№ 6070
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100506409 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6409/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на "Минолби" ЕООД
********* от гр. Бургас срещу решение №5221 от 25.03.2025 г постановено по гр.д.
№61811/24 г на СРС , 168 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди "А1
България" ЕАД ЕИК ********* от гр.София да му заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД
сумата от 7,20 лв. с вкл. ДДС, представляваща сбор от платените без основание такси,
едностранно начислени от ответника по фактура №**********, период на фактуриране
28.12.2021 - 27.01.2022 издадена въз основа на договор Договор №********* с Приложение
от 03.12.2021 г. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Независимо от издаване
на кредитно известие по реда на чл.115 ал.2 ЗДДС процесната сума не е върната от
ответника , а самото кредитно известие е издадено за нуждите на прокурорска преписка , за
да оневини ответника . Плащането е било прието без възражения от ответника по чл.301 ТЗ ,
а сумите по фактурите се дължат само от ищеца-въззивник . Дори плащането да е извършено
от трето лице отношенията между него и въззивника са без значение . Издаденият фискален
бон е избледнял и негоден като доказателство , а и от него не става ясно кой е извършил
плащането . При издадено кредитно известие се размества доказателствената тежест като
ответникът трябва да докаже , че не дължи връщането й . Връщане на процесната сума така
и не е направено .
1
Възззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Ищецът
не е доказал , че именно той е дал това , което претендира да бъде върнато . Възможно е да е
намаляло имуществото на трето лице , а не това на ищеца . Ищецът е декларирал в ТР , че
не осъществява никаква дейност т.е. не е имал никакви разходи след 2020 г . Издаването на
кредитно известие не установява кой е платец по фактурата и не размества
доказателствената тежест . Кредитното известие е издадено за фактура различна от
процесната .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 07.04.2025 г и
е обжалвано в срок на 05.04.2025 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ,
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост . Относно
неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че безспорно между страните съществуват облигационни
отношения по договор № ********* с Приложение от 3.12.2021 г., при мобилен оператор -
„А1 България” ЕАД, за 2161 услуги (мобилни услуги, телевизия, интернетпакети) както и че
във връзка с договора е издадена фактура **********, период на фактуриране 28.12.2021 -
27.01.2022 за мобилна услуга № **********, А1 М клас VIP М.
Според СРС ответникът оспорва процесната сума да е заплатена именно от ищеца , а това
може да е направено и от трето лице . Ако трето лице е извършило плащането само то може
да претендира сумата, ако плащането е било без основание, в този смисъл Решение № 1131
от 22.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 717/2006 г., ТК, II о. Ищецът в такъв случай трябва да
докаже правна или фактическа връзка с третото лице, в резултат на която да установи, че в
негова полза е възникнало правото за възстановяването . Ако ищецът не установи такава
връзка и плащането е направено от трето лице по собствена инициатива, ищецът не би
могъл да установи свои права върху платената сума.
Според СРС от приложените по делото писмени доказателства, не се установява именно
ищецът да е заплатил процесната сума в полза на ответника. С оглед липсата на спор между
страните относно плащането на сумата, съдът не би могъл да презюмира дали последната е
заплатена от ищеца или от трето лице. Този факт подлежи на установяване при условията на
пълно и главно доказване от ищеца с всички допустими доказателствени средства. В
настоящия случай съдът с доклада по делото е разпределил в тежест на ищеца да установи
при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил процесната сума на ответника, но
2
ответника не е установил това обстоятелство. Ето защо при това положение и при прилагане
на неблагоприятните последици на чл. 154 ГПК предявените искове следва да бъдат
отхвърлени. Тук следва да се посочи, че ищецът е направил доказателствени искания
(задължаване на ответника да представи кредитно известие), които са оставени от съда без
уважение , защото същите са неотносими към предмета на спора - че процесната сума е
заплатена от ищеца .
Решението на СРС е правилно като водещите му мотиви се споделят и от настоящия съд ,
при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба .
Съгласно чл.115 ал.1 ЗДДС издаването на дебитно или кредитно известие касае изменение на
данъчната основа на облагаемата доставка или развалянето на доставка т.е. с него се
констатира друга стойност на сделката или че сделката е развалена . В случая издаването на
кредитно известие няма отношение към спорния въпрос по делото , а именно , кое е лицето ,
което е заплатило на ответника процесната сума . Не е налице „разместване“ на
доказателствената тежест , като изцяло в тежест на ищеца е да докаже обедняването си
като предпоставка на иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД .
Чл.301 ТЗ е неотносим , защото не се твърди от страните действие на лице без
представителна власт , нито са релевирани твърдения кое е въпросното лице.
Неоснователни са твърденията на въззивника , че е без значение дали плащането е
извършено от трето лице и какви са евентуалните отношения между него и третото лице .
Възможни са най-различни хипотези на плащане от третото лице , включително и такива ,
при които плащането да е извършено поради грешка /чл.56 ЗЗД/ . По тази причина в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже обедняването си , а с това и материално-
правната си легитимация по иска , но това не е сторено . Ищецът не е представил
достатъчно доказателства за претенцията си , включително фискален бон , който може да
бъде разчетен чрез графическа експертиза и други относими доказателствени средства .
Налага се изводът , че като е отхвърлил иска СРС е постановил законосъобразно решение ,
което трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са
разноските на въззиваемата страна – 100 лева юрисконсултско възнаграждение .
Поради материален интерес под 5000 лева на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5221 от 25.03.2025 г постановено по гр.д.№61811/24 г на СРС
, 168 състав .
ОСЪЖДА "Минолби" ЕООД ********* от гр. Бургас да заплати на "А1 България" ЕАД
ЕИК ********* от гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4