№ 43032
гр. София, 16.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско
дело № 20231110168470 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е с молба с вх.№ 268628/07.08.2025.г, подадена от адв. Д. М. –
процесуален представител на ищеца, с която се иска изменение на Решение №
14091/19.07.2025 г., постановено по гр.д. № 68470 по описа на СРС, ГО, 171-ви състав, в
частта, касаеща присъдените разноски. С молбата се иска възнаграждението в полза на адв.
Д. М. да бъде увеличено от 120.00 лева на 480.00 лева с ДДС с оглед уважения осъдителен
иск. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал. 5 от НМРАВ
възнагражденията за процесуално представителство се определят съобразно броя и вида на
предявените искове, като твърди, че е представил списък разноски за присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в
частта за разноските поддържа становище за неоснователност на молбата, представяйки
съдебна практика за сведение на съда.
По направеното искане за изменение на решението в частта относно
разноските, съдът намира следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено искане за присъждането
им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е
разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК.
Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските. В разглеждания случай молбата за
изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от
страна, която е представила списък по чл. 80 ГПК и поддържа искане за изменение на
размера на присъдените в нейна полза съдебни разноски, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните
съображения:
При своевременно заявено възражение за прекомерност на претендирани от
насрещната страна разноски съдът е задължен да определи размера им с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с
Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
1
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки
отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на
производството и извършените от процесуалния представител действия. Правната сложност
е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в
спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при
разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от
необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в
съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за
преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на
производството. В случая спорът не се характеризира нито с правна, нито с фактическа
сложност, а делото е разгледано в две съдебни заседания в отсъствие на процесуалния
представител на ищеца. Съдът е определил разноски за адвокатско възнаграждение в общ
размер от 120.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ № 1/2004г. възнагражденията за
процесуално представителство се определят спрямо вида и броя на исковете и за всеки един
от тях поотделно независимо от формата на съединяването. Действително, с решение
14091/19.07.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът е присъдил възнаграждение за
процесуално представителство без да съобрази обстоятелството, че са предявени няколко
искове, поради което и молбата на адв. М. се явява основателна. С оглед обаче фактическата
и правна сложност на делото, ниският материален интерес (91.66 лева), липсата на
действително процесуално представителство в проведените две открити съдебни заседания
от страна на адвоката на ищеца, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде
увеличено с още 120.00 лева с ДДС. В тази връзка, искането за увеличение на
възнаграждението за разликата над общия определен размер от 240.00 лева с ДДС е
неоснователна. Мотивите за това са следните:
Доводите в молбата по чл. 248 ГПК относно адвокатско възнаграждение при
обективно съединяване на искове до разликата над 240.00 лева в конкретния
случай противоречат на преследваната от закона легитимна цел по отношение
отговорността за разноски в процеса, а именно да репарира действително претърпени вреди
от водене на незаконосъобразен процес. Националният съд е задължен да провери, дали с
оглед конкретните условия прилагане на уредба на минимални размери на адвокатски
възнаграждения действително отговаря на легитимни цели / решение от 23.11.2017 г. на СЕС
по съединени дела С[1]./16 и ./. В случая не е така, като евентуално присъждане на по-висок
размер адвокатско възнаграждение очевидно не преследва залегналата в чл. 78, ал. 1 ГПК
идея на закона, а цели единствено неоснователно разместване на блага, което е забранено от
закона / арг. чл. 59, ал. 1 ЗЗД/. Присъждането на разноски в размери надвишаващи
значително размера на исковите претенции е несъответно и с принципа на добросъвестност,
залегнал в чл. 3 на процесуалния закон, както и на съдебната практика на Върховния
касационен със на Република България, която поставя акцент върху защитавания материален
интерес – Определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/2016 г. на ВКС, IV г.о.,
Определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о., Определение
№ 292/13.06.2017г. по ч. гр. д. № 2096/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 399 от
22.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1424/2020 г., IV г. о. В допълнение, на съда му е служебно
известно, че адв. М. е предявил още искове срещу същия ответник, основани на договори за
потребителски кредит с идентични клаузи и идентични искания с цел кумулиране на
съдебни разноски.
В този смисъл разпоредбата на чл. 2, ал. 5 следва да намира приложение при
предявяване на искове, посочени в чл.7, ал.1 от Наредбата, където е определено
възнаграждението на различни неоценяеми и оценяеми искове, по които възнагражденията
не се поглъщат, а се кумулират. Напротив, при определяне на възнаграждението по искове за
защита на един определен интерес по реда на чл. 7, ал. 2, както е в случая, интересът се
определя от сбора на цената на всички предявени искове, като това тълкуване съответства
2
както на буквалния текст на разпоредбата, която говори за материалния интерес по делото, а
не по отделните искове, така и на преследваната от закона легитимна цел. Изложеното
разбиране се възприема в практиката на въззивната инстанция, обективирана в Определение
№ 3327/07.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2217/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-Д състав,
Определение № 3334/07.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 1852/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-Д
състав, Определение № 5441/10.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 14138/2023 г. по описа на СГС, I-З
състав и др.
Предвид изложеното искането за изменение на решението в частта относно
съдебните разноски за разликата над определения общ размер от 240.00 лева следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК Решение № 14091/19.07.2025 г., постановено по
гр.д. № 68470 по описа на СРС, ГО, 171-ви състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА
„................“ ООД, ЕИК ......... да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ ..........., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от още 120.00 лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на адвокат Д. М. в
останалата й част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба
срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се
изпрати на Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3