Решение по дело №5577/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1095
Дата: 16 декември 2024 г. (в сила от 16 декември 2024 г.)
Съдия: Ивайло Христов Родопски
Дело: 20241720105577
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1095
гр. Перник, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20241720105577 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба вх.
№ 21128/24.09.2024 година от "АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81 В, ап. 3,
представлявано от управителите Х.М. и П.В., чрез юркисконсулт Б.Т. срещу
М. С. М., ЕГН **********, адрес: *******************, с която са предявени
обективно и кумулативно съединени положителни установителни искове, с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 86
ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
С исковата молба са представени заверени от страната за вярност копия
от писмени документи с искане за събирането им като писмени доказателства
по делото.
Съдът намира, че представените документи са относими към правния
спор и необходими за разкриване на фактическата му страна, поради което
следва да бъдат приети като писмени доказателства. Съдът служебно Е
приложил изисканото от него ч.гр.д. № 4555/2024 г., на ПРС, с оглед
относимостта му към правния спор.
Ищецът твърди, че между страните Кредисимо ЕАД, ЕИК *********, в
качеството си на кредитодател и ответника, в качеството му на
кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № ****** на
28.09.2017 година по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част
1
от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от
разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от
ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние -
едно или повече.
Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:
Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото
законодателство.
Съгласно чл. 9 ЗПК. договорът за потребителски кредит е бил договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
потребителски кредит били потребителят и кредиторът, като потребител бил
всяко физическо лице. което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, а кредитор бил всяко физическо или юридическо лице, което
предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи
условия и Договора за потребителски кредит, по безспорен начин се
установявало сключения между страните договор, задълженията си по който
ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на
договора.
2
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 в два
екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото
Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово
изискване. Изложеното било обосновавало извод, че процесният договор бил
действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.
22 от ЗПК.
На 28.09.2017 година ответникът М. С. М. сключил Договор за
потребителски кредит № ****** с „КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Якубица“
№ 7Б. по силата на който е получил сумата от 2500 лева, срещу което се
съгласил да върне 24 броя вноски по 154,65 лева в срок до 30.09.2019 г.,
когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към
Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна
част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер
на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на
50,00 %. Задължението по договора следвало да се погасява на части, в
интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на
кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ“/. неразделна част от Договора за кредит, страните се били
съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за
извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от
„КРЕДИСИМО“ АД.
В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните били постигнали
съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението
му.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се били
съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел
3
VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните били
постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие
на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на
кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.
На 06.01.2022, ответникът е сключил Договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството „Ай Тръст“. По силата на Договора за
предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи
договор с трето за процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо
солидарно с Е.К.И., ЕГН ********** за всички задължения по Договора за
кредит с Кредисимо така, както били установени в Договора за кредит и
приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне
поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от Кредисимо.
На 28.09.2017 година Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за
поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо
Кредисимо за всички задължения на ответника по Договора за кредит.
Последният не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
Кредисимо е поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения
на ответника по Договора за кредит на 18.02.2021 година. За това
обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за
предоставяне на поръчителство Ай Тръст е изпратило уведомление до
Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и
предстоящо плащане от Ай Тръст.
На 23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило дължимите от ответника на
Кредисимо суми, както следва:

1. 2431.26 лева /главница/ по Договор за кредит;
2. 1125.69 лева /договорна лихва/ за период 28.09.2017 г до 30.09.2019
година;
3. 806.38 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава/.

4
С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството
си на изпълнил задължението поръчител, па основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД сс е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
На 23.02.2021 г. Ай Тръст е уведомило по електронна поща Длъжника за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за
предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на
кредитора Кредисимо.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 06.07.2023
г. „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 година е видно, че страните
са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от Продавача е физически липа, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се
индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора.
Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „Ай
Тръст“ ЕООД към ответника по гореописания Договор за кредит е
прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента -
на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на
който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено
изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде
гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да
бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие,
поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на
цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият
кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на
цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на
длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на
5
длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото
следва да се счита надлежно извършено.
Моли съдът да приеме за надлежно връчването на уведомлението,
извършено с исковата молба.
Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договор за кредит
до изтичането на крайния срок за погасяване и към настоящия момент
задължението все още не било погасено.
Моли съдът да приеме за установено, че ответника М. С. М., ЕГН
********** дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********
парично вземане по предявеното Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 4555/2024 г., по описа
на ПРС, а именно: сумата в общ размер от 5252.66 лева, формирана както
следва:
1) главница по Договор за потребителски кредит в размер на 2431.26 лева;
2) договорна, възнаградителна лихва върху главницата по Договора за
потребителски кредит в размер на 1125.69 лева, за периода от 28.09.2017 г. до
30.09.2019 година;
3) законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски
кредит в размер на 1695.71 лева, за периода от 30.09.2019 г. до 28.06.2024
4) както и лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 02.08.2024 година до окончателно изплащане на
вземанията.
Претендира сторените разноски в заповедното производство (186,16
лева– за платена държавна такса, но фактически присъдена – 105,05 лева и
100 лева – юрисконсултско възнаграждение, но присъдени от заповедния съд
28,22 лева) и в исковото производство (50,00 лева – платена държавна такса (с
която се компенсира горницата от 81,11 лева – надплатени по заповедното
производство) и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.

С оглед характера на предявения иск, съдът с определението си за
насрочване от 06.11.2024 г. е указал на ищеца, че носи доказателствена тежест
6
да установи наличие на договорни отношения между цедента и ответника за
предоставяне на кредит за претендирания размер, наличие на договор за цесия
- прехвърляне на вземането, уведомяването на длъжника за извършената
цесия, че сумата по кредита е усвоена, размера на начислената лихва за забава,
на договорната лихва, както и че ответникът е изпаднал в забава за
претендирания период от време и настъпилата изискуемост на задължението
на ответника с изтичането на крайния срок на договора. Следва да докаже, че
договора за потребителски кредит и приложението към него са съставени при
спазване на всички императивни изисквания на Закона за потребителския
кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Със
същото определение е било указано на ответника, че следва да установи
изпълнение на задължението си спрямо ищеца, респ. плащане на дължимите
суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В
срока по чл. 414 ГПК в заповедното производство длъжникът е подал
бланково възражение, че не дължи сумите по издадената срещу него заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В открито съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се явява
и не се представлява.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
Отправено е искане до съда да постанови неприсъствено решение, което е
уважено с протоколно определение в проведеното открито съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът
не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него,
като за тези последици от бездействието си ответникът следва да е бил
уведомен. Същевременно, от изложените в исковата молба обстоятелства и
доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
7
В настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи
възможността за постановяване на неприсъствено решение, са налице.
Ищцовото дружество е направило изрично искане в този смисъл, ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането на съда, редовно
е призован за първото по делото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява, като не е направил и искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Съдът приема, че са налице предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК,
тъй като от представените от ищцовата страна документи предявеният иск
вероятно основателен, тъй като недвусмислено се установи наличие на
договорни отношения между цедента и ответника за предоставяне на кредит
за претендирания размер, наличие на договор за цесия - прехвърляне на
вземането, уведомяването на длъжника за извършената цесия, че сумата по
кредита е усвоена, размера на начислената лихва за забава, на договорната
лихва, както и че ответникът е изпаднал в забава за претендирания период от
време и настъпилата изискуемост на задължението на ответника с изтичането
на крайния срок на договора.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение
по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото
на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал
разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса, и в размер на 100 лева,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение които следва да бъдат
присъдени по настоящото производство, но тъй като по заповедното
производство е надвнесъл държавна такса, дължимата по настоящото следва
да бъде в размер на 105,05 лева или общо дължими от ответника 205,05 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното производство с
осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното
производство разноски, на ищеца се дължат сумата от 105,05 лева – присъдени
за платена държавна такса и сумата от 28,22 лева – за присъдено
8
юрисконсултско възнаграждение, или общо 133,27 лева, които също следва да
му бъдат присъдени.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА на
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, район
Триадица, бул. „България“ № 81 В СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу
М. С. М., ЕГН **********, адрес: ******************* за сумата в общ
размер от 5252.66 лева, формирана както следва:
1) главница по Договор за потребителски кредит в размер на 2431.26 лева;
2) договорна, възнаградителна лихва върху главницата по Договора за
потребителски кредит в размер на 1125.69 лева, за периода от 28.09.2017 г. до
30.09.2019 година;
3) законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски
кредит в размер на 1695.71 лева, за периода от 30.09.2019 г. до 28.06.2024
4) както и лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 02.08.2024 година до окончателно изплащане на
вземанията, за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4555/2024 г.по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. С. М., ЕГН **********,
адрес: ******************* да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81 В
сумата от 205,05 лева - разноски пред Районен съд Перник в исковото
производство и 133,27 лева - разноски пред Районен съд Перник в
заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита
срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9