№ 44405
гр. София, 24.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20251110110695 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Й. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********************, чрез
упълномощения адв. С. К., вписан в адвокатска колегия – ********** е предявил срещу
**************, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление в
*****************, представлявано от ****************** искове за следното:
Да се постанови решение, с което да се установи, че Договор за паричен заем № 932605 от
28.04.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради противоречието
му със закона.
Под формата на евентуалност, да се постанови решение, с което да се установи, че
клаузата, съгласно която се дължи заплащане на неустойка по чл. 8 от Договора е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 411,25 лева, с която
ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и представлява
всичко заплатено над главницата по договора за кредит, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на
дължимата сума.
Евентуално, да се осъди ответника да заплати на ищеца събраната сума за неустойка, а
именно 100 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно, изпълнявайки хипотезата
на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.
Иска се присъждане на разноските, включително адвокатско възнаграждение.
Представя се банкова сметка, по която ответникът да заплати претендираните от ищеца
суми: IBAN: ******************, титуляр: адв. С. К..
Ответникът чрез пълномощник и в срок е оспорил исковете като неоснователни, оспорил
1
е искането по чл. 190 от ГПК.
Искането да бъде задължен ответникът да представи Договор за паричен заем № 932605
от 28.04.2023 г. е основателно, щом ищецът не разполага с екземпляр от него.
В случай че ищецът възрази срещу справката за заплатени суми, инкорпорирана в
исковата молба, съдът ще задължи ответникът да представи намиращите се в счетоводството
му документи, съдържащи информация за извършените погасявания по Договора и
разпределението на получените суми по пера.
Воден от горното, тъй като исковете са допустими, а исковата молба редовна, на осн. чл.
140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 02.02.2026г. от
13:30ч., за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответникът в 2-седмичен срок от получаване на настоящото определение да
представи по делото договор за паричен заем № 932605 от 28.04.2023 г.
ЗАДЪЛЖАВА ищецът в 2-седмичен срок от получаване на настоящото определение да
посочи с писмена молба с препис за ответника дали възразява срещу справката за заплатени
суми, инкорпорирана в отговора на исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са:
Главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, с цена на иска
1 011,25 лева;
Евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, с цена на
иска 100 лева;
Главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД за връщане на
всичко платено над главницата по договора, с цена на иска 411,25 лева;
Евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД за връщане на
платената неустойка по договора, с цена на иска 100 лева.
В исковата молба се твърди, че между страните на 28.04.2023 г. е сключен договор за
паричен заем № 932605 („Договора“), по силата на който на кредитополучателя е
предоставена главница в размер на 600 лева. Съгласно чл. 8 от Договора, заемателят дължи
неустойка за непредоставяне на обезпечение („Неустойката“) в срок от два дни от
2
сключването, изразяващо се в осигуряване на поръчителство на трето лице или
предоставяне на банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение,
кредитополучателят дължи неустойки по кредитите. Ищецът счита, че по същество тази
неустойка представлява скрито оскъпяване или лихва, разход за длъжника и възнаграждение
за кредитора, който не е посочен на потребителя като лихва по договора в нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Посочените изисквания за потребителя на практика са неосъществими.
Поставяйки изначално неизпълними изисквания към потребителя, кредиторът не оставя
избор за длъжника. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договор следва да съдържа ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволява с посочване на размер на ГПР без
да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. В случая неустойката
представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент
на разходите по кредита /ГПР/, което не е сторено. При положение, че неустойката бъде
включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален
размер на ГПР ще бъде надвишен. Сочи се, че кредиторът не включва възнаграждението по
т. нар. от него „обезпечение“ към ГПР с единствения стремеж да заобиколи нормата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. В ГПР не са описани всички разходи, които се възлагат в тежест на
длъжника, като неустойката за непредоставяне на обезпечение категорично представлява
разход по кредита за кредитополучателя. Всичко това поставя потребителя в подчертано
неравностойно положение спрямо кредитора. Липсва информация колко точно, включително
като сума в лева, е оскъпяването по кредита. С оглед нищожността на договора се иска
потребителят да върне само чистата стойност на кредита, което той вече е направил, а
всички заплатени суми над отпуснатата главница представлявали неоснователно
обогатяване за ответника по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради изначалната
недействителност на договора. Иска се връщането им. Като заплатена от ищеца сума по
договора се сочи 1 011,25 лева и се твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно със
сумата от 411,25 лева. Изложени са твърдения и във връзка с исковете, предявени в
условията на евентуалност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез пълномощник,
с който исковете се оспорват като неоснователни.
Твърди, че предвиденото в договора обезпечение /неустойка/ не подлежи на включване към
разходите, част от ГПР, поради което същият е в законово определените граници. Посочва
внесената от ищеца сума по процесния договор – 1011, 25 лв., която включва: 600 лв.
главница, 44, 75 лв. лихва; 273, 25 лв. неустойка и 93, 25 лв. наказателна лихва.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (главен иск) и чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3, вр. ал. 4 ЗЗД
(евентуални искове) е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит
с посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорената неустоечна клауза,
3
предвиждаща заплащане на неустойка в сочения размер при непредоставяне на обезпечение;
че договорът, евентуално клаузата за неустойка са недействителни на посочените основания
– поради противоречие на императивна законова разпоредба или поради противоречие с
добрите нрави, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да установи, че договорът отговаря на императивните правни
норми, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен
договор за паричен заем № 932605 от 28.04.2023 г.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4