№ 117
гр. Раднево, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100458 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. чл. 225 КТ.
Производството е образувано по искова молба на Е. Б. И. срещу „Мини
Марица-изток” ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във
вр. чл. 225 от КТ. Ищцата твърди, че е заемала по безсрочен трудов договор с
ответното дружество длъжността „ръководител административен отдел
секретариат и комуникации”. Твърди, че със заповед № 13 от 12.05.2022 г.,
връчена й на същия ден, било прекратено трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 2 от КТ. Твърди, че към момента на прекратяване на
трудовия договор не съществувало обективно и реално основание за
извършване на уволнението, тъй като сключения с изпълнителния директор
договор за управление на предприятието не съдържал бизнес-задача с
конкретни икономически показатели, които управляващият трябва да
постигне в типичната за предприятието дейност по добив на въглища, нито
бил обвързан с постигане на конкретни финансови резултати, тъй като при
ответника липсвала бизнес-задача с икономически показатели. Твърди, че
заеманата от нея длъжност и по длъжностна характеристика с оглед предмета
на дейност на дружеството не може да се квалифицира като ръководна
длъжност в предприятието съгласно разпоредбите на КТ. Поради това иска от
съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да
го отмени, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност
„ръководител административен отдел секретариат и комуникации”, както и да
бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа
поради уволнението, за период от 6 месеца – от 13.05.2022 г. до 13.11.2022 г.
1
в размер на 26556,24 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Мини
Марица-изток” ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими, но
неоснователни. Не оспорва, че ищецът е заемал длъжността „ръководител
административен отдел секретариат и комуникации” въз основа на трудов
договор № 7 от 18.04.2019 г., който е прекратен на основание чл. 328, ал. 2 от
КТ със заповед № 13 от 12.05.2022 г., връчена на същия ден, и при условията
на чл. 220, ал. 1 КТ. Твърди, че фактическото основание за прекратяване на
трудовия договор на ищцата било сключването на договор за управление №
РД-ЛС-ММИ-52/07.02.2022 г., с който управлението на дружеството било
възложено от 31.01.2022 г. на новоизбрания член на Съвета на директорите, и
към който договор бил приложен бизнес-план. Твърди се, че договорът за
изпълнение бил вписан на 31.01.2022 г. и от 01.02.2022 г. бил реално
започнато изпълнението по договора за управление. Твърди, че с договора за
управление било възложено изпълнение на бизнес-програмата на дружеството
за 2022-2026 г., представляваща неразделна част от договора. Твърди, че с
договора за възлагане на управлението било възложено постигането на
конкретна стопанска задача, съдържаща конкретни икономически показатели
с цел и очакван резултат. Излага подробни съображения за
законосъобразността на едностранното прекратяване на трудовия договор, в
това число и за ръководния характер на длъжността „ръководител
административен отдел секретариат и комуникации”. Оспорва всички
твърдения на ищеца относно незаконосъобразността на уволнението. Иска от
съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски. Представя писмена защита.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Съгласно установеното в чл. 328, ал. 2 КТ, освен в случаите по ал. 1,
служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с
предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ и поради сключването на
договор за управление на предприятието, като уволнението може да бъде
извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не
по-късно от 9 месеца. Основанието за прекратяване на безсрочния трудов
договор по реда на чл. 328, ал. 2 КТ представлява безвиновно основание за
уволнение на служителите. Основанието за уволнение в този случай е
сключването на нов договор за управление с изпълнителния директор на
дружеството. Необходимостта от прекратяване на трудовото правоотношение
в този случай е в резултат на поставените задачи за успешно управление на
стопанската дейност и изпълнението на определена бизнес програма от новия
изпълнителен директор, който следва да подбере екипа, с който да работи. За
да може да направи преценка на качествата на стария екип и да провери
2
тяхната способност да се справят с новите задачи, на новия изпълнителен
директор е даден срок – 9 месеца от момента, в който е започнало изпълнение
на договора. Това означава не само договорът за управление да е сключен, но
и да е започнало неговото изпълнение, т.е. съответният изпълнителен
директор да е вписан в търговският регистър и той да е пристъпил към реално
изпълнение на своите задължения и упражняване на правата си по договора.
Основанието за уволнение е именно сключеният нов договор за управление,
като преценката на новия изпълнителен директор кого да уволни е суверенна
и не подлежи на съдебен контрол. При липса на договор за управление
трудовите договори не могат да бъдат прекратени на това основание. Това
основание се прилага само за уволнението на ограничен кръг от служители –
„служители от ръководството на предприятието”. При липса на други
указания, за изясняване на това понятие следва да се има предвид § 1, т. 3 от
ДР на КТ, съгласно който „ръководство на предприятието” е ръководителят
на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието, както и колективните изборни органи за управление.
Установяването на законосъобразността на уволнението на това основание
предполага доказване на фактическия състав, включващ сключен договор за
управление, извършено уволнение в 9-месечния срок от започване
изпълнение на договора на лице от ръководството на дружеството. Съдебната
практика по приложението и приложимите критерии на уволнителното
основание по чл. 328, ал. 2 КТ е константна и последователна.
С протоколно определение от 18.10.2022 г. е обявен за окончателен
доклада по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК, с който на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за признати и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата е заемала
длъжността „ръководител административен отдел секретариат и
комуникации” при ответника въз основа на безсрочен трудов договор № 7 от
18.04.2019 г., който е прекратен на основание чл. 328, ал. 2 от КТ със заповед
№ 13 от 12.05.2022 г., връчена на ищцата на същия ден.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с оглед безспорните
и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, ищецът няма факти, които
следва да докаже, а ответникът следва да докаже, че прекратяването на
трудовото правоотношение е извършено законосъобразно – сключването на
договор за възлагане управлението на дружеството, че заеманата от ищеца
длъжност „ръководител, вътрешен одит” е ръководна по смисъла на §.1, т. 3
от ДР на КТ, както и че уволнението е извършено в срок от 9 месеца след
започване изпълнението на договора за управление на предприятието.
По делото е представено и прието като писмено доказателство
предизвестие /л.31/, с което ответното предприятие „Мини Марица – изток”
ЕАД, чрез изпълнителния директор, на основание чл. 328, ал. 2 КТ е
предизвестило ищеца Е. Б. И., че от деня, следващ деня на връчването й, ще
бъде прекратен трудовия договор на ищцата за заеманата длъжност
3
„ръководител административен отдел – секретариат и комуникация”, поради
сключване на договор № РД-ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г. за възлагане
управлението на „Мини Марица – изток” ЕАД, в сила от 31.01.2022 г., и
приложена към него бизнес-програма за периода 2022-2026 г. Предизвестието
е връчено лично на ищцата на 12.05.2022 г. едновременно с връчването на
заповед № 13/12.05.2022 г., двата документа подписани от изпълнителния
директор на ответното предприятие, с която на основание чл. 328, ал. 2 КТ е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата, считано от 13.05.2022 г.,
като е посочено на основание чл. 224, ал. 1 КТ да се изплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 13 дни и на основание
чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на 1 БТВ за 30
работни дни. Поради това съдът намира за доказано, че трудовото
правоотношение на ищцата, възникнало със сключването на трудов договор
№ 7/18.04.2019 г., последно изменен с допълнително споразумение № 67 от
07.02.2022 г., е прекратен едностранно с предизвестие от ответника, за което
е издадена констатираща прекратяването и оспорена от ищеца заповед №
13/12.05.2022 г.
При така установеното прекратяване на трудовия договор на ищеца с
оспорената заповед № 13/12.05.2022 г., ответникът следва да докаже, че
прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно
– сключването на договор за възлагане управлението на дружеството и че
уволнението е извършено в срок от 9 месеца след започване изпълнението на
договора за управление на предприятието, както и че заеманата от ищцата
длъжност „ръководител административен отдел – секретариат и
комуникация” е ръководна по смисъла на §.1, т. 3 от ДР на КТ,
На първо място следва да се посочи, че предизвестието и оспорената
заповед са издадени от компетентното лице, носител на правото да
прекратява трудовите договори с работниците и служителите в ответното
дружество, а именно изпълнителният директор съгласно чл. 244, ал. 4 и ал. 7
ТЗ /служебно направена справка в търговския регистър по ЕИК на ответника
съгласно чл. 11, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 6 ЗТР/.
По делото се установява от представения договор № РД-ЛС-ММИ-52 от
07.02.2022 г. за възлагане управлението на „Мини Марица – изток” ЕАД на
изпълнителен член на съвета на директорите /част от поверителната
информация по делото/, че същият съгласно т.ІІ, т. 2 влиза в сила от вписване
в търговския регистър на решението на СД на „Мини Марица – изток” ЕАД за
избор на довереника като изпълнителен директор. На 31.01.2022 г. с вписване
№ 20220131171840 е вписано в търговския регистър обстоятелството, че
И.М.Ч. е представляващ дружеството, т.е. на 31.01.2022 г. е започнало
изпълнението на договор № РД-ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г. за възлагане
управлението на „Мини Марица – изток” ЕАД на изпълнителен член на
съвета на директорите и в законовия 9-месечен срок по чл. 328, ал. 2 КТ са
връчени на ищеца предизвестието и заповед № 13/12.05.2022 г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
4
Основният спорен въпрос, относим към първата предпоставка за
законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, е свързан с
това дали сключеният договор за управление съдържа конкретна бизнес
задача по смисъла и за нуждите на чл. 328, ал. 2 КТ. В практиката на ВКС са
приети правни разрешения, съгласно които всеки договор за управление
трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели,
които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно -
производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз
основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи
бизнеспрограма, която следва да предложи и изпълни по време на действие на
договора. В тези правни разрешения се съдържа и разбирането, че
възнаграждението на управителя на предприятието трябва да бъде обвързано
от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата,
той носи икономическа отговорност. С оглед на тези особености на договора
за възлагане на управление и за постигане на зададените стопански цели на
управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип,
поради което в негова полза е регламентирано и потестативното право по чл.
328, ал. 2 КТ. Това тълкуване на закона е намерило отражение в решение №
76 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 937/2011 г., ІІІ ГО; решение № 481 от
13.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 168/2011 г., ІV ГО; решение № 249 от
04.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV г. о., ГО и др.
В посочените съдебни актове, както и в други такива – напр. решение №
230 от 08.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 346/2015 г., ІV ГО, решение № 261 от
30.10.2017 г. на ВКС по гр.д. № 593/2017 г., ІV ГО и др., са обосновани и още
допълнителни разрешения по изясняване точния смисъл на чл. 328, ал. 2 КТ,
а именно – че стопанската цел и конкретните бизнес задачи могат да бъдат
възложени както с новия договор за управление на предприятието, така и с
други документи, стоящи извън него и съставени преди или след сключването
на самия договор. Същественото е, че при възлагане на управлението се
преследва определена стопанска цел, за чието изпълнение е предоставена
възможност на управителя да сформира нов управленски екип в деветмесечен
срок. В този смисъл, за да бъдат упражнени правата по чл. 328, ал. 2 КТ, при
сключването на нов договор за управление е достатъчно да има икономически
(бизнес) план в предприятието, независимо дали преди или след възлагане на
управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи в
сравнение с тези на предходния управител.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ищцата за липса на
бизнес програма, обосноваваща липсата на работодателска компетентност от
страна на конкретния изпълнителен директор. Видно е от приетата по делото
„бизнес програма 2022-2026 г.“, която е неразделна част от договора за
възлагане на управлението като актуализация на „бизнес програмата 2021-
2025 г.“ /виж последната част от договора, касаеща приложение № 1/, че
такава е налична от 16.02.2022 г., заменяща предишната „бизнес програма
5
2021-2025“, и същата е одобрена от СД на ответното дружество и от СД на
„БЕХ“ ЕАД. В договора за управление /в т.4.7/ е предвидена възможност за
намаление размера на възнаграждението на изпълнителния директор в
случай, че не изпълнява решение на СД на БЕХ ЕАД, Устава на дружеството
или действа в нарушение на задълженията по договора, както и възможност
/т.8/ за допълнителни възнаграждения в случай на нарастване на счетоводната
печалба. Тази Бизнес програма е приложена като доказателство по делото и от
същата е видно, че съдържа анализ на бизнеса, стратегия, маркетингов план с
конкретни икономически показатели, производствен план с конкретни
технически показатели, дейности с инвестиционен характер, дейности по
управление на човешките ресурси, финансов план и пр., като съдържа бизнес
задачи с конкретни икономически и финансови показатели.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в
предприятието са били поставени за изпълнение конкретни стопански цели с
бизнес планове за периоди преди, по време и след сключването на Договора
за управление, че тези бизнес планове изрично са приети от новия управител
чрез изразеното съгласие същите да се считат неразделна част от договора за
управление, както и че възнаграждението на управителя на предприятието е
обвързано от постигнатите финансови резултати. С оглед посочената съдебна
практика, всички тези обстоятелства, водят до извода, че по силата на
сключения договор за възлагане на управление в полза на И.Ч. е предоставена
възможност да сформира управленски екип и е налице първата предпоставка
за възникване на потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ.
От всички писмени доказателства се установява наличието на валидно
упражнена от страна на изпълнителния директор на ответното дружество
работодателска правоспособност.
Видно е, че между датата на начало на договора за възлагане на
управлението – 31.01.2022 г., и датата на прекратяване на ТПО – 13.05.2022 г.,
е налице срок по-малък от 9 месеца.
Поради установеното сключване на договор за възлагане на
управлението на дружеството и осъществено прекратяване на трудовия
договор на ищцата в 9-месечния срок по чл. 328, ал. 2 КТ следва да се
разгледа въпроса дали заеманата от ищеца преди уволнението длъжност
„ръководител административен отдел – секретариат и комуникация” е
ръководна по смисъла на §.1, т. 3 от ДР на КТ, който е втори основен спорен
въпрос между страните.
Съгласно легалното определение на понятието „ръководство на
предприятието“, дадено в §1, т.3 от ДР на КТ, в ръководството на
предприятието се включват освен ръководителя и неговите заместници, също
и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. От
тази разпоредба е видно, че приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ обхваща и
лицата, които съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия
процес, без значение на кое управленско равнище се намират. В този смисъл в
6
„ръководството на предприятието“ са включени всички лица, които
притежават ръководни, организаторски и контролни функции по отношение
на определени лица или по отношение на производствената и служебната
дейност. Тези служители са от управленския екип на работодателя и за да се
облекчи управлението на предприятието ръководителят, комуто е възложено
управлението на дружеството или поделението – работодател, по силата на
договор за възлагане на управление, може да промени в 9-месечен срок от
сключването на този договор членствения състав на своя управленски екип. В
това се изразява нормативната цел на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ и тази
преценка на ръководителя е автономна, субективна, поради което не подлежи
на съдебен контрол. На такъв контрол подлежи единствено преценката дали
служителят, чието трудово правоотношение се прекратява, е част от
ръководството на предприятието. Разрешаването на този въпрос трябва да се
извършва въз основа на конкретните факти за всеки случай, но очертаните от
съдебната практика два основни критерия за определяне на една длъжност
като ръководна са следните: какво е мястото на длъжността в системата на
управление на предприятието и какви са възложените на служителя трудови
функции, съгласно длъжностната му характеристика, /в този смисъл -
решение № 442 от 08.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2009 г., III ГО,
решение № 111 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 726/2011 г., IV ГО,
решение № 388 от 06.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2012 г., III ГО,
решение № 272 от 14.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1691/2016 г., IV г. о., ГК и
др./. Съобразно константната съдебна практика характерът на длъжността
като „ръководна” се определя за всеки конкретен случай, в зависимост от
длъжностната характеристика на длъжността и структурната схема на
предприятието. От значение за преценката на конкретната длъжност като
„ръководна” са конкретните функции, които са възложени да се изпълняват -
организаторски, контролни или ръководни, мястото й в трудовия процес на
конкретното предприятие. Без значение за преценката на длъжността като
„ръководна” е включването й в Единния класификатор на длъжностите или в
Националния класификатор на професиите и длъжностите, както и
обстоятелството дали има подчинени други длъжности и лица. В този смисъл
е решение № 442 от 08.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1621/2009г. ІІІ ГО, ГК.
По отношение мястото на длъжността в системата на управление на
предприятието, съдебната практика пояснява, че ръководството на трудовия
процес е възможно да се осъществява от лицето, заемащо съответната
длъжност, както в рамките на цялото предприятие, така и в поделение на
предприятие, както и в колективните изборни органи за управление, но не и в
случаите на осъществявано ръководство на трудовия процес, когато
ръководещият от своя страна е организационно подчинен едновременно на
преките си административни ръководители в съответното поделение, още и
на служителите от дирекциите и ръководителите на самостоятелните отдели,
служби и звена в съответното предприятие, т.е., съществува опосреденост от
множество други служители, стоящи в организационно-йерархическата
7
структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен
договор за управление. От това следва, че съдът трябва да изследва и
йерархическата подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за
управление и което има възможност да подбере свой ръководен екип с оглед
постигане на поставената бизнес-цел. В този смисъл - решение № 249 от
4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV ГО, решение № 272 от
14.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1691/2016 г., IV ГО и др.
По делото са приети заверени копия на щатно разписание на
управлението на ММИ ЕАД /л.308-324/ и структура на управлението на ММИ
ЕАД, в сила от 20.02.2020 г. /л.307/, от които е видно, че дружеството се
управлява от Съвет на директорите, който избира изпълнителен директор.
Следващият в структурата е заместник-изпълнителен директор, а след него са
управителите на рудниците и директори и ръководители на отдели. Обаче е
видно, че Отдел Секретариат и комуникации е пряко подчинено на
изпълнителния директор, тоест ищцата като заемаща длъжността
„ръководител административен отдел – секретариат и комуникация” е била на
пряко подчинение на изпълнителния директор и не е била опосредствана
връзката между тях от друга длъжност. Съответно на подчинение на ищцата
са били по щатно разписание 10 служителя /двама експерти вътрешна
информация и комуникации, един техник снимачна техника, трима
технически сътрудници – Съвет на директорите; четирима технически
сътрудници – виж л.318 от делото/, като ищцата като ръководител е бил с
клас по НКПД – 1 ръководители, а другите служители с по-нисък клас,
неръководен.
Трудовите функции на длъжността „ръководител административен
отдел – секретариат и комуникация” в системата на ММИ ЕАД са уредени
най-общо във функционална характеристика за длъжността. По делото е
прието заверено копие на функционална характеристика на Отдел
„Секретариат и комуникации“ /л.302-306/. Според нея отделът „Секретариат
и комуникации“ е на пряко подчинение на изпълнителния директор, състои се
от ръководител и десет служителя, които са на подчинение на ръководителя.
Основните функции на отдела „Секретариат и комуникации“ по планирането
са: да участва в разработването на планове и програми за контактите с
обществеността, посредством печатните и електронните медии; да разработва
стратегията и конкретните проекти, определящи медийната политика на
дружеството; да разработва нови и актуализира съществуващи
презентационни материали, подготвя план-програми за вътрешна и външна
комуникация и организира осъществяването им; планира дейността на
управлението и клоновете по създаването на фото и видеоматериали;
организира техническото обслужване на Съвета на директорите, като следи за
обезпечеността с необходимите материали, своевременното им предоставяне
и вярното и точно отразяване на взетите управленски решения; организира
техническото обслужване на заседанията на Седмичната оперативка,
Консултативния съвет и други заседания или работни срещи между
8
ръководството и външни организации; организира изпълнението на задачите,
поставени от Съвета на директорите, Консултативния съвет, Седмичната
оперативка, както и на писмени разпореждания и резолюции на
изпълнителния директор и зам. изпълнителния директор; изпълнява
технически функции по осигуряване и обслужване работата на изпълнителния
директор, зам. изпълнителния директор, директора по икономика и финанси и
директора по производствено-технически въпроси. Като основни задачи на
отдела „Секретариат и комуникации“ по планирането са: да информира
обществеността в района и страната за състоянието, програмите, стратегията
и концепциите за развитие на дружеството, с цел изграждане и утвърждаване
на положителен публичен образ; да изготвя план-програми за работни
посещения на чуждестранни делегации или други посещения в дружеството;
да съгласува с насрещната страна план-програмите на срещите при
посещения на чуждестранни делегации; преобразува предоставената
техническа документация във вид достъпен за останалите потребители;
осигурява техническото обслужване на Съвета на директорите,
изпълнителния директор и зам. изпълнителния директор, заседанията на
седмичната оперативка, консултативния съвет и други; предоставя на
изпълнителния директор и зам. Изпълнителния директор информация за
текущото изпълнение или неизпълнение на разпореждания, сведени до
съответния изпълнител с фиш; води официалната кореспонденция на
изпълнителния директор с институции и чуждестранни представители;
съставя и оформя официалните протоколи; организира уведомяването на
членовете на Съвета на директорите за предстоящите заседания и ги
подсигурява с необходимите за тях информационни материали; прилага
разглежданите материали като неразделна част от протоколите на СД.
Съответно основни функции и задачи по организирането са: организира
контактите с обществеността посредством печатните и електронните медии;
информира обществеността в района и страната за състоянието, програмите,
стратегията и концепциите за развитие на дружеството, с цел изграждане и
утвърждаване на положителен публичен образ; организира цялостната
дейност на дружеството във връзка с осъществяването на връзките с
обществеността; организира техническото обслужване на изпълнителния
директор и зам. изпълнителния директор, директор производствено-
технически въпроси и директор икономика и финанси; организира
поддържането на архива на Съвета на директорите и електронната база данни
„Деловодство – Съвет на директорите“; организира уведомяването на
членовете на Съвета на директорите за предстоящите заседания и ги
подсигурява с необходимите за тях информационни материали.
Голямата част от задачите са пряко свързани с постигане на
икономическите и финансовите показатели на дружеството, а от тук следва
извод да си и пряко свързани с изпълнение на бизнес програмата от страна на
изпълнителния директор. Това е така, защото подготовката на работата на
изпълнителния директор и заместниците му, на Съвета на директорите,
9
следенето на изпълнението на поставените от тях задачи и докладване за
изпълнението им или за неизпълнението е пряко свързано с изпълнение на
основните задачи на ръководството, които неминуемо касаят постигането на
поставените бизнес цели. Не само това, а и цялостната дейност на отдела е
свързана именно с обезпечаване на дейността на дружеството от най-висшите
ръководни органи по вземането и изпълнение на важните за дружеството
решения.
По делото е прието заверено копие от длъжностната характеристика на
посочената длъжност „ръководител административен отдел – секретариат и
комуникация”. Не се спори, а и от извършеното отбелязване е видно, че
ищецът е запознат с длъжностната характеристика на 22.04.2019 г. /л.296-
301/. От нея е видно, че в основните функции за задължения на длъжността
„ръководител административен отдел – секретариат и комуникация” се
включват права, свързани с вземането на самостоятелни решения за
изпълнение на функциите и задълженията си, издаването на разпореждания на
подчинения персонал и контрол върху изпълнението на тези задължения и пр.
При изложеното относно пряката йерархична подчиненост и с оглед
установените същински трудови функции, настоящият съдебен състав
намира, че длъжността „ръководител административен отдел – секретариат и
комуникация” се явява част от ръководния екип на предприятието, ръководи
цялостния трудов процес във връзка с дейността на отдела, като отговаря и е
пряко подчинен на управляващия дружеството изпълнителен директор.
Основният довод в защитата на ищеца се свежда до това, че длъжността
„ръководител административен отдел – секретариат и комуникация” не е
ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като не изпълнява конкретни
дейности, свързани с постигането на определен стопански резултат и от
функцията на отдела не зависи пряко дейността на предприятието.
Съдебната практика действително приема, че приносът на различните
звена за резултатите от работата на предприятието не е еднакъв и доколкото
целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2
КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените стопански резултати
в бизнес плана като му дава възможност да формира ръководния екип, с който
да работи за постигането на тези цели, то това основание трябва да се прилага
само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена от
работата, на които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и
по отношение на такива, които ръководят звена, от работата, на които
постигането на тези резултати не зависят /така - Решение № 123 от 13.09.2016
г. на ВКС по гр. д. № 117/2016 г., IV ГО/.
За да бъде даден отговор на въпроса дали от дейността на длъжността
„ръководител административен отдел – секретариат и комуникация” зависи
постигането на поставените стопански цели в предприятието, следва да бъдат
разгледани основните функции и задължения на тази длъжност. Посочените
по-горе основни функции на отдела „Секретариат и комуникация”
10
действително не са свързани пряко с основния предмет и производствената
дейност на ММИ ЕАД, а именно – добив и пласмент на въглища, дейности по
въгледобив, търговия с електрическа енергия, железопътен транспорт на
товари. Видно от удостоверението за актуално състояние на дружеството, в
предмета на дейност на дружеството обаче се включва продажба на
електроенергия и друга незабранена от закона дейност. Дейността на
ръководения от ищцата отдел безспорно е свързана обаче с подготовката и
изпълнението на вземането на важните за дружеството решения от най-
висшите органи – Съвет на директорите, Консултативен съвет, изпълнителен
директор и заместници, Седмична оперативка, докладване за изпълнените на
решенията, от което зависи своевременна реакция на ръководството по
постигане на поставените цели с бизнес програмата. От приложените бизнес
програми на дружеството и инкорпорираните в тях стратегически цели е
видно, че част от тези цели е поддържане и подобряване финансовото и
икономическо състояние на дружеството /финансов план/, като една от
поставените цели за поддържане на финансова стабилност е и ефективният
контрол. Ето защо дейността на ръководителя на отдел „Секретариат и
комуникации“ не може да бъде разглеждана самостоятелно или единствено
във връзка с производствената дейност на дружеството, а следва да бъде
отчетено взаимодействието й с останалите структурни звена, тъй като касае
всички звена на цялото дружество. В този смисъл ръководителят на този
отдел има ръководни функции във връзка с дейност на специализирано звено,
което е свързано с постигане на очертаните стопански цели в дружеството.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е
налице и последната предпоставка за упражняване правото на ръководителя
по чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като длъжността, която е била заемана от ищцата,
представлява част от ръководството на предприятието по смисъла на
посочената разпоредба - пряко и непосредствено е подчинена на
изпълнителния директор на дружеството, възложени са му ръководни
функции по отношение на определени лица и работата на отдела е свързана
със служебната дейност на дружеството и постигане на поставените в
договора за управление стопански цели. Съдебна практика по аналогични
случаи, касаеща длъжности ръководител на отдел, е формирана с определение
№ 510 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6956/2014 г., ІV ГО, решение № 256
от 7.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 944/2019 г., IV ГО, определение № 32 от
20.01.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2325/2021 г., ІV ГО.
В обобщение на всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав
приема, че в полза на работодателя е съществувало и е надлежно упражнено
правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2
11
КТ, поради което уволнението на ищцата Е. Б. И. е законно, а предявеният
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Искът е обусловен от незаконността на уволнението. Предвид
неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се налага извод, че следва да
се отхвърли и искът за възстановяване на ищцата на заеманата до
уволнението длъжност „ръководител административен отдел – секретариат и
комуникация”.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225 КТ:
Искът е обусловен от незаконността на уволнението. Предвид
неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се налага извод, че следва да
се отхвърли и искът за обезщетение по чл. 225 КТ.
По разноските:
При изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение съобразно с отхвърлената част от исковете,
които съдът определя в размер на 150 лв. съгласно чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. След като
законодателя изрично е предвидил възможността да се заплаща на
юридическо лице възнаграждение за процесуална защита от юрисконсулт
/виж чл. 78, ал. 8 ГПК/ и цялостната подзаконова уредба в тази връзка, няма
как да се уважи възражението на ищцата, че юрисконсултско възнаграждение
не се дължи, тъй като за дружеството нямало вреда.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Е. Б. И., ЕГН
**********, с адрес гр. Стара Загора, ул. **********, срещу „Мини Марица –
изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 13, искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във връзка чл. 225 КТ за отмяна на
извършено с предизвестие от 12.05.2022 г. и заповед № 13 от 12.05.2022 г. на
изпълнителния директор прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца Е. Б. И. с „Мини Марица-изток“ ЕАД на основание чл. 328, ал. 2 КТ, за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „ръководител
административен отдел – секретариат и комуникация” и за заплащане на
обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 26556,24 лв. за периода от 13.05.2022
г. до 13.11.2022 г.
ОСЪЖДА Е. Б. И., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ул.
**********, да заплати на „Мини Марица - изток” ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул.
12
„Георги Димитров” № 13, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 150 лв.
/сто и петдесет лева/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от 01.11.2022 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
13