№ 7337
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110141488 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Т.С.“
ЕАД срещу Г. П. Б., както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 2492.67 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 51, находящ се в
гр.София, ж.к. „Дианабад“, бл.23, вх.В, за периода 01.05.2016г. – 30.04.2019г., както и
на сумата 59.07 лева - дялово разпределение за периода 01.07.2017г. – 30.04.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
454.47 лева – лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2017г. – 28.08.2020г., както и на сумата 12.13 лева – лихва за забава за върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2017г. – 28.08.2020г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено
заповедно производство и издадена на „Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
43988/2020г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение. Претендира разноски.
Ответникът оспорва да има качеството потребител на топлинна енергия, доставяна от
топлопреносното предприятие, евентуално - реалното количество потребена енергия.
1
Навежда възражение за погасяване на вземанията по давност.
Конституираното трето лице-помагач „Н.И.“ ООД не изразява становище по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Представен е Протокол от 16.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Н.И.“ ООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан.
Решението на ОС на ЕС и договора обвързват собствениците на обекти в етажната
собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на
ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата
дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 02.06.2017 г. между „Т.С.” ЕАД и
„Нелбо“ ЕАД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по
облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от
топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост. На съда му е
служебно известно, че правата и задълженията на „Н.И.“ ООД по сключените от това
дружество договори за отчет на уредите за дялово разпределение в сгради-етажна
собственост са преминали по договаряне към „Нелбо“ ЕАД, като обстоятелството, че за
процесния период именно „Нелбо“ ЕАД е извършвало услугата дялово разпределение за
сградата, в която се намира процесния гараж, се потвърждава както от съдебно-техническата
експертиза, така и от приложените именно от това лице отчетни документи и изравнителни
сметки.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
2
публично оповестените Общи условия на „Т.С.“ ЕАД, регламентиращи съдържанието на
това правоотношение.
Видно от представения по делото нотариален акт № 26, том IV, дело № 633 от 1976г.
процесното жилище е било придобито от П.Б.А. в обезщетение за отчужден негов имот за
мероприятие по ЗТСУ. Видно от удостоверение за наследници, П.Б.А. е починал на
26.04.2000г. и оставил за свои наследници съпругата си М.В.А., починала на 285.06.2019г. и
сина си Г. П. Б. – ответник по делото. Именно в качеството си на собственик на имота
ответникът се явява страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи
условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/, писменото приемане на които не е условие за възникване на договорната
връзка. Като собственик на топлоснабдния имот и като единствен наследник на М.В.А.
ответникът Г. П. Б. е отговорен за задълженията за този консуматив.
Спори се относно реалното количество доставена за имота топлоенергия и нейната
цена.
Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Нелбо“ ЕАД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление по данни от четири отоплителни тела, за битово горещо
водоснабдяване по данни от два водомера за топла вода и за сградна инсталация.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на дължимите
суми по пера е в размер на търсените с исковата молба суми за посочените периоди, а
именно: 2492.67 лева – главница за потребена топлоенергия, 454.47 лева – мораторна лихва
върху нея, 59.07 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 12.13 лева -
мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и
вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела
своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е
основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2016г., а
заявлението по чл.410 ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по
иск по чл.422 ГПК, е депозирано на 11.09.2020г. Вземанията, възникнали до 31.07.2017г. се
явяват погасени по давност, тъй като е следвало да бъдат заплатени съгласно ОУ на ищеца в
45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Съгласно заключението на
вещото лице счетоводител погасени по давност са следните суми: 149.38 лева – главница за
3
потребена топлоенергия за периода 01.05.2016г. – 31.07.2017г. и 43.58 лева мораторна лихва
върху това вземане. Така, след приспадане на тези суми, дължими за процесния период от
ответника са следните задължения за доставена топлоенергия: 2343.29 лева главница и
410.89 лева мораторна лихва.
Видно от заключението никаква част от вземането за главница за дялово
разпределение не се явява погасена по давност. Същото следва да се присъди в тежест на
ответника, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното плащане, тъй като то се явява дължимо на ищеца, който е овластен да
начислява и да събира това вземане от фирмата за дялово разпределение, поради което и
плащането, осъществено от потребителя към „Т.С.“ ЕАД не се явява недължимо или
платено поради грешка. Що се отнася до мораторната лихва върху главницата за дялово
разпределение, съдът намира, че не подлежи на присъждане. Съгласно Общите условия на
„Т.С.“ ЕАД за продажбата на топлинна енергия за битови нужди, приложими за процесния
период (одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016г.), потребената топлоенергия се заплаща
на месечни вноски в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнася съответното
задължение (чл.33). Падежът кани потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ,
поради което изтичането му го поставя в забава, без да е небходима покана. Това правило
обаче не включва сумите за главница за дялово разпределение и по аналогия не биха могли
ОУ да се отнасят и за това задължение, т.е. необходима е била покана до потребителя да
плати, за да бъде поставен в забава, за което няма доказателства. Няма данни фактурите,
които съдържат това перо да са били връчвани на ответника, че да имат правната природа на
покана за плащане. Предвид изложеното и с оглед на възражението на ответната страна в
тази насока, искът за присъждане на лихва за забава върху тази главница се отхвърля.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на три броя общи
фактури, изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на
издаване на съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде
възможност на кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с
издаването на последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир.
По разноските
При този изход на спора по делото и доколкото ответникът не е направил разходи по
воденото дело, последният следва да заплати на ищеца сторените от дружеството разноски,
съобразно уважената част от исковата претенция.
Ищецът е направил разходи в общ размер от 802.07 лева, от които 110.37 лева по
ч.гр.д.№ 43988/2020г. на СРС, 55 състав, и 691.70 лева – разноски по настоящото
производство: 91.70 лева държавна такса, 500.00 лева депозити за вещи лица и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален
размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, в тежест на ответника се
присъжда сумата от 747.52 лева, съобразно уважената част от исковата претенция, от които
4
102.86 лева по заповедното дело и 644.66 лева в настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к. „Дианабад“, бл.23, вх.В, ап.51, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 43988/2020г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 2343.29 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 51, находящ се в
гр.София, ж.к. „Дианабад“, бл.23, вх.В, за периода 01.08.2017г. – 30.04.2019г., както и
сумата 59.07 лева - дялово разпределение за периода 01.07.2017г. – 30.04.2019г., ведно
със законната лихва от 11.09.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над присъдения до пълния заявен размер на главница за топлинна енергия
от 2492.67 лева, както и за периода 01.05.2016г. – 31.07.2017г., като погасен по
давност;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 410.89 лева –
лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017г. –
28.08.2020г., както и сумата 12.13 лева – лихва за забава за върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.08.2017г. – 28.08.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдения до пълния заявен размер на мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия от 454.47 лева, като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. П. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к. „Дианабад“, бл.23, вх.В, ап.51, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 747.52 лева –
разноски по делото, от които 102.86 лева по ч.гр.д.№ 43988/2020г. на СРС, 55 състав, и
644.66 лева в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н.И.“ ООД, ЕИК *********, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5