Решение по дело №307/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260092/3.5.2022 г.                             03.05.2022 година                        гр.Ямбол

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на 05.04.2022  година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                       АНИТА ВЕЛЕВА

 

секретар: .П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 307/2020г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т., против решение №13/13.02.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 806/2019г. по описа на ЕРС. С постановеното решение първоинстанционният съд ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул. „Княгиня Мария Луиза” 46, представлявана от Директора Гл.комисар С.К., да заплати на С.С.Г. с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, адв. Д.М. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1561.93 /хиляда петстотин шестдесет и един лева и деветдесет и три стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г. вкл., получено в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1404.30 лева, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.10.2019г. до окончателното изплащане и върху сумата от 157.63 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане, като ИСКЪТ В ЧАСТТА за присъждане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019 година до 15.10.2019 година в размер на 24.56 лева, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2019 година до окончателното изплащане, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен; ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София да заплати на С.С.Г. с ЕГН **********, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 195.01 лева, представляваща  лихва за забава върху главницата от 1404.30 лева, начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 15.10.2019г.; ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София да заплати на С.С.Г., на основание чл.78 от ГПК разноски в съдебното производство по компенсация в размер на 373.40 лева; ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово държавна такса върху уважените искове в размер на 70.28 лева, сумата от 100.00 лева разноски по делото за експертиза, изплатени от бюджета на съда, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С въззивната жалба въззивникът обжалва решението като неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния закон и несъобразено с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение норми. Въззивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР като извънреден. При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. Въззивникът възразява, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР, в частност, защото нито в ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ и излага съображения. Възразява, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби като за процесния период редът е регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №812!з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г. ). Относно организацията и разпределянето на работното време за периода 01.06.2016 г. - 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., за периода 29.07.2016 г. - 02.08.2016 г. - Наредба № 81213-407/ 11.08.2014 г. /поради отмяна на Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. с решение на ВАС/, а за периода 02.08.2016 г. - 31.03.2019 г. - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Смята, че посочената нормативна база изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и неправилно съдът е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата). Излага съображения относно неприложимостта на НСОРЗ, предвид, че защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР no-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по-благоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и на лицата работещи по трудово правоотношение, за които е приложим КТ. Смята, че ЗМВР винаги изчерпателно е уреждал регламентираната материя и липсват каквито и да било празнини, които да налагат прилагането на НСОРЗ. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ намира за неприложима и излага съображения. Моли за отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Депозиран е писмен отговор от С.С.Г., чрез пълномощника му адв.М. ***, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция. Прилага списък на разноските пред въззивната инстанция.

ЯОС с определение от 16.06.2020г. оставя без разглеждане въззивната жалба на ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София, в частта ù срещу решение № 13/13.02.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 806/2019г. по описа на ЕРС в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска на С.С.Г. против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в ЧАСТТА за присъждане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019 година до 15.10.2019 година в размер на 24.56 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2019 г., до окончателното изплащане, като недопустима, поради липса на правен интерес, и е прекратил въззивното производство в тази част, което определение е влязло в сила като необжалвано.

В о.с.з. въззивникът не изпраща представител. Въззиваемият не се явява в о.с.з. и не се представлява. Постъпила е молба от пълномощника му адв.Д.М., който изразява становище по същество и моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред въззивната инстанция.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че през процесния период - 15.10.2016 г. до 15.10.2019 г. ищецът С.С.Г. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „мл. инспектор“ на ГКПП – Лесово към ГПУ - Елхово при РД „ГП“– Елхово, на структурно подчинение към ГД „ГП“ гр. София.

От неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, се установява, че за периода от 15.10.2016 година до 15.10.2019 година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1616 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1616 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1847.09 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент е общо за процесния период в размер на 231.09 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1586.49 лева.

За месеците юли, август и септември 2019 година вещото лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 144 часа, който приравнен на дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 154.60 часа. Разликата между приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 20.60 часа. Дължимото на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за месеците юли, август и септември възлиза на сумата от 157.63 лева, която вещото лице е установило, че не е заплатена на ищеца към датата на извършване на проверката - началото на месец януари 2020 година. Вещото лице е установило, че през месец октомври 2019 година /до 15 число на месеца/ ищецът е положил нощен труд от 24 часа, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 27.43 часа дневен труд. По този начин вещото лице е установило, че през месец октомври ищецът е положил 3.43 часа извънреден труд, който не е бил заплатен и възлиза на сумата от 24.56 лева. Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 195.01 лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото лице от 31.01.2017 година до датата на подаване на исковата молба – 15.10.2019 година върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода от м. октомври 2016 година до м. юни вкл. 2019 година. 

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявени са главен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и акцесорен по чл.86 ЗЗД за мораторни лихви.

Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). За процесния период е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.. Действалата преди нея Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,  за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.

В същия смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело С-262/20 г. /до приключване, на което производство настоящото бе спряно/ - че не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд  - под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения  или сходни придобивки. В случая при липса на други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения от ищеца нощен труд.      

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява основателна. Същата е доказана и по размер като съгласно заключението на в.л. следва да се уважи за 1561.93 лева, представляващи дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г. вкл., получено в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1404.30 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и върху сумата от 157.63 лева, считано от 01.11.2019г. -датата, на която ответникът е изпаднал в забава по отношение на тази сума до окончателното й изплащане.

При уважаване на иска за главница правилно и с оглед заключението по ССЕ е уважена и претенцията по чл.86 ЗЗД.

Водим от изложеното, ЯОС счита, че решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно следва да се потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски, съставляващи заплатено възнаграждение за адвокат. Въззивникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което се прецени за основателно. В случая, съобразно цената на общо на уважените по делото искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., възлиза на 352.99 лв.  Претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв. се явява прекомерно, с оглед фактическа и правна сложност на делото, обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа - изготвяне на писмена защита без явяване в проведеното по делото о.с.з., поради което следва да бъде намалено до размера на 352.99 лв., които следва да бъдат присъдени на въззиваемия.

На основание изложеното, ЯОС

                           

                                                   РЕШИ:

  

ПОТВЪРЖДАВА решение №13/13.02.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 806/2019г. по описа на ЕРС в обжалваната част, скоято първоинстанционният съд ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул. „Княгиня Мария Луиза” 46, представлявана от Директора Гл.комисар С.К., да заплати на С.С.Г. с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, адв. Д.М. ***: на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1561.93 /хиляда петстотин шестдесет и един лева и деветдесет и три стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г. вкл., получено в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1404.30 лева, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.10.2019г. до окончателното изплащане и върху сумата от 157.63 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 195.01 лева, представляваща  лихва за забава върху главницата от 1404.30 лева, начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 15.10.2019г., и разноски по делото.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на С.С.Г. с ЕГН **********,***, сумата 352.99 лв. - разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 от ГПК.

           

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                          2.