О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е-35
Видинският окръжен
съд
гражданска колегия
В закрито съдебно заседание на единадесети февруари
Две хиляди и деветнадесета
година
в състав:
Председател:
Д. М.
Членове: С. С.
Г. Й.
При секретаря
……………………….
и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното от Съдията
М.
въззивно ч. гражданско дело № 34 по описа за
2019г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по частната жалба на Н.В.Н. от гр.В. чрез адвокат пълномощника К. Т. от
АК-В. против определение от 20.11.2018г. по гр.дело №1899/2018г. по описа на
ВРС в частта, с която съдът е разпоредил връщане на насрещна искова молба,
подадена от Н.Н..
Поддържа
се в частната жалба, че определението е незаконосъобразно, като се посочва, че
страната е сезирала съда с насрещен иск за произнасяне по въпроса, че вина за
разстройството на брака има съпругата. Поддържа, че насрещния иск е с предмет
чл.49, ал.3 от СК, като съдът е изпаднал в противоречие, въвеждайки в
задължение на ответника по главния иск за доказване за въведени основания за
дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ищеца.
Поискано
е да се отмени в тази част определението, като се приеме, че предявения
насрещен иск е със самостоятелно правно основание и е редовен.
Ответницата
по жалба Л. В. Н. не е подала писмен отговор на частната жалба.
Окръжният
съд, след като се запозна с оплакванията в частната жалба, приема следното:
Частната
жалба е подадена от надлежна страна и
законоустановения срок, поради което е допустима.
По
същество частната жалба е неоснователна.
Пред
ВРС ищцата Л. Н. е предявила иск против Н.Н. с правно основание чл.49, ал.1 от СК. Поискала е да бъде прекратен брака между страните, тъй като същият е
дълбоко и непоправимо разстроен поради отчуждения между съпрузите, без съдът да
се произнася по въпроса за вината. Поискала е упражняването на родителките
права върху роденото от брака дете да се предоставят на майката, а бащата да
заплаща месечна издръжка по 450лв., като съпругата след развода да носи
предбрачното си име.
Ответникът
е подал писмен отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените
искове са недопустими и неоснователни. В отговора са изложени факти, твърдени
от ответника, като е поискал съгласно установените факти и обстоятелства съдът
да се произнесе относно вината за разстройството на брака, като е поискал от
съда да отхвърли исковата претенция на ищцата и да се произнесе решение от
съда, като спорът бъде решен по същество. С отговора на исковата молба
ответникът е предявил насрещен иск с правно основание чл.49, ал.3 от СК, в
който се поддържа, че изявлението на ищцата, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен не е достатъчно основание съдът да прекрати брака, като е
посочен петитум съдът да постанови решение, с което да се произнесе по въпроса
за вината и съдът да прецени вината на съпругата относно искането за
прекратяване на брака.
С
разпореждане от 18.09.2018г. съдът е оставил без движение предявения насрещен
иск, като е дал на ищеца по него указания да отстрани допуснати нередовности,
като посочи обстоятелства, на които се основава насрещният иск, в какво се
състои искането и да внесе ДТ в размер на 25.00лв.
В
указания срок ищецът по насрещния иск е направил уточнение относно
обстоятелствата, на които се основава искът, уточнил, че искането се състои в
това, съдът да се произнесе по въпросът за вината относно депозирана от ищцата
искова молба, както и да не се прекратява бракът между страните.
С
обжалваното определение съдът е приел, че ответникът не е изпълнил указанията
на съда, нее посочил в какво ес състои искането по насрещния иск, а е посочил,
че искането е за произнасяне по въпроса за вината и гражданския брак да не бъде
прекратяван. На това основание е върнал насрещната искова молба.
Окръжният
съд приема обжалваното определение за законосъобразно и обосновано. В
подадената по делото насрещна искова молба правилно е констатирал ВРС, че
липсва петитум с ясно искане към съда по предявения посочен с правно основание
чл.49, ал.3 от СК насрещен иск. Поради това е дал указание на ищеца по
насрещния иск да посочи в какво точно се състои искането му, като в подадената
допълнителна молба отново са направени две противоречиви и взаимно изключващи
се искания, а именно да се произнесе съда по въпроса за вината, без да се
посочва за вината на кого от двамата съпрузи става въпрос и да не се прекратява
бракът между страните.
Във
въззивната жалба страната е посочила, че незаконосъобразно съдът не приема за
петитум на насрещния иск, а именно, че вина за разстройството на брака има
ответницата по насрещния иск. Такова искане както в писмения отговор на
исковата молба, така и в насрещния иск, както и в молбата за отстраняване на
нередовностите му липсва.
По
тези съображения Окръжният съд приема, че обжалваното определение ще следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 20.11.2018г., постановено по гр.дело
№1899/2018г. по описа на видински районен съд в частта, в която съдът е
постановил връщане на насрещна искова молба, подадена от Н.В.Н. против Л. В. Н..
Определението
не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.