№ 439
гр. Бургас, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120200392 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба от И. К. К., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 24-0769-004100/18.11.2024г. на Началник Група към ОДМВР
Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 1000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
С жалбата излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП,
претендира отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а за него се явява адв. А. който
поддържа жалбата, моли за отмяна на НП.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. Ж., която
оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП, претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
По същество съдът намира следното:
На 25.08.2024г., около 23:19 часа св. З. Д., *** в Сектор „ПП“, бил нощна смяна със воя
колега В. В. като в гр. Бургас, бул. „***“ до „***“ като водач на МПС *** с рег. № *** бил
установен И. К. К.. Водачът И. К. бил изпробван на мястото на проверката с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARNJ -0009, който в 23:21 часа отчел положителен
резултат от 0,98 промила алкохол в издишания въздух. На водача бил издаден талон за
медицинско изследване, предадени холограмни стикери и бил съставен АУАН на място,
който бил връчен на нарушителя. В АУАН бил вписан номера на талона за медицинско
изследване № 103987, както и е посочено, че е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят К. посетил спешния медицински център УМБАЛ съгласно указаното и дал
кръв за химичен анализ. Видно от протокол за химическа експертиза за определяне на
1
концентрацията на алкохол в кръвта от 26.08.2024г. в изследваната проба на лицето И. К. се
доказало съдържание на етилов алкохол в количество 0.94 промила.
На 18.11.2024г. било издадено обжалваното НП, в което са посочени и двете проби и е
прието, че К. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2
на хиляда включително, което е прието като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 1000 лева и ЛПУМПС за срок от 12 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства като всичките са
еднопосочни и не си противоречат.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи: Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването и е срещу акт, който подлежи на обжалване. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган - началник група към ОДМВР Бургас, Сектор ПП Бургас,
оправомощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентно лице - младши автоконтрольор при
Сектор „ПП“ към ОДМВР Бургас. Административно-наказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и
от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Този съдебен
състав не споделя възраженията за това, че бил връчен нечетим препис от АУАН на
жалбоподателя. Известно е, че екземплярът, който се съставя и връчва на хартиен носител
избледнява с времето, но това не означава, че нарушителят не е бил запознат със
съдържанието на АУАН, той му е връчен, положен е подпис, не е вписал възражения, което
сочи, че е запознат със съдържанието му. Няма данни да е подал възражение в срока по чл.
44 ЗАНН или да е вписал възражения, че предоставеният му екземпляр е нечетим, поради
което за този състав не се касае за нарушаване на правото на защита на санкционираното
лице. Този състав не споделя и възражението за неяснота на мястото на нарушението,
същото е ясно посочено – бул. „***“, до „***“ към бул. „***“, като индивидуализация това е
достатъчно, а и жалбоподателят не сочи нарушението да е било осъществено на друго
място. Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и
е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1000 лева
и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца.
Постановлението от формална страна е в съответствие с чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Ясно е
посочено дата, място и в какво се изразява нарушението и по никакъв начин не се
препятства защитата на жалбоподателя от това, че са посочени и двата установени
резултата. Ясно е посочено, че управлението на МПС е с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата от закона и този състав на Бургаски районен съд намира, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, а
нарушението е доказано.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В настоящото не е спорно,
че жалбоподателят е имал качеството на „водач“ на МПС съгласно легалната дефиниция
съдържаща се в § 6, т. 25 от ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство
или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата.“
От събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, по реда на
2
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) водачът е бил
изпробван с техническо средство и е установена концентрация на алкохол в кръвта 0.98
промила, поради което е съставен и АУАН и е издаден на жалбоподателя талон, предадени са
му стикери. В указания в талона срок, жалбоподателят е посетил медицинския център на
УМБАЛ и е дал кръвна проба за анализ. Липсва възражение, но съдът намира за нужно да
посочи, че счита за спазен реда, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози.
В случая е спазен реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и не се
установява да е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Чрез два независими
метода чрез техническо средство Дрегер и чрез изследването на кръвна проба е установена
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона, а това, че е употребил алкохол
е посочено и в представения протокол за медицинско изследване л. 8.
Санкционната норма, приложима за това нарушение, е определена правилно, като
наказанието е наложено на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща наказание
лишаване от право да управлява МПС за водач, който управлява моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство, над 0,8 на хиляда до
1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв., какъвто е настоящият
случай.
По отношение на размера на наложеното наказание, същият е във фиксиран от закона и
правилно е определен от АНО като не може да се приеме, че е налице маловажен случай,
предвид значимостта на защитаваните обществени отношения, това, че се касае за вечерта,
тъмните часове на денонощието и това, че не се касае за незначителна употреба на алкохол.
По тези съображения този състав намира, че наказателното постановление като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Съдът дължи произнасяне по разноските като в случая предвид потвърждаване на
наказателното постановление, право на разноски има само наказващият орган, който
претендира такива за юрисконсулт и затова следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д от
ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото и това, че е изготвено становище и не
участва представител във всички съдебни заседания, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0769-004100/18.11.2024г. на
Началник Група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на И. К. К., ЕГН
********** за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
12 месеца.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН **********, да заплати в полза на ОДМВР Бургас сумата в
размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща сторени в производството разноски.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4