№ 411
гр. Варна, 02.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100500137 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЕТ “ Амбитус-Димитринка Щ.“, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, чрез адв. Н. срещу Решение №3656 от 13.11.2023г.,
постановено по гр.д. № 1301/2023г. по описа на ВРС, с което по отношение на
ответника/ сега въззивник/ е прието за установено в отношенията му с „Лено“ АД,
ЕИК203217465 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“
№96, ет.7 дължимостта на сумата от 163.69 евро, представляваща главница по договор
за заем бизнес кредит с клиентски №5977/18.05.2018г., както и падежирала договорна
лихва за периода 19.09.2019г. до 18.05.2022г. в размер на 6069.59 евро, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7582/2022г. на ВРС, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение 14.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението,
както и присъдените разноски в заповедното и исковото производство, на осн. чл.422
от ГПК.
Въззивната жалба депозирана чрез пълномощник адв.Н. е постъпила в рамките
на преклузивния срок по чл. 258, ал. 1 от ГПК и е редовна- съдържа изискуемите по
чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В рамките на дължимата служебна проверка по допустимост на процесуалните
действия на страните в хода на размяната на книжата въззивният съд констатира, че
претенцията на ищеца не е основана на факти, идентични с поддържаните в
заповедното производство. Видно от съдържанието на заявлението по чл. 410 от ГПК,
по което е образувано ч.гр.д.№7582/2022г. на ВРС заявителят е претендирал главница
под формата на падежирали анюитетни вноски от вноска № 17 до вноска № 48 от
погасителния план към договор за заем бизнес кредит с клиентски №5977/18.05.2018г.
След оспорване на заповедта, с депозираната искова молба, заявителят/ ищец/ е
претендирал установяване на общ размер на неиздължена главница без твърдения за
предсрочна изискуемост, а не на настъпил падеж на конкретни вноски.
Доколкото съответствие на основанието на претенцията в заповедното и
1
исковото производства, е условие за допустимостта на последното, съставът на
въззивния съд намира, че се налага уточняване на твърденията на ищеца, така че да се
отстрани противоречието.
Като инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на
самия материалноправен спор, съдът дължи даване на указания за поправяне на
нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен
акт по съществото на спора и сам служебно следва да приложи разпоредбата на чл.
129, ал. 2 ГПК, (т. 5 от ТРОСГТК на ВКС 1/2013, вр. т.1 от ТРОСГК 1/2001г на ВКС).
След отстраняване на противоречията в твърденията, въззвиният съд ще
продължи произнасянето си по предварителните въпроси и подготовката на откритото
заседание.
По изложените съображения съдът.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на заявителя „Лено“ АД в частта,
с която срещу ЕТ “ Амбитус-Димитринка Щ.“, ЕИК ********* е предявен иск за
установяване оспорено по реда на чл. 414 от ГПК вземане за 163.69 евро,
представляваща главница по договор за заем бизнес кредит с клиентски
№5977/18.05.2018г., на осн. чл. 273 вр. 129 ал. 4 ГПК
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в седмичен срок, считано от връчване на препис от
настоящото определение, с писмена молба с препис за насрещната страна да приведе
претенцията за главница съобразно индивидуализацията на вземането в заявлението по
чл. 410 от ГПК, като заяви искане за установяване на падежирали анюитетни вноски от
вноска № 17 до вноска № 48 от погасителния план към договор за заем бизнес кредит с
клиентски №5977/18.05.2018г.
При неизпълнение въззивният съд ще счита, че нередовностите не са отстранени
и при постановяване на въззивното решение ще приеме, че първоинстанционното
решение е постановено в съответната част при нередовно сезиране.
Делото се докладва след изтичане на срока за изпълнение за продължаване
подготовката на въззивното производство по същество.
Препис от определението да се връчи на пълномощника на ищеца(въззиваем)
чрез адв. Щ..
ЗАДЪЛЖАВА въззивамата страна „Лено“ АД–да посочи електронен адрес за
връчване при условията на чл. 38 ал.2 ГПК, като й указва, че съдът ползва
ССЕВ(Система за сигурно електронно връчване на Министерство на електронното
управление), а пълномощник на страната може да поиска връчване на съобщения през
ЕПЕП( Единен портал за електронно правосъдие на Република България) след като се
регистрира като потребител и подаде заявление по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules), като ПРЕДУПРЕЖДАВА
страната, че при неизпълнение на това задължение в срок до съдебно заседание,
съдът ще оставя книжата за тази страна на разположение по делото, без да ги
връчва по друг начин.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3