№ 157
гр. Русе, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми август през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Ева Д.а
в присъствието на прокурора П. Й. П.
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Частно наказателно дело №
20254500200657 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е въз основа на удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение за
налагане на финансова санкция от компетентен несъдебен орган на
ФРГермания.
В проведеното публично съдебно заседание представителят на РОП
поддържа становище, че са налице всички основания за признаване на
решението на чуждестранния съдебен орган и изпълнението му, поради което
отправя искане в тази насока.
Засегнатото лице С. Д. М. се явява лично и дава становище за
основателност на искането.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението,
становищата на страните и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си
убеждение, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Засегнатото лице С. Д. М., ЕГН********** е с постоянен адрес
1
Република България, обл.Русе, гр.Ветово, ул. „***
С решение №********* от 7.11.2024г. на несъдебен орган Kreis Borken-
Der Landrat, ФРГермания на българския гражданин С. Д. М., ЕГН**********,
с постоянен адрес Република България, обл.Русе, гр.Ветово, ул. „*** е
наложена финансова санкция в размер на 150 евро за нарушение на чл.41, ал.1
и чл.49 StVO вр. чл.24 StVG и чл.11 BKat за това, че на 18.08.2024г. в
гр.Рекен, управлявал автомобил с рег.№*** със 73 км/ч, като разрешената
скорост за движение от 50км/ч била превишена с 23км/ч. Решението влязло в
сила на 4.12.2024г. В производството по административната процедура били
направени разходи в размер на 31.80 евро.
Въз основа на този акт е издадено и удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции.
Видно от удостоверението, решението е издадено от компетентен,
несъдебен орган на решаващата държава въз основа на наказуемо деяние по
националния й закон. От текста му се установяват и индивидуализиращите
засегнатото лице данни- имена, дата на раждане и адрес в страната, а също и
дата на издаване на решението, размерът на санкцията, данните за
обстоятелствата на извършване на нарушението; видът и правната
квалификация на нарушението по нормативните актове на издаващата
решението държава.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие
наличието на законови предпоставки и липса на нарочни пречки за
признаване на решението за наложена финансова санкция.
Деянията, за които е наказано засегнатото лице, представляват
административни нарушения за нарушаване на превилата за движение по
пътищата, за които, според чл.30, ал. 2, т. 1, пр.1 от ЗПИИРКОРНФС, двойна
наказуемост не се изисква. Касае се за наложена финансова санкция по
смисъла на изричните предписания на чл.3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България,
същият е с регистриран постоянен адрес гр. Ветово, обл.Русе.
Горните обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за
признаване на решението.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в
чл. 35 от закона. Удостоверението съдържа всички предвидените в закона и
рамковото решение реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в
друга държава, не е изтекла погасителна давност за изпълнение на
наказанието, няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо
изпълнението на решението, деянието е извършено на територията на чуждата
държава, т.е. не е налице някоя от хипотезите на чл.35, а санкцията, която се
претендира да бъде приета е над границата, посочена в чл. 35, т. 6 от закона.
Също така по делото са налице и данни (изрично отразяване в
удостоверението), че засегнатото лице е било уведомено за правото си да
обжалва решението и относно сроковете, които са били в сила за това
2
обжалване, съгласно законодателството на издаващата държава.
Предвид всичко изложено съдът приема, че решението следва да бъде
признато. Тъй като то се отнася до парична сума, в размер общо на 181.80
евро, съдът определи равностойността на санкцията в български левове по
курса на БНБ за деня на постановяване на решението, а именно в размер на
356.33лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС решение
№********* от 7.11.2024г. на несъдебен орган Kreis Borken- Der Landrat,
ФРГермания, с което на българския гражданин С. Д. М., ЕГН**********, с
постоянен адрес Република България, обл.Русе, гр.Ветово, ул. „*** е наложена
финансова санкция и е определено да заплати разноски общо в размер на
181.80 евро за нарушение на чл.41, ал.1 и чл.49 StVO вр. чл.24 StVG и чл.11
BKat, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на
постановяване на решението от 356.33 лева.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВТАС в 7-дневен
срок от днес.
Компетентният орган на издаващата държава да бъде уведомен за
решението, а копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
Решението да се изпрати за изпълнение незабавно на ТД НАП- Варна,
офис Русе.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
3