№ 594
гр. София , 26.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Даниела Талева
Светлозар Д. Димитров
като разгледа докладваното от Светлозар Д. Димитров Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602875 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXII вр. чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Н.Д. в качеството му на защитник на подсъдимия С.
ЕМ. Б. срещу протоколно определение от 16.06.2021г. по НОХД 20356/2015г. по описа на
СРС, НО, 98-ми състав, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК, с което
подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител С.В.С. разноски в размер на 600лв.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното определение. Поддържа се,
че с оглед приключване на наказателното производство с одобрено от съда споразумение и
липсата на доказателства за осъществено реално заплащане на претендираните от частния
обвинител разноски, такива не е следвало да бъдат присъждани от съда. Ето защо се моли за
отмяна на протоколното определение по чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК.
Частният обвинител чрез своя повереник е подал отговор на жалбата, в който се излагат
съображения за неоснователност. Посочва се, че в хода на съдебното производство е
представено адвокатско пълномощно с договорено възнаграждение от 600лв., като в същото
изрично било посочено, че сумата е заплатена в брой в деня на подписването. Ето защо се
моли за оставяне на жалбата без уважение.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и на другата
страна и материалите по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в надлежна форма и в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледано по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
1
С обвинителен акт по досъдебно производство 225 ЗМК 1558/2015г. по описа на 01 РУ –
СДВР, пр. пр. № 19790/2015г. по описа на СРС, е повдигнато обвинение на С. ЕМ. Б. за
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 НК. Въз основа на
обвинителния акт е образувано НОХД № 356/2015г. по описа на СРС, по което С.С. е
конституиран като частен обвинител, който е упълномощил свой повереник. По делото са
проведени множество открити съдебни заседания, като е даден ход на съдебното следствие
и са събирани доказателства, включително и гласни такива чрез разпит на значителен брой
свидетели. Съдебното производство е образувано през м. ноември 2015г., като едва в
откритото съдебно заседание на 16.06.2021г. е отправено искане за приключване на делото
със споразумение. С определение в проведеното съдебно заседание, след съгласие на всички
страни /чл. 384, ал. 3 НПК/, съдът е одобрил постигнато между представителя на
държавното обвинение и защитника на подсъдимия Б. споразумение, по силата на което
последният се е признал за виновен в извършване на престъпленията, за които му е
повдигнато обвинение. Съгласно чл. 382, ал. 9 НПК, определението на съда е окончателно.
В чл. 383, ал. 1 НПК е регламентирано, че одобреното от съда споразумение за решаване на
делото има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 189, ал. 3 НПК, когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото,
включително адвокатско възнаграждение и другите разноски за служебно назначения
защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец,
ако са направили такова искане.
Първоинстанционният съд в хода на производството е конституирал С.В.С. в качеството му
на частен обвинител за престъплението по чл. 144, ал. 3 НК. В съдебното производство
същият е представляван от повереника си адв. Ж.Д., която в проведеното на 16.06.2021г.
открито съдебно заседание е дала съгласие за приключване на делото със споразумение и е
направила изрично искане за присъждане на сторените разноски. С постигнатото
споразумение подсъдимият се е признал за виновен и в двете престъпления, в които е бил
обвинен, поради което е налице първата предпоставка по чл. 189, ал. 3 НПК. Частният
обвинител е направил искане за присъждане на разноски и е доказал извършването на такива
в размер на 600лв. за платено адвокатско възнаграждение. В представения на л. 29 от
първоинстанционното дело договор за правна защита и съдействие, сключен между частния
обвинител С.С. и повереника му адв. Д. е уговорено възнаграждение в размер на 600лв.,
които са заплатени в брой. През целия период на висящност на съдебното производство в
него е участвала и адв. Д. като повереник на С.С.. До 16.06.2021г. производството е вървяло
по общия ред, като едва на тази дата е направено искане и съответно е одобрено
постигнатото споразумение. С оглед на това, настоящият съдебен състав счита, че в полза на
частния обвинител правилно са присъдени сторените от него разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, въззивният съд намира подадената частна жалба за
неоснователна, а определението на районния съд, с което в тежест на осъденото лице Б. са
2
възложени разноските за осъщественото процесуално представителство на частния
обвинител за правилно и законосъобразно. Поради това, обжалваният съдебен акт следва да
бъде потвърден.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.06.2021г. по НОХД № 20356/2015г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 98–ми състав, с което подсъдимият С. ЕМ. Б. е осъден
да заплати на С.В.С. разноски в размер на 600лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3