№ 4442
гр. София, 19.09.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 36 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Лилия Н. Г.ева
при участието на секретаря Катя Г. Драганова
и прокурора Ж. Андр. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Лилия Н. Г.ева Частно наказателно
дело № 20251100204576 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Производството е по чл. 437 от НК.
За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор М..
За Началника на СЦЗ се явява инспектор Т.Г., упълномощена със
Заповед № Л – 266 от 04.09.2024г. на Началника на затвора в гр.София. Копие
от заповедта се представя в съдебно заседание.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Г. С. Л. – редовно призован, се явява
лично, доведен от затвора София и с адвокат С. К..
Адв. В. Б. не се явява.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки за разглеждане на делото и даване ход на същото
в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВАТ СЕ постъпилите по делото материали във връзка с
уважени доказателствени искания от страна на защитата в предходно съдебно
заседание:
писмо от АССГ ведно с разпечатка от ЕИСС и копие от разпореждане №
1
26073 от 31.07.2025г.;
доклад за пробационен надзор изготвен от затвора София от инспектор
пробация Пролет Н. с вх. № 22033/17.09.2025г.
справка от затвора София относно търпяното наказание „лишаване от
свобода“ от Г. Л.;
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с така постъпилите доказателства. Считам,
че същите са относими към предмета на делото. Да се приемат.
ИНСП. Г.ЕВА: Да се приемат.
АДВ. К. и ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Л.(поотделно): Да се приемат.
АДВ. К.: С оглед информацията постъпила от АССГ, моля да приемете и
една молба с оглед на това, че са изпълнение указанията на разпореждането,
като на молбата е отразено и следващо разпореждане, с което е изискано от
Началника на затвора заповед №13, която се обжалва във връзка с наложеното
наказание. Предвид това, че производството продължава и се развива, към
вчерашния ден, когато се снабдих с копие от материалите нямаше насрочване.
Представям молбата върху която има разпореждане на съда за изискване на
документи, платежното нареждане, с което е изпълнено едно от указанията,
разписка и съобщение за това, че разпореждането е съобщено на Началника на
затвора и съответно изпълнението на Началника на затвора.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Л.: Да се приемат.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам. Да се приемат.
ИНСП. Г.ЕВА: Да се приемат.
СЪДЪТ, след съвещание и като изслуша становищата на страните,
намира, че така докладваните материали постъпили по делото, както и
представените от защитата писмени документи са относими към воденото
производство и допринасят за разкриването на обективната истина, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото като писмени доказателства: писмо
от АССГ ведно с разпечатка от ЕИСС и копие от разпореждане № 26073 от
31.07.2025г.; доклад за пробационен надзор изготвен от затвора София от
инспектор пробация Пролет Н. с вх. № 22033/17.09.2025г.
справка от затвора София относно търпяното наказание „лишаване от
свобода“ от Г. Л.; молба до АССГ от 18.08.2025г., платежното нареждане от
18.08.2025г., съобщение от АССГ до Началника на затвора София, писмо от
затвора София до АССГ и заповед № 13 от 01.07.2025г. на Началника на
затвора София.
Прочетоха се и се приеха.
2
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ, на основание чл. 283 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства протоколите и
писмените документи приложени по делото, тъй като съдържат факти и
обстоятелства, допринасящи за разкриването на обективната истина по
делото.
Прочетоха се и се приеха.
СЪДЪТ след съвещание и като взе предвид становището на страните,
намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ К.: Уважаема г-жо Председател, моля да уважите направеното
искане за условно предсрочно освобождаване на осъдения Г. С. Л..
Съгласно данните от затворническото досие, остатъкът от
неизтърпяното наказание е 2 години, 40 мес 22 дни, (като този срок е намалял
както поради изтичането на време, така и поради факта, че осъденият полага
труд)
В периода от 15.04.2019 г. до 28.11.2020 г. Г. Л. е изтърпял приведеното
на основание чл. 68 от НК наказание в размер на 2 години „лишаване от
свобода“, наложено по НОХД № 14773/2011 г. по описа на СРС.
Считано от 28.11.2020 г., е започнало изтърпяването на наказанието от
12 години, наложено на основание чл. 25 от НК по НЧД № 7878/2019 г. по
описа на СРС.
С оглед на това считам, че е налице първата изискуема от закона
предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК – а именно, че лишеният от свобода е
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, съобразно
правната квалификация.
Що се отнася до останалите предпоставки за уважаване на искането,
следва да бъдат отчетени обстоятелствата, визирани в чл. 439а, ал. 1 от НПК –
наличието на положителна промяна в личността на осъдения, както и
положителните данни и оценки. Осъденият изпълнява задълженията си по
индивидуалния план за изтърпяване на наказанието, активно полага труд, като
демонстрира трайна ангажираност в мястото за лишаване от свобода,
включително е упражнявал и доброволен неплатен труд като работник кухня.
От събраните и представени доказателствени материали, е посочено, че
със Заповед № 206/17.06.2025 г. на осъдения му е наложено наказание.
3
Посочената заповед е обжалвана пред началника на затвора, като със Заповед
№ 13 от 01.07.2025 същата е потвърдена. По тази причина Заповед № 13 е
обжалвана пред АССГ. Моля, да бъде отчетено, макар и да не е предмет на
това производство, че в тази заповед дори не е посочено че тя подлежи на
обжалване, като считам, че това е недобросъвестно поведение от страна на
затворническата администрация.
С жалба на Г. Л. срещу заповедта е образувано адм. дело № 7895/2025 г.
След Разпореждането от 31.07.2025 година, дадените указания в същото са
изпълнени, като е депозирана Молба на 18.08.2025 г., с която е представена
вносна бележка за платена държавна такса. Представеното копие от молбата
съдържа и разпореждане на съдията-докладчик по делото, с което е изискано
незабавно от ответника Заповед № 13 на Началника на Затвора. Искането е
изпълнено, като на 12.09.2025 г. от страна на затвора – гр. София не са
представени изисканите документи. Към вчерашна дата нямаше насрочване на
съдебно заседание. Всичко това сочи, че към настоящия момент все още не е
решен по същество въпроса дали е законосъобразно наложеното наказание и
дали Заповедта следва да бъде отменена или потвърдена с окончателен
съдебен акт. Ще бъдат обсъдени обстоятелствата около проверката на килията
и дали тя е извършена по правилата на ЗИНЗС, както и дали тежестта на
нарушението съответства на наказанието, както и други съществени
обстоятелства, които не са намерили отговор във вътрешно-
административното производство.
Прави впечатление, че заповедта за налагане на наказание е издадена в
близък срок след подаването на молбата за условно предсрочно
освобождаване. Това налага критичен подход към мотивите за налагането на
наказание. Не е логично лице, което в продължение на повече от една година
не е извършвало дисциплинарни нарушения, внезапно да извърши такова
именно в период, когато се извършва преценка на поведението му във връзка с
молбата за освобождаване, особено че то е наясно с риска от неблагоприятни
последици.
Освен това, в доклада по т. 7, абзац 4, е отразено, че осъденият е бил
основно ангажиран с трудова дейност в последната календарна година, което
поставя под съмнение връзката му с предмета на дисциплинарното
нарушение, имайки предвид, че не винаги е имал възможност да наблюдава
килията си. Тези обстоятелства налагат сериозна преценка относно
обективността и добросъвестността при налагането на дисциплинарната
санкция и изискват внимателен анализ на казуса.
Но при цялостен анализ на доказателствата, считам, че са налице
предпоставките по чл. 439а НПК:
От приложения доклад се установява устойчива и положителна линия в
поведението и развитието на осъдения Г. Л. в рамките на пенитенциарното
заведение. В хода на изтърпяване на наказанието, лицето е показало
постоянство, дисциплина и активност, особено по отношение на трудовата си
ангажираност. Той първоначално е изпълнявал длъжността „работник кухня –
затворническа столова“, впоследствие е назначен като „работник цех пликове
4
и папки“, а към настоящия момент заема длъжността „огняр“ на пълен щат,
съгласно Заповед № 107 от 21.06.2022 г.
Посочената последователна трудова заетост, преминаването през
различни длъжности, както и нарастващата степен на отговорност в рамките
на трудовия процес, следва да се оценят като безспорни показатели за
личностната стабилизация и изграден трудов морал. Особено важно е
обстоятелството, че към настоящия момент не са констатирани нарушения на
трудовата дисциплина, което е ясно свидетелство за отговорност и способност
за спазване на вътрешните правила и йерархия.
Следва изрично да се подчертае, че отразената през последната година
ежедневна ангажираност с полагане на труд, сочи на изградени трайни
навици, дисциплина и стремеж към социално приемливо поведение. Тази
активност следва да бъде разглеждана не само като доказателство за
личностна положителна промяна, но и като индикатор за понижен риск от
рецидив, което отговаря на критериите, заложени в чл. 439а от НПК и чл. 70,
ал. 1 от НК.
Наред с това, спазването на режимните ограничения свидетелстват за
наличието на устойчиво положително поведение, което следва да бъде
отчетено.
Действително, в представения доклад са посочени дисциплинарни
наказания, наложени в периода на изтърпяване на наказанието, но според
защитата по този начин се прави опит личността на осъдения да бъде
представена в по-неблагоприятна светлина, а не е с цел коректно посочване и
цялостна информация. Твърдя това, защото санкциите, наложени в периода от
2020 г. до 2022 г., подлежат на заличаване съгласно разпоредбата на чл. 109,
ал. 2 от ЗИНЗС, поради изтичане на двугодишен срок без допуснати нови
нарушения. На това основание, дисциплинарните наказания следва не само да
се считат за заличени, но и да бъдат извадени от затворническото досие на
основание чл. 100 от ППЗИНЗС, поради което тяхното упоменаване в
настоящия доклад е необосновано, но и създава неправилна представа
относно реалните напредък и поведение на лишения от свобода. Освен това,
със заповед от 05.04.2023 г. Г. Л. е награден и е заличено наложеното
дисциплинарно наказание със заповед № 160 от 29.11.2022 г. , тъй като е взел
участие в проведено мероприятие по повод отбелязване на 150 години от
гибелта на Апостола на свободата Васил Левски, както и е осъзнал вината по
отношение на извършеното нарушение.
Въпреки наличието на посочените в миналото дисциплинарни мерки,
следва да се обърне внимание, че Г. Л. е многократно награждаван за своето
поведение и активност – с две писмени похвали, извънредна хранителна
пратка, удължено свиждане с продължителност четири часа, заличаване на
наложено дисциплинарно наказание, както и награждаване с извънредна
хранителна пратка през 2025 г. Тези обстоятелства сочат, че лицето реално е
преминало през основните етапи в стълбицата на поощренията, предвидени в
ЗИНЗС и е демонстрирало последователни усилия за личностно израстване и
социална адаптация. Съгласно разума на закона, наградите и поощренията се
5
дават на осъдено лице именно когато поведението му не просто покрива
изискванията на режима и правилата на поведение, а и ги надвишава, с което
се отличава от останалите лишени от свобода.
Допълнителен положителен белег е промяната на режима на
изтърпяване на наказанието от „строг“ на „общ“, което е налице само при
изпълнение на определени законови критерии и се прилага като форма на
признание за устойчиво положително поведение и напредък в процеса на
поправяне.
Друго положително обстоятелство, което следва да бъде отчетено, е
постигнатият напредък в оценката на риска от рецидив. При първоначалното
оценяване, на осъдения Г. Л. са били определени стойности от 59 точки. В хода
на изпълнение на присъдата и в резултат на проведената корекционна дейност,
лицето е демонстрирало последователни усилия за личностна промяна, като
това е отразено чрез съществено подобрение в редица ключови поведенчески
и социални показатели, като точките за рецидив са снижени на актуалните 46
т.
Конкретно, в доклада се посочва, че са настъпили положителни промени
в отношението към извършеното правонарушение, както и в уменията за
управление на доходите – осъденият е трудово ангажиран и не са установени
данни за участие в дейности, генериращи незаконни доходи.
Особено важно е да се подчертае, че не са регистрирани импулсивни
прояви или прояви на безразсъдно поведение, напротив – в доклада е
отбелязано, че осъденият демонстрира осъзнаване на последиците от
собствените си действия, което директно опровергава твърденията за
импулсивно поведение. Не е отчетено агресивно поведение или затруднения в
овладяване на гнева, което е изключително важно с оглед естеството и
правната квалификация на престъплението, за което Л. изтърпява наказание.
Рискът от причиняване на вреди спрямо останалите лишени от свобода е
оценен като нисък, което логично води до извода, че и рискът за обществото в
случай на предсрочно освобождаване би бил също нисък или най-малкото – не
непосредствен.
Всички гореизложени показатели кореспондират с намаляване на рискът
от рецидив с 13 пункта – от първоначалните 59 до настоящите 46 точки. Това
развитие следва да бъде отчетено като изпълнение на целите на наказанието
по смисъла на чл. 36 от Наказателния кодекс и е в подкрепа на положителните
аргументи за условното предсрочно освобождаване, които считам, че
надделяват.
В изготвената експертна оценка на актуалното психично и емоционално
състояние на осъдения Г. Л. са отчетени множество позитивни изменения.
Констатациите сочат, че лицето не проявява склонност към афективни
реакции и негативни емоционални състояния, като се установява стабилно
психическо здраве. Отсъстват дискриминационни, агресивни или враждебни
нагласи както на поведенческо, така и на когнитивно ниво. Л. не
злоупотребява с алкохол или забранени вещества и не демонстрира
доминантно поведение, като не се характеризира като личност с антисоциални
6
или психопатни черти. В социален аспект е общителен, не проявява социално
напрежение спрямо останалите лишени от свобода, адаптира се лесно към
установения ред и проявява уважение към администрацията. Осъденият е
непретенциозен, спазва вътрешния ред и отговорно изпълнява възложените
му задачи.
Тези констатации са важни за обективната преценка на личностното му
развитие и социална адаптация, и следва да бъдат взети предвид.
При съпоставка с предходните доклади и становища, съдържащи се в
затворническото досие, се установява повторение на едни и същи негативни
констатации. Считам, че това обстоятелство е резултат от тенденциозен
подход и представлява бланкетно отразяване, което не е подкрепено с
конкретни и убедителни аргументи. Такъв метод на оценка компрометира
обективността на изводите и налага критичен преглед на съответните
материали на фона на 6-те награди и установения траен напредък.
Друго съществено положително обстоятелство, е представеното
доказателство – писмо за ангажимент към Г. Л.. В него е посочено, че при
евентуално условно предсрочно освобождаване, той ще бъде назначен на
постоянен трудов договор. Това представлява сериозна гаранция, че лицето
ще продължи утвърдената тенденция за полагане на труд и социална
ангажираност, което от своя страна неутрализира риска от извършване на ново
престъпление и улеснява неговата успешна реинтеграция в обществото, за да
бъде негов пълноценен член.
Относно отрицателното становище на началника на затвора следва да се
посочи, че то е бланкетно и лишено от каквито и да било мотиви, като в
същото време противоречи на обективно установените положителни факти.
Когато наказанието е изпълнило своята цел за поправяне и
превъзпитание на осъдения, дори и без да е изтекъл пълният му размер, са
налице законови основания прилагане на института на условното предсрочно
освобождаване. Наказанието постига своите цели не само когато е налице
пълно превъзпитание и промяна в обществено полезна насока, но и когато е
установен траен и необратим процес на такова въздействие, какъвто е налице
в настоящия случай.
Освен това, моля да се отчете, че Г. Л. се намира в изключително млада
възраст и притежава добри предпоставки за успешна социална реинтеграция.
Условното предсрочно освобождаване би му предоставило възможност за
ново начало, шанс да намери партньор, да създаде семейство и да се реализира
пълноценно в обществото. Винаги е по-добре да се даде възможност за
подобен позитивен развой, който да предотврати риска от повторно въвличане
в престъпна дейност и да подпомогне стабилността и социалната хармония.
Държа да отбележа, че нямам никакви възражения срещу пробационния
доклад. В него са отразени голяма част от вече констатираните в останалата
част от материалите факти, които вече търпяха критика в тази пледоария.
Намирам, че дори да бъде постановено условно предсрочно освобождаване
няма пречка да бъде наложена пробационна мярка в постановения от съда
изпитателен срок.
7
Предвид изложеното, моля да се уважи искането за условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода Г. Л..
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Г. Л. (за лична защита): Ако бъда освободен,
веднага започвам работа като в „Дестройер“ ООД като домашен майстор.
Обичам да поправям много неща и затова мисля, че ще бъда полезен във
фирмата. С времето в затвора осъзнах вината си. Дълбоко съжалявам за
извършеното от мен престъпление. Исках още неща да кажа, но това е.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Съдия, оспорвам молбата на
лишеният от свобода Л. за условно предсрочно освобождаване. Безспорно,
формалната предпоставка на закона съгласно чл.70 от НК е налице. Същият е
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, а именно 12
години „лишаване от свобода“. Прави впечатление обаче, че значителна част
от този срок е изтърпяна чрез приспадане на задържането под стража, през
който период очевидно не е извършвана корекционна дейност с него.
Остатъкът е значителен към настоящият момент, което налага категорични
доказателства за поправяне на осъденото лице. Смятам, че такива безспорни
доказателства не са налице. От работа също има приспаднато доста време от
наложеното наказание. Отразено е, че Г. Л. извършва трудова дейност в
затвора. Предоставена му е такава възможност от затворническата
администрация, което опровергава твърдението на защитата за тенденциозно
отношение спрямо него. В същото време това е в негова полза, тъй като по
този начин се съкращава престоят му в затвора. Отчита се като цяло, че
поведението му не е едностранно. Същият има както наказания, така и
награди. По последното дисциплинарно наказание от 2025г. все още няма
произнасяне на АССГ, така че не може да се приеме, че това наказание е
отменено. Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗИНЗС валидно е и
предходното наказание от 2024г., така че дори и да бъде отменено последното
наказание, то остава предходното.
Основното в поведението на Л., като промяната в оценките на риска от
рецидив, действително се отчита занижение на тези стойности като точки, но
същите все още остават в средните стойности. Не са изпълнени всички етапи
от прогресивната пенитенциарна система, тъй като първоначалният режим е
променен от „строг“ на „общ“, но все още не е променен на „лек“. Програмата
за изпълнение на присъдата все още не е изпълнена в цялост. Молбата не
следва да бъде уважавана. Останалото време следва да бъде използвано за
преодоляване на констатираните дефицити, тъй като не може да се направи
категоричен извод за трайна и необратима промяна в поведението на Л., така
че същият за в бъдеще да не допуска престъпни деяния. Тук следва да се
държи сметка и за целите на наказанието не само спрямо осъдени, но и по
отношение на генералната превенция за възпитателната и предупредителна
роля спрямо останалите членове на обществото.
Намирам молбата за преждевременна на този етап, макар и да са
отчетени положителни промени в неговото поведение. По изложените
8
съображения, моля да оставите молбата без уважение.
ИНСП. Г.ЕВА: Уважаема госпожо Председател, Началникът на затвора е
с отрицателно становище по повод молбата на Г. Л. да бъде условно
предсрочно освободен. От настоящата присъдата 12 години „лишаване от
свобода“ кумулирана между три отделни други, той към днешна дата
фактически е изтърпял 4 години, 9 месеца и 20 дни. Реално половината е
изтърпял от наложеното наказание с помощта на доста голям период от 2
години, 9 месеца и 18 дни, зачетен предварителен арест, но и при тази сметка –
да, налице е формална предпоставка. Отделно обаче от това, Началникът на
затвора и администрацията считат, че Г. Л. не е дал доказателства за своето
поправяне. Наблюдава се едно изключително колебливо поведение. Имаме
налице няколко награди, като ще отбележа, че една от тях по своята същност е
именно заличаване на наказание. Всичките тези награди са допустими да се
приложат само в закрития тип. През 2022г. първоначалният строг режим е
заменен на общ и след това се допускат нови три дисциплинарни нарушения,
като държане на вещи без разрежение, държане на мобилен телефон и
признанието му за това, че е негов; неизпълнение на разпореждане на
служители от надзорния състав. Изводът е, че Г. Л. категорично не приема
авторитет в лицето на администрацията на затвора и не се съобразява с
установения ред в местата за лишаване от свобода. Това е една повторяемост
на едни и същи по вид нарушения. По отношение на последното наказание,
което така силно се обсъжда и се налага едва ли не убеждението, че има
предубеденост и преднамереност от страна на администрацията, ще кажа
следното:
Молбата му за условно предсрочно освобождаване е подадена на
23.05.2025г. Проверката по тази дисциплинарна преписка е дейстдвието
извършено на 18.04.2025г., т.е. преди това и вече самото наказание е издадено
на 17.06.2025г. в в двумесечен период от откриването на нарушението, т.е.
няма никаква преднамереност, така са се стекли събитията.
Рискът от рецидив при него е висок, като реален среден, предвид че Л.
се намира в дълъг период в изолация, което е съвсем естествено за местата за
лишаване от свобода. Няма как да продължава да бъде висок, т.е. работата
дава резултат, но той в никакъв случай не е категоричен, предвид всичките
тези наказания. От 2022г. насам не са направени постъпки типа на заведението
да бъде от закрит в открит променен, съответно да започне да си получава
следващите по вид награди. Макар че е занижен риска от рецидив, той
продължава да бъде среден. Хубавото е, че Г. Л. продължава да работи, с което
приспада неизтърпяната част от наказанието си и не на последно място, при
този остатък от над 2 години и 4 месеца, същият се явява достатъчен за да
продължи работата по изпълнение на пенитенциарната система, да бъде в
открит тип и всичко което се следва като поощрение в този открит тип с цел
плавна ресоциализация, изчистване на зоните с дефицит.
На този етап, моля да оставите молбата без уважение.
9
СЪДЪТ на основание чл. 297 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Г. Л.: Искам да
кажа, че откакто съм влязъл в затвора - работя, спазвам реда в затвора,
спортувам - спорта ме направи по-добър човек. Много искам да ме пуснете
по-рано от затвора. Все пак съм младо момче, искам да създам семейство.
Искам да стана по-добър човек. Това исках да кажа. Благодаря, че ме
изслушахте.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да постанови определението си.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и възраженията на
страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените
материали по делото, намира за установено следното:
СЪДЪТ, след съвещание и като взе предвид становището на страните,
обяви определението си публично:
Производството е по чл. 437, ал.2 от НПК във вр. с чл. 70 от НК.
Образувано е по повод депозирана молба от лишения от свобода Г. С. Л.
чрез неговият процесуален представител – адвокат В. Б. от САК. Към
депозираната молба не са представени доказателства, но такива са събрани в
хода на съдебното следствие пред настоящия съд.
От изложенията на страните, обективирани в настоящия протокол от
проведеното съдебно заседание по - горе, се установява че молбата за условно
предсрочно освобождаване се поддържа от лишеният от свобода и неговият
процесуален представител – адвокат К., като се акцентира на наличието на
предвидените в закона предпоставки.
Молбата се оспорва от представителите на затвора София и СГП, които
намират, че е изпълнена единствено първата в закона предпоставка, а именно
лишеният от свобода е изтърпял повече от половината от наказанието
„лишаване от свобода“, което му е било наложено по последната присъда, но
не са налице достатъчно доказателства за неговото поправяне и
превъзпитаване с оглед изпълнение целите на наказанието по чл.36 от НК.
В последната си дума лишеният от свобода сочи, че желае д бъде
освободен, за да работи и да се интегрира в обществото.
Съдът след съвещание, като взе предвид изявленията на страните и
събраните по делото доказателства, в т.ч. и на затворническото досие
приложено по делото, намира следното:
Молбата на Г. Л. е допустима, предвид това, че искането за условно
предсрочно освобождаване е отправено от активно легитимирано лице, имащо
изявен правен интерес да отправи искане на правно основание чл.70 от НК във
вр. чл.437, ал.2 от НПК. Разгледана по същество, молбата за условно
10
предсрочно освобождаване се явява неоснователна, по следните съображения:
В изпълнението на законовите изисквания на разпоредбата на чл.437,
ал.2 и ал.3 от НПК е видно, че по делото са приобщени доклад за лишеният от
свобода Л., становище на началника на затвора, план за препланиране на
присъдата, както и експертна оценка на актуалното психическо и
емоционалното състояние на Л.. В докладваните и приети в днешното съдебно
заседание писмени доказателства са налице данни за остатъка към днешна
дата от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Приобщен е и
пробационен доклад, както и са налице данни за хода на производството пред
АССГ във връзка с наложеното последно дисциплинарно наказание от
Началника на затвора София по отношение на лишеният от свобода Г. С. Л..
От материалите по делото се установява, че към настоящият момент Л. е
изтърпял общо 9 години 7 месеца и 8 дни, като от тях фактически са 4 години,
9 месеца и 20 дни, от които предварителен арест 2 години 9 месеца и 18 дни и
от работа 2 години. Остатъкът, който му остава да изтърпи е 2 години, 4
месеца и 22 дни.
Разпоредбата на чл.70 от НК изисква наличието на два кумулативни
признака. Според първият, следва да е изтърпяно най-малко половината от
наложеното наказание „лишаване от свобода“, който в настоящото
производство е напълно изпълнен. Втората кумулативна предпоставка
изисква да са налице безспорни и трайни доказателства за поправяне на
осъденото лице. От приобщените по делото затворническо досие и доклади се
установява, че такива доказателства са налични, но те не са достатъчно
количество. Това дава основание на съда да приеме, че молбата за условно
предсрочно освобождаване следва да бъде оставена без уважение.
Доказателствата за поправяне на лицето следва да бъдат в корелативна връзка
с целите на наказанието по чл.36 НК и е необходимо да сочат не само започнат
процес на поправяне, но и такъв, който е необратим и ще доведе до успешна
реинтеграция на лицето в обществото, без да е налице значителен риск от
рецидив.
От приложените писмени доказателства по делото се установява, че Л. е
постъпил в затвора София на 16.04.2019г. за изтърпяване на наказание по
НОХД 3984/19г. по описа на СГС , общо 12 години „лишаване от свобода“ за
престъпления по чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, по чл.198, ал.1 от НК, като
освен тези осъждания има и други такива за престъпления по чл.354а от НК.
Л. е постъпил в затвора София при изтърпяване на наказанието при строг
режим, в 6-та група на работещи по щата за „лишаване от свобода“, като в
общежитието е от 21.06.2022г. Режимът на изтърпяване на наказанието
последователно е бил заменен от строг към общ, като през цялото време на Л.
му е била предоставяна възможност да работи. Същият е полагал труд като
„работник кухня“ в затворническата столова, а впоследствие е заемал
длъжността „работник цех пликове и папки“, съгласно заповед
219/30.10.2020г., последно е бил преназначен на работа като „огняр“ на цял
щат, съгласно заповед 107/21.06.2022г. Действително по делото не се
установява да са били констатирани нарушения на трудовата дисциплина.
Въпреки това, от затворническото досие, включително и от представените в
11
днешното съдебно заседание писмени доказателства се установява, че Л.
извън заличените от давността дисциплинарни наказания, има две действащи
такива, а именно наложените му съгласно заповед 54/05.04.2024г., писмено
предупреждение за притежание на сим карта, която доброволно е предал и
заповед 206/17.06.2025г. за забрана за участие в колективни мероприятия
извън местата за лишаване от свобода за срок от три месеца. Последното
дисциплинарно нарушение е констатирано по - малко от месец, след като е
била депозирана молба по настоящото производство за условно предсрочно
освобождаване. Безспорен е факта за награждавания на Л. и същите не се
оспорват от страните. Не е спорно и обстоятелството, че Л. е ангажиран в
ежедневието си основно с трудова дейност и като цяло е проявявал стремеж
да спазва наложените режимни ограничения, но с оглед наложените
дисциплинарни наказания е видно, че има пропуски в тази посока.
От приложените доклади се установява, че към момента на
постъпването му, като проблемни зони са ясно очертани дефицити в областта
на „Отношение към правонарушението“, „Начин на живот и обкръжцение“,
„Междуличностни проблеми“ и „Умение за мислене“. В хода на провежданата
корекционна дейност се наблюдават позитивни корекции в тези области, но по
време на атестационните периоди се е наблюдавало и безразсъдно и рисково
поведение, както и частична способност за осъзнаване на последствията от
собствените си действия. През последния атестационен период е отразен
позитивен напредък, като отсъствие на манипулативен начин на живот, липса
на агресивно поведение или трудности с овладяване на гнева.
Констатирано е спадане на първоначалната оценка на риска от рецидив
от 58 точки на 46 точки, които обаче въпреки редукцията остава в средните
стойности. Рискът от вреди е среден за служителите на затвора, а по
отношение на останалите лишени от свобода и за самия него е определен като
нисък. Рискът от вреди за обществото все още продължава да бъде в средните
стойности, но не е непосредствен. Въпреки приложените по делото
доказателства, които сочат известно положителна промяна върху лишения от
свобода, настоящият състав приема, че не е довършен започнатият
корекционен процес и работата с Л., не е осъществен принципа за
прогресивната система при изпълнение на наказанието, въпреки започналата
положителна тенденция в поведението. Както и представителят на затвора
София днес заяви, наблюдава се колебливост в тази положителна промяна.
Съдът приема, че тя все още не която не е трайна, необратима и постоянна, с
оглед на което работата, която предстои да бъде извършена с лишеният от
свобода съобразно препланирането на присъдата, все още подлежи на
изпълнение за да бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Дефицитни зони следва да са преодолени, респективно следва да бъде
демонстриран процес на изграждане на процес на трайни нагласи за
законосъобразен начин на живот, напълно приемане на отговорността за
криминалното поведение, разпознаване на личния принос за възпитателната
работа, съответно реинтеграция в обществото.
Воден от горното и на основание чл.440, ал.1 от НПК, СЪДЪТ
12
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, депозирана от лишения от свобода Г.
С. Л. за условно предсрочно освобождаване от ефективното изтърпяване на
остатъка от определеното наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД №
3984/19г. по описа на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано и/или протестирано в
седемдневен срок от днес пред Софийски апелативен съд по реда на глава 22
от НПК.
След влизане на определението в сила, затворническото досие на Г. С. Л.
да се върне на Началника на затвора гр.София.
Препис от определението да се предостави на страните.
Съдебното заседание приключи в 10:25 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
13