Р Е Ш Е Н И Е № 384
22.04.2020 г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 05.03.2020г., в
следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 2362 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Сливенският районен съд /СлРС/ е
сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД /„В и К
- Сливен” ООД/, в която се твърди, че ответника К.Я.К. има открита при него
партида за недвижим имот, находящ се в гр.С. на адрес ул.“В.“ № ..., вх.“....“,
ап....., който е свързан с водопреносната мрежа и към него „В и К - Сливен” ООД
ежемесечно доставя питейна вода. Твърди се още, че мъжа не е заплатил
стойността й за периода 01.02.2017 г. – 31.05.2018 г. и поради това дължи
сумата 491.25 лв. Дружеството счита, че има право и на обезщетение - за
забавеното изпълнение на паричното задължение – мораторна лихва в размер на
54.23 лв. За тези суми то депозирало пред Сливенски районен съд молба по чл.
410 от ГПК и му била издадена, в производството по ч.гр.д. № 656/2019г., заповед за изпълнение, но не и изпълнителен
лист, тъй като ответника в заповедното производство - ответник и в настоящия
исков процес, не е бил намерен, за да му бъде връчена заповедта и последната е приложена
от заповедния съд към делото в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а на осн.чл.415
ал.1, т.2 от същия нормативен акт е дал указания на заявителя, че за вземанията
си трябва да предяви иск за установяване съществуването им. По тези причини „В
и К - Сливен” ООД предявява иск съда с решението си да приеме за установено, че
К. му дължи цитираните по-горе суми.
Дружеството претендира сторените от
него разноски в това заповедно производство- 26лв., а и направените в исковия
процес.
На ответника бе връчен, чрез
назначения му от съда особен процесуален представител- адвокат, препис от
исковата молба и той именно депозира, в установения с чл. 131 ал. 1 от ГПК
едномесечен срок, писмен отговор. Оспорва исковете, като всъщност намира иска
за по-голямата по размер сума недоказан.
На проведеното по делото съдебно
заседание ищеца бе представляван от пълномощник -адвокат, който поддържа
претенциите. За ответника се яви особения му процесуален представител който,
след като доказателствата бяха събрани, изрази мнение, че исковете са
основателни.
След като
обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните
факти:
От справките,
представени от ищеца, за данни в Служба по вписванията-Сливен /листи
№№34-40вкл. и 52-58вкл. от материалите по настоящото дело/ съда установява, че
ответника е съсобственик на процесното
жилище- апартамент №1 в гр.С., ул.“....“ бл...., вх.“...“. Това право той е
придобил, с още две лица, по наследство и е такъв поне от м.08.2012г., а
обстоятелствата не са променяни поне към м.10.2019г.
От друг представен
от ищеца документ- карнет, се установява, че имота е присъединен към
водопреносната система на ВиК Сливен, а титуляр на откритата при последното
партида е К.Я.К.- клиент № 76721. Видно
от данните в карнета, не е правен отчет от представител на ВиК- дружеството
срещу подпис на присъствало на същия лице. Чрез гласно доказателствено
средство, а и от данни по самия карнет, се събраха доказателства за това
обстоятелство. От разпита на свидетеля В.П.Д. -инкасатор за адреса, съда
приема, че поне от м.май 2017г. в процесния имот живее наемател, личното име на
който е Десислава. Също, че в голяма част от времето е имало теч в казанчето
/явно на тоалетната чиния/, което обяснява не малкото по обем отчетено
количество потребена в жилището вода. Инкасаторката изключително внимателно,
акуратно, е попълвала карнета с обстоятелствата по отчета и поради това съда
няма никакво основание да се съмнява в тези записи или пък в показанията й.
Поради това освен горното, от отговорите на Д. съда установи начина на отчитане
на показанията на водомера в процесното жилище- чрез съобщаване на данните му
от наемателката на инкасаторката по телефона. Всъщност, това е широко разпространен и прилаган от представителите
на ВиК начин за отчет- тъй като много често собствениците и/или обитателите на
недвижими имоти не се намират в тях в момента, в който трябва да се направи,
което препятства достъпа до имота, съотв. до водомера. Ето защо, въз основа на
данните в карнета и казаното от свидетелката съда приема, че в процесния имот е
извършван отчет на водомера и нанесените в карнета данни реално отразяват
консумацията на вода в процесния период от време.
За съответните
количества дружеството е издавало фактури- документите, представляващи приложения
на исковата молба.
За вземанията
си по тях „ВиК Сливен“ е депозирало пред Сливенски районен съд заявление по
чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по ч.гр.дело № 656/ 2019 г., заповед за
изпълнение - № 485/ 12.02.2019г., с която на К.Я.К. е разпоредено да му
заплати: главница в размер на 491.25лв.- представляваща стойността на доставена
питейна вода за периода 01.02.2017г.- 31.05.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 08.02.2019г. и до окончателното й изплащане, както и лихва за забава
в размер на 54.23лв. и разноски в заповедното производство- 26лв.
Мъжът не е подал
възражение по чл.414 от ГПК, но и не е намерен от призовкар, за да му бъде
връчена и по тази причина съда е дял указания на заявителя, че за вземанията си
по нея трябва да предяви установителен иск. Това „ВиК Сливен“ е сторило в срок.
Така
установените факти налагат следните правни изводи:
Предявени са
искове за установяване съществуването на парични вземания, главното от които
представлява стойността на доставена до обект на ответника вода.
Той е
потребител на услугата, тъй като е съсобственик на процесното жилище- чл. 2
ал.1, т.2 от Общите условия на ВиК Сливен и титуляр на разкритата за него при
„ВиК Сливен“ партида. От записите в карнета и свидетелските показания пък се
установи, че от представител на ищцовото дружество е извършван отчет на
показанията на водомера, т.е. и на консумацията на доставяната до жилището
услуга.
Така също, „ВиК
Сливен“ е фактурирало отчетените количества.
Т.е.,
дружеството е изпълнило всички въведени от закона, вкл. и Общите му условия,
изисквания. Не само това, но и с горите обстоятелства се изчерпват
възможностите на ВиК дружествата в процеса на доказване. Предвид поставените от
законодателя рамки за изпълнение на дейността им, те не могат или поне нямат
възможност да създават/прилагат други доказателства. Поради това съда намира
първия от исковете за доказан и основателен.
Щом извода на съда за него е такъв, то и
втория е основателен- защото е акцесорен по отношение на първия и следва
съдбата му. Не само поради това, а извода се налага и тъй като ищеца е доставил
услугата си до обекта на ответника, а последния не ангажира доказателства да я
е заплатил. По този начин се е активирала разпоредбата на чл.86 от Закона за
задълженията и договорите, идеята на която е, че от забавеното плащане на едно
парично задължение кредитора търпи вреди, които длъжника трябва да обезщети,
като му заплати поне законната лихва за периода на забавата.
Така също, съгл.чл.33
ал.2 от ОУ на ВиК Сливен, потребителя изпада в забава с изчитането на тридесет
дни от момента на издаването на съответната фактура, за което пък дължи
обезщетение- чл.44 от същите ОУ.
С оглед изхода
на делото, ответника дължи на ищеца сторените от последния разноски- както в
исковия установителен процес, така и в заповедното производство. В последното
„ВиК Сливен“ е направило разноски в размер на 26лв- заплатена държавна такса за
образуването на частното гражданско дело- за толкова е издадена заповедта за
изпълнение.
Сторените от
ВиК Сливен в исковия процес му се полагат също в пълен размер- съда уважава
изцяло и двата иска. Те са общо 585лв., от тях: 75лв.- доплатена държавна такса
за образуване на делото; 360лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение и 150лв.- възнаграждение за
назначения особен процесуален представител на ответника.
При горните аргументи, Сливенски
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА, на основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422
ал. 1 от ГПК, за установено, че К.Я.К.
с ЕГН **********, представляван в делото от назначения му от съда, в условията
на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител- адв.Г. *** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
- СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен и адрес на управление на дейността: ул.
”Шести септември” № 27 и ЕИК: *********, със съдебен адресат - адв. К.,***,
сумите, за които в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 656/2019г.
Сливенски районен съд е издал заповед за изпълнение- № 485/ 12.02.2019г.
ОСЪЖДА К.Я.К. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в заповедното
производство, развило се в ч.гр.д.№ 656/2019г., в пълен размер – 26 лв. /двадесет и шест лева/.
ОСЪЖДА К.Я.К. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия
исков процес в пълен размер – 585 лв. /петстотин осемдесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се
обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с
въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от
момента, в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: