№ 111
гр. Варна, 21.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно
гражданско дело № 20233000500031 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от К. К. К., чрез
своя процесуален представител – адв. Н. Т. от АК – Шумен против
определение № 99/11.01.2023 г. по гр.д.№ 2622/2022 г. на Окръжен съд –
Варна, с което прекратено исковото производство на осн. чл. 130 ГПК.
Оплакванията са за неправилност, с искане за отмяна на посоченото
определение.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Производството е образувано по искова молба, изпратена по подсъдност
от РС – Варна на ОС – Варна. В същата и в уточнителните такива ищецът
твърди, че с решение от 05.07.2021 г. по гр. д. № 6931/2020 г. на РС – Варна е
установено, че притежава в съсобственост с Б.Г.А. и П.Г.А. изграден в груб
строеж апартамент № 15, находящ се в гр. Варна, на ул. „Кирил Пейчинович“
№ 13, ет. 4, с идентификатор № 10135.5506.20.2.15, с площ от 74.45 кв. м.,
състоящ се от коридор, кабинет, дневна с кухненски бокс и трапезария, баня-
тоалет и две тераси, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж – с идентификатор № 10135.5506.20.2.16; под обекта – с идентификатор
№ 10135.5506.20.2.11, над обекта – с идентификатор № 10135.5506.20.19,
ведно с изба № 15, с площ от 1.7 кв. м., ведно с 3.8596 % ид. ч. от общите
части на сграда № 2 и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор №
10135.5506.20, върху ½ ид. ч., от който имот е учредено вещно право на
ползване в полза на М.К.К.. Твърди, че имотът е бил изнесен на публична
1
продан като неподеляем и ищецът, като съделител е имал право да го изкупи
при условията на чл. 505, ал. 2 ГПК. Изложено е, че проданта била насрочена
за 18.01.2022 г. от 15:30 ч., но поради инцидент, пълномощникът на ищеца
закъснял за същата с около 30 – 40 минути и не могъл да вземе участие,
съответно да упражни правото да заяви, че ще купи имота на най – високата
предложена цена. Поради тази причина имотът бил възложен на З.Е.М.
Изложил е становище, че правото му на изкупуване не е погасено, тъй
като разпоредбата на чл. 505, ал. 2 ГПК визира единствено случаите, при
които съделителят – наддавач присъства на проданта. Искането му е било
първоинстанционният съд да допусне изкупуване от ищеца К. на
горепосочения имот на цената предложена от спечелилия проданта наддавач.
Съдът, след като е констатирал, че така предявения иск е недопустим, е
прекратил производството.
Видно от приложеното по гр. д. № 3836/2022 г., по описа на РС – Варна
решение № 442/07.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 754/2022 г. на ОС –
Варна частният жалбоподател в настоящото производство е подал жалба
против отказ на ЧСИ Л.С. да възстанови срок за изкупуване на процесния
имот. Съдът е приел, че се касае за жалба против постановлението за
възлагане на недвижимия имот на З.М., като е оставил жалбата без уважение.
Същото решение е окончателно, поради което постановлението за възлагане
на недвижимия имот е влязло в сила на 07.04.2022 г.
С оглед на така установената фактическа обстановка се налага извода за
законосъобразност на обжалваното определение. Това е така, защото нормата
на чл. 354, ал. 1 вр. чл. 505, ал. 2 ГПК установява правна възможност, а не
конститутивен иск на съделител в производство по делба на недвижим имот,
при участие в публичната продан като наддавач, да бъде обявен за купувач на
имота, ако при съставяне на протокола по чл. 492, ал. 1 ГПК заяви, че желае
да купи имота по най – високата предложена цена. В настоящия случай,
съделителят е заявил, че желае да закупи имота по най – високата предложена
цена не при съставяне на протокола за наддавателните предложения, а на
следващия ден – 19.01.2022 г., при липса на данни за участие поначало в
наддаването.
Разрешението по т. 3 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК
на ВКС касае приложимостта на производството по чл. 303 – 309 ГПК по
отношение на решения по въззивни производства с предмет действие или
отказ на съдебен изпълнител и се явява неотносимо към настоящия случай.
Правилно съдът е приел, че подадената искова молба е недопустима и
следва да бъде върната, поради което обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение № 99/11.01.2023 г. по гр.д.№ 2622/2022г.
на Окръжен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страната
при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3