№ 38
гр. Ловеч, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200620 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №562721-F580492 от 23.02.2021 год. на Мария Димитрова
Ковачева – Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП,
оправомощен със Заповед № ЗЦУ –1149 от 25.08.2020 г., е наложена на ****** гр. Ловеч,
представлявано от Г. Д. СТ., ЕГН ********** на основание чл.53 във вр. с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от
ЗАНН и чл.185, ал.1, пр.2 от ЗДДС административно наказание – Имуществена санкция в
размер на 600,00 лева, за това, че при извършена проверка в 13:50 часа на 07.11.2020 г. в търговски обект по
смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - автомивка, находящ се в гр. Ловеч, „С***** стопанисван и експлоатиран от
„****** е установено, че не за всяка извършена покупка, заплатена в брой се издава фискална касова бележка от фискално
устройство. При извършена покупка от проверяващия екип на 1 /един/ брой ароматизатор за автомобил „Ванилия" с
единична цена от 1.00 лв. и 1 /един/ брой ароматизатор за автомобил „Океанска вода" с единична цена от 1.50 лв., обща
стойност на покупката 2.50 лв., заплатени в брой в 13:42 часа, от Др. Н. Д. - Старши инспектор по приходите, с банкнота от
5.00лв, лицето извършило продажбата Деко Борисов Тодоров - работник в обекта, приело плащането в брой, върнало ресто,
но не издало касова бележка от наличното в обекта, работещо, технически изправно и регистрирано в НАП, фискално
устройство/ФУ/ модел „DAТЕСS DР-150" с индивидуален номер на фискалното устройство DТ822408 и индивидуален
номер на фискалната памет 02822408. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка
сер. АА № 0292981/07.11.2020г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Посочено е, че е нарушен е /осъществен е/ състава на чл.25 ал.1, т.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ Наредба №
Н-18 от 13 декември 2006 г, за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин.
Посочено е, че нарушението е за първи път.
Посочено е, че установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените
доказателства: ПИП № 0292981/07.11.2020г. Приложени: ПИП № 0292981/07.11.2020г., и
документите към същия.
Посочено е, че за да се определи вида на режима, който да бъде приложен, съобразявайки целта на чл.12 от ЗАНН „да
се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани", са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се
констатира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Посочено е, че след изследване на фактическата обстановка и преценка на събраните доказателства на основание чл. 52, ал. 4
от ЗАНН, при проверката на акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост безспорно се установява, че е извършено
визираното в АУАН нарушение, както и нарушителя.
Посочено е, че независимо от обстоятелството, че нарушението от този вид е за първи път, което АНО е намерил за
смекчаващо обстоятелство, същото спрямо други нарушения се явява такова с по-висока степен на обществена опасност.
1
Неиздаването на касова бележка води до нерегистрирането на извършените продажби във фискалното устройство и представлява
деяние с висока степен на обществена опасност, което води до укриване на приходи и неначисляване на данък.
Посочено е, че с оглед установените обстоятелства извършеното деяние не следва да се квалифицира като маловажен случай,
а да се приложи санкционен режим за осъществяване целта на чл. 12 от ЗАНН.
Посочено е, че с оглед на изложените констатации, за да се предотврати и преустанови извършването на административни
нарушения и вредните последици от тях, считам, че са налице обосновани предпоставки за налагането на санкция. Създадената
организация в този търговски обект няма за цел да и не води до изпълнение на установените правни регламенти. От събраните данни е
видно, че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчното облагане, което води до негативни последици за фиска.
Посочено е, че съобразявайки характера на санкционния режим и засягането на обществените отношения, свързани с
отчетността, АНО намира, че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно
проявление на установеното нарушение във времето.
Посочено е, че спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина представлява важно условие за защитата на
обществения интерес и правилното функциониране на държавата, поради което мотивиран от горното АНО е счел за обосновано
налагането на имуществена санкция.
Посочено е, че при определяне размера на санкцията са взети предвид вида и обема на упражняваната в съответния обект
дейност. Сочи се, че размерът е подходящ с оглед постигане целите на санкцията, състоящи се в защита на интереса на държавния
бюджет за законосъобразно отчитане на всички извършени продажби и приетите за тях плащания в проверения търговски обект. То
следва да е чрез издаване на фискална касова бележка от инсталираното, работещо и отговарящо на законовите изисквания фискално
устройство. Размерът е подходящ също така с оглед осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното
противоправно поведение в трайна практика.
Посочено е, че налагането на санкция, от една страна ще предотврати възможността да се допусне отново административно
нарушение от същия търговец, при това такова, което води до задълбочаване нарушенията на фискалната дисциплина, а от друга -
препятства опасността от превръщане на незаконосъобразното поведение в практика, като представлява и превенция на
непосредствено настъпващите от нарушението вреди.
Посочено е, че на лицето следва да се напомни още веднъж задължението за спазване на установения в страната правов ред и
стриктно спазване на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.), а именно: Независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1.(доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от
24.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен
превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Посочено е, че н а лицето следва да се обърне внимание, че задължени лица на самостоятелно основание за издаването на фискална касова
бележка са както юридическите лица и едноличните търговци, така и физическите лица, които са наети да работят в обектите им като служители. За
неиздаване на касова бележка от служителя отговорност се носи както от самия служител, извършил продажбата и непредоставил касовата бележка, така и
от юридическото лице или ЕТ, наели служителя, тъй като тяхно е задължението да организират търговския процес в обекта по начин, който да гарантира
спазването на закона.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят ****** гр. Ловеч,
представлявано от Г. Д. СТ. , който го обжалва в срок чрез адв. Л. и моли НП да се отмени като
неправилно и незаконосъобразно. Счита, че е налице противоречие с материалноправните
норми и съществено нарушаване на процесуалните правила, както и че същото е
необосновано и моли да бъде отменено. Сочи, че не е извършено деяние, което да е
противоправно, общественоопасно и да нарушава обществения ред, както и да е виновно.
При условията на евентуалност моли да се приложени разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, и да
се приеме, че извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН. На следващо място сочи, че е наложена санкция над минималния предвиден в
закона размер, като моли съда, ако приеме, че е налице извършено нарушение да намали
санкцията до минимума определен в закона.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Л. от
ЛАК, която моли съда да отмени изцяло обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно, а при условията на евентуалност моли съда да измени санкцията. Сочи,
че нарушението е маловажно и при преценката си АНО не е приложил правилно чл.28 от
ЗАНН, тъй като стойността на закупените стоки е изключително малка /2 бр. ароматизатора
на обща стойност 2.50 лв./, а нарушението било извършено за първи път, като нямало данни
доверителят и да е наказван. Счита, че от изслушаните по делото свидетели била установена
2
фактическата обстановка относно това, че жалбоподателят не е имал намерение да уврежда
фиска, а освен това свидетелят и актосъставителят били заявили, че преди да се закупят
двата ароматизатора била извършена друга покупка, на жетони за автомивка за които бил
издаден касов бон, поради което счита, че намеренията на жалбоподателят включително и
на работещия служител не били с цел увреждане на фиска, а пропуск при издаване на
касовия бон. По изложените съображения счита нарушението за маловажно, макар и носещо
белезите на чл. 25 от Наредба Н-18. Счита, че е допуснато и неправилно квалифициране на
извършеното нарушение, тъй като санкционната разпоредба на чл.175 от ЗДДС касае
нарушения на чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което било задължително и актосъставителят и
АНО да посочат като нарушена и разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Като нарушение
отбелязва и обстоятелство, че дружеството „Манта“ ЕООД не било получило покана за
явяване за съставяне на акт на въпросната дата 25.11.2020 год., като в протокола от
извършената проверка било видно, че дружеството е поканено за актосъставяне на
12.11.2020 год., а акта бил съставен на 23.11.2020 г., като и актосъставителят и свидетелят
по съставяне на акта не могли да дадат обяснения за причината довела до това. Сочи, и че
въпреки, че в НП били изложени обширни цитати от приложимата разпоредба на чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба Н-18/2006 год., АНО по никакъв начин не бил обосновал извода си да
наложи имуществена санкция в постановения размер, при условие, че нарушението е за
първи път и липсвало каквито и да е било отегчаващи вината обстоятелства. Моли съда да
им присъди и направените разноски по чл.63, ал.3 от ЗАНН за адвокатско възнаграждение.
Ответникът - ТД на НАП гр. Велико Търново офис - Ловеч, редовно призовани се
представляват от ст. юриск. И., която моли да се потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Депозира писмени бележки, в които излага подробни аргументи в
подкрепа на издаденото НП. Претендира юриск. възнаграждение в размер на 100.00 лв.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Др.
Н. Д. и В. Цв. Ст., от становището и писмените бележки на процесуалния представител на
ответника и становището на процесуалния представител на жалбоподателят, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
На 23.11.2020 г. бил съставен Акт с бл. №F580492 за установяване на
административно нарушение от св. Др. Н. Д. в присъствието на св. В. Цв. Ст. срещу ****** гр.
Ловеч, представлявано от Г. Д. СТ., ЕГН **********, за това, че при извършена проверка в 13:50 часа на 07.11.2020 г. в
търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - автомивка, находящ се в гр. Ловеч, „С***** стопанисван
и експлоатиран от „****** е установено, че не за всяка извършена покупка, заплатена в брой се издава фискална касова
бележка от фискално устройство. При извършена покупка от проверяващия екип на 1 /един/ брой ароматизатор за
автомобил „Ванилия" с единична цена от 1.00 лв. и 1 /един/ брой ароматизатор за автомобил „Океанска вода" с единична
цена от 1.50 лв., обща стойност на покупката 2.50 лв., заплатени в брой в 13:42 часа, от Др. Н. Д. - Старши инспектор по
приходите, с банкнота от 5.00лв, лицето извършило продажбата Деко Борисов Тодоров - работник в обекта, приело
плащането в брой, върнало ресто, но не издало касова бележка от наличното в обекта, работещо, технически изправно и
регистрирано в НАП, фискално устройство/ФУ/ модел „DAТЕСS DР-150" с индивидуален номер на фискалното устройство
DТ822408 и индивидуален номер на фискалната памет 02822408. За установените факти и обстоятелства е съставен
протокол за извършена проверка сер. АА № 0292981/07.11.2020г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50,
ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодек, с което е нарушен състава на ЧЛ.25 АЛ.1, Т.1 от НАРЕДБА Н-
18/13.12.2006 на МФ Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г, за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
В акта не е вписано възражение. Акта е съставен и е връчен на представляващия
дружеството на 23.11.2020 год. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното
3
наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно - наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и без
противоречиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, се преценява като частично основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентно лице, с оглед
представените по делото писмени доказателства.
Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е
поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискална касова
бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Прилагането на чл. 118 от ЗДДС, редът и
начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на
фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато заплащането се
извършва по банков път или чрез наличен паричен превод, като за целите на тази наредба
"фискално устройство", "търговски обекти" и "фискална касова бележка /фискален бон/" са
тези по § 1, т.40 и т. 41 от ДР и чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Текстът на чл. 118, ал.1 от ЗДДС е
доразвит в чл. 25, ал.1 от Наредбата, който гласи, че независимо от документирането с
първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка
продажба на лицата по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането е по банков път или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод
по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредбата се налага изводът,
че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице
извършена продажба на стоки или доставка на услуги. В настоящия казус, като не е издал
фискален бон от технически изправно и регистрирано в НАП фискално устройство за
извършена продажба, дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от
Наредбата, с което е осъществил елементите на фактическия състав на чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Административното нарушение се смята за извършено в случая с факта на не издаването на
фискалния бон. Както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление
нарушението е описано прецизно, като недвусмислено и ясно от изложените в тях
4
обстоятелства е, че не е издадена фискална касова бележка, в което именно се изразява
релевираното нарушение.
Разпитани в качеството на свидетели – актосъставителят Д. и свидетелят при
констатиране на процесното нарушение – С. потвърждават констатациите в АУАН, въз
основа на който е издадено и процесното наказателно постановление. Съдът кредитира
изцяло показанията им като логични, последователни и непротиворечиви.
От наличните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите по
безспорен начин се установява, че представляващият ЕООД е бил поканен да се яви в ТД на
НАП В. Търново, офис Плевен за съставяне и връчване на АУАН /видно от приетия и
вложен като доказателство по делото Протокол за извършена проверка сер. АА №0292981 от
07.11.2020 г. изрично в графа „На основание чл.13 и чл.37, ал.3 от ДОПК да се яви..." е
отразено, представляващ или упълномощено лице да се яви на 12.11.2020 г. за съставяне и
връчване на АУАН. Представляващият ЕТ се е явил видно от събраните по делото
доказателства на 23.11.2020 г. в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен и процесния
АУАН е бил съставен в негово присъствие и връчен на последният. В случая, както се
установява от събраните по делото доказателства е спазена процедурата по съставяне и
връчване на акта регламентирана в ЗАНН, като обстоятелството, че акта е съставен на друга
дата, а не на тази за която в протокола е отправена покана за актосъставяне не съставлява
съществено процесуално нарушение с оглед обстоятелството, че макар и не на същата дата,
акта е съставен в присъствието на представляващия дружеството, каквато е и целта на
закона.
Съдът намира, че при издаването на Наказателното постановление, както и на АУАН
не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което да го
опорочава. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на
чл.47 от ЗАНН, съдържа изискуемите по чл.42 от ЗАНН реквизити, връчено е срещу подпис
на управителя на дружеството. Респективно - издаденото въз основа на него наказателно
постановление също не страда от порок, който да опорочи изразената в него диспозитивна
воля на административно-наказващия орган. И в двата административни акта е дадено ясно,
точно описание на нарушението, на обстоятелствата около неговото извършване, като е
обяснено и как е констатирано същото, дадена е правна квалификация, индивидуализиран е
нарушителят, посочена е санкционната разпоредба, въз основа на която се ангажира
административната му отговорност, вида и размера на административната санкция. Няма
несъответствие между описанието на нарушението и дадената правна квалификация.
Съдът намира че правилно е установен и субекта на нарушението, предвид
разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, която сочи, че в предвидените от съответния закон
случаи, на ЕООД се налагат имуществени санкции за неизпълнение на задължения към
държавата при осъществяване на тяхната дейност. Именно такова неизпълнение е
констатирано в разглеждания случай. В тази връзка следва да се посочи, че законодателя е
предвидил в редакцията на ЗДДС, че и търговеца, в случая жалбоподателя и лицето което е
приело сумата и не е издало фискална касова бележка, в случая Деко Борисов Тодоров –
5
работник в обекта, носят отделна и самостоятелна административно наказателна
отговорност, като в случая правилно е ангажирана отговорността на ЕООД.
В АУАН достатъчно подробно и конкретно (с посочване на време, място и
обстоятелства) е описана фактическата обстановка на нарушението и е посочена
квалификацията му. Констатациите на актосъставителят са възприети от представляващият
дружеството при издаване на АУАН. В този смисъл, съдът приема, че представляващият
дружеството е разбрал извършването на какво нарушение е вменено на дружеството.
Безспорно от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че на
посочената в акта дата /07.11.2020 г./ в 13.42 ч. св. Д. е извършил контролна покупка на 1
брой ароматизатор за автомобил „Ванилия" с единична цена от 1.00 лв. и 1 брой ароматизатор за автомобил „Океанска
вода" с единична цена от 1.50 лв., като общата стойност на покупката е била 2.50 лв. и е била заплатена в брой от
свидетелят с банкнота от 5.00 лв. на лицето извършило продажбата - Деко Борисов Тодоров - работник в обекта, който е
приел плащането в брой, върнал е ресто, но не е издал касова бележка от наличното в обекта, работещо, технически
изправно и регистрирано в НАП, фискално устройство /ФУ/ модел „DAТЕСS DР-150" с индивидуален номер на
фискалното устройство DТ822408 и индивидуален номер на фискалната памет 02822408. Установява се, че веднага
след това със св. С. се легитимирали и започнали същинската документална проверка, в хода
на която след разпечатване на дневен отчет, установили, че не е издадена фискална касова
бележка за направеното от св. Д. плащане в 13.42 ч. на стойност 2.50 лв. В подкрепа на
цитираните по - горе показания на свидетелите Д. и С. са и всички приложени по делото
писмени доказателства, в това число - Протокол за извършена проверка
№0292981/07.11.2020 г. г., дневен отчет, опис на парични средства в касата към момента на
започване на проверката, декларация от лице работещо по трудово правоотношение, справка
актуално състояние на всички действащи трудови договори, копия на фискални бонове.
Съдът на първо място намира за нужно да отбележи, че съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК
„Протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител
при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него
действия и изявления и установените факти и обстоятелства.", а в хода на проведеното
съдебно следствие цитирания протокол не беше оспорен по никакъв начин от
жалбоподателят, като в хода на делото не бяха установени факти и обстоятелства, които да
доведат до изключването му от доказателствения материал по делото като негодно
доказателство.
Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че
в обект стопанисван от жалбоподателят лицето Деко Тодоров, работещ като работник в
обекта, в момента на проверката е приел плащане за 1 брой ароматизатор за автомобил „Ванилия" с
единична цена от 1.00 лв. и 1 брой ароматизатор за автомобил „Океанска вода" с единична цена от 1.50 лв., като общата
стойност на покупката от 2.50 лв. е била заплатена в брой от св. Д., с банкнота от 5,00 лева.
Безспорно е установено по делото и че Тодоров е върнал ресто, но не издал фискална касова
бележка от налично в обекта, работещо фискално устройство. Съдът намира, че за състава на
вмененото на жалбоподателят нарушение е ирелевантно обстоятелството „в чии
патримониум е постъпила сумата от „контролната покупка" дали в този на дружеството или
на лицето приело плащането", тъй като съгласно цитираната за нарушена в НП разпоредба
нарушението се смята за извършено с факта на не издаването на фискалния бон, което
6
обстоятелството безспорно е изяснено в хода на проведеното административно наказателно
производство.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по -
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са
ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи. Съдът счита, че в случая не се
касае за маловажен случай. Сумата, за която не е издаден фискален бон е 2.50 лв., като
следва да се отбележи, че законодателя е квалифицирал неиздаването на фискален бон като
административно нарушение, като не е фиксирал минимален и максимален размер на
доставката - продажбата в търговски обект. Административното нарушение в случая се
смята за извършено с факта на неиздаването на фискалния бон, и не зависи от размера на
сумата. Дори продажба в минимален размер, за която не се издава фискален бон не може да
се определи като маловажен случай. Достатъчен е факта на неиздаването на фискален бон,
което законодателя е определил като административно нарушение. Обстоятелството, че за
друга извършена покупка от св. Д. малко преди това е издал фискален бон, не води до извод
за липса на извършено нарушение, тъй като закона вменява в задължение издаването на
фискален бон за всяка една осъществена в обекта покупка.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган е действал
законосъобразно, квалифицирайки извършеното от ****** гр. Ловеч, представлявано от Г. Д. СТ., ЕГН
********** като административно нарушение по смисъла на чл.25, ал.1, т.1 Наредба Н -18/
13.12.2006г. на МФ. Правилно, както е посочено и по- горе е била издирена и приложена и
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185,
ал.1 от ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда глоба или имуществена санкция за лице,
което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, а именно глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Административно-наказващият орган
правилно е приложил санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС, но не се е съобразил с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, и не е отчел обстоятелството, че нарушението е извършено
за първи път, и че жалбоподателят, доколкото не са представени доказателства в тази насока
до момента не е наказван за допуснати нарушения на данъчното законодателство, поради
което неправилно е индивидуализирал наказанието, налагайки имуществена санкция в
размер на 600,00 лева. Съдът намира, че при определяне размера на санкцията от 600,00
лева, са нарушени изискванията на чл.27 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното и предвид факта, че липсват доказателства ЕООД да е
допускал нарушения на ЗДДС; доказателства за наличие на публични задължения; и
7
доказателства за увреждане на фиска и щета на бюджета, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената имуществена санкция
в размер на 600,00 лева, се намали до минимума определен в закона, а именно 500,00 лева.
Съдът намира, че така определеното административно наказание съответства на
тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от
ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалният представител на
жалбоподателят възражение, че при съставянето на акта и издаването на НП е дадена
непълна квалификация на нарушението, предвид на това, че не е посочена разпоредбата на
чл.118, ал.1 от ЗДДС. В случая нарушението е квалифицирано по чл.25 ал.1, т.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ, а без съмнение Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е нормативен акт по
прилагане на чл. 118 от ЗДДС - съгласно § 11 от ПЗР на същата "Наредбата се издава на
основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица". В този смисъл не посочването на разпоредбата на чл.118 от ЗДДС при
квалифициране на нарушението не съставлява допуснато съществено процесуално
нарушение и само на това основание не може да се отмени обжалваното НП.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното НП следва да се
измени, като се намали размера на наложеното наказание от 600,00 лева на 500,00 лева.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски,
като неоснователно. Въпреки, че съдът не е отменил, а е изменил НП в частта относно
размера на наложената имуществена санкция, то с оглед обстоятелството, че именно
неправилно определеното от наказващия орган наказание е причина за съдебното
производство следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски в претендирания размер от 300 лева, съгласно представения
договор за предоставяне на правни услуги, пълномощно, като ответника бъде осъден да му
заплати тази сума. Разноските претендирани от жалбоподателя са в минималния предвиден
размер съгласно чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №562721-F580492 от 23.02.2021 год.
на Мария Димитрова Ковачева – Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико
Търново в ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ –1149 от 25.08.2020 г., с което е
наложена на ****** гр. Ловеч, представлявано от Г. Д. СТ., ЕГН ********** на основание чл.53 във вр. с
чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.1, пр.2 от ЗДДС административно наказание –
Имуществена санкция в размер на 600,00 лева, за нарушение на ЧЛ.25 АЛ.1, Т.1 от НАРЕДБА Н-
18/13.12.2006 на МФ Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г, за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
8
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, като НАМАЛЯВА имуществената санкция от 600,00
лева на 500,00 лева.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Велико Търново да заплати на ****** гр. Ловеч, представлявано от Г.
Д. СТ., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева разноски по делото, представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на глава дванадесета от АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9