никакъв начин не кореспондират с наличните по
делото доказателства. Моли съда да приеме, че в пледоарията си държаният обвинител е
напълно прав. Счита за безспорно доказана цялата престъпна деятелност, така както е
описана във внесения обвинителен акт. Намира, че е налице престъпно деяние и то е силата,
която е използвана за да достигнат до желания резултат да се вземат тези вещи.
Частният обвинител В. Й. заявява, че подържа изложеното от повереника й. Категорична е,
че подсъдимият В. Й. е целял саморазправа с нейния баща и съвсем умишлено е отишъл в
дома му. Твърди, че Й. многократно през годините е отправял заплахи за цялото семейство.
Частният обвинител Р. Ц. изразява съжаление, че подсъдимият В. Й. няма да понесе
отговорността за всичко, което им е причинил и, че няма да понесе отговорност за загубения
живот на нейния баща.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия В. Й. - адв. М. изразява несъгласие с част от
изложеното от страна на частното обвинение. Признава, че наистина късният час, в който
подсъдимият е отишъл в дома на пострадалото лице буди леко недоумение, но намира, че
това по никакъв начин не говори за пряк умисъл като форма на вината. Счита, че това е
едно спонтанно решение, което не бива да се оправдава, но намира, че същото не може да се
разглежда като умишлена дейност. Моли съда, след преценка на доказателствения материал
да определи едно наказание около минимално предвидения, а именно не повече от 5 години
„лишаване от свобода“. Счита, че предложения от прокурора размер на наказанието от 12
години „лишаване от свобода“ се явява прекален.
Подсъдимият В. Й. в съдебно заседание и в отговор на изложеното от страна на частния
обвинител, заявява, че многократно е изразявал съжаление за случилото се и е изказвал
съболезнования. Твърди, че саморазправа от негова страна не е имало и не е отишъл в дома
на И.П. с такива намерения. Счита обвинението, повдигнато по отношение на неговия брат –
М. Й. за неоснователно. Твърди, че същият е неволен свидетел и е искал единствено да
защити своя брат в случай, че се наложи, поради което същият следва да бъде изцяло
оправдан. Сочи, че няма доказано използване на сила, като излага съображения в тази
насока. По отношение на себе си В. Й. намира, че лишаването му от свобода до момента е
достатъчно, както и, че продължителното му лишаване от свобода е неоснователно. Твърди,
че не е искал да се облагодетелства по никакъв начин и не е искал да задържи тези неща.
Защитникът на подсъдимия М. Й. – адв. Т. излага съображения въз основа на които твърди,
че няма нито едно пряко доказателство, което да обоснове и напише обстоятелствената част
на обвинителния акт, без обясненията на страните. Счита, че обясненията на подсъдимите
следва да бъдат взети предвид и да им се даде вяра, като бъдат сложени в основата при
формирането на фактическата обстановка при което да бъде достигнат извода, че не е
изпълнен основният състав на чл. 198 от НК, както за единия, така и за другия подсъдим.
Подсъдимият М. Й. изразява съжаление за случилото се. Твърди, че двамата с брат му са
отишли в дома на Ц.П. единствено с идеята да видят племенника му, а не да грабят и да се
разправят. Сочи, че се чувства съпричастен към случая, но не виновен, защото не е наранил
никого. Съжалява, че е позволил на брат си да вземе пушките, но не смята, че е извършил
каквото и да е престъпление. Излага аргументи в защита личността на В. Й. като твърди, че
през всичките години на семеен живот единствено той се е грижил за семейството. Оспорва
изложеното от прокурора, че вещите са взети с цел облагодетелстване.
Пернишкият окръжен съд, в настоящия си съдебен състав, след като изслуша исканията и
доводите на страните, обсъди наличните по делото фактически данни и прецени поотделно и
4
в тяхната съвкупност всички събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намери за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият В. В. Й. е роден на ***г. в ***, живее в ***, българин, български гражданин е,
*** образование, безработен, разведен, осъждан, с ЕГН:**********.
Подсъдимият М. В. Й. е роден на *** в ***, живее в ***, българин, български гражданин е,
*** образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН:**********.
В. В. Й. и М. В. Й. са братя, като двамата живеели на един и същи адрес. От ***г. В. Й. имал
официален развод със свидетелката В. И. Й., като отношенията между Й. и семейството на
бившата му съпруга били силно влошени. От брака си двамата имали едно дете – синът им
В. В. Й.. През годините били подавани множество жалби срещу В. Й. за закани
/включително и за убийство/ и тормоз към семейството на бившата му съпруга.
На ***, вечерта двамата подсъдими били в апартамента, в който живеели под наем заедно с
баща си – свидетелят В. В. Й., находящ се в ***. Двамата употребили значително количество
алкохол. Около 22.00 - 23.00 ч. баща им си легнал, а те останали и продължили да
консумират алкохол. Малко след полунощ - в 00.27 ч., 00.28 ч., 00.29 ч. и 00.33 ч. на *** В.
Й. изпратил на бившата си съпруга В. Й. няколко заплашителни съобщения, след което й
позвънил по телефона в 00.43 ч. от непознат за нея номер ***. Отправил упреци към нея, че
го е лишила от сина им, който не искал да го вижда, както и, че му била отнела още едно
дете /поради направен аборт/ и т.н. Й. прекъснала разговора и затворила телефона, след
което веднага се обадила на сестра си – свидетелката Р. И. Ц. за да я предупреди. Докато
говорила със сестра си по телефона, започнал да я търси друг непознат за нея телефонен
номер – ***, а когато вдигнала установила, че отново е В. Й.. В. Й. прекъснала разговора и
блокирала двата посочени телефонни номера.
Ядосан от отказа на бившата му съпруга да разговаря с него В. Й. решил да отиде в дома на
бившия си тъст И.Ц.П., който живеел в къща в с. ***, общ. ***. В. Й. тръгнал към с. ***
заедно със своя брат, като до там пътували с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Туарег“ с рег. № ***, собственост на фирма „***“ ЕООД ползван от В. Й.. Автомобилът
бил управляван от В. Й..
Подсъдимите пристигнали пред къщата на И.П. в с. *** малко след 01.30 часа на *** Влезли
в двора, при което В. Й. се качил на площадката пред входната врата на къщата, застанал
пред вратата и започнал до вика. И.П. излязъл с телефон в ръката, като между него и В. Й.
започнала кавга. Двамата се сбили, при което се намесил и М. Й.. След размяна на удари М.
Й. успял да задържи И.П., който паднал на площадката, а в това време В. Й. влязъл в
къщата, качил се на втория етаж, разбил вратата, която не била заключена, влязъл вътре и
видял, че няма никой. Когато слязъл долу на площадката брат му М. му казал, че И.П. е
мъртъв. В. Й. ударил П. за да провери дали тялото му ще реагира, проверил дали има пулс и
след като установил, че наистина е мъртъв влязъл отново в къщата. Тъй като В. Й. знаел, че
починалия има огнестрелни оръжия /три пушки и боеприпаси за тях/, и знаел, че ги държи в
касата за съхранение, която се намирала в стая до банята отишъл и взел трите пушки и
боеприпасите за тях. До телевизора видял и черна кутия, и като предположил, че това може
да е DVR за инсталираните камери на къщата, взел и нея. Оказало се, че същата е приемник
за телевизор. Излязъл пред къщата, където бил трупът на И.П. и където стоял брат му М. Й.,
като взел и мобилния телефон на починалия И. П., който бил паднал до трупа му. Двамата
подсъдими излезли от двора, В. Й. отворил вратата на колата за да сложи вещите в нея, при
което част от тях паднали на земята. Двамата подсъдими ги вдигнали, сложили ги в колата и
потеглили, като отново шофирал В. Й.. Пътувайки по пътя между с. *** и с. ***, двамата
изхвърлили мобилния телефон и черната кутия. В землището на с. *** В. Й. видял отбивка
за черен път, тръгнал по него и на около 100-200м. от главния път спрял колата, извадил
пушките и боеприпасите, като две пушки скрил в храсти, като ги покрил с шума, а третата
5
пушка, която била с калъф М. Й. изхвърлил от другата страна на пътя. След като скрили
оръжията и боеприпасите, подсъдимите се качили в колата и продължили в посока ***, като
след 02.30 часа на *** се прибрали в апартамента и продължили да употребяват алкохол.
Около 06.00 часа сутринта бащата на подсъдимите станал и ги заварил в хола, със същите
дрехи, с които те били вечерта. Двамата изглеждали недоспали и пийнали. Свидетелят
видял, че пред входната врата на апартамента и на маратонки в антрето имало много кал,
попитал откъде е, но не получил смислено обяснение от синовете си. В. Й. дал на баща си
45 лв., с които да закара колата на автомивка за да я измие, тъй като била много кална.
На *** в 06.00 часа сутринта приятелят на И.П. – свидетелят И. Г. му позвънил по телефона,
тъй като имали уговорка да ходят на лов. Телефонът на П. бил изключен, поради което
свидетелят в 07.00 часа направил втори опит да свърже с него, но телефонът отново бил
изключен. И. Г. се притеснил и заедно със свидетеля Х. А. отишли до къщата на И.П. в с.
***. Както обикновено входната врата на двора била отключена и двамата влезли в двора.
Достигайки до площадката пред вратата на къщата, двамата свидетели видели безжизненото
тяло на И.П. да лежи с лице към земята. Разбрали, че е починал и в 07.12 часа единият от тях
позвънил на тел. 112 за да съобщи за намереното тяло.
Дъщерята на починалия И.П. – В. Й. била уведомена по телефона от приятел на баща й, че
нещо се е случило с него. Съобщила на сестра си – свидетелката Р. Ц. и двете заедно
тръгнали към с. ***, като оставили децата си при майка им – свидетелката А. П. в
апартамента на Ц., находящ се в ***. Същият ден около 13.00 часа на обяд се позвънило на
входната врата и А. П. отворила. Отпред стоял В. Й., който искал да влезе в апартамента,
блъснал А. П., тя паднала по гръб и започнала да вика за помощ. В същото време
подсъдимият бил пресрещнат в коридора от сина си – свидетеля В. Й., с когото влезли в
схватка и си разменили няколко удара. А. П. продължавала да вика за помощ, от което
подсъдимият В. Й. се уплашил и побягнал надолу по стълбите. В късния следобед на ***
двамата подсъдими били задържани от органите на МВР.
Изложената фактическа обстановка се доказва от свидетелските показания на Т. А. Я., К. Й.
А., Х. З. А., И. Г. Г., Р. И. Ц., А. И. П., В. В. Й., В. В. Й., В. И. Й., от обясненията на
подсъдимите В. Й. и М. Й., от заключенията на извършените по делото химическа
експертиза, съдебномедицински експертизи, допълнителна съдебно-медицинска експертиза,
съдебно-психологична експертиза, ДНК експертиза, балистична експертиза, трасологична
експертиза, видео-технически експертизи, съдебно-оценителна експертиза, техническа
експертиза, химико-токсилогична експертиза, огледи на местопроизшествие, огледи на
иззетите веществени доказателства; оглед на лек автомобил Фолксваген Туарег,
извършените претърсвания и изземвания, разпечатки от телефонни разговори; заключенията
на назначените в хода на разследване експертизи, приложените фотоалбуми, от писмените
доказателства по делото: справки за съдимост, от приобщените веществени доказателства,
от протоколите за извършените по делото претърсвания и изземвания, огледи на веществени
доказателства, освидетелстване /оглед на лице/, изискани справки от различни институции и
др.
От разпитаните в хода на производството свидетели се установява следното:
От разпита на свидетеля Т. А. Я. се установява, че през 2023 г. негови колеги са задържали
двамата подсъдими по повод на извършено от тях деяние в с. ***. Т. Я. споделя, че при
разговор с В. Й., последният му споделил, че отишли в дома на бившия му тъст за да търси
сина си. При разговора с В., проведен в служебно помещение на ОД МВР – Перник същият
разказал, че отивайки в къщата на бившият си тъст, В. Й. се качил на втория етаж на къщата
и когато слязъл И. П. бил на земята. Свидетелят заявява, че не помни всичко много добре,
тъй като е минало време. Спомня си, че от къщата на починалия са взети няколко пушки,
патрондаш, мобилен телефон и декодер за телевизия. В продължение свидетелят сочи, че В.
Й. проверил пулса на И. П. и като се убедил, че е мъртъв взели пушките и си тръгнали, като
6
някъде по пътя в местността „***“ тръгнали по черен път и спрели за да изхвърлят пушките
и патрондаша. По спомени на свидетеля, когато подсъдимите били задържани, В. Й. му
разказал това и завел органите по разследването на мястото, където били открити две от
пушките. За третата пушка свидетелят няма информация. По искане на прокурора съдът е
прочел свидетелските показания на свидетеля Т. Я., дадени в хода на досъдебното
производство, отразени в протокол за разпит на свидетел от 06.11.2023 г., находящ се на л.1
от том 2 на ДП № 108/2023 г. по описа на ОД МВР – Перник. Свидетелят е заявил, че
поддържа прочетеното.
Свидетелят Х. З. А. сочи, че на *** бил на гости на свой приятел - И. Г. в с. ***. Свидетелят
разказва, че двамата решили да се обадят на И.П. и да го накарат да ходят на лов, но без да
го обсъждат много, направо се насочили към къщата му. А. твърди, че пристигайки в дома
на П., влезли в двора, като го намерили паднал на площадката на къщата, лежащ по очи.
Свидетелят и неговият приятел се уплашили, проверили дали има пулс, установили, че няма
и веднага подали сигнал на тел. 112. В отговор на поставени въпроси, свидетелят разказва,
че познава И.П. от около 3-4 години, като няколко пъти заедно са ходили на лов. Споделя, че
починалият носел слухово апаратче, но иначе бил здрав човек, бил жизнен и енергичен. По
искане на прокурора съдът е прочел свидетелските показания, дадени от свидетеля в хода на
досъдебното производство, отразени в протокол за разпит на свидетел от ***, обективиран
на л. 3 от ДП /гръб/, от ред 5 отгоре надолу, изречението: „На сутринта на *** И. търсеше по
телефона И., тъй като се бяха предварително разбрали, но телефонът му беше изключен.“
Свидетелят заявява, че поддържа прочетеното.
В своите показания свидетелката Р. И. Ц. споделя, че години наред многократно В. Й. е
заплашвал цялото й семейство. Разказва конкретна случка, в която В. видял некролога на
съпруга й в с. *** при което й казал: „Ще налепя на всички некролозите на вратата“.
Свидетелката намира твърдението на В. Й., че е отишъл в с. *** за да търси сина си за
невярно, тъй като той изобщо не е знаел, че синът му е в България. Допълва, че в деня, в
който е убил баща й е нападнал и майка й, и дъщеря й. Ц. излага, че баща й бил здрав човек,
хиперактивен, но въпреки това е ***-годишен човек, който е спал, когато подсъдимите са
отишли в дома му. Наложило му се е да се сбие с двама мъже, което според нея е довело до
неговата смърт. В продължение свидетелката сочи, че вечерта преди смъртта на баща й била
на рожден ден след което се прибрала вкъщи. Била силно притеснена за сестра си, тъй като
знаела, че В. е пуснат от затвора. Позвънила й за да я попита дали има нужда от нещо, но тя
й казала, че няма. Р. Ц. споделя, че прибирайки се вечерта вкъщи започнала да получава
обаждания от В. Й., като той звънял и при вдигане на телефона от нейна страна мълчал.
Отново позвънила на сестра й като й предложила да отидат в полицията, но в крайна сметка
решили да отидат на сутринта. По думите на свидетелката, същата разбрала за смъртта на
баща си от обаждане по телефона. Нейната сестра й се обадила към 06.00 сутринта. Била в
шок, абсолютно неадекватна и плачейки, й съобщила, че нещо се е случило с баща им. Двете
заедно с техен семеен приятел веднага тръгнали към с. ***, а майка им останала в
апартамента с двамата си внука /дъщерята на свидетелката и сина на сестра й/. В
показанията си Р. Ц. описва как се е развила ситуацията при пристигането им в дома на баща
им. Споделя, че докато били на къщата в с. *** около 13.00 ч. й се обадила дъщеря й, като й
казала, че В. ги е нападнал, че баба й е паднала, както и, че подсъдимият се е сбил със сина
си, при което е отскубнал от косата му. Допълва, че след разговора с дъщеря си, съпругът на
едно от братовчедките й, племенника й и нейн приятел на име С. отишли до апартамента да
ги вземат и ги завели в *** за да бъдат в безопасност. По искане на прокурора са прочетени
свидетелските показания на свидетелката Р. Ц., отразени в протокол за разпит на свидетел от
05.11.2023 г., находящи се на л.6 /лице/, Том 2 на ДП - от 22 ред до 25 ред отгоре-надолу, от
началото на изречение, започващо с „Първото обаждане от В. получих…“ до „…но не чух
отсреща никой да говори.“, както и от ред 37 до ред 41 отгоре-надолу, от началото на
изречението „Докато аз и сестра ми се намирахме в *** …“ до „…че В. ги е нападнал и В. е
7
пострадал“. Същата заявява, че поддържа прочетеното.
А. И. П. в разпита си пред съда споделя, че не е знаела за нощните обаждания от страна на
подсъдимия В. Й.. Свидетелката разказва, че разбрала, че нещо се е случило с мъжа й от
телефонно обаждане на голямата й дъщеря – В. Й. към по-малката Р. Ц.. Дъщерите й
тръгвали веднага към с. ***, а свидетелката останала в апартамента на по-малката й дъщеря
заедно с двамата си внуци. В продължение А. П. сочи, че около обяд се позвънило на
вратата, тя отворила, при което В. Й. нахълтал вътре като я избутал и тя паднала на земята.
Докато свидетелката била на пода, внукът й В. Й. се сбил с подсъдимия В. Й.. А. П.
извикала на внучката си да се обади на полицията, а тя самата не преставала да вика за
помощ. По думи на свидетелката, вероятно уплашен от виковете за помощ, подсъдимият
напуснал апартамента. Свидетелката счита, че с действията си, а именно - отиване през
нощта в къщата на починалия И.П., подсъдимите са го стреснали и са предизвикали
неговата смърт. Същата споделя и за предишни ситуации, в които В. Й. е проявявал агресия
към семейството й. Спомня си случай, когато се родила внучката й и били на семейно
тържество, когато В. й се обадил по телефона и й казал, че тя е убила неговото дете.
Свидетелката В. И. Й. /бивша съпруга на подсъдимия В. Й./ разказва, че през нощта на ***
към полунощ е получила телефонно обаждане, вдигнала телефона и когато чула гласа на
подсъдимия, затворила. Позвъняването се повторило и тя пак затворила. Впоследствие
свидетелката твърди, че получила съобщение, което гласяло: „Ти си боклук и ще си останеш
такъв. Не сте човеци, лишихте ме от две деца. Запомнете го, запомнете го. Как е П., много
е сладка“. Й. споделя, че думите на подсъдимия много я притеснили, чула се със сестра си и
двете решили на сутринта да отидат в полицията. Сутринта, преди да отиде на работа, й
позвънил приятел на баща й, който я уведомил, че нещо се е случило с баща й и трябва да
отидат на с. ***. В продължение свидетелката разказва, че се чула със сестра си за да я
уведоми какво се е случило, както и с техен семеен приятел, когото помолили да ги закара
до къщата на баща й. При пристигането им на мястото вече имало полиция и линейка. В. Й.
видяла да изкарват баща й мъртъв на носилка. Свидетелката уточнява, че не пази
телефонния номер, от който е получила съобщенията, но по спомен са били два различни
непознати за нея номера. В. Й. споделя, че по време на целия си брак с подсъдимия В. Й. е
имала проблеми и конфликти. По думите й многократно е била бита, заплашвана и
тормозена. Разказва и за случай, при който подсъдимият е изпочупил прозорците на
апартамента й, докато тя и синът й били вътре. Споделя, че е била принуждавана от бившия
си съпруг да спи с други мъже докато той я снима, след което той е разпространил видеата
от нейния профил във Фейсбук. Свидетелката сочи, че подсъдимият В. Й. и нейния баща не
си говорели от около ***, като през годините многократно са се карали и сдобрявали и
разказва конкретни случки. В отговор на поставен въпрос свидетелката сочи, че на
въпросната дата не е чула подсъдимият В. Й. да заплашва баща й, но през годините
многократно е казвал, че ще го убие, като цитира и точни думи: „аз ще го убия твоя баща, ти
много сила имаш с него, аз ще го приключа тоя човек“. Твърди, че е отправял заплахи, като е
казвал, че ще залепи некролозите на цялото й семейство на вратата. По отношение на баща
си, свидетелката твърди, че е бил изключително здрав човек и единствения му проблем е
била бронхиална астма, с която обаче той цял живот е живял, като допълва, че дори в
последно време не е използвал и лекарства за нея. Свидетелката разказва, че в годините
назад е имала издадена заповед за незабавна защита, тъй като подсъдимият не преставал да я
тормози. По искане на прокурора и с цел уточняване на телефонните номера, от които
свидетелката е получавала обаждания от подсъдимия В. Й. са прочетени свидетелските
показния, дадени от В. Й., отразени в протокол за разпит на свидетел от 05.11.2023 г. на
втората страница почти преди края. Изречението започва с думите „След това на 03 срещу
***“, както и на следващата страница абзаца, който започва „По времето докато говорех със
сестра ми....“, т.е. и на л.10 /гръб/, 32-ри ред, отгоре-надолу, след това на л.11. Свидетелката
е заявила, че потвърждава прочетените части от показанията.
8
Свидетелят В. В. Й. сочи, че е наясно, че от дома на дядо му липсват пушките, телефона му
и рутера, че има счупени прозорци, както и, че е бил нападнат от подсъдимите. Споделя, че
докато майка му и леля му били на с. *** /след като били уведомени, че нещо лошо се е
случило с техния баща/, а той бил заедно с баба си и братовчедка си в апартамента в кв.
„***“ на ***, подсъдимият В. Й. почукал на вратата на апартамента, при което баба му,
отваряйки, била избутана от подсъдимия В. Й. и паднала на земята. По думите на свидетеля
той също бил нападнат от подсъдимия В. Й., като последният му удрял главата в стената и
му отскубнал част от косата. В продължение свидетеля споделя, че не е в добри отношения
със своя баща, че последно преди случая го е виждал преди години на съдебно дело.
Разказва, че последните им разговори помежду им са крясъци и обиди от страна на
подсъдимия, който непрекъснато натяквал на сина си, че бил предател и не ставал за нищо.
За случая в апартамента свидетелят допълва, че когато В. Й. дошъл, той носел със себе си
голяма бутилка бира и бил пиян, като според свидетеля дори бил дрогиран. Споделя, че през
годините многократно подсъдимият В. Й. е отправял заплахи към семейството на бившата
си съпруга, като сочи, че през последните четири години не са в добри отношения с баща му.
Твърди, че преди инцидента баща му не го е удрял и не го е ограничавал, но винаги когато се
напиел се е опитвал да го настройва срещу семейството на неговата майка. С оглед
уточняване на часа, в който подсъдимият В. Й. е отишъл в апартамента, по искане на
прокурора са прочетени свидетелските показания, дадени от свидетеля В. Й., обективирани
в протокол за разпит на свидетел от 05.11.2023 г., на втора страница - от ред 22 до ред 30
отгоре-надолу, а именно – изречението, което започва с „Около обяд…..“ и с край на
изречението „да не се обажда в полицията“, като същият е заявил, че ги поддържа.
От свидетелските показания на В. В. Й. се установява, че вечерта преди инцидента той и
двамата му сина – подсъдимите В. Й. и М. Й. пийнали по напитка, след което свидетелят
около 22.00 ч. си легнал. Разказва, че когато станал около 06.00 сутринта ги заварил в хола,
където ги оставил вечерта. Свидетелят слизайки до нон-стопа забелязал, че колата, която се
използва от сина му В. Й., била много кална, а качвайки се в апартамента – имало кални
обувки в коридора. Свидетелят е заявил, че тъй като бил перфекционист, закарал колата на
сина си на автомивка. В. Й. твърди, че сутринта, когато седнал при синовете си, те били
нормални и консумирали. В продължение свидетелят сочи, че след това те му заявили, че
имат работа и излезли. По-късно в дома му нахлули полицаи, които извършили обиск и го
задържали. Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля,
дадени в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, по искане на
прокурора съдът е прочел показанията на свидетеля, отразени в протокол за разпит на
свидетел от 05.11.2023 г., находящ се на л. 19 /гръб/ от Том 2 от ДП от 10-ти ред отгоре-
надолу (с начало на изречението „Според мен не си бяха лягали….“), до 23-ти ред отгоре-
наролу (с край на изречението „…взеха същите тези маратонки“). Свидетелят в съдебно
заседание отрича тези показания да са дадени от него. Заявява, че кал е видял единствено по
обувките, взети при извършения обиск. При предявяване на протокола относно изясняване
дали подписите са положени от него, свидетелят В. Й. е потвърдил, че тези подписи са
негови.
В съдебно заседание, по предложение на прокурора са прочетени свидетелските показания
на свидетеля К. Й. А., дадени пред орган на досъдебното производство, обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 06.11.2023 г., находящ се в том 2 от досъдебното
производство – л.1 /лице и гръб/. Същите са сходни с тези на свидетеля Т. А. Я..
В съдебно заседание са прочетени в цялост и свидетелските показания И. Г. Г., дадени в 23
хода на досъдебното производство, обективирани в протокол за разпит на свидетел от ***,
находящ се в том 2, л.4 /лице и гръб/ от досъдебното производство.
С протоколно определение от 04.03.2025 г. Окръжен съд – Перник е уважил направеното от
подсъдимия В. Й. искане да бъдат призовани и разпитани по делото като свидетели Н. М. –
9
*** на *** и Д. П..
В разпита си пред съда свидетелката Д. П. заявява, че не помни бащата на В. Й. да я е бил.
Д. П. заявява, че е била с впечатление, че подсъдимият и свидетелката В. Й. са били
щастливо семейство, но уточнява, че не ги е виждала около 25 години. По отношение на
починалия И.П. разказва, че рядко са се виждали, но той винаги е бил много добър.
Свидетелката Н. М. споделя, че е *** от *** години.Същата твърди, че не познава
подсъдимите, но знае кои са дъщерите и съпругата на И.П.. Сочи, че последните идвали в
*** през уикендите, за да прекарат време с него. В продължение свидетелката излага, че
познава И.П. от дете и твърди, че същият е добър човек.
Показанията на всички разпитани в хода на производството свидетели, с изключение на тези
на свидетеля В. Й., са последователни, непротиворечиви и допринасящи за формиране на
фактическата обстановка. Същите не сочат факти и обстоятелства, които да се изключват
взаимно и не са в противоречие с останалия наличен по делото доказателствен материал,
поради което съдът им дава вяра.
В показанията, дадени от свидетеля В. Й. пред орган на досъдебното производство,
същият е заявил, че на *** сутринта, когато се е връщал от пазара за цигари, му е направило
впечатление, че на входа на асансьора в блока, в който живее, имало много кал, като тази
кал била и на втория техния етаж, на черджето им, както и на един чифт маратонки вътре в
антрето им, а вечерта на ***, когато се прибирал от работа, тази кал я нямало. В дадените
пред съда показания, свидетелят В. Й. е отрекъл да е казал тези неща в разпита си пред
разследващия полицай. Съдът намира, че следва да се кредитират именно показанията на
свидетеля В. Й., дадени пред органа на досъдебното производство в частта, приобщена към
доказателствения материал чрез прочитането й, тъй като, на първо място, свидетелят е
заявил, че подписите под протокола за разпит от 05.11.2023 г. са положени от самия него, на
второ място, показанията от 05.11.2023 г. се отнасят до събития, случили се на *** и на ***,
т.е. споменът му за тези събития е бил съвсем пресен, и на трето място, показанията му в
тази тяхна част кореспондират с обясненията на подсъдимите, които не отричат, че са
пътували до с. *** с описания в обвинителния акт автомобил, както и че са се отклонявали
от главния път между г. *** и с. ***, при което са укрити отнетите пушки и боеприпаси от
къщата на И.П. в с. *** в местност близо до пътя, но до която се стига по черен път и до
която е естествено да има кал, доколкото в протокола за оглед на местопроизшествие от ***,
извършен в с. *** за времето от 14.20 часа до 18.00 часа е отразено, че времето е било
дъждовно.
По делото е назначена и изготвена химическа експертиза за установяване на алкохол в
кръвта на починалото лице И.Ц.П., като от заключението на същата се установява, че в
предоставената за изследване кръвна проба, се констатира наличие на етилов алкохол в
кръвта 0,00 промила.
От заключението по назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза става ясно, че
смъртта на И.П. е от болестно естество и се дължи на обширен пресен инфаркт на миокарда
на сърцето /на база макроскопска находка/, развил се на фона на тежки болестни изменения
на сърдечно-съдовата система и довел до развитието на остра сърдечно-съдова
недостатъчност. Експертът сочи, че при огледа и аутопсията на трупа не се установяват
травматични увреждания и следи от насилие, които да са в пряка причинна връзка с
настъпилия смъртен резултат. Специалистът отбелязва, че не са налични данни от огледа и
аутопсията за послесмъртно причинени травматични увреждания. По мнение на вещото
лице, установените при огледа и аутопсията травматични увреждания, локализирани в
областта на главата, тялото и крайниците са получени в резултат от действието на твърди
тъпи предмети, по механизмите на удар и на косо /тангенциално/ действие от и върху такива
предмети. По своя вид и морфологични характеристики травматичните увреждания
локализирани в дясната лицева област на главата – охлузни наранявания в дясната челна и в
10
дясната яблъчна област, в областта на носа и по предните повърхности на двете коленни
стави и на лява подбедрица, отговарят да са получени непосредствено преди настъпването
на смъртта в резултат от падане от собствен ръст и контакт с терена. Травматичните
увреждания, локализирани в лявата теменна, в теменно-тилната област на главата, по
дясната вежда, по горен клепач на дясното око, по лява мишница и предмишница, по
горната повърхност на дясното рамо, по външната повърхност на десния лакът, по гръдния
кош вляво, в лявата коремна област и по външната повърхност на лява подбедрица по своя
вид, локализация и морфологични характеристики отговарят да са получени в резултат от
нанесени удари с твърди тъпи предмети в това число и от части от човешки крайници /ръце,
крака, обувка/ и има вероятност да са причинени в резултат на нанесен побой. По мнение на
специалиста тези увреждания са пресни и отговаря да са причинени наскоро преди
настъпването на смъртта. Вещото лице сочи, че кръвонасяданията и охлузванията,
локализирани в областта на горните крайници носят в себе си характеристики, които дават
основание същите да се квалифицират като „защитни наранявания“. Травмите – охлузни
наранявания по гръбните повърхности на двете ръце е възможно и има вероятност да са
получени и в резултат от нанасяне на удар/удари върху твърд тъп предмет, в това число и
човешко тяло.
Назначена по делото е и съдебно-психологична експертиза чрез използване на полиграфски
метод. Изследването с подсъдимия М. В. Й. е проведено на ***, като са му зададени
следните въпроси:
„Ти удря ли по главата И.П. в село *** на 03-ти срещу 04-ти
този месец?“ и
„Ти ли изнесе пушките от дома на И.П. в село *** на 03-ти
срещу 04- ти този месец?“.
Подсъдимият М. Й. е дал „НЕ“ като отговор на двата въпроса по отделно, като и в
двата случая полиграфът е отчел тези отговори като „ЛЪЖА“. Експертът е заключил, че с
голяма степен на вероятност може да се твърди, че М. Й. не казва истината като отговаря на
поставените въпроси с „НЕ“.
С В. Й. не е проведено полиграфско изследване, тъй като същият е отказал да се
подложи на такова във връзка с разследвания случай.
От заключението по изготвената по делото ДНК експертиза се установява, че за
обекти №№ 6 /отривка от тава/, 7 /отривка от челна област на главата на И.П./, 8 /отривка от
стена/, 9 /отривка от втора и трета плочка вътре в къщата/, 25-елек /проби 25.1, 25.2, 25.3,
25.4/- и 26 -блуза /26.1, 26.2, 26.3 и 26.4/ се доказа човешка кръв.
Биологичният материал по обекти №№ 7 /отривка от челна област на главата на И.П./, 9
/отривка от втора и трета плочка вътре в къщата / произхожда от В. Й..
Биологичният материал по обекти №№ 5 /отривка лява ръка на И.П./, 6 /отривка от тава/, 8
/отривка от стена/, 16 /чаша/, 17 /чаша/, 25-елек /проби 25.1,25.2,25.3,25.4/ и 26-блуза /проби
26.1,26.2,26.3,26.4/ произхожда от И.Ц.П..
Биологичният материал по обекти №№ 20 /проби 20.1,20.2/ и 21 /проби 21.1,21.2/ - нокти на
М. В. Й. произхожда от самия него.
За обект № 4 /отривка от дясна ръка на И.П./ се установи смес на клетъчен материал с ниски
нива, в която алелите с по-висок интензитет съвпадат с алелите от съответните локуси от
ДНК профила на И.Ц.П.. Допълнителният клетъчен материал може да произхожда от В. В.
Й..
11
За обект № 22 /отривка от волан на л.а./ се установи смес на клетъчен материал с основен
ДНК профил на лице от мъжки пол, различен от ДНК профилите на В. В. Й., М. В. Й. и
И.Ц.П.. При направена проверка в Националната база данни не се установи съвпадение на
лице или следа. Не се изключва възможността да са в близко родство от типа баща - синове,
т.е. по права линия между установения ДНК профил на лицето от мъжки пол по този обект и
В. В. Й., М. В. Й..
За обекти №№ 10 /отривка/, 11 /отривка/, 12 /отривка/, 13 /2 бр. ключове/, 14 /кутия с цигари/
и 15 /запалка/ се установи единични алели в част от локусите, които не могат да се
интерпретират и нямат идентификационна стойност.
За обекти 18 /проби 18.1,18.2/ и 19 /проби 19.1,19.2/ се установи смес на клетъчен материал с
основен ДНК профил, който съответства на ДНК профила на В. Й. апели в сместа не могат
да се интерпретират.
За обект 24 /отривка от скоростен лоста/ се установи смес на повече от две лица, която не
може да се интерпретира.
От заключението по назначената и изготвена трасологична експертиза се установява, че
следа №4.2, фиксирана посредством фотографиране от плочки пред входната врата на
първия етаж при оглед на местопроизшествие на *** в с. *** е идентична с рисунъка на
дясната спортна обувка, тип „маратонка“, част от чифта обувки, иззети при претърсване и
изземване на *** от В. Й.. Установява се, че следа № 3.2 фиксирана посредством
фотографиране от плочки пред входната врата на първия етаж при оглед на
местопроизшествие на *** в с. *** е идентична с надписа на петата на дясната спортна
обувка, тип „маратонка“, част от чифта обувки, иззети при претърсване и изземване на ***
от В. Й.. Следа №4.3 фиксирана посредством фотографиране от плочки след входната врата
на първия етаж, в близост до капка червено вещество при оглед на местопроизшествие на
*** в с. *** е идентична с рисунъка на дясната спортна обувка, тип „маратонка“, иззета от
затревена площ в междублоково пространство при вх. *** на бл.***, в кв. ***“, ***, при
извършен оглед на местопроизшествие на ***
Назначена в хода на разследването е видео-техническа експертиза, която да даде отговор
на въпроса: „Иззетите при оглед на местопроизшествие от *** в с. ***, община *** два
броя камери за видеонаблюдение технически изправни ли са, правят ли запис и съхраняват
ли го в себе си? Ако „да“ записите да бъдат свалени за последващи изследвания“, но поради
липсата на обучен специалист в областта на изследване на електронни устройства в сектор
„НТЛ“ при ОД МВР – Перник към датата на извършване на изследването на експертизата не
може да отговори на поставените въпроси.
Назначена е нова видео-техническа експертиза, изготвена от специалисти при НИК МВР,
от заключението на която се установява, че обект №1 представлява 2 броя моторизирана
камера, серийно производство, без следи от доработки с надпис LiveCam, без установени
марка и модел. Камерите не разполагат с вградена памет. Записаната видеоинформация със
звук се съхранява на външна карта памет. Експертите сочат, че за проверка на
работоспособността на камерите, същите са захранени чрез USB кабел, след което се
инициализирали успешно. В обект №1.1. е установена карта памет с номер 9211YVCPX03L
с капацитет 32 GB. След свързване с компютър чрез софтуер за защита от запис
съдържанието на картата памет е прочетено. Цялата налична информация е предоставена на
1 брой карта памет „Teamgroup“ 64GB, Приложение 1 към настоящия протокол. В обект
№1.2. специалистите са установили карта памет с номер 9211YVCPX039 с капацитет 32 GB.
По мнение на вещите лица, към момента на изследването, с наличните програмни и
технически средства не е било възможно да се установи съдържанието на картата памет.
Изготвено е заключение по назначената балистична експертиза, от което се установява, че
обект №1 на експертизата е фабрично произведена в бившия СССР ловна пушка с
12
успоредно разположение на цевите, марка „ИЖ”, модел „54”, 12-ти калибър, с номер
„М00791“. Пушката е технически изправна, годна за стрелба и се явява огнестрелно оръжие
по смисъла на чл.4, ал-2 от ЗОБВВПИ. С нея не е стреляно след последното и почистване.
Обект №2 на експертизата е фабрично произведен в Италия ловен полуавтомат марка
„FABARM”, 12-и калибър с номер „1027708“. Оръжието е технически изправно, годно за
стрелба и се явява огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ. С него не е
стреляно след последното му почистване. Обект №3 на експертизата е фабрично
произведена в САЩ нарезна карабина марка „WINCHESTER”, модел „XPR“, калибър .30-06,
с номер „РТ7IT7087YZ357“ с монтиран оптически прицел. Карабината е технически
изправна, годна за стрелба и се явява огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, т.2 от
ЗОБВВПИ. С нея не е стреляно след последното й почистване. Предоставените патрони -
обекти номера: №4, №5, №6, №7, №8, №9, №10, №11, №12 и патроните в неописаната в
постановлението кутия с ловни патрони са годни за употреба по предназначение и се явяват
боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ. Предоставените
гилзи, част от обект №4, не се явяват боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ. Боеприпасите
кал.30-06 са съвместими с предоставената карабина - обект №3 на експертизата. Ловните
боеприпаси 12-ти калибър са съвместими с предоставените ловна пушка и ловен
полуавтомат - обекти №1 и №2 на експертизата. Бойните патрони кал.7,б2х39мм не са
съвместими с предоставените оръжия - обекти №1, №2 и №3 на експертизата.
От заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза по писмени данни във
връзка с ДП № 108/2023 г. на ОД МВР-Перник е видно, че при извършената СМЕ върху
трупа на И.Ц.П. са установени следните травматични увреждания: Кръвонасядания и
охлузвания в окосмената част на главата. Разкъсно-контузна рана в областта на дясната
вежда. Кръвонасядане и охлузвания в лицевата област. Охлузване в областта на дясното
рамо. Множество охлузвания в областта на десния лакът по задната повърхност. Охлузвания
в областта на дясната предмишница. Охлузвания по гръбната повърхност на дясната ръка
под основите на трети, четвърти и пети пръсти. Охлузване че по гръбната повърхност в
областта на четвърта дланна кост на дясната ръка. Охлузвания в областта на левия лакът.
Охлузване под основата на втори пръст на лявата ръка. Охлузване в лявата гривнена област.
Кръвонасядания в областта на лявата мишница и предмишница. Охлузвания в областта на
двете колена. Кръвонасядане и охлузвания в областта на лявата подбедрица. Две линейни
охлузвания в ляво на гръдния кош. Охлузвания на лява коремна област.
При освидетелстването на В. В. Й. са установени следните травматични увреждания:
Разкъсно-контузна рана в лява слепоочна област. Разкъсно-контузна рана в лявата тилно-
слепоочна област на главата. Драскотина в дясната теменно-тилна област. Кръвонасядане в
областта на врата. Охлузване в областта на гърба вляво. Охлузване в областта на ляв лакът.
Охлузване в областта на десен лакът. Множество охлузвания в областта на лявата
подбедрица.
При освитеделстването на М. В. Й. са установени следните травматични увреждания:
Охлузване в дясната теменно-тилна област на главата. Кръвонасядане и охлузвания в
областта на долната устна. Охлузване по гръбната повърхност на втори пръст на лявата
ръка. Характерно кръвонасядане в областта на гърба в дясно. Кръвонасядания в дясна
поясна област. Охлузване в областта на гърба под лопатката. Кръвонасядане и драскотини в
областта на дясната мишница. Друго такова кръвонасядане с линейни драскотини на около 2
см. под гореописаното. Охлузвания в областта на десния лакът. Охлузвания в областта на
левия лакът. Кръвонасядане в областта на лявата предмишница.
По мнение на експерта, установените увреждания при В. В. Й. са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат в условията на побой. Разкъсно-
контузните рани в областта на главата могат да се получат при нанесени удари. От такива
удари могат да се получат и кръвонасяданията по врата и гърба. Не може да се изключи
13
някои от уврежданията да имат и теренен характер, като например охлузванията в областта
на лактите и лявата подбедрица.
Специалистът заключава, че уврежданията при М. В. Й. са получени в резултат на
действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат в условията на побой.
Кръвонасядането и охлузванията по лигавицата на долната устна могат да се получат при
нанесен директен удар в областта на ycтата. Кръвонасяданията в областта на гърба и дясната
поясна област и дясната и лявата предмишница също могат да се получат при нанесени
удари. Не може да се изключи охлузванията на лактите да са получени от терена.
Охлузването по гръбната на лявата ръка може да се получи и при удар нанесен със
засегнатата ръка.
Вещото лице посочва, че по дясната длан на трупа са описани охлузвания, които биха могли
да се получат при нанасяне на удари с дясната ръка.
От заключението по назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза става
ясно, че пазарната стойност на движимите вещи е в размер на 4 217.09 лева, като същата се
равнява на 5.41 пъти МРЗ утвърдена за страната към ***
От заключението по изготвената техническа експертиза, изтриването на информация от
регистрите на мобилен апарат може да стане по два начина – автоматично и ръчно – от
ползвателя на апарата, като откриването на действия по изтриването на информация от
регистрите на мобилен апарат е възможно при съпоставяне на наличните в момента записи
със записите от регистрационните файлове на съответните мобилни оператори за търсения
период. Сочи се, че точното време на съответното местоположение на мобилния апарат,
според времевите настройки на оператора на GSM мрежата – издател на SIM картата, може
да се получи чрез сравнение на записите от паметта на мобилния апарат и регистрациите на
мобилния телефон в клетките на GSM оператора, според IMEI номера на апарата и
серийния номер на SIM картата.
Изготвена в хода на разследването е съдебна химико-токсилогична експертиза, от
заключението на която става ясно, че от извършените изследвания на предоставената проба
кръв от трупа на лицето И.П. не се установява наличие на наркотични или упойващи
вещества и психоактивни медикаменти.
От заключението по изготвената видео-техническа експертиза става ясно, че при извършен
преглед на файлове със специализиран криминалистически програмен продукт за
видеообработка и свободен за ползване софтуерен продукт не са установени следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. Таймкодът, вкопиран в отделните
изображения не се прекъсва и действията се развиват последователно. По мнение на
експерта всички, посочени в протокола данни за време са отчетени по показанията на
плеъра, отразяващи настройката за време на записващата видеоохранителна система.
От заключението по назначената и изготвена допълнителна съдебно-медицинска
експертиза се установява, че след извършен от специалистите анализ на всички данни /от
първоначалната аутопсия, реаутопсията, направените допълнително хистологични и
токсикохимични изследвания и предхождащата инцидента медицинска документация/,
същите приемат, че при И.П. е настъпила внезапна сърдечна смърт в резултат на
предхождащо тежко хронично увреждане на сърцето, довело до развитието на остра
сърдечно-съдова недостатъчност на фона на хроничните увреждания, засегнали и другите
жизненоважни органи – бели дробове, бъбреци, черен дроб. В допълнение експертите
посочват, че е добре известен фактът, че психоемоционалният стрес може да се отрази
негативно и да допринесе за остро влошаване в соматичното състояние, включително и да
доведе до животозстрашаващи сърдечно-съдови инциденти, в това число и внезапна
сърдечна смърт. Вещите лица обаче твърдят, че в конкретния случай това не може да се
твърди с категоричност, поради съществуваща подлежаща сърдечно-съдова патология.
14
Сочат, че при наличното хронично увреждане на сърцето и другите вътрешни органи е
възможно настъпването на сърдечен арест и без провокиращи фактори. Специалистите
заключават, че при огледа и аутопсията на труда не се установяват травматични увреждания
и следи от насилие, които да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
настъпилия смъртен резултат.
В проведено заседание пред настоящия съдебен състав са изслушани и вещите лица Н. Б. В.,
Н. А. И., И. М. Й., Е. Л. К., В. Т. Т., А. В. Д., С. К. К., Е. И. К., М. Г. М., В. Н. А., Я. П. А., П.
Д. П., С. С. П., Р. Т. Х., М. М. Т., Ц. С. И. – Ш., които след прочитане на заключенията по
изготвените от тях експертизи по досъдебно производство № 108/2023 г. по описа на ОД
МВР - гр. Перник, всички те заявяват, че поддържат заключенията. Прочетена и приложена
по делото е и изготвената от вещото лице С. Г. А. съдебно-медицинска експертиза.
Съдът цени заключенията на извършените и приети по делото експертизи, като назначени и
извършени съобразно процесуалните изисквания на НПК /чл.144-152/ от вещи лица, които
отговарят на изискванията на чл.147 от НПК и притежават необходимите специални знания
в съответната област. Съдът намира заключенията на експертите за обективно и
безпристрастно дадени, от лица незаинтересовани - нито пряко, нито косвено, от изхода на
делото.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия В. В. Й. се установява, че с
присъда по НОХД № 351 /2022г. по описа на ПРС, в сила от 03.11.2023г. му е наложено
наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години при първоначален „Общ режим“
за извършени престъпления по чл.216 ал.1 от НК и по чл.339 ал.1 от НК. Ето защо, деянието,
предмет на обвинение с обвинителния акт срещу В. В. Й. се явява извършено в условията на
опасен рецидив.
От приложената справка за съдимост на подсъдимия М. В. Й. става ясно, че с присъда по
НОХД № 251/2020г. по описа на РС-Разград, в сила от 13.10.2021 г. му е наложено наказание
“Лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години, чието изтърпяване е отложено по реда на
чл.66 от НК за срок от три години за извършено престъпление по чл.206 ал.1 от НК. Ето
защо, деянието, предмет на обвинение с обвинителния акт срещу М. В. Й. се явява
извършено в определения с тази присъда изпитателен срок.
По искане на подсъдимия В. Й., с протоколно определение Окръжен съд Перник е приел, че
с оглед правото на защита на подсъдимия, следва да бъде уважено искането му да се изискат
неговите жалби и сигнали, подадени до ГДБОП - София през 2021 г., ОП - Перник
/препратена от ГДБОП/, както и до министъра на правосъдието и министъра на вътрешните
работи през 2022 г. и 2023 г., както и до Националната следствена служба през 2023 г.
Същите са прочетени в съдебно заседание, проведено на 04.03.2023 г. и приложени по
делото.
В обясненията си подсъдимият М. В. Й., дадени в съдебно заседание пред настоящия състав
на съда, твърди, че на процесната дата бил помолен от брат си /подсъдимия В. В. Й./ да го
придружи до с. ***. Подсъдимият сочи, че когато пристигнали пред къщата, брат му влязъл
в двора, качил се на площадката пред къщата и почукал на вратата. И.П. отворил и започнал
да го бута, като го изблъскал през цялата площадка и паднал върху него след стълбите на
долната площадка. Уплашен за брат си, М. Й. влезнал в двора, при което брат му успял да
избута И. П. встрани и влязъл в къщата. М. Й. твърди, че в този момент видял, че И.П. не
мърда, казал на брат си, който проверил пулса на починалия и когато се убедил, че не диша
отново се върнал вътре в къщата. Подсъдимият В. Й. твърди, че в тази ситуация двамата
изпаднали в шок и не знаели какво да правят. Подсъдимият В. Й. се качил отново в къщата и
след това излязъл, носейки пушки, които на въпрос на брат си какво ще правят с тях,
отговорил, че ще ги предаде в полицията. М. Й. заявява, че брат му взел още някакви неща,
качили се в колата и тръгнали. По пътя М. Й. изразил мнение, че не е добра идея да се
обаждат в полицията, при което брат му отбил в една пряка по черен път и решил да ги
15
оставят там, а по-късно да се консултират с адвокат. В. Й. свалил пушките и патроните и
двамата се прибрали вкъщи. На въпрос на прокурора, подсъдимият отговаря, че не са
посмели да се обадят на полиция и бърза помощ от къщата в с. ***, защото знаели, че
починалият има роднини в полицията. Допълва, че са отишли в къщата на И. П. за да търсят
единствено сина на подсъдимия В. Й., при което последният е бил нападнат от починалия
по-късно И. Й.. М. Й. твърди, че той лично не е искал да взимат никакви оръжия, но брат му
казал, че ги взима за да ги предаде в полицията и да докаже, че с тях са извършвани
престъпления. Сочи, че единственото им намерение било да вземат племенника му и да се
приберат вкъщи. Когато М. Й. попитал брат си как ще отидат с тези оръжия в полицията,
подсъдимият В. Й. преценил, че е по-добре да ги скрият и след това да ги покаже на
полицията. Разказва как е преминал денят му преди инцидента, вечерта у дома им и как са
решили да отидат до с. ***. Твърди, че не е пипал нищо от взетите от брат му вещи.
Споделя, че когато се прибрали с брат му, продължили да пият без да лягат. Сутринта, когато
се събудил баща им и попитал защо са им кални обувките, подсъдимият се ядосал и
изхвърлил същите през терасата. През деня пил още алкохол и хапчета. В един момент
слязъл до нон стопа, който се намира от страни на блока в който живеят, брат му дошъл от
някъде и му казал да се прибира, защото утре трябва да ходят в полицията. На влизане във
входа били задържани от полицейски служители.
В съдебно заседание пред настоящия съд подсъдимият В. В. Й. също е изявил желание да
даде обяснения. В тях сочи, че това са дългогодишни и сложни семейни взаимоотношения.
Твърди, че в деня преди инцидента е имал среща с човек, който му оповестил значителна
информация по отношение на задържането му /но за когото не е пожелал да посочи повече
подробности/ и всичко, което се случва с него от ***г. насам, при което у него възникнало
желание да разговаря със сина си. Излага, че вечерта провел разговор с бившата си съпруга,
от който разбрал, че синът му си е в България и тъй като решил, че същият се намира в. ***,
решил да отиде там и да го потърси. Твърди, че при пристигането на място, влязъл в двора,
застанал пред вратата и подвикнал, при което И.П. отворил вратата и го нападнал. При
сборичкването двамата паднали на долната площадка, като подсъдимият твърди, че е
изгубил съзнание. Сочи, че има смътни спомени, че брат му му е помогнал за да дръпне И.
П. от него, но не е сигурен. Твърди, че след като се свестил видял, че И.П. не мърда и тъй
като никой не се показал от първи етаж, предположил, че може би на втория има някой и се
качил до там. Ядосан, че не е открил никого, подсъдимият В. Й. твърди, че е слязъл долу,
при което брат му му казал, че И. П. е мъртъв. След като се убедили, че е починал, В. Й.
твърди, че се е зачудил дали да не се обади на 112, но преценил, че с оглед това, че наоколо
няма други живеещи и предвид, че починалия имал близки работещи в системата на МВР, се
отказал. След това В. Й. твърди, че отново влязъл в къщата за да се убеди, че синът му не е
там, при което видял снайпер и патрони, които не били в касата. Подсъдимият твърди, че
когато видял оръжията се шокирал, взел ги и категорично отказал да ги остави при опитите
на брат му да го накара да стори това. По думи на В. Й., той натоварил пушките, патроните,
както и пистолета и една черна кутия след което тръгнали за ***. Пътувайки той изхвърлил
телефона и черната кутия, като твърди, че не помни къде. В продължение разказва, че след
като се поуспокоил решил да скрие пушките и патроните и след това да ги покаже на
полицията. Отбил по един черен път и ги оставил като ги покрил със шума, след което се
прибрали в апартамента, където продължил да консумира алкохол. По отношение на
посещението му в апартамента, намиращ се в ***, подсъдимият твърди, че след като
предремнал и се успокоил решил да потърси сина си там. Тръгвайки, си взел една бутилка
бира от 1 литър. Пристигайки на адреса почукал на вратата, при което му отворила
свидетелката А. П., а зад нея стоял синът му. Подсъдимият твърди, че не е блъскал А. П., а
че тя паднала сама. Излага, че синът му явно афектиран започнал да го налага с удари, като
подсъдимият може би го е хванал за косата, но това не било умишлено, тъй като не целял
саморазправа с него. След като си тръгнал от апартамента, подсъдимият тръгнал да се
16
прибира в къщи, като във входа бил задържан.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и анализа на свидетелските
показания и на останалите събрани по делото доказателства, съдът направи правните
си изводи, изразяващи се в следното:
При така установената фактическа обстановка, анализът на събраната по делото
доказателствена съвкупност обоснова категоричен извод, че деянието извършано от
подсъдимия В. Й. следва да се квалифицира като такова по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.
195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" от НК.
Несъмнено с действията си подсъдимият В. В. Й. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с 195, ал. 1, т.4 от НК, тъй
като на *** в с. ***, общ. ***, обл. *** от имот /къща/, находища се в с. ***, общ. ***, в
съучастие, като съизвършител с М. В. Й., чрез използване на моторно превозно средство –
лек автомобил „Фолксваген“ модел „Туарег“ с рег. №***, собственост на фирма
„***“ЕООД, отнел чужди движими вещи: /ловна пушка марка ,,ИЖ» модел «54», калибър
12, номер М00791; ловен полуавтомат „FABARM», калибър 12, номер 1027708; нарезна
карабина «WINCHESTER» модел «XPR», калибър 30-06, PT17087YZ357 с монтиран
оптически прицел; картонена кутия с надпис „Sellier & Bellot“ съдържаща 5 (пет) броя
ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield и 9 (девет) броя гилзи от патрони кал.30-06
Springfield; пълнител за карабина „WINCHESTER”, модел „XPR“ съдържащ 2 (два) броя
ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield; кожен патрондаш съдържащ 18 броя фабрично
произведи ловни патрони, 12 калибър / три броя с бели пластмасови гилзи, произведени в
Турция, марка „BPS“, снарядени със сачми с диаметър 2,5мм. ; един брой с бяла пластмасова
гилза, произведен в Испания, марка „Trust“, снаряден със сачми с диаметър 3,5мм; един брой
с черна пластмасова гилза, произведен в Италия, марка „Mirage“, снаряден със сачми с
диаметър 2мм; пет броя със зелени пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка
„RIO“, снарядени със сачми с диаметър 1,75мм; два броя със зелени пластмасови гилзи,
произведени в Испания, марка ,“RIO“, снарядени със сачми с диаметър 1,5мм; един брой със
зелена пластмасова гилза, произведен в Испания, марка „RIO“, снаряден със сачми с
диаметър 2,5мм; два броя с жълти пластмасови гилзи, произведени в Турция, марка
„Yavascalar“, снарядени със сачми с диаметър 1,75мм; два броя с червени картонени гилзи,
произведени най-вероятно в България, без обозначения за марка, снарядени със сачми с
диаметър 5,5мм; един брой със синя пластмасова гилза, произведен в Испания, марка
„Premier“, снаряден със сачми с диаметър 1,5мм/; 12 (дванадесет) броя ловно-бойни патрони
кал.30-06 Springfield; кожен патрондаш с четири джоба съдържащ 20 броя фабрично
произведи ловни патрони, 12 калибър /два броя със зелени пластмасови гилзи, произведени
в Испания, марка „RIO“, снарядени със сачми с диаметър 1,75мм; три броя със зелени
пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка „RIO“, снарядени със сачми с диаметър
1,5мм;един брой със зелена пластмасова гилза, произведен в Италия, марка „Nobel“,
снаряден със сачми с диаметър 2,5мм; три броя с жълти пластмасови гилзи, произведени в
Турция, марка „Yavascalar“, снарядени със сачми с диаметър 1,75мм.; пет броя с бели
пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка „Saga“, снарядени със сачми с диаметър
Змм. ; два броя със сини пластмасови гилзи, произведени в Испания, марка „Trust“,
снарядени със сачми с диаметър 2,5мм; три броя с бели пластмасови гилзи, произведени в
Турция, марка „BPS“, снарядени със сачми с диаметър 2,5мм.; един брой с черна
пластмасова гилза, произведен в Италия, марка „Mirage“, снаряден със сачми с диаметър
2мм/; картонена кутия с 5 (пет) броя ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield; 3 (три) броя
бойни патрони кал.7,62х39мм (АК); картонена кутия с 9 (девет) броя ловно-бойни патрони
кал.30-06 Springfield; 2 (два) броя ловно-бойни патрони кал.30-06 Springfield; картонена
кутия съдържаща пет броя фабрично произведени в САЩ ловни патрони, 12-ти калибър,
марка „Federal“, снарядени с ловни куршуми; 1бр. устройство за телевизионни канали
/приемник/ към интернет оператора „Перник Лан“; 1бр.мобилен телефон марка „Blackview
17
BV5500“/ на обща стойност 4 217,09 лева от владението на И.Ц.П. с намерение
противозаконно да ги присвои и деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
Съответстващи на изложеното са както наличните по делото доказателства, обсъдени по -
горе, така и обясненията на двамата подсъдими, в които и двамата заявяват, че В. Й. се е
качил на втория етаж на къщата на И.П. откъдето е взел пушките и патроните, а слизайки на
долу е взел черна кутия /приемник за телевизия/, както и телефона на починалото лице.
Касае се за престъпление по глава V от НК - посегателство против обществените отношения
свързани с правото на собственост. Обект на престъплението са обществените отношения,
чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и
на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
Грабежът е сложно присвоително престъпление, което включва упражняването на заплаха и
сила с оглед отнемането на вещ от чуждо владение с намерение да бъде присвоена.
Изпълнителното му деяние започва с началото на физическата принуда с цел отнемане на
вещта и завършва с факта на това отнемане. За да бъде квалифицирано едно престъпно
деяние като грабеж е необходимо да бъде отнета вещ от владението на другиго, без негово
съгласие, като за целта е употребена принуда в двете или в една от двете и форми - сила или
заплаха.
Кражбата е резултатно престъпление, а резултатът е именно промяната във фактическата
власт върху предмета на престъплението - вещите са отнети, като е установена трайна
фактическа власт върху тях. С това кражбата се счита завършена. За смяната на
фактическата власт и отнемането на вещите липсва съгласие от страна на собственика или
държателя.
За да квалифицира деянието като такова по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, във
вр. с чл. 29, ал. 1, б."а" от НК, а не като такова по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29,
ал.1 б.“а“ от НК, съдът приема, че отговорността за грабеж възниква, когато деецът упражни
сила или заплашване, за да установи своя фактическа власт върху предмета на
престъплението, или, когато употреби сила или заплашване за да запази владението върху
отнетата вещ. В случая липсва необходимата функционална връзка между отнемането на
вещта и заплашването, респективно, между заплашването и запазването на владението
върху отнетата вещ. Това е така, защото от доказателствата по делото не се установява за
отнемането на вещта да е упражнена принуда, която следва да предшества отнемането или
да е осъществена най-късно по време на отнемането на вещта, поради което деянието не е
съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 НК. За да достигне до този извод
съдебният състав взе предвид заключението по изготвената допълнителна
съдебномедицинска експертиза, в чието заключение експертите сочат, че след извършен
анализ на всички данни /от първоначалната аутопсия, реаутопсията, направените
допълнително хистологични и токсикохимични изследвания и предхождащата инцидента
медицинска документация/, същите приемат, че при И.П. е настъпила внезапна сърдечна
смърт в резултат на предхождащо тежко хронично увреждане на сърцето, довело до
развитието на остра сърдечно-съдова недостатъчност на фона на хроничните
увреждания, засегнали и другите жизненоважни органи – бели дробове, бъбреци, черен
дроб. В допълнение експертите сочат за добре известен факта, че психоемоционалният
стрес може да се отрази негативно и да допринесе за остро влошаване в соматичното
състояние, включително и да доведе до животозстрашаващи сърдечно-съдови инциденти,
в това число и внезапна сърдечна смърт. Вещите лица обаче твърдят, че в конкретния
случай това не може да се твърди с категоричност, поради съществуваща подлежаща
сърдечно-съдова патология. Сочат, че при наличното хронично увреждане на сърцето и
другите вътрешни органи е възможно настъпването на сърдечен арест и без провокиращи
фактори. Специалистите заключават, че при огледа и аутопсията на трупа не се
установяват травматични увреждания и следи от насилие, които да са в пряка и
18
непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилия смъртен резултат. Съдебният
състав приема, че макар да е налице възникнал конфликт между починалия и двамата
подсъдими, то не може да се достигне до категоричен извод, че с действията си те са целели
лицето да бъде приведено в безпомощно състояние именно с цел след това да отнемат
негови движими вещи. Не може да се приеме за установено по категоричен начин от
доказателствата по делото, че подсъдимите са пристигнали в къщата на И.П. с намерението
да отнемат принадлежащите му движими вещи и физическият сблъсък между тях да е бил с
цел да сломят съпротивата му именно за да отнемат движимите вещи от владението му,
защото такива доказателства не са налични по делото. В контекста на влошените отношения
между подсъдимите и И.П. /предимно между подсъдимия В. Й. и бившия му тъст, но също и
между М. Й. и И. П. и неговите близки/, съдът намира, че двамата подсъдими са отишли в
къщата на И.П. за да се саморазправят с него, а не за да сломят съпротивата му и да отнемат
владението на негови движими вещи, а а общият умисъл за отнемането на вещите е
възникнал след като И.П. е починал. За влошените взаимоотношения между двамата
подсъдими и частните обвинители по делото /включително и с И.П./ свидетелстват както
показанията на свидетелите Р. Ц., В. Й., А. Й., В. В. Й., така и обясненията на подсъдимите,
а също и многобройните жалби и сигнали, пускани от подсъдимия В. Й. до различни
институции, включително НСлСл, полиция, министерство на правосъдието, прокуратура и
др.
Следва да се подчертае, че изявленията на двамата подсъдими противоречат на здравата
логика, доколкото те твърдят, че не е имало никакво физическо въздействие от страна на
М.Й. и В. Й. спрямо И.П., но не могат да отговорят на въпроса защо нито един от двамата не
се е обадил на тел.112 за да сигнализира за обстоятелството, че И.П. е починал, а вместо това
двамата са се отдалечили от мястото на произшествието заедно с натоварените пушки,
боеприпаси, телефон и приемник за телевизор, които са се намирали в къщата на И. П.. Дори
и да не е имал в себе си мобилен телефон, подсъдимият М. Й. е имал възможност, първо, да
потърси някой от съседите на И.П. и да сигнализира за смъртта му, дължаща се на нещастен
случай, второ, не е следвало да се качва в автомобила на своя брат – подсъдимия В. Й., след
като е преценил, че натоварването на движимите вещи, принадлежащи на починалия И.П.,
не е било редно в този момент. Не е ясно защо в автомобила са били натоварени, освен
пушките, също и множество боеприпаси за тях, които в комбинация съставляват годни за
стрелба огнестрелни оръжия, тъй като пушките и боеприпасите се съвместими едни с други.
Не може да намери логичен отговор от обясненията на подсъдимите и въпросът защо е взет
именно телефонът на И.П. и защо същият не е намерен, доколкото е било ясно, че връзката с
камерите, поставени на къщата на И.П. се е осъществявала именно чрез телефона на И. П..
Не е ясно от обясненията на двамата подсъдими защо е взето от къщата на И.П. именно
устройството /черната кутия/, представляващо приемник за телевизор, като логичният
отговор на този въпрос е, че е било налице съмнение у подсъдимите, че в него е възможно да
се съхранява информация от камерите на къщата на И.П. в с. ***, която двамата подсъдими
не биха искали да бъде достъпна, тъй като не е имало други свидетели на инцидента с И.П..
В обясненията си двамата подсъдими твърдят, че не са нанасяли удари по И.П., като не
могат да обяснят как така по телата и на двамата има охлузвания и наранявания, по-
голямата част от които добре отговарят да са получени при побой, а такива охлузвания и
наранявания има и по тялото на И.П., като обсъдени във връзка с нараняванията на двамата
подсъдими, е логично да бъде прието, че между двамата подсъдими и И.П. е имало сериозен
физически сблъсък /побой/, при който И.П. е починал, макар и да няма пряка причинно-
следствена връзка между поведението на подсъдимите и настъпилия резултат. Изложеното
обосновава извода, че макар и да не може да се установи наличието на умисъл у двамата
подсъдими за упражняването на сила спрямо И.П. именно с цел да сломят съпротивата му и
да отнемат негови движими вещи, упражнено насилие от страна и на двамата подсъдими
към И.П. несъмнено е имало, а след като И. П. е починал, у тях е възникнал внезапен умисъл
19
да откраднат негови движими вещи, първо, за да прикрият присъствието си на мястото на
произшествието /не би могло да се обясни по друг начин поведението им след инцидента –
да си отидат вкъщи, скривайки откраднатите движими вещи, твърдейки, че обмислят как
точно и кога точно да се обадят в полицията, което така и не са направили/, и второ, за да се
облагодетелстват от оръжията и от боеприпасите за тях. Съдът намира, че в случая е налице
такава верига от косвени доказателства, която дава възможност за съставяне на несъмнен
извод, че именно двамата подсъдими са извършили деянията, за които са признати за
виновни с настоящата присъда.
Поради изложеното, съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 4,
във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК, а с оглед приетите от въззивния съд релевантни факти
деянието на подсъдимия В. Й. следва да бъде преквалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 1, във
вр. с чл. 195, ал. 1, т.4, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, като подсъдимият В. В. Й.
следва да бъде оправдан по обвинението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК, във вр. с чл. 198, ал. 1
от НК.
Съответно, съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл. 198, ал. 1, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК, а с оглед приетите от въззивния съд релевантни факти деянието на
подсъдимия М. В. Й. следва да бъде преквалифицирано по чл. 195, ал. 1, т.4, във вр. с чл.20,
ал. 2 от НК, като подсъдимият М. В. Й. следва да бъде оправдан по обвинението по чл. 198,
ал. 1 от НК.
В процесния случай безспорно установено от доказателствата по делото, включително и от
обясненията на подсъдимите е, че те двамата са отишли през нощта в къщата на И.П.,
находяща се в с. ***, общ. ***. Между тях възникнал конфликт, като последвало и
сборичкване. След като И.П. е починал по време на физическия сблъсък с двамата
подсъдими, В. Й. е изнесъл инкриминираните вещи от къщата на И.П., а другият подсъдим
– М. Й., му е помогнал при товаренето на вещите, както и при вземането на решение какво
да се прави с тези вещи след това. В случая употребата на сила, насочена именно към
сломяването на съпротивата на И.П. с цел да бъдат отнети движимите вещи, собственост на
пострадалия, представлява необходимо условие за да бъде осъществен съставът на
престъплението грабеж. В случая обаче се явява недоказано двамата подсъдими да са имали
предварително оформен общ умисъл за употреба на сила спрямо И.П. с цел да сломят
съпротивата му и да отнемат вещите, описани в обвинителния акт.
Подсъдимите са използвали лек автомобил при извършване на кражбата, поради което
деянието следва да се квалифицира като такова, извършено чрез използване на моторно
превозно средство по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, предвид факта, че автомобилът е
послужил за отнемане /превозвоне/ на вещите, описани в обвинителния акт, както и за
установяването на собствено владение от страна на подсъдимите върху тези вещи. Двамата
подсъдими са установили владение върху отнетите вещи, като са ги укрили след
отдалечаването им на достатъчно разстояние от местопроизшествието.
Същевременно по отношение на подсъдимия В. Й. е налице предвидения по - тежко
наказуем състав - опасен рецидив. Изпълнена е хипотезата на чл. 29, ал. 1, б."а" от НК, тъй
като В. Й. е извършил престъплението, след като е осъден с присъда, постановена по НОХД
№ 351/2022г. по описа на Районен съд - Перник, влязла в сила на 03.11.2023г., с която му е
наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години при първоначален „общ
режим“ за извършени престъпления по чл. 216, ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК. Не би
могло да се приеме възражението на подсъдимия В. Й. за това, че след като бюлетинът за
съдимост е бил съставен няколко дни след постановяването на решението на въззивния съд
по делото /датата на постановяването на решение №77 от 03.11.2023 г., постановено по
ВНОХД №372/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник/, то и решението е влязло в сила
именно на датата на съставянето на бюлетина, а не на датата на която е постановено
съдебното решение, защото съгласно разпоредбата на чл.412, ал.2, т.1 от НПК присъдите,
20
решенията, определенията и разпорежданията влизат в сила от момента на постановяването
им, когато не подлежат на жалба или протест. В случая в текста на самото решение е
отразено, че то не подлежи на обжалване и на протест и след като е постановено на
03.11.2023 г., това означава, че е влязло в сила на същата дата, тъй като моментът на
постановяването им съвпада с отразената дата в решението, а именно – 03.11.2023 г.
От обективна страна обектът на престъплението кражба е чужда движима вещ, която има
стойност. По делото категорично е установено, че всички отнети вещи не са собственост на
подсъдимия В. Й., т. е. те са чужди и видно от съдебно икономическата експертиза са вещи
със стойност. Те не са се намирали във владението на В. Й., като същият ги е отнел от
техния собственик, без неговото съгласие и е установил своя власт над тях. Изпълнителното
деяние на кражбата включва отнемане, т. е. прекъсване на фактическата власт на лицето,
което упражнява същата върху инкриминираните вещи и установяване на своя фактическа
власт от страна на подсъдимите.
Субектът на престъплението е наказателно отговорно лице. Подсъдимият В. Й. е
пълнолетно лице. От събраните доказателства не се събраха такива даващи основание на
съда да се съмнява, че същият е невменяем и не може да носи наказателна отговорност или
се налага изричното му освидетелстване.
От субективна страна, съдът намира, че от анализа на доказателствените източници може да
се направи безспорен и категоричен извод, че подсъдимият В. Й. е действал с пряк умисъл.
Несъмнено подсъдимият е искал и пряко е целял настъпването именно на този
общественопасен вредоносен резултат. В. Й. е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е всички елементи от
престъпния състав, разбирал е че върши общественоопасно и противоправно деяние, но
въпреки това е целял настъпването на престъпните последици. Несъмнено е съзнавал, че
вещите са чужди и се владеят от починалото лице – И.П..
При горните констатации и като прие, че повдигнатото против подсъдимия обвинение е
доказано по несъмнен начин по смисъла на чл. 303 ал. 2 от НПК със събраните в
производството доказателства, съдът призна В. В. Й. за виновен в извършването на
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.
По отношение на подсъдимия М. В. Й., настоящият състав на съда намира, че след
извършен задълбочен и прецизен анализ на наличните по делото доказателства неговата
вина в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1 т.4 от НК се доказва по един
безспорен и категоричен начин.
От събраните доказателства е безспорно установена обективната страна деянието,
механизма на осъществяването му, неговия предмет както авторството на престъплението.
От субективна страна М. Й. е извършил инкриминираното деяние виновно при пряк умисъл
като форма на вината по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият М. Й. е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. В тази
връзка следва да се отбележи, че съдебният състав не кредитира обясненията на
подсъдимите в частта, в която заявяват, че М. Й. по никакъв начин не е участвал, а само е
придружил брат си В. Й. до дома на починалия И.П.. Обясненията на подсъдимите в тази им
част настоящият съд приема за защитна версия, имаща за цел оправдаването на подсъдимия
М. Й.. На първо място в насока оборването на тази защитна версия съдът възприема
заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза, където при освидетелстване
на лицето М. Й. експертът сочи, че уврежданията при този подсъдим са получени в резултат
на действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат в условията на побой.
Установени са кръвонасядане и охлузвания по лигавицата на долната устна, като експертът
сочи, че същите могат да се получат при нанесен директен удар в областта на ycтата. По
отношение на установените кръвонасядания в областта на гърба и дясната поясна област и
21
дясната и лявата предмишница, вещото лице също е заключило, че могат да се получат при
нанесени удари. От заключението на експертизата става ясно, че не може да се изключи
охлузванията на лактите да са получени от терена, а охлузването по гръбната на лявата ръка
може да се получи и при удар нанесен със засегнатата ръка.
Съдът намира, че в настоящия наказателен процес не би могло да се позове на резултатите
от проведеното в рамките на досъдебното производство изследване чрез използване на
полиграфски метод, тъй като изследването с полиграф / т. нар. детектор на истината/ не е
нито доказателствено средство, нито способ за установяване на факти по смисъла на НПК.
Резултатите от такова изследване могат само да дадат насоки на разследващите, но не и да се
използват като доказателство, установяващо авторството на деянието. В настоящия случай.
Същевременно, съдът намери, че следва да изключи от доказателствената съвкупност по
делото показанията на свидетелите К. А. и Т. Я., които са дали показания относно
признания, направени от подсъдимия В. Й. пред тях, докато същият е бил задържан под
стража, относно обстоятелства, отнасящи се до участието на подсъдимия В. Й. и М. Й. в
престъплението, за което по-късно двамата са били привлечени като обвиняеми. Съдебната
практика е изяснила, че при „оперативна беседа“ се провежда неформален разпит на лице,
което впоследствие е привлечено към наказателна отговорност. Този разпит обаче няма
същата доказателствена стойност, каквато има разпитът на обвиняемия, проведен по реда на
НПК. Когато информацията, изводима от разпита на обвиняемия, проведен при спазване на
НПК, не съвпада с тази, получена от свидетелите, провели „оперативната беседа,
извънпроцесуалното признание не може да подмени липсващо самопризнание, депозирано
по реда на НПК. Това е така, защото в чл. 55 от НПК е предвиден редът и условията, при
които следва да протече разпитът на обвиняемия, за да е допустимо обясненията на
обвиняемия да се ползват като годно доказателствено средство. При разпита по чл. 55 от
НПК на обвиняемия следва да бъде разяснено, че не е длъжен да дава обяснения, а ако
откаже даването на такива, това няма да бъде тълкувано в негова вреда. Също така, следва
да му бъде разяснено правото да има защитник / в някои случаи, адвокатската защита е
задължителна /, с когото да се съветва по въпроса каква процесуална позиция да заеме,
респективно, по какъв начин да организира защитата си. Само когато обясненията на
обвиняемия на досъдебната фаза са дадени при спазване на процесуалните изисквания и са
приобщени в съдебната фаза по надлежния ред, съдът може да ги ползва при формиране на
вътрешното си убеждение по релевантните факти. Когато в обясненията си на досъдебната
фаза и пред съда, обвиняемият/подсъдимият е отрекъл участието си в престъплението,
предмет на наказателното производство, съдът не разполага с процесуалната възможност да
„попълни“ делото с обвинителни факти, изводими от свидетелските показания на
полицейските служители, провели с него „оперативна беседа, в която се съдържа негово
извънпроцесуално признание, тъй като би се стигнало до заобикаляне на процесуалния
закон, в който са уредени правилата за законосъобразно провеждане на разпит на
обвиняемия. Налице е и друг аргумент, който е в подкрепа на процесуалната забрана да се
ползват данните от„оперативната беседа, съдържаща извънпроцесуално признание на
обвиняемия. Съобщената от свидетелите информация в този случай би имала производен
характер, тъй като е информация, узната от друго лице. В правната доктрина и съдебната
практика е изяснено, че производните доказателства могат да се използват в следните
случаи: като средство за разкриване на първични доказателства, за проверка на първични
доказателства, и за замяна на първични доказателства с производни, ако първичните се
окажат недостъпни. Когато е налице противоречие между първични и производни
доказателства, съдържащи еднаква доказателствена информация, първите / първичните /
доказателства не могат да бъдат оборени чрез вторите / вторичните / такива. Следователно,
когато в обясненията на обвиняемия се съдържа информация, че той не е участвал в
инкриминираното престъпление, но в свидетелски показания, възпроизвеждащи данни от
„оперативна беседа“, се съдържат данни, че взел участие, съдът не може да игнорира
22
обясненията, а да кредитира свидетелските показания, тъй като това би било в разрез с
процесуалните правила за оценка на доказателствата в наказателния процес. Но въпреки, че
съдът изключва от доказателствената съвкупност по делото показанията на свидетелите К.
А. и Т. Я., от останалите събрани по делото доказателства съдът намери, че може да се
направи несъмнен извод, че подсъдимият М. Й. е участвал в извършването на деянието, за
което е признат за виновен с присъдата.
В тази насока съдът отчита и противоречията в дадените от подсъдимите обяснения. В
обясненията си, дадени на 19.01.2024 г., обективирани в протокол за разпит на обвиняем,
подсъдимият М. Й. заявява, че след като са установили, че И.П. е мъртъв, чул счупване на
стъкло след което видял брат му да идва с оръжия и други неща. Попитал го защо са му, а
той му отговорил „Не знам, дай да се махаме от тук, че ще ни убият“. В. Й. отворил задната
врата за да сложи оръжията, но при отварянето някои от нещата, които държал паднали на
земята. В обясненията си М. Й. казва „Качихме ги в колата и потеглихме“, т.е. това
означава, че той също е взел участие като е помогнал откраднатите вещи да бъдат качени в
колата. В продължение твърди, че пътувайки към *** отбили в една пряка за да ги скрият
там, но не помни къде точно ги е скрил брат му. Тук подсъдимият казва: „Качихме се в
колата като се разбрахме да се приберем….“ Т.е. тук той отново е взел участие в скриването
на инкриминираните вещи, като е слязъл от колата да помогне на брат си. Това
обстоятелство кореспондира напълно и с факта, че маратонките на подсъдимия М. Й. са
били много кални, като същият се е ядосал и по-късно ги е изхвърлил през терасата на
апартамента в градинката пред блока, откъдето са иззети и приобщени като веществени
доказателства по делото. В обясненията си /обективирани в протокол за разпит на обвиняем
от 05.11.2023 г./ В. Й. първоначално твърди, че брат му не е участвал, а малко след това сочи,
че станал инцидент между него, брат му и И.П.. Заявява, че И.П. му е скочил на бой, при
което брат му е успял да го хване и да го задържи. По-нататък в обясненията си В. Й.
твърди, че той е взел пушките, патроните и телефона и си тръгнали. След това казва: „По
пътя с брат ми изхвърлихме вещите в землището на с. ***…“. В протокол за разпит на
обвиняем /от 19.01.2024 г./ В. Й. твърди, че той е взел пушките, а след това сочи:
„Разтоварих оръжията и ги покрих с шума“. Тези разминавания в обясненията на двамата
подсъдими, давани на различни етапи в производството затвърждават изводите на съда, че
всъщност твърденията, че М. Й. просто е придружил брат си и не е взел участие в качването
на оръжията и тяхното скриване представлява защитна версия, целяща оневиняване на
подсъдимия М. Й.. Следва да се има предвид и фактът, че в обясненията си, дадени пред
съда, подсъдимият М. Й. е заявил, че по време на пътуването от с. *** към гр. *** с
автомобила с натоварените движими вещи, взети от къщата на И.П., именно той е повлиял
на изразеното формално от подсъдимия В. Й. желание (колкото и условно да е било то) да
предадат вещите на полицията в гр. ***, каквото желание и самият М. Й. твърди, че е било
заявено с думи от подсъдимия В.Й.. Прави впечатление и избирателното представяне на
спомените от страна на подсъдимия М. Й., който относно много от страничните и
незначителни обстоятелства е съхранил прекрасни спомени, а относно релевантните за
предмета на делото моменти заявява, че не си спомня, тъй като ситуацията била много
напрегната. В крайна сметка, от всички събрани по делото доказателства, може да се
направи един краен несъмнен извод, че подсъдимият М. Й. е участвал в качеството си на
съизвършител в извършването на кражбата на движимите вещи заедно със своя брат – и
подсъдим по делото В. В. Й., поради което съдът го призна за виновен в извършването на
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
От обективна страна обектът на престъплението кражба е чужда движима вещ, която има
стойност. По делото категорично е установено, че всички отнети вещи не са собственост на
подсъдимия М. Й., т. е. те са чужди и видно от съдебно икономическата експертиза са вещи
със стойност. Те не са се намирали във владението на М. Й., като същият ги е отнел от
техния собственик, без неговото съгласие и е установил своя власт над тях. Изпълнителното
23
деяние на кражбата включва отнемане, т. е. прекъсване на фактическата власт на лицето,
което упражнява същата върху инкриминираните вещи и установяване на своя фактическа
власт от страна на подсъдимите.
Субектът на престъплението е наказателно отговорно лице. Подсъдимият М. Й. е
пълнолетно лице. От събраните доказателства не се събраха такива даващи основание на
съда да се съмнява, че същият е невменяем и не може да носи наказателна отговорност или
се налага изричното му освидетелстване.
От субективна страна, съдът намира, че от анализа на доказателствените източници може да
се направи безспорен и категоричен извод, че подсъдимият М. Й. е действал с пряк умисъл.
Несъмнено подсъдимият е искал и пряко е целял настъпването именно на този
общественоопасен вредоносен резултат. М. Й. е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е всички елементи от
престъпния състав, разбирал е че върши общественоопасно и противоправно деяние, но
въпреки това е целял настъпването на престъпните последици. Несъмнено е съзнавал, че
вещите са чужди и се владеят от починалото лице – И.П..

По индивидуализацията на наказанията:
По отношение на подсъдимия В. В. Й. за деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК, във вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до
15 години, като е предвидена възможност за съда да постанови и конфискация до една втора
от имуществото на виновния.
При определяне конкретния размер на наложеното наказание, съдът взе предвид наличните
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – съдействието му за установяване
на обективната истина, като е оказал съдействие на органите по разследването и е завел
същите до мястото, където е скрил пушките и патроните, доброто процесуално поведение,
както и отегчаващите такива - високата степен на обществената опасност на деянието -
престъпление против собствеността, засягащо нормалното упражняване правото на
собственост и на личността на подсъдимия, както и предвид тежката обремененост на
съдебното му минало.
Съдът, като съобрази смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и като съобрази
степента на обществената опасност на деянието и дееца, намери за справедливо на
основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК да наложи на
подсъдимия В. Й. наказание от 5 /пет/ години "Лишаване от свобода", което предвид
нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2 б. "б" от ЗИНЗС следва да се търпи от него при първоначален
"строг" режим. Наложеното на подсъдимия В. Й. наказание в конкретните му параметри,
съдът намира за справедливо и съответстващо на обществената опасност на деянието и
дееца, тежестта и моралната укоримост на престъплението. Същото е подходящо и да
повлияе на подсъдимия поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави, да му въздейства предупредително и да го възпре да върши други
престъпления, без да му се оказва ненужно тежка наказателна репресия, но и да не се
създава у него погрешно усещане за безнаказаност. Наказанието е необходимо и достатъчно
и за постигане на целите на генералната превенция спрямо другите членове на обществото.
На основание чл. 59, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна времето, през което
подсъдимият е бил задържан под стража, считано от *** до влизане на присъдата в сила.
Досежно определянето на вида и на размера на наказанието по отношение на М. В. Й.,
съдът намери, че след отчитане на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и с оглед обществената опасност на деянието и дееца, следва да се определи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, което съобразно разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 2 б. "б" от ЗИНЗС следва да се търпи от него при първоначален "строг"
24
режим. Предвид факта, че подсъдимият М. Й. е извършил деянието в изпитателния срок по
предходно осъждане /с присъда по НОХД № 251/2020г. по описа на Районен съд - Разград /в
сила от 13.10.2021 г. и потвърдена с решение № 92/13.10.2021 г. по ВНОХД № 206/2021 г./ му
е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, чието изтърпяване е
отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години за извършено престъпление по чл.
206 ал.1 от НК/ са налице предпоставките за прилагане на чл. 68, ал. 1 от НК, съдът приведе
в изпълнение наказанието от 2 /две/ години лишаване от свобода, определено на
подсъдимия с присъда, постановена по НОХД № 251/2020 г. по описа на Районен съд –
Разград.
На основание чл. 59, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна времето, през което
подсъдимият е бил задържан под стража, считано от *** до 06.02.2024 г. включително, както
и от 05.11.2024 г. до влизане на присъдата в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото и признаването на подсъдимия В. В. Й. за виновен в извършване
на престъпление чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, съдът
намери, че същият следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 5874,56 лева за експертизи, от които 5379,56 лева – разноски на досъдебното
производство, която сума да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР-Перник и сумата от
495,00 лева – разноски, направени в съдебната фаза на процеса, която сума да бъде заплатена
в полза на държавата, по сметка на Висшия съдебен съвет, чрез Окръжен съд - гр. Перник
С оглед изхода на делото и признаването на подсъдимия М. В. Й. за виновен в извършване
на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, съдът го осъжда да заплати
направените по делото разноски в размер на 5874,56 лева за експертизи, от които 5379,56
лева – разноски на досъдебното производство, която сума да бъде заплатена по сметка на ОД
на МВР-Перник и сумата от 495,00 лева – разноски, направени в съдебната фаза на процеса,
която сума да бъде заплатена в полза на държавата, по сметка на Висшия съдебен съвет, чрез
Окръжен съд гр. Перник.
Водим от изложеното и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата си.



Председател:
25
Съобщи за изтекли лични данни