№ 201
гр. Враца, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20251420200327 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***** гр. София представлявано от управителя ***** чрез
адв. В. Г. Б. от САК, против ЕФ за налагане на глоба с. К № 7296337, издаден от ОД МВР
Враца, входирана в РС под № 5558/11.04.2025г.
Процесният ЕФ с. К № 7296337 е издаден за това, че на 31.03.2023г. в 12.07ч. на
главен път I-1, км.153, посока Враца-Мездра, до бензиностанция „Ромпетрол“, при
ограничение на скоростта за извън населено място 90 км./ч., при отчетен толеранс от 3%,е
установено нарушение от МПС – л.а.м.Волво ХЦ 90,с рег.№ *****,установено и заснето с
АТСС № 00209D32F68D,както следва:при разрешена скорост 90 км./ч.,установената скорост
е 104 км./ч.,или превишение от 14 км./ч. Отразено е също в ЕФ, че за нарушение на чл.21
ал.1 ЗДвП на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.2 ЗДвП на нарушителя се налага глоба в
размер на 50 лв.
С разпореждане от 22.04.2025г. производството е оставено без движение и на
жалбоподателя Мегакорн-Т“ ЕООД гр.София чрез процесуалния му представител адв.В. Г. Б.
са дадени указания да уточни от името на кого се подава жалбата – от името на ЮЛ
„Мегакорн-Т“ЕООД , или от името на ФЛ Росица Стоянова като представляващ „Мегакорн-
Т“ЕООД.С молба/озаглавена жалба/ от 13.05.2025г. процесуалният представител адв.В. Б. е
уточнил,че жалбата е подадена от името на ЮЛ „Мегакорн-Т“ЕООД.Жалбата е била
подадена първоначално до ОС Враца,входирана на 31.03.25г., с отразена дата на пощенско
клеймо 27.03.2025г.,който я е препратил на РС Враца по компетентност, а последният я
1
изпратил на АНО за окомплектоване, и след окомплектоване АНО я е изпратил отново на
РС.
Към административно-наказателната преписка е приложен процесния ЕФ – стр.12 от
делото,неясно от кого представен – от жалбоподателя ли или от АНО,в който екземпляр на
ЕФ като собственик на МПС-то е посочен „Мегакорн-Т“ ЕООД гр.София. Този екземпляр на
ЕФ е по образец.Към него е налице и разписка,от която се установява,че ЕФ е връчен на
„Мегакорн-Т“ ЕООД гр.София на 13.03.2025г.чрез законния му представител *****
Съдът е констатирал,че на стр.15 от делото към административно-наказателната
преписка е приложен втори екземпляр на същия ЕФ,със същото съдържание като първия с
известна разлика – като собственик на процесното ППС е посочена *****като
представляващ „Мегакорн-Т“ ЕООД гр.София.Липсва разписка за връчване на този
фиш,нито са налице други доказателства за връчването му.
При наличие на два екземпляра от един и същи ЕФ с различно съдържание, съдът е
указал и задължил ответника, чиято е доказателствената тежест по закон да представи
оригинала на ЕФ, или да посочи кой от двата екземпляра на процесния ЕФ с. К № 7296337,
издаден от ОД МВР Враца, представени по делото поддържа да е оригинален, както и да
представи доказателства за надлежното му връчване на съответния нарушител съобразно
чл.189 ал.5 ЗДвП,както и да представи и доказателства относно собствеността на процесния
л.а. м.Волво ХЦ 90,с рег.№ ***** към датата на извършване на нарушението – 31.03.2023г.
С писмо изх.№ 967000-6979/29.05.2025г.АНО – ОДМВР гр.Враца е отговорил, че
двата съдържащи се по делото ЕФ – на стр.12 и стр.15 са с идентично съдържание /“са
абсолютно еднакви“/, и съдът може да приеме за оригинален, който от двата фиша избере.
ЕФ според разписката към първия екземпляр /стр.12/ е връчен на нарушителя на
13.03.2025г., чрез законния представител на жалбоподателя – ***** Относно собствеността
АНО е отговорил, че процесният автомобил е собственост на „Мото-Пфое Лизинг“, а
ползвател е жалбоподателя - „***** представляван от *****
Настоящият състав приема доводите на ответника, че екземплярите на ЕФ /на стр.12
и стр.15/ са идентични в съдържанието си, с изключение на клаузата относно собствеността
на автомобила. В първия екземпляр на стр.12 в ЕФ като собственик на МПС-то е посочен
„Мегакорн-Т“ ЕООД гр.София. Този екземпляр на ЕФ е по образец. Към него е налице и
разписка, от която се установява, че ЕФ е връчен на „Мегакорн-Т“ ЕООД гр.София на
13.03.2025г., чрез законния му представител ***** Във втория екземпляр на същия ЕФ-на
стр.15, със същото съдържание като първия, като собственик на процесното ППС е посочена
***** като представляващ „Мегакорн-Т“ ЕООД гр.София. Липсва разписка за връчване на
този фиш, нито са налице други доказателства за връчването му, което не се оспорва и от
ответника.
Съдът е бил оставил производството по делото без движение до изясняване на
горните обстоятелства, тъй като в първия екземпляр на ЕФ/стр.12/ като
собственик/ползвател на процесното ППС е посочено Юридическото лице „Мегакорн-Т“
2
ЕООД гр.София, представлявано от *****а във втория екземпляр като собственик е
посочено Физическото лице *****– законен представител на Юридическото лице„Мегакорн-
Т“ ЕООД гр.София. Юридическото лице „Мегакорн-Т“ ЕООД гр.София, представлявано от
*****и Физическото лице *****– законен представител на Юридическото лице„Мегакорн-Т“
ЕООД гр.София са различни правни субекти, който факт обуславя различни правни
последици и рефлектира по различен начин върху законосъобразността на ЕФ.
След разменената кореспонденция и допълнително представените доказателства и
изразени становища, съдът е приел за актуален /“оригинален“/ първия ЕФ – на стр.12, който
е и връчен на ЮЛ „Мегакорн-Т“ ЕООД чрез законния му представител Р.Г.а на 13.03.2025г.
Приел е, че в ЕФ е отразено, че нарушението е извършено именно от ЮЛ/което е посочено и
като собственик/ползвател/ на ППС, респ.,че жалбата е процесуално допустима, като е
насрочил делото в с.з., и е указал доказателствената тежест на страните.
В жалбата се сочи, че издаденият ел. фиш е незаконосъобразен, необоснован и
неправилен, постановен при нарушаване на административнопроизводствените правила и
материалния закон. Поддържа се, че ЕФ е погасен по давност. ЕФ не съдържал
задължителни реквизити, визирани в чл.189 ал.4 ЗДвП. Не било посочено дали ЕФ подлежи
на обжалване, и ако подлежи – пред какъв орган и в какъв срок. АНО не бил установил
субекта на административно-наказателната отговорност, който не се идентифицира със
собственика на ППС. Не била спазена предвидената в чл.189 ал.4 и 5 ЗДвП процедура за
издаване на ЕФ. Не била посочена датата на издаване на ЕФ, както и издателя му. Не било
посочено техническото средство заснело нарушението.Не била приложена извадка от клипа
със заснемането. Не ставало ясно коя от двете алинеи на чл.21 ЗДвП бил нарушил
жалбоподателя. Нарушен бил чл.7 ал.1 от Н-ба № 8121з-532/2015г.на МВР. Излагат се
подробни доводи и съображения.
Прави се искане за отмяна на фиша. Претендират се разноски.
При гледане на делото жалбоподателят редовно призован не се явява и не се
представлява.
Ответникът ОД МВР Враца не е ангажирал изрично становище по жалбата. В
съпроводителното писмо, с което изпраща преписката оспорва същата. Моли обжалвания ел.
фиш да бъде потвърден. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
жалбоподателя, и евентуално му намаляване под предвидения в НМАВ минимум. Не
претендира разноски.Не изпраща представител в с.з.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН вр.чл.189 ал.8 ЗДвП, от лице, имащо
право и интерес от обжалване и против акт от категорията на обжалваемите – електронен
фиш.
Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
3
Както се изложи по-горе процесният ЕФ с. К № 7296337 е издаден за това, че на
31.03.2023г. в 12.07ч. на главен път I-1, км.153, посока Враца-Мездра, до бензиностанция
„Ромпетрол“ при ограничение на скоростта за извън населено място 90 км./ч., при отчетен
толеранс от 3%,е установено нарушение от МПС – л.а.м.Волво ХЦ 90,с рег.№
*****,установено и заснето с АТСС № 00209D32F68D,както следва:при разрешена скорост
90 км./ч.,установената скорост е 104 км./ч.,или превишение от 14 км./ч. Отразено е също в
ЕФ, че за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.2 ЗДвП на
нарушителя се налага глоба в размер на 50 лв.
Констатираното нарушение е посочено като такова по чл.21 ал.1 ЗДвП.
За констатираното нарушение е бил издаден ЕФ на името на собственика/ползвателя
на ППС - „***** представляван от Р.Г.а. Липсват данни, а и не се навеждат подобни доводи
жалбоподателят да се е възползвал от правото си по чл.189 ал.5 ЗДвП.
Като резултат от тази фактическа обстановка е издаден процесния ел.фиш/стр.12/,
който е надлежно връчен на нарушителя чрез неговия законен представител Р.Г.а, като
последната го е приела без възражения, и не е правила искане за анулирането му.
Въз основа на така приетото нарушение по чл.21 ал.1 вр.чл.189 ал.4 ЗДвП,на
жалбоподателя с ЕФ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства, които не се оспорват от страните, и конкретно
от жалбоподателя.
По делото са събрани следните релевантни писмени доказателства: ел.фиш с.К,№ №
7296337/31.03.2023г.-2 екз.; статично изображение във вид на снимков материал на
процесното МПС, удостоверение за одобрен тип устройство за измерване № 10.12.4888,
заповед № 8121з-931/30.08.2016г.,образец на ЕФ,справка за собственост на МПС,писмо от
БИМ до ОДМВР Враца от 20.09.2023г.протокол за използване на АТСС-приложение по чл.10
ал.1 от Н-ба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., протокол от проверка на мобилна система № 123-
СГ-ИСИС/08.09.2023г.,писмо на ОДМВР Враца изх.№ 967000-6979/29.05.2025г.,уведомление
от „Мото Пфое Лизинг“/18.03.25г.,писмо на ОДМВР Враца/09.06.2025г.с приложение
справка от АИС-АНД.
При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от закона преклузивен
срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите – ел. фиш, поради което се явява
процесуално допустима .
Ел. фиш формално е издаден по предвидения в чл.189 ал.4 и сл. ЗДвП ред, и съдържа
формално задължителните реквизити, посочени в същия текст. При съставянето и
издаването на ел. фиш според настоящия състав,обаче, са допуснати съществени нарушения
4
на процесуалните правила, които водят до опорочаване на санкционната процедура и са
основание за отмяна на фиша.
Електронният Фиш, предмет на настоящото производство, с оглед отразеното в него
е издаден от компетентен териториален орган, в района на който е установено нарушението.
Легалната дефиниция на понятието „Електронен фиш“ се съдържа в § 1 т.1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена е и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП,и според същата електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства.Електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие. Изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН,
са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на ЕФ следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл.189 ал.4 ЗДвП реквизити,които процесният
фиш формално съдържа.
Предвид изложеното настоящият състав намира за неоснователно възражението на
процесуалният представител на жалбоподателя, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен с оглед посоченото в чл.34 от ЗАНН, доколкото същият е бил
издаден/връчен/ след изтичане на предвидените в закона давностни срокове от извършване
на нарушението. Съгласно задължителните тълкувания, дадени с ТР №1/2014 г. на ВАС,
електронният фиш,както вече се изложи, като своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции, се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити ,ред и срокове за
издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение
на електронния фиш. Следва да се посочи, че предвид самата природа на електронния фиш,
която се изразява в това, че законодателят е решил да придаде определено правно значение
на показанията на едно автоматизирано техническо средство, то същият /електронният фиш/
се счита издаден тогава, когато техническото средство е отчело нарушението, а именно - на
датата на нарушението. Сроковете по чл.34 от ЗАНН в случая се неотносими и
неприложими, доколкото същите визират срок за съставяне на АУАН и издаване на НП.За
административно-наказателната отговорност при издаване на ЕФ,конкр.въпросите за
погасителната давност предвид разп.на чл.11 ЗАНН се прилагат разпоредбите на общата
част на НК ,според които абсолютната погасителна давност по отношение на конкретното
нарушение не е изтекла към датата на връчване на ЕФ,вкл.и към настоящия момент/4 г.6
месеца/-чл.81 ал.3 НК.
Съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
5
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи“. Съгласно чл.182 ал.2
т.2 ЗДвП при превишаване разрешената скорост извън населеното място с от 11 км. до 20
км. наказанието за водача е глоба в размер на 50 лв.
Вмененото на жалбоподателя нарушение, отразено в ел. фиш е подведено, както се
изложи под нормата на чл.21 ал.1 ЗДвП, според която при избиране на скоростта на
движение на ППС на водача е забранено да се движи извън населено място със скорост по-
голяма от посочените в същия текст, освен, ако е определена друга скорост – ал.2 и това е
сигнализирано с пътен знак, какъвто не е конкретния случай – ППС се е движело със 104
км./ч. при разрешена скорост според отразеното 90 км./ч.,или е налице превишение на
скоростта с 14 км./ч., според отразеното в ЕФ.
В ел. фиш е отразено словесно, че нарушението се изразява в това, че водачът-
жалбоподател/ползвател/ е управлявал процесното моторно превозно средство на
посоченото място, дата и час при превишение на допустимата скорост от 50 км. с 14 км. в
повече. Нарушението е описано словесно, посочена е датата и мястото на извършването му.
Доводите на жалбоподателката в тази насока с оглед изложеното настоящият състав намира
за неоснователни.
Или нарушението е квалифицирано като такова по чл.21 ал.1 ЗДвП,което е подведено
под санкционната норма на чл.182 ал.2 т.2 ЗДвП.И двете норми визират „водач“ на
ППС.Няма спор,че водач на ППС може да бъде само ФЛ,а не и ЮЛ.Т.е.субект на нарушение
по чл.21 ал.1 ЗДвП може да бъде само физическо лице.Санкционната разпоредба на чл.182
ал.2 т.2 ЗДвП – глоба в размер на 50 лв.също е предвидила това по вид и размер наказание
само за нарушители - физически лица.
В конкретния случай ЕФ е издаден срещу юридическо лице, а именно - „***** и с
него недопустимо е наложено наказане „глоба” на юридическо лице. АНО не е съобразил
разпоредбата на чл.188 ал.2 ЗДвП, съгласно която „...когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. “
Нормите, насочени към определяне на конкретния носител на
административнонаказателна отговорност са императивни, и тяхното неспазване опорочава
административнонаказателното производство до степен незаконосъобразност на издадения
електронен фиш, тъй като се нарушава правото на защита на наказаното лице.
Определянето на ЮЛ-ЕООД като субект на нарушението и вида на наложеното
административно наказание - глоба по отношение на ЮЛ са грубо нарушение, както на
6
общите правила на чл.13 и чл.83 от ЗАНН, така и на специалните правила на чл.182 ЗДвП и
на чл.188 ал.2 от ЗДвП. Субект на нарушението може да бъде само физическо лице - водач
на МПС и в хипотезата, когато собственик на МПС-то е юридическо лице. В случая е
налице същественонеотстранимо нарушение на административно производствените
правила, поради което и обжалваният електронен фиш следва да бъде изцяло отменен.
В случая при издаване на електронния фиш е допуснато неправилно приложение на
материалния закон и процесуалните правила, представляващо основание за отмяна на
обжалвания ЕФ.
Основателни се явяват и останалите доводи на жалбоподателя за
незаконосъобразност на ЕФ,които настоящият състав намира,че е излишно да коментира,тъй
като всички останали нарушения се поглъщат от неправилното приложение на материалния
и процесуален закон.
Предвид гореизложеното жалбата се явява основателна, а атакуваният
ЕФ следва да се отмени като незаконосъобразен.
При този изход на делото ответника дължи на жалбоподателя сторените от него
разноски при гледане на делото, но доказателства за сторени такива не са представени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 7296337 за налагане на глоба за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД
МВР - Враца, с което за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189 ал.4
вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, на „МЕГАКОРН - Т“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца по
реда на гл.ХП АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7