№ 40294
гр. София, 04.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110103265 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена ИМ с вх.№ 15916/18.01.2024г. по реда на
чл.500 КЗ от ищец З,,,,С АД срещу ответник С. О. Х., с посочен в ИМ адрес в гр.,,,ав.
Съдът като взе предвид изложеното, счита че са налице предпоставките за
прекратяване на делото и изпращането му на друг съд по компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК - искове за обезщетение по КЗ се
предявяват пред съда, в чийто район към момента на застрахователното събитие е бил
настоящия или постоянен адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното
събитие. Видно от ИМ настъпването на ПТП-то, от което са произлезли щети, обезщетени от
ищеца и завеждане на регрес срещу извършителя е настъпило в гр.,,,ав на 12.05.2020г.,
затова делото не е подсъдно на Софийски районен съд.
В допълнение следва да се посочи, че също и на основание чл.113 ГПК, във вр. с
чл.119, ал.3 ГПК, производството подлежи на разглеждане от РС-,,,ав. Ответникът има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 ЗЗП, като същото се тълкува в по - широк
смисъл и разпоредбата е приложима към исковете на физически лица, потребители на
застрахователни услуги по КЗ/виж определение № 179 от 14.03.2013 г. по ч.т.д. № 1360/2013
г. на ВКС, II ТО/. Регресната претенция е свързана с твърдяното наличието на
застрахователно правоотношение между ищеца и ответника, а последният при сключването
на договора за застраховка "Гражданска отговорност" е придобил качеството на "ползвател
на застрахователни услуги", което не може в последствие да отпадне само защото
претенцията за регресно вземане по чл.500 КЗ. Същото се поражда, тъй като страните са се
намирали в застрахователно правоотношение и при посочените в чл.500 КЗ други
предпоставки, при което застраховката е в сила, но застрахованият следва да понесе
неблагоприятните последици, т. е. правата се черпят именно от наличието на
застрахователен договор, като реално това е причината застрахователят да твърди, че е
1
заплатил застрахователно обезщетение на третото увредено лице /в този смисъл определение
№ 9097/27.7.2023г. постановено по ч.гр.д. № 636/2023г. по опис на СГС, ЧЖ-I- Е състав/.
Същото становище е изложено и в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2015 г. на
ОСТК на ВКС, т. 6, ( макар касаеща прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); ), в което е
изяснено, че придаване на застрахованото лице качеството на потребител на определен вид
услуга означава, че за него съществува възможност да упражни правото на избор на местна
подсъдност. ВКС е приел, че съдържателната разлика между понятията "потребител на
застрахователна услуга" в § 1, т. 1 от ДР на КЗ (отм.); и понятието "потребител" според § 13,
т. 1 от ЗЗП, не представлява обстоятелство, заради което да се отрече приложимостта на
специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, доколкото двете дефиниции не са предмет
на регламентация в ГПК. Следва да се отбележи, че легалното определение на понятието
"потребител" се съдържа в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП – такова е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по закона
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В чл. 2, ал. 2 от
Кодекса за застраховането в редакцията, обн. ДВ, бр. 205/2015 г. е дефинирано понятието
"ползвател на застрахователни услуги". Това може да бъде застраховащият, застрахованият,
третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали
права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което
проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от
застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е
потребител по смисъла на ЗЗП. В настоящия случай от твърденията в исковата молба и
представените по делото доказателства се установява, че между страните в производството е
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица №
BG/02/120001119878, която се твърди да е валидна към момента на събитието . Като страна
или трето ползващо се лице по този договор ответникът притежава качеството "потребител
на услуга" по смисъла на § 13, т. 1, вр. с т. 14 от ДР на ЗЗП.
Предвид изложеното, не са налице обстоятелства, обуславящи подсъдност на спора пред
Софийския районен съд, поради което производството следва да се изпрати по подсъдност
на РС- ,,,ав по аргумент от разпоредбата на чл. 113 ГПК. Ето защо, както и на основание
чл.119, ал.3 и чл.118 ГПК и чл.115, ал.2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по ГД№ 3265/2024г. по описа на СРС, 1 ГО, 49-
ти състав, на основание чл.119, ал.3 и чл.118 ГПК.
ИЗПРАЩА по подсъдност делото на РС-,,,ав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от уведомяването на ищеца със съобщение.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3