Решение по дело №2117/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1629
Дата: 4 декември 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.)
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20203100502117
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1629
гр. Варна , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на втори
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100502117 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 2467/19.06.2020 год., постановено по гр. дело №
691/2020 год. по описа на РС-Варна, с което дружеството – въззивник е осъдено да заплати на А.
Д. К. ЕГН ********** от ****, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 975, 52 лева,
представляваща получена от ответника без основание сума по начислена корекция на сметка за
ел. енергия за обект, находящ се в ***, с абонатен № **********, за времето от 21.11.2016г. до
20.11.2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума,
считано от подаването на исковата молба – 20.01.2020 год., до окончателното и изплащане.
́
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са
налице предвидените в ПИКЕЕ (2013 г.) условия за допълнително начисляване на количество ел.
енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че процесната сума
представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при
редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена
на 20.11.2017 год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на
електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия и след „прочитане“ на
неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 12 067 кВтч ел. енергия, които са
потребени от обекта на ищеца (настоящ въззиваем), но не са отчетени при редовните месечни
отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в случая не е използвана предвидената в Глава
Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено точното количество реално
потребена, преминала през електромера и съответно доставена до обекта на ищеца ел. енергия от
12 067 кВтч, чиято стойност последният дължи на дружеството – доставчик, на осн. чл. 200, вр.
чл. 183 ЗЗД.
Поради това и сумата от 1975, 52 лева не е платена без основание, а като цена на
доставена на ищеца ел. енергия по продажбеното правоотношение между страните.
1
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на жалбата не е подаден.
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът А. Д. К. от гр. Варна навежда следните твърдения:
Потребител е на ел. енергия за обект, находящ се в ***, с аб. № **********, доставяна му от
ответника „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, въз основа на сключен при общи условия
договор за продажба на електроенергия. През месец януари 2019 год. бил уведомен, че дължи на
ответното дружество сумата от 1975, 52 лева по фактура № **********/06.12.2018 год.,
съставляваща стойност на начислено количество ел. енергия за периода 21.11.2016 год. –
20.11.2017 год. За да не бъде прекъснато захранването на обекта му с електрическа енергия
ищецът платил процесната сума. Ищецът твърди, че сумата е платена на ответното дружество
без основание (при начална липса на основание), тъй като не е потребявал начисленото му
количество ел. енергия за посочения период, както и поради това, че липсва законно основание
да му бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия извън периодичните месечни
отчети.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждането на
ответника „Енерго-Про Продажби” АД – Варна да му заплати сумата от 1975, 52 лева, получена
от ответника без основание, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната сума, считано от подаването на исковата молба – 20.01.2020 год. до
окончателното и изплащане.
́
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби” АД
– Варна, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищеца са в договорни
отношения по повод доставката и продажбата на ел.енергия, по който дружеството изпълнява
добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото
количество ел. енергия в обект аб. № **********, находящ се в ***. На 20.11.2017 год. е
извършена техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел.
енергия, при която са снети показанията му и е констатирано натрупано количество ел. енергия
от 12 067 кВтч в отчетен регистър 1.8.3., който не е активиран за търговски отчет. Количеството
ел. енергия от 12067 кВтч е било потребено от абоната, но не е фактурирано и заплатено.
Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след
софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена нерегламентирана
външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия от 12 067
кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Посоченото количество ел. енергия
от 12 067 кВтч е остойностено с фактура № **********/06.12.2018 год.
По изложените съображения счита, че начислената по партидата на ищеца сума
съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия,
заплащането на която ел. енергия той дължи на ответното дружество, на основание чл. 200, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД, поради което и сумата от 1975, 52 лева не е платена от ищеца без
основание, а като цена на доставена на ищеца ел. енергия по продажбеното правоотношение
между страните.
Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Според представен на л. 27-28 от делото на РС-Варна констативен протокол №
1202001/20.11.2017 год., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-
Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1114 0216 6693 0166,
монтиран на обекта на ищеца в ***, с абонатен № **********, при която са снети показанията на
СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 1315 кВтч; 1.8.2 – 4366 кВтч; 1.8.3 – 12 067 кВтч; 1.8.4 – 000000
кВтч и 1.8.0 – 17 749 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 508401 и изпратен за
2
експертиза в БИМ. Проверката е извършена в отсъствието на ищеца, в присъствието на
пълнолетния му син, подписал протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Варна метрологична експертиза, материализирана в протокол
№ 2317/30.11.2018 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е установила
намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две
тарифи Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т3 – 12067 кВтч. Според метрологичната експертиза електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на ел. енергията.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз
основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на
допълнително количество ел. енергия от 12 067 кВтч за периода 21.11.2016 год. – 20.11.2017 год.
За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с № **********/06.12.2018
год. за сумата от 1975, 52 лева.
Видно от фискален бон от дата 12.02.2019 год. (л. 14 от делото на Рс-Варна) ищецът е
заплатил на ответното дружество процесната сума по цитираната фактура.
От констативен протокол № 12137507 на л. 42-43 от делото на РС-Варна, без означена в
протокола дата, е видно, че на обекта на ищеца е монтиран електромера с фабричен номер 1114
0216 6693 0166. В протокола не е отразено какви са били показанията на електромера при
неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0. Отразени са само показанията по регистри
1.8.1 и 1.8.2 (съответно за нощна тарифа и за дневна тарифа), които са били нулеви.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция е установено, че електромерът с
фабр. № 1114 0216 6693 0166, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен тип; преминал е
метрологична проверка през 2016 год. преди да бъде монтиран. Към датата на проверката на
20.11.2017 год. е в срок на метрологична годност. Отчитането на консумираната от обекта на
ищеца ел. енергия е по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Наличието на данни,
записани в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация на измервателния уред и по – конкретно – в тарифната му схема. Изразява се във
въвеждането на още една тарифа към заводските Т1 и Т2, в която се натрупва част от
потребената от обекта ел. енергия. Процесът се осъществява чрез използване на специализирана
техника и парола за достъп до второ ниво. Според заключението, цялата потребена от обекта на
ищеца ел. енергия е измерена от електромера с фабр. № 1114 0216 6693 0166, но показанията от
12 067 кВтч, записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея в резултат на
софтуерното вмешателство и не са регистрирани при периодичните месечни отчети. Процесното
количество ел. енергия от 12677 кВтч, отразено в регистър 1.8.3, който не е активиран за
търговски отчет, е преминало през измервателната система на електромера, поради което и то е
доставено до обекта и съответно е потребено. Извършените изчисления по остойностяването на
количеството ел. енергия от 12067 кВтч са математически точни, с правилно заложени цени на
ел. енергията за всеки един от подпериодите, съгласно утвърдените от КЕВР цени на ел.
енергията за всеки един подпериод.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца
е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по
т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал.
2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ,
вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен
акт, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени
с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр.
15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на проверката на електромера на обекта на
3
ищеца на дата 20.11.2017 год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ
са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн.
ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверката на електромера,
измерващ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от
действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от
датата на обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния административен съд
на РБългария, с което те са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“ според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6
от ПИКЕЕ), при които доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел.
енергия по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са
изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в разпоредбите на чл. 48-
50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83,
ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса
на СТИ или промяна в схемата на свързване (хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна
работа на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между
отчетеното количество ел. енергия и действително преминалите количества ел. енергия
(хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47
ПИКЕЕ проверка.
Анализът на доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото
количество ел. енергия от 12 067 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от
обекта на ищеца по следните съображения:
По делото не е установено, че при монтажа на електромера с фабр. № 1114 0216 6693 0166
на обекта на ищеца, отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0 са били с нулеви показания, поради което и не
може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка
количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е
действително доставена от доставчика и потребена от обекта на абоната, но неотчетена при
регулярните месечни отчети ел. енергия.
Т. е., по делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при условията
на пълно доказване, какви са били показанията на отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0 при монтажа на
електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед
възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или неактивирани за
търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и от служителите на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна), поради което и не може да бъде обоснован безспорен
и категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в
неактивирания за търговски отчет регистър (1.8.3) от 12067 кВтч е действително доставена от
доставчика и потребена от обекта на ищеца, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел.
енергия.
По тези съображения сумата от 1975, 52 лева, съставляваща стойността на начислено
количество ел. енергия за периода 21.11.2016г. до 20.11.2017г. за обект на потребление, находящ
се в ***, с абонатен № **********, за която ответното дружество е издало фактура с №
**********/06.12.2018 год., е недължима. Плащането на горната сума от ищеца към ответното
дружество е без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД (при начална липса на основание),
поради което и подлежи на връщане на ищеца.
Искът е основателен и подлежи на уважаване.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 370 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Възражението на дружеството – въззивник за прекомерност на заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение от 370 лева е неоснователно, доколкото същото е в рамките на
установения в чл. 7, ал .2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер.
Водим от горното съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2467/19.06.2020 год., постановено по гр. дело № 691/2020 год. по
описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на А. Д.
К. ЕГН ********** от ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 370 лева (триста и
седемдесет лева) – разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5