Решение по дело №12565/2020 на Софийски градски съд

                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 08.04.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА                                                                 ТАНЯ КАНДИЛОВА                    

         при секретаря Светлана Кръстева, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска  въззивно гр. дело № 12565 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на молителя Р.Д.Т., срещу решение № 20227981/17.10.2020 г., постановено по гр. д. № 11746/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 158 състав, в частта му, с която съдът е отхвърлил молбата му за издаване  заповед за съдебна защита, срещу Д.К.Д.. Въззивникът счита, че  решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, че е нищожно, поради липсата на мотиви. Излага съображенията си. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Д.К.Д., с възражението срещу въззивната жалба, моли решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли решението да бъде потврърдено.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от един от молителите в първоинстанционното производство, който има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част( в частта му, с която са отхвърлени молбите за защита на трите деца решението, като необжалвано, е влязло в сила).

 С молба от 02.03.2020 г. Р.Д.Т., действащ лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетните към онзи момент деца Д. Р.Т., Д. Р.Т. и Д.Р.Т., са поискали да се издаде заповед за защита в тяхна полза, срещу Д.К.Д., която е бивша съпруга на първия молител и която е майка на останалите молители, описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие по отношение на всеки от тях, извършени от ответницата на 31.01.2020 г., както и упражнявано от нея системно насилие.

С решение № 20227981/17.10.2020 г., постановено по гр. д. № 11746/2020 г., СРС, ІІІ ГО, 158 състав е отхвърлил молбата им за издаване  заповед за съдебна защита и е осъдил молителя Р.Д.Т. да заплати държавна такса по сметка на СРС в размер на 100 лв. и разноски в размер на 600 лв.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди относимите доводи на страните (по отношение на обжалвалия решението молител Р.Д.Т.) по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Наведените във въззивната жалба  доводи,  че съдът е постановил акта си, приемайки неправилно и необосновано за недоказани фактическите и правни основания на молбата за защита, настоящия съдебен състав счита за неоснователни.

С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства молителят следва да проведе главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда молба- чл. 154, ал. 1 от ГПК, указващ доказателствената тежест в процеса. При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение- както правилно е процедирал и първоинстанционния  съд.

На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, тъй като в настоящия случай са налице свидетели, присъствали  по времето и на мястото, където се твърди, че е извършено насилието- т. е. има други доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Смисълът на закона не е при некредитиране на доказателства извън декларацията, на основание единствено само на нея акта/актовете на насилие да се считат доказани по предвидения в ЗЗДН облекчен ред.

В случая страните са поискали и са допуснати до разпит свидетелите Д.Г., К.Д., П.М.и Д. Б. поради което е невъзможно на основание само на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдът за издаде заповед за защита в полза на декларатора по делото и пострадало лице, тъй като е имало свидетели- очевидци през времето, когато се твърди да е извършено насилието. Единствено свидетелят Д.установява отправена обида от ответницата към Р.Д.Т., но неговите показания, освен че са в противоречие с показанията на останалите свидетели, не кореспондират и с твърденията на Р.Д.Т. в сезиращата съда молба, поради което съдът не ги кредитира.

          Относно соченото в молбата системно домашно насилие, упражнявано от въззиваемата спрямо въззивника, извън това на 31.01.2020 г.- молбата за защита не съдържа описание на актове, не съдържа и дата, час, място и начин на извършване на съответния акт, използваните средства при извършването му, поради което е невъзможно да се установи извършени ли са такива актове на насилие- за такива актове на насилие не са ангажирани никакви доказателства по делото.

 В производството по ЗЗДН се изследва дали са извършени конкретни актове на домашно насилие от лице срещу друго лице, за които законът изисква да се намират или да се намирали в определена връзка- това е предметът на делото. Настоящия съдебен състав счита, че не следва да се използва специалния ЗЗДН, смисълът на който е да защити действителни жертви на домашно насилие и да предотврати бъдещи актове на домашно насилие с предвидените в него специфични мерки за закрила при наличието на спорове между страните за родителски права и междуличностни конфликти.

Поради изложеното, съдът счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с всички събрани относими по делото доказателства. Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с доказателствата по делото, съдът е изложил съображенията си, въз основа на които е достигнал до конкретния правен извод- недоказаност на твърденията в молбата за защита, поради което неоснователно е посоченото в жалбата оплакване за необоснованост на решението.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото въззивникът Р.Д.Т., на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв., а искането му за присъждане на разноски е неоснователно.  Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски, което се явява неоснователно, тъй като не са представени доказателства за извършени разноски.

          Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20227981/17.10.2020 г., постановено по гр. д. № 11746/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 158 състав.

         ОСЪЖДА Р.Д.Т., ЕГН********** да заплати държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв. 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователни, исканията на страните за присъждане на деловодни разноски.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                         

                                                         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                2.