Решение по дело №1265/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.91 от АПК, във връзка с чл.178 ал.6 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Е. Г. К., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез пълномощника му адв.В. Ф., съдебен адрес: [населено място], [улица]против Заповед №2467/24.10.2024г. на Кмета на Община-Пазарджик, с която е отменена Заповед №2198/25.09.2024г., с която Кметът на Общината е забранил ползването и достъпа на строеж: „Преустрйство на част от стопанска сграда за жилище“, попадащ върху поземлен имот с идентификатор 53285.50.97.1 /стар/ и 53285.5097.1 /нов/ по КК [населено място], местност „Беглика“ – За стопански двор, землище [населено място], ползван от С. М. К. и Д. Т. К. и е наредил в тридневен срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение на заповедта да бъде прекъснато захранването на строежа с вода и електрическа енергия.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и необоснован.

Жалбоподателят моли обжалваната Заповед №2467/24.10.2024г. на Кмета на Община-Пазарджик да бъде отменена изцяло. Претендира направените по делото разноски.

Така подадената жалба се поддържа в съдебно заседание от пълномощниците на жалбоподателя. Молят за отмяна на оспорения административен акт и за присъждане на разноските по делото. Представят списък на разноските.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Представя писмено становище.

Заинтересованите страни – С. М. К. и Д. Т. К., чрез пълномощника си, твърдят, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед. В случай, че се приеме, че жалбата е допустима – считат същата за неоснователна и молят да бъде отхвърлена с присъждане на разноските по делото. Представят писмена защита.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №2198/25.09.2024г., издадена от Кмета на Община Пазарджик, на основание чл.178 ал.6 от ЗУТ, във връзка с чл.223 ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е забранено ползването и достъпа на строеж: „Преустройство на част от стопанска сграда за жилище“, попадащ върху поземлен имот с идентификатор 53285.50.97.1 /стар/ и 53285.5097.1 /нов/ по СГКК [населено място], местност „Беглика“ – За стопански двор, землище [населено място], ползван от С. М. К. и Д. Т. К. в нарушение на чл.178 ал.4 от ЗУТ и е определен 15-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта от датата на връчването й, като в същия срок С. М. К. и Д. Т. К. вземат мерки за обезопасяване на обекта и опразването му от всички малотрайни, пожароопасни, взривоопасни и др. продукти, стоки и материали. Със същата заповед е наредено в тридневен срок от изтичане на определения срок, управителят на „ВиК услуги“ ЕООД Пазарджик и Началника на „Електроразпределение Юг“ АД – КЕЦ Пазарджик да прекъснат захранването на строежа с вода и електрическа енергия. Посочено е, че заповедта подлежи на обжалване по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ, чрез органа издал заповедта, в 14-дневен срок от съобщаването й на заинтересованите страни пред Административен съд-Пазарджик.

Заповед №2198 от 25.09.2024г. на Кмета на Община Пазарджик е съобщена по реда на §4 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на съобщение на обекта и на определеното за съобщения табло в сградата на Община Пазарджик на датата 09.10.2024г., видно от приложеното в административната преписка съобщение от 09.10.2024г.

С молба с вх.№44-4010/17.10.2024г., подадена до Кмета на Община – Пазарджик, С. М. К. и Д. Т. К., чрез пълномощника си, са поискали да бъде обезсилена негова Заповед №2198/25.09.2024г. за забрана ползване на строеж, тъй като административният акт е нищожен, поради противоречие с материалния закон и разпоредените с него правни последици се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. При условията на евентуалност е направено искане за оттегляне на заповедта, поради порок във волята на административния орган, формирана въз основа на неправилни фактически констатации. Изложили са твърдения, че описаното в заповедта помещение не се ползва като жилище, в описаната част от селскостопанската сграда няма баня, кухня и тоалетна, и няма условия да се живее. Посочили са, че освен това сградата, в която е обособено помещението е селскостопанска и се ползва като свинарник, като в нея те отглеждат свине и че прекъсването на водата и тока биха създали огромни затруднения в отглеждането им.

От приложения и приет Констативен протокол от 22.10.2024г. е видно, че при извършената проверка, по повод молбата на заинтересованите страни с вх.№44-4010/17.10.2024г., назначената комисия е установила, че в част от сградата са налични четири броя прасета по около 150 кг., които по думите на сина на сем.К. са за лично ползване. В констативния протокол проверяващите са отразили, че при предишни няколко проверки не е имало животни в частта от селскостопанската сграда, ползваща се от сем.К., тъй като устно г-жа К. е заявявала пред тях, че се занимават със земеделие, а не с животновъдство.

С оспорената в настоящето производство Заповед №2467/24.10.2024г., издадена на основание чл.91 ал.1 от АПК, Кметът на Община-Пазарджик е отменил Заповед №2198/25.09.2024г., с която Кметът на Общината е забранил ползването и достъпа на строеж: „Преустрйство на част от стопанска сграда за жилище“, попадащ върху поземлен имот с идентификатор 53285.50.97.1 /стар/ и 53285.5097.1 /нов/ по КК [населено място], местност „Беглика“ – За стопански двор, землище [населено място], ползван от С. М. К. и Д. Т. К. и е наредил в тридневен срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение на заповедта да бъде прекъснато захранването на строежа с вода и електрическа енергия.

За да постанови оспорената заповед административният орган е приел, че по повод молбата на С. и Д. К., чрез пълномощника им, с вх.№44-4010/17.10.2024г., подадена в срока за обжалване на Заповед №2198/25.09.2024г., в която изразяват несъгласие с така издадената заповед и твърдят, че при издаването й не са взети предвид важни обстоятелства, а именно, че в обекта се отглеждат животни /свине/ и прекъсването на водата и тока ще затрудни тяхното отглеждане, на 22.10.2024г. е извършена повторна проверка от служители на Община Пазарджик, за която е съставен Констативен протокол, в който е отразено, че действително в част от сградата са налични четири броя прасета по около 150 кг. Поради тези обстоятелства, административният орган е приел, че издадената Заповед №2198/25.09.2024г. на Кмета на Община Пазарджик не е съобразена с действителното фактическо положение с оглед нейното законосъобразно издаване и на основание чл.91 ал.1 от АПК я е отменил. Заповедта му подлежи на обжалване в 14-дневен срок от датата на връчването й пред Административен съд-Пазарджик. Видно от приложените известия за доставяне е, че заповедта е връчена на Е. Г. К. на датата 30.10.2024г. срещу подпис.

Жалбата, предмет на разглеждане, е подадена от Е. Г. К., чрез пълномощника му, пред административния орган и е входирана с вх.№44-4307/12.11.2024г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за оспорването й.

По делото не е спорно, а и се установява от приложените нотариални актове, че жалбоподателят Е. Г. К. е собственик на Поземлен имот с идентификатор 53285.50.97, находящ се в [населено място], общ.Пазарджик, с площ от 2510 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: За стопански двор, ведно с ½ ид.ч. от построената в имота сграда с идентификатор 53285.50.97.1, цялата със застроена площ от 992 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда, както и че съсобственик на останалата ½ ид.ч. от сградата са С. М. К. и Д. Т. К..

Видно от приложената и приета по делото административна преписка е, че административното производство е образувано и впоследствие Заповед №2198 от 25.09.2024г. на Кмета на Община Пазарджик е издадена във връзка с молба вх.№44-1913/09.05.2024 от Д. Т. К., чрез адв.М. И. и жалба вх.№2377/11.06.2024г. от Е. Г..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт, подлежащ на оспорване, от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Неоснователно е възражението за липса на правен интерес, доколкото оспорващият се явява заинтересовано лице, като носител на вещно право върху недвижимия поземлен имот и съсобственик на процесната сграда, чиято правна сфера е засегната.

По съществото на жалбата, съдът взе предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл.91 ал.1 от АПК, на което основание е издадена процесната заповед, в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Отзивът по чл.91 ал.1 от АПК е правомощие на органа по отношение на административен акт, подлежащ на обжалване по административен или съдебен ред. Това правомощие се упражнява, включително и по отношение на актове, неподлежащи на обжалване по административен ред, а направо пред съда. Това означава, че по отношение на Заповед №2198 от 25.09.2024г., Кметът на Община Пазарджик е имал правомощието да я преразгледа при наличие на условията по чл.91 ал.1 от АПК. Правото на отзив е допустимо само при наличие на предпоставките по чл.91 ал.1 от АПК, а именно когато е била подадена редовна и допустима жалба в сроковете по посочената разпоредба. Оспорената в настоящото производство Заповед №2467/24.10.2024г. на Кмета на Община Пазарджик, с която отменя Заповед №2198/25.09.2024г. на Кмета на Община Пазарджик, е постановена на основание чл.91 ал.1 от АПК, предвид постъпила молба с вх.№44-4010/17.10.2024г. от С. и Д. К., чрез адв.М. И., в която изразяват несъгласие с така издадената заповед и твърдят, че при издаването на заповедта не са взети предвид важни обстоятелства, а именно, че в обекта се отглеждат животни /свине/ и прекъсването на водата и тока ще затрудни тяхното отглеждане. Искането в молбата не е адресирано до съда, а до органа, издал акта.

Съдебната практика, в това число и с Решение №9713 от 16.07.2020г. на ВАС по адм. д. №1867/2020г., II отд., приема, че по принцип текстът на чл.91 от АПК дава възможност на административния орган, издател на акта, да коригира решението си чрез собствен самоконтрол. В резултат на преразглеждането той може да оттегли оспорения акт, да отмени, измени или да издаде съответния акт или документ. Самата формулировка на законовата норма е "оспорения акт". Това сочи на изискването пред административния орган да е подадена редовна жалба или протест, които пораждат своя деволутивен и суспензивен ефект. В 7-дневен срок от подаването на редовна, сезираща по-горестоящ административен орган или съда жалба, издателят на административния акт може да преразгледа невлезлия в сила акт. Ако не намери основание за преразглеждане, е длъжен да изпрати жалбата или протеста на компетентния по-горестоящ административен орган или съда. Има се предвид жалба, в случая, отправена до съда, която може да бъде разгледана от административния орган като издател на акта. При наличие на редовна жалба срещу постановения административен акт, годна да предизвика преразглеждането му, е налице едната предпоставка за това и съответно компетентност на органа да се произнесе по чл.91 ал.1 от АПК.

В случая, обаче, липсват данни за такава жалба /допустима и редовна/ както към момента на започване на производството по чл.91 от АПК с подаването на молбата с вх.№44-4010/17.10.2024г. от С. и Д. К., чрез адв.М. И., така и към момента на извършената допълнителна проверка и съставянето на Констативния протокол от 22.10.2024г., а и към момента на издаване на оспорената Заповед №2467/24.10.2024г. на Кмета на Община Пазарджик. Изводи за наличието на редовна жалба не могат да бъдат изведени и от отразеното в представеното и прието по делото Протоколно определение №4845/13.12.2024г. по адм. дело №1178/2024г. по описа на Административен съд-Пазарджик.

В случая административният орган, в чиято тежест е и на когото изрично е указано, с Определение №29/07.01.2025г., постановено в производството по делото, че носи доказателствената тежест, не установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице посочената предпоставка по чл.91 ал.1 от АПК.

В настоящия случай е допуснато и съществено нарушение на процедурата, като заинтересованото от оттегления ИАА лице и настоящ жалбоподател не е било уведомено за започване на производството по чл.91 от АПК и не му е била предоставена възможност да участва в него, като по този начин той е лишен от правото си на защита в процеса.

Правото на отзив е уредено в закона с цел процесуална икономия и отстраняване на допуснати нарушения при издаването на акта от неговия издател. Ако органът е упражнил правото си по чл.91 от АПК, то на контрол по законосъобразност подлежи новият акт, съгласно чл.91 ал.2 от АПК, като контролът, на първо място, включва преценката били ли са налице предпоставките за допустимост на чл.91 ал.1 от АПК и продължава с проверка за законосъобразност по всички основания по чл.146 от АПК на новия административен акт.

Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2, т.4 от АПК същият следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено административнопроизводствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт.

В случая в оспорената заповед не са налице мотиви, от които да е видно ясно по какви причини е отменена предходно издадената заповед. Нещо повече, административният орган се позовава на извършена повторна проверка на датата 22.10.2024г., т.е. след издаването на отменената Заповед №2198/25.09.2024г. на Кмета на Община Пазарджик, и на съставения констативен протокол от същата дата – 22.10.2024г., в който е отразено, че действително в част от сградата /която част от сградата не е уточнена/ са налични четири броя прасета. Касае се за новоконстатирани обстоятелства и по никакъв начин не става ясно с какво те променят фактическото положение към момента на издаване на Заповед №2198/25.09.2024г. на Кмета на Община Пазарджик. Още повече, че в констативния протокол проверяващите изрично са отразили, че при предишни няколко проверки не е имало животни в частта от селскостопанската сграда, ползваща се от сем.К.. По никакъв начин не става ясно как тези нови обстоятелства се отнасят и съответно променят фактическото положение и констатациите относно строежа, предмет на отменената заповед.

При тези данни, съдът счита, че така издадена процесната заповед е в противоречие с принципите на стабилност на индивидуалния административен акт и предвидимост на административния процес. В този смисъл актът е издаден при липса на годни фактически и правни основания за целта.

Настоящият съдебен състав счита, че при издаване на процесната Заповед №2467/24.10.2024г. на Кмета на Община-Пазарджик, с която е отменена Заповед №2198/25.09.2024г. на Кмета на Община-Пазарджик са допуснати съществени нарушения на процедурата и материалния закон, които представляват основание за нейната отмяна като незаконосъобразна.

При този изход на делото и на основание чл.143 ал.1 от АПК, на жалбоподателя ще следва да се присъдят своевременно заявените и доказани от него разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

По изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ, по жалба на Е. Г. К., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез пълномощника му адв.В. Ф., съдебен адрес: [населено място], [улица], Заповед №2467/24.10.2024г. на Кмета на Община-Пазарджик, с която е отменена Заповед №2198/25.09.2024г., с която Кметът на Общината е забранил ползването и достъпа на строеж: „Преустрйство на част от стопанска сграда за жилище“, попадащ върху поземлен имот с идентификатор 53285.50.97.1 /стар/ и 53285.5097.1 /нов/ по КК [населено място], местност „Беглика“ – За стопански двор, землище [населено място], ползван от С. М. К. и Д. Т. К. и е наредил в тридневен срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение на заповедта да бъде прекъснато захранването на строежа с вода и електрическа енергия.

ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на Е. Г. К., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица]съдебни разноски по делото в размер на 1010 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.