ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 08.02.2021 г.
Административен съд Русе, 5 състав, в
закрито заседание на 8 февруари
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 464 по описа за 2018
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Постъпила е молба
вх.№ 312 от 22.01.2020г. от ответника по делото за допълване на решение №72 от
06.01.2020г. по адм.д.№464/18г. на АС Русе в частта за разноските. Претендира
разноски, в условията на чл.161, ал.3 от ДОПК, в размер на 3095.78 лв.
Насрещната страна, в
срока по чл.248, ал.2 от ГПК, не взема становище.
Съдът е бил сезиран
с жалба срещу РА № Р-03001817007392-091-001/27.06.2018 г., издаден
от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 217/07.09.2018 година
на директор Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"
град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който
са определени задължения за КД и ДДС . С решение по делото съдът частично
отменил определените задължения. С решение №13877/10.11.2020г. по адм.д.
№4404/2020г., ВАС оставил в сила решението.
В проведеното съдебно
заседание на 12.09.2019г. по адм.д.№464/2018г.
процесуалния представител на ответника е направил
искане за присъждане на разноски, като е представил и списък по чл.144 АПК вр.
чл.80 от ГПК/стр.165 от адм.д.№464/, но съдът е пропуснал да се произнесе.
Искането за
присъждане на разноски е направено своевременно, в срока на обжалване, от
страна по делото и е допустимо, а с оглед изхода на спора е и частично основателно.
Съгласно чл.161, ал.3 от ДОПК, в случаите, когато пред съда се представят
доказателства, които е могло да бъдат представени в административното
производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото
независимо от неговия изход, освен в случаите по чл.
155, ал. 3 и 4.
Молителят твърди, че му се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 3095.78 лева, изчислено върху размера на всички определени с РА
публични задължения, тъй като отмяната на част от последните се дължи на
доказателства, които жалбоподателят е представил едва в съдебно заседание.
Съдът намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по реда на чл.161, ал.1 от ДОПК – пропорционално на отменената част от РА, тъй като отмяната се дължи не само на представените в съдебно заседание доказателства, но и на такива, събрани в предходната фаза, но неправилно интерпретирани от решаващия орган. Поради това, на молителя се дължи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1 от Наредба №1/2004г./ в редакцията към постановяване на решението по делото, в размер на 2539.07лв.
С оглед на
горепосоченото и на основание чл. 248, ал. 1 и ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК
вр. чл.161, ал.1 от ДОПК и чл.8, ал.1 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА решение №72 от 06.01.2020г. по
адм.д.№464/18г. на АС Русе в частта за разноските, като постановява:
ОСЪЖДА
“П. 2015” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя В.П.
да заплати на ТД на НАП Варна направените в съдебното производство по
адм.д.№464/2018г. по описа на Административен съд Русе разноски в размер на 2539.07лв.
(две хиляди петстотин тридесет и девет лева и седем стотинки) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението му на страните.
СЪДИЯ: