№ 4865
гр. С., 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110172549 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Т. С.” ЕАД обективно кумулативно съединени
осъдителни искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника К. Д. П. да
заплати на ищеца следните суми, за които е отхвърлено заявление по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 63306/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, а именно: 221,64 лв. –– мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 24.09.2024 г.
и сумата от 8,98 лв. – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за
периода от 16.12.2021 г. до 24.09.2024 г. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът „Т. С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия в топлоснаден имот, находящ се гр.
С., жк.“К. с.“, ул. „С.“ №, вх ет, ап, абонатен номер: ..., като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Претендира
присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата подава отговор, в който признава исковете.
Представя квитанция, че дължимите суми са заплатени и моли да не се назначават
исканите от ищеца експертизи.
С молба с вх. № 7943/10.01.2025 г. ищецът заявява, че са извършени две
плащания в общ размер 305,62 лв., с които са погасени претендираните от ищеца суми
за мораторна лихва, съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнграждение в настоящото производство в
минимален размер.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Доколкото ответниците не оспорват да са
собственици на имота, за който ищецът твърди да е начислил топлоенергия, че същият
се намира в сграда, която е топлоснабдена и на основание чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на
ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153 ЗЕ имат качеството на потребители на топлинна енергия при
посочените квоти, съответно на основание чл.150, ал. 2 от същия закон са обвързани от
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и
без изричното им писмено приемане, че в сградата е въведена система за дялово
разпределение по силата на сключен договор между етажните собственици и Те. С.
ООД, както и че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот
през исковия период е в размер на претендирания, съдът намира за установено по
делото възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества, задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането в забава на
длъжниците. Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания
размер.
С молба ищецът е заел становище, че предявената в настоящото производство
претенция е изцяло удовлетворена. Не е заплатено единствено юрисконсултското
възнаградение дължимо за настоящото производство.
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства, включени в предмета на спорното материално право,
а именно: че до процесния имот е реално доставена топлинна енергия в количества и
стойности посочени в депозираната искова молба, за която се дължи възнаграждение в
претедираните от ищеца размери; че ответницата признава искът и на 20.12.2024 г. е
заплатила в полза на ищеца сумата от 305,62 лв., с които са погасени претендираните
от ищеца суми за мораторна лихва, съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Този факт на погасяване на претендираната сума чрез плащане в хода на делото
се признава от ищеца. Същият следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй
като е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право. Поради
правопогасяващия му ефект предявените искове за главница и законната лихва следва
да се отхвърлят.
Тъй като ответникът е дал повод за завеждането на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът по делото има право на направените от него разноски за
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева за исковото
производство съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я. № 23Б против К. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
община К. с., ул. „С.“ .. вх ет, ап обективно кумулативно съединени осъдителни
искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника К. Д. П. да заплати на ищеца
следните суми, за които е отхвърлено заявление по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2
63306/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, а именно: 221,64 лв. –– мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 24.09.2024 г. и
сумата от 8,98 лв. – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за
периода от 16.12.2021 г. до 24.09.2024 г. КАТО ПЛАТЕНИ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА К. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община К. с., ул. „С.“ .. вх
ет, ап да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. № .. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50,00 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т. С.“ ЕАД – „Д.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3