Решение по дело №2250/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Касаторът Д. Р. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица] съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 9, чрез адвокат П. Д., е оспорил решение № 842/18.10.2024г., постановено по административно дело № 2153/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 251зз-91/16.05.2024г., издадена от разузнавач Я. В. П. в сектор „ППС и КИЦ“, отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Бургас. С оспорената заповед на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е заповядано задържането за срок до 24 часа на Д. К..

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се иска неговата отмяна, а по съществото на спора – отмяна на заповедта за задържане. Твърди се, че тя не е мотивирана, липсва фактическо основание за предприемане на проведеното задържане до 24 часа. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпило по делото писмено становище, чрез представител по пълномощие адвокат Д., поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта, с която е постановено задържането до 24 часа (л.16).

Ответникът по касация – Я. П., разузнавач в сектор „ППС и КИЦ“ при ОДМВР Бургас, редовно призован, също не се явява и не се представлява. Представя по делото писмено становище, с което оспорва касационната жалба и иска съдът да потвърди решението на районния съд (л.15). В случай на постановено решение, с което касационната жалба се приеме за основателна, прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение на Районен съд Бургас е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

На 16.05.2024г. ответникът по касация Я. П. е издал заповед рег.№251зз-91 в качеството си на разузнавач в сектор „ППС и КИЦ“, отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Бургас, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е заповядал задържането до 24 часа на Д. Р. К. във връзка с това, че за него има данни, че е съпричастен с извършването на престъпление по чл.195, ал.1, във вр. с чл.18 от НК, а именно опит на 26.04.2024г. в [населено място], община Камено да отнеме чужда движима вещ (сумата от 100 хиляди лева) от владението на другиго без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я присвои, за което е образувано досъдебно производство №7779-ЗМ-4/26.04.2024г. по описа на РУ-Камено, ОДМВР Бургас.

В преписката, придружаваща тази заповед, е приложена докладна записка, съставена на 16.05.2024г. от автора на обжалваната заповед (л.25-28 от а.д. №2153/2024г. по описа на Районен съд – Бургас), според която на 26.04.2024г. за времето от 07:30ч. до 17:30ч. чрез отключване с техническо средство (подбран или подправен ключ) е проникнато в апартамент, находящ се в [населено място], общ. Камено, [адрес], ап. ляв, обитаван от В. И. Я., ЕГН *********, като е извършен опит за кражба на сумата от 100 хиляди лева, но опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини. От прегледа на камерите за видеонаблюдение било установено, че съпричастни към деянието са криминално проявения и осъждан А. Й. К., съвместно с криминално проявения Д. Р. К. и Р. Я. Н.. Установено е, че първият от посочените лица – А. К. е физически извършител на деянието, Д. К. и Р. Н. са близки на К. и работодатели на пострадалата В. Я.. Последните двама са предоставили необходимата информация и логистична подкрепа на К.. Я. работи като технически секретар в „Бургас паметници“ ООД и се явява колежка на касатора. При оперативни беседи с полицейските органи Я. е споделила, че е коментирала пред Н. и Казепов, че е събрала голяма сума пари, за да си купи недвижим имот. В докладната е посочено, че Д. К. и Р. Н. са осигурили информацията относно притежаваната от Я. парична сума от 100 хиляди лева, като са я споделили на физическия извършител на деянието – А. К.. Касаторът лично е осъществил логистиката по придвижването на А. К. от ателието му в [жк] до [населено място], посредством лек автомобил „Тойота ЦХР“, с рег.№[рег. номер] и микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№[рег. номер], както и връщането му обратно до [населено място] след деянието. Казепов и Н. са имали пряко наблюдение върху тяхната служителка В. Я., докато К. необезпокоявано е търсил паричната сума и ценности в дома й. При извършения анализ на движението на лицата, установено посредством наличните камери за видеонаблюдение, бил формиран извод, че посредством микробуса Казепов е придвижил К. заедно с велосипед в близост до [населено място], общ. Камено.

Заповедта за задържане е предприета в изпълнение на план за провеждане на специализирана полицейска операция, утвърден от директора на ОДМВР Бургас и заповед №УРИ 251з-2660/15.05.2024г. на същия орган (л.31-35 от а.д. №2153/2024г. по описа на Районен съд – Бургас). От съдържанието на тези актове се установява, че на 16.05.2024г. за времето от 07:30 часа до постигане на набелязаните цели е проведена специализирана полицейска операция с цел задържане на лицата, установени като съпричастни към домова кражба, извършена на 26.04.2024г. в [населено място], община Камено.

Въз основа на тези факти, с обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. К.. Според мотивите на съдебния акт заповедта е мотивирана, тъй като в нея се съдържат фактически и правни основания. Съдът посочил, че за налагане на задържането като принудителна административна мярка не е предвидена необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, а е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. Задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. В тази връзка съдът е приел, че от приложените материали към преписката, както и от изложението на ответника се установява наличието на достатъчно данни, че Казепов може да има съпричастност към престъплението, посочено в мотивите за издаване на оспорената заповед. Според първоинстанционния съд в случая няма как да бъде прието за несъразмерно в контекста на принципа по чл.6, ал.2 АПК задържането на лице, което към момента на извършване на престъплението/подаването на сигнал за него е пътувало към населеното място, където е осъществено то – [населено място], и то в компанията на други криминално проявени лица, за които има данни да са съпричастни към извършеното деяние. Прието е, че подозрението за осъществено от касатора престъпление се базира на разумни основания и се отнася до конкретно престъпление – чл.195, ал.1, вр. чл.194 от НК. С тези доводи районният съд е намерил, че издадената заповед е законосъобразна, с оглед на което жалбата срещу нея е била отхвърлена като неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, чрез неговия процесуален представител, който е също така е надлежно упълномощен да извършва съответните процесуални действия.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите, изложени от районния съд в обжалваното решение, и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК препраща към тях.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни. Обратно на твърденията там, в обжалваната заповед се съдържат ясни мотиви, като са описани конкретни факти, свързани с конкретно престъпно деяние, по отношение на което се твърди, че процесният касатор има касателство. От събраните и представени с преписката писмени доказателства, представляващи докладни записки, в които подробно са отразени данни от пътни камери и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля В. С., се установява наличието на фактическа връзка между касатора и лицето, което е направило опит да извърши престъпление по чл.195, ал.1 във вр. с чл.18 от НК. Съдът изрично е посочил, че в това производство крайната цел не е да се съберат доказателства, които по категоричен начин да установяват вината на задържаното лице относно посоченото в заповедта престъпление. Достатъчно е само да се установят данни, които обосновават предположението, че има вероятност това лице да е извършило престъплението, или в случая опит за извършване на престъпление. Такива данни са налице. Те са анализирани от съда. В този смисъл твърдението, че обжалваната заповед е немотивирана е необосновано от съдържанието на самата заповед. В нея не е посочено абстрактното описание на престъпния състав, а ясно е записано, че на 26.04.2024г., в [населено място], община Камено е направен опит да се отнеме сумата от 100 000 лв. от владението на друго лице без съгласието на собственика на тази сума и че касаторът Д. К. е съпричастен към извършване на този опит за кражба, който не е довършен, но по независещи от дееца причини.

В касационната жалба се съдържат възражения против становището на административния орган, представено пред районния съд (л.43-л.44 от АНД № 53/2024 г.) относно текста, съдържащ се в предпоследния абзац на стр.2 „налице е реална опасност то да се укрие или да извърши друго престъпление – да продължи да зарежда и продава контрабандно гориво“. Очевидно е, че този текст няма отношение към фактите, обусловили издаването на процесната заповед, но наличието му в становище на страната по никакъв начин не опорочава издадения административен акт, с който касаторът е бил задържан до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Касае се просто за технически пропуск, който не влече никакви последици.

Неоснователно е и възражението, че е нарушен принципът на съразмерност, визиран в чл.6, ал.2 от АПК. Конкретната заповед не засяга правата и законните интереси на касатора в по-голяма степен от най-необходимото за целта, като се има предвид извършеното деяние и индивидуалната съпричастност на касатора към него.

По изложените съображения касационната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход от спора разноски се дължат в полза на ответника, но такива не са претендирани.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 842/18.10.2024г., постановено по административно дело № 2153/2024г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.