Решение по дело №442/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по искова молба, предявена от А. Н. Б., с [ЕГН], с адрес, посочен в исковата молба: [населено място], [улица], чрез процесуален представител адвокат С. Н. със съдебен адрес [населено място], [улица], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. в периода от 03.03.2020 г. до 10.04.2021 г. и в размер на 3 000 лв. в периода от 19.12.2022 г. до 01.09.2023 г., при престоя му в Затвора [област] и в ЗООТ „Хеброс“, изразяващи се във „физически и психически болки и страдания, стрес, страх и унижение, негативни чувства и преживявания, емоционален дискомфорт“ в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в двете посочени места, поради нарушаване на:

- правото му на минимална жилищна площ и на необходими хигиенно-битови условия - липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); липса на достатъчно светлина, свеж въздух и течаща топла вода в стаите, в които е бил настанен; наличие на олющени стени, дупки по пода, дървеници, мухъл и влага в същите; в банята не винаги имало топла вода, имало мухъл и плесен, в нея се къпели по 30-40 човека; тоалетната не била шумоизолирана, била с неработещи казанчета, липсвали работещи кранчета и умивалници;

- правото му на престой на открито;

- правото му на достатъчна и качествена безплатна храна – менюто било еднообразно и изключително бедно на хранителни вещества;

- правото му на подходяща работа - ищецът нямал право да избира какво да работи и бил принуден да работи каквото има, заради възможността да намали присъдата си;

- правото му на творчески и културни дейности и развитие на физическа култура;

- правото му на свиждане - не се спазвали правилата за свиждане;

- правото му на молби и жалби - можел да пише молби и жалби, но не получавал копие от тях с входящ номер, с което се твърди нарушаване на правата му по чл. 3 от ЗИНЗС.

Претендира се присъждане на разноски - държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, съгласно представен списък.

3. Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

ІІ. За фактите:

5. От данните по делото (Справка на вх. № 2026/13.03.2025 г. на Г. А. – Инспектор „СДВР“ – л. 17; Становище от 25.03.2025 г. на ИСДВР инсп. И. Т. – л. 20 – 21 и л. 90 - 92; Становище от 17.03.2025 г. на Специалист ТРЗ – л. 23; Становище рег. № 2026/13.03.2025 г. от 21.03.2025 г. на Р. А. – стоковед – л. 24; Справка към рег. № 2026/13.03.2025 г. от 24.03.2025 г. на НС „ФЛКР“ К. С. – л. 25; Становище к. рег. № 2795/04.04.2025 г. на инсп. И. Т. – ИСДВР – л. 58 – 59; Становище к. рег. № 2795/04.04.2025 г. на НС „НОД“ гл. инсп. Г. Г. – л. 78; Справка към рег. № 2795/04.04.2025 г. от 10.04.2025 г. на НС „ФЛКР“ К. С. – л. 7 по делото) се установява, че А. Н. Б. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив и ЗООТ Хеброс в част от посочените по-горе периоди, а именно:

5.1. В Затвора Пловдив от 16.03.2020 г. до 19.03.2020 г. вкл., като няма запазени данни в коя стая на Приемно отделение е бил настанен, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е пребивавал съвместно до разпределението му в ЗООТ Хеброс;

5.2. В ЗООТ Хеброс от 20.03.2020 г. до 06.04.2021 г., когато е бил освободен:

- от 20.03.2020 г. до 31.07.2020 г. вкл. – в стая № 11, която е с площ от 36,05 [жк], като в нея е пребивавал с още 6 л.св., т.е. пребивавали са общо 7 л.св.;

- от 01.08.2020 г. до 06.04.2021 г. (когато е бил освободен) предоставената информация е следната: „...през месец август 2020 г. е преместен по негова молба в стая № 5 с още 5 лишени от свобода, като площта на стаята е 19,27 кв.м. и е с капацитет за 5 лишени от свобода. Отново по негова молба е преместен в ст. № 15 с площ 47 кв.м. и с капацитет 12 лишени от свобода, като през този период в нея са били настанени 8 лишени от свобода.“.

Тук е мястото да бъде уточнено, че при така дадената информация от ЗООТ Хеброс, не може да бъде установен точният период на пребиваване на ищеца в стая № 5 (в която не е била осигурена площ от 4 кв.м.), съответно в стая № 15 (в която е била осигурена площ от 4 кв.м.), поради което съдът приема, че в периода от 01.08.2020 г. до 06.04.2021 г. Б. е пребивавал в пренаселени спални помещения.

5.3. В Затвора Пловдив от 19.12.2022 г. до 03.01.2023 вкл. в Приемно отделение в стая „РЦ“, която е с площ от 27,04 кв.м. (без площта на санитарния възел) и с капацитет до 6 л.св., като в нея са пребивавали, както следва:

- от 19.12.2022 г. до 20.12.2022 г. вкл. – 6 лишени от свобода;

- на 21.12.2022 г. – 5 лишени от свобода;

- на 22.12.2022 г. – 6 лишени от свобода;

- от 23.12.2022 г. до 28.12.2022 г. – 7 лишени от свобода;

- на 29.12.2022 г. – 10 лишени от свобода;

- от 30.12.2022 г. до 02.01.2023 г. – 6 лишени от свобода;

- на 03.01.2023 г. – 9 лишени от свобода.

Според информацията, предоставена от Затвора Пловдив, стаята разполага с два прозореца с размери 0,49/1,20 м. и 1,00/1,20 м. Санитарният възел е с площ от 2,66 кв.м. и разполага с един прозорец с размери 0,34/1,20 м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с централно парно отопление. Санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно. Няма данни какви маси, столове и шкафчета е имало в стаята през описания период и с какви размери са били. При постъпването в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Осигурява се възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода. При престоя си в Приемно отделение лишеният от свобода А. Н. Б. не е подавал молби или жалби, свързани с лошите битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

5.4. В ЗООТ Хеброс от 04.01.2023 г. до 01.09.2023 г., когато е бил освободен – в стая № 15, която е с площ от 47 [жк], като е пребивавал с още 4 лишени от свобода и през времето общият брой на настанените в стая № 15 е варирал максимум 6 лишени от свобода.

5.5. Според информацията, предоставена от Затвора Пловдив, към момента на постъпването на лишения от свобода няма данни какво му е предоставено като спално бельо, нито колко често е сменяно. Относно прането и сушенето на дрехи, поради повреждането на пералнята, също няма данни.

Прането на дрехите на лишените от свобода става по усмотрение на самите лишени от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. За първия период от 03.03.2020 г. до 10.04.2021 г. в Затвора Пловдив е имало налична професионална пералня, която е функционирала и лишените от свобода са имали достъп до нея по утвърден график. Същата от началото на 2023 г. е в продължителен ремонт, като в пералното помещение са в процес на работа сушилнята за дрехи и гладачният каландър. Обезпечаването на процеса на пране на спалното бельо и дрехите на работещите лишени от свобода по време на ремонта на професионалната пералня е чрез 3 бр. по-малки перални машини с по-малък капацитет на килограми за пране. Прането се осъществява чрез молби от лишените от свобода според нуждите им през месеца. Простори за дрехи има в общите помещения на лишените от свобода на всеки пост.

ГДИН сключва централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. Договорът за ДДД обработка, сключен от ГДИН е действащ до м. май 2023 г. След този период ДДД обработки се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН (по затвори). Обработката се извършва от нарочно обучен служител. Периодът на обработване е на два месеца или при необходимост, когато се третират само определени сектори в местата за лишаване от свобода, в подкрепа на което са приложени протоколи за извършени ДДД обработки през месеците август и септември 2020 г., месеците февруари и март 2021 г., месеците януари, февруари, март май и август 2023 г., в т.ч. и за други месеци, които са извън исковия период (л. 26 – л. 43 и л. 60 и сл.). В цитираните протоколи са описани размер на третираната площ („всички части“), препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето, извършило, описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето, приемащо извършената работа.

При престоите на ищеца Б. в Приемно отделение в Затвора Пловдив до преместването му в общежитието, а именно от 16.03.2020 г. до 20.03.2020 г. и съответно от 19.12.2022 г. до 04.01.2023 г. не е провеждал нито едно свиждане. Свижданията в корпуса на Затвора Пловдив се провеждат в дните събота и неделя в обособената зала за свиждане два пъти в месеца по график за съответната група, като продължителността на свижданията е не по-малко от 40 минути.

5.6. Според информацията, предоставена от ЗООТ Хеброс, в стаите № 5 и № 11 има два прозореца, а в стая № 15 има три прозореца – всички с размери 110/130 см. В спалните помещения има достатъчно дневна светлина и възможност за проветряване.

Санитарният възел и мокрото помещение се намират извън стаята, като лишените от свобода имат достъп 24 часа до тях. Хигиената в стаите се поддържа от лишените от свобода, което е и тяхно задължение, като за целта всяка килия си изготвя график. Съгласно чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС, дисциплинарно наказание е „грубо нарушаване на хигиената в спалните помещения и помещенията за общо ползване“. Относно личното и постелъчно бельо, поддържането на лична хигиена е лично задължение на осъдените, като им е осигурена възможност да простират дрехите си навън. Във всяка стая има поставени легла, шкафчета, столове и маса. Височината на стаите е 2,50 м. Във всяка стая има луминисцентно осветление, като в големите стаи има по две или три лампи. Отоплението на стаите е с локално парно. Тоалетната и умивалнята е обща за сградата. Тоалетната е с размери 4,50/3,30 м, а умивалнята е с размери 3,20/2,90 м. Достъп до баня лишените от свобода имат три пъти седмично по предварително утвърден график, а именно всеки понеделник, сряда и петък. В банята са разположени 6 душа. Към мокрото помещение има предверие за преобличане.

Съгласно списък на разрешените вещи, лишените от свобода могат да държат при себе си спално бельо до два комплекта, одеяла до 2 бр. На лишените от свобода се предоставя ежемесечно индивидуално прах за пране и сапун за поддържане на лична хигиена. Има простори, които лишените от свобода ползват. Смяната на спалното бельо е личен ангажимент и отговорност на осъдения. Това е част от превъзпитателния процес с цел изграждане на лични хигиенни навици, изграждане на умения и навици за зачитане на моралните и етични норми в обществото, изграждане на адекватна самооценка и отговорност към собственото им здраве.

Ежемесечно се извършва дератизация и дезинсекция срещу вредители.

През периода от 20.03.2020 г. до 18.11.2020 г. дейности по ДДД са извършвани от дружеството „Килъри“ по предварително утвърден график. От 28.02.2021 г. до 06.04.2021 г. дейности по ДДД са извършвани от дружеството „Фаворит мениджмънт“ по предварително утвърден по договора график. През периода 19.12.2022 г. до м. май 2023 г. дейности по ДДД са извършвани от дружеството „Фаворит мениджмънт“ по предварително утвърден по договора график. От 01.08.2023 г. до 01.09.2023 г. дейности по ДДД са извършвани на местно ниво по указания на ГДИН. В потвърждение на горното са приложени протоколи за извършени ДДД обработки през месеците януари и март 2020 г., месец ноември 2022 г. и месец януари 2023 г. (л. 26 и сл. и л. 60 – л. 77). В цитираните протоколи са описани размер на третираната площ („всички части“), препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето, извършило, описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето, приемащо извършената работа.

За времето на изпълнение на наказание лишаване от свобода, изпълнено в ЗООТ „Хеброс“ не са постъпвали жалби от Б. относно условията.

Относно правото на престой на открито – в ЗООТ „Хеброс“ лишените от свобода имат възможност да бъдат на престой на открито от 06,00 часа до 20,30 часа. Право на личен избор на лишения от свобода е дали ще си стои в стаята си или ще бъде на престой на открито, който по онова време е представлявало зелена площ с обособени алеи, с поставени пейки, наличие на достатъчно дървета, които през летните месеци осигуряват естествена сянка. Престоят на открито се е извършвал в светлата част на денонощието след извършване на сутрешна проверка до вечерна проверка. По време на престоя на открито лишените от свобода имат свободен достъп както до стаите си, така и до санитарен възел.

Лишените от свобода са на пълна държавна издръжка, като им е осигурена закуска всяка сутрин от 07,00 часа, обед от 12,00 часа и вечеря от 18,00 часа. Менюто е разнообразно и храната се приготвя по предварително одобрени менюта, съгласувани и с медицински център, като се спазват всички указания на ГДИН и Таблица № 1 за среднодневен продуктов набор и калорийност на ястията.

За времето на изпълнение на първото наказание „лишаване от свобода“ Б. е подал молба за работа и със Заповед № Л-2013/23.11.2020 г. е назначен на работа на външен неохраняем работен обект на „ИМС Напредък“ ООД като общ работник при 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден. Впоследствие със Заповед № 2835/14.12.2020 г. е назначен на работа на външен неохраняем обект на дружеството „Билдимекс“ при 5-дневна работна седмица, 8-часов работен ден. За престоя си в ЗООТ „Хеброс“ Б. е награждаван.

По време на изпълнение на второто наказание „лишаване от свобода“ Б. е бил назначен на работа по негова молба на външен неохраняем работен обект на „ДАИКС“ ООД със Заповед № Л-202/26.01.2023 г. на 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден с почивен ден в неделя и е спрян от работа със Заповед № Л-578/10.03.2023 г., тъй като не е спазвал трудовата дисциплина. След прибиране от работа и при извършване на тест за алкохол с „Алкотест 6810“ е отчетено наличие на алкохол 0,23 на хиляда. Наложено е дисциплинарно наказание на Б..

Включването в работния процес е по желание на лишените от свобода и е част от корекционния и превъзпитателен процес.

На територията на ЗООТ „Хеброс“ има фитнес зала, която се ползва от лишените от свобода по тяхно желание. Имат възможност да играят и шах, табла, карти и други тихи игри. Има и библиотека, която разполага с голям набор книги от различен жанр. Организирани са и турнири по шах, табла и белот, в които вземат участие лишените от свобода по желание. Няма наложени ограничения за участие в спортни и културни дейности. Организиран е и конкурс за изработване на картина от естествени материали на тема „Есента“. Участието отново е по желание на осъдените, като Б. не е проявил желание да бъде включен в турнирите.

Лишените от свобода провеждат свиждане по график, съгласно заповед на Началника на ЗООТ „Хеброс“, спазвайки стриктно разпоредбите в ЗИНЗС. Ищецът е провеждал редовно свиждания с близките си.

За периода от 20.03.2020 г. до 06.04.2021 г. е провел свиждане на следните дати:

- на 23.05.2020 г. свиждане с хранителна пратка в зала за свиждания в ЗООТ „Хеброс“;

- на 13.06.2020 г. свиждане с хранителна пратка в зала за свиждания в ЗООТ „Хеброс“;

- на 05.07.2020 г. свиждане в залата за свиждания в ЗООТ „Хеброс“;

- на 18.07.2020 г. свиждане с хранителна пратка в зала за свиждания в ЗООТ „Хеброс“;

- на 02.08.2020 г. свиждане в залата за свиждания в ЗООТ „Хеброс“;

- на 16.08.2020 г. свиждане с хранителна пратка в зала за свиждания в ЗООТ „Хеброс“;

- на 05.09.2020 г. свиждане в залата за свиждания в ЗООТ „Хеброс“;

- на 19.09.2020 г. свиждане с хранителна пратка в зала за свиждания в ЗООТ „Хеброс“;

- на 04.10.2020 г. свиждане с хранителна пратка в зала за свиждания в ЗООТ „Хеброс“;

- на 17.10.2020 г. свиждане с хранителна пратка в зала за свиждания в ЗООТ „Хеброс“;

- на 08.11.2020 г. хранителна пратка;

- на 13.12.2020 г. свиждане с хранителна пратка в зала за свиждания в ЗООТ „Хеброс“;

- на 13.01.2021 г. – получаване на хранителна пратка;

- на 20.02.2021 г. свиждане с хранителна пратка в зала за свиждания в ЗООТ „Хеброс“.

За периода от 19.12.2022 г. до 01.09.2023 г. е провел общо 6 свиждания на следните дати:

- на 04.06.2023 г. свиждане в залата за свиждания в ЗООТ „Хеброс“;

- на 18.06.2023 г. свиждане с хранителна пратка в зала за свиждания в ЗООТ „Хеброс“;

- на 02.07.2023 г. свиждане в залата за свиждания в ЗООТ „Хеброс“;

- на 15.07.2023 г. свиждане с хранителна пратка в зала за свиждания в ЗООТ „Хеброс“;

- на 06.08.2023 г. свиждане в залата за свиждания в ЗООТ „Хеброс“;

- на 20.08.2023 г. свиждане в залата за свиждания в ЗООТ „Хеброс“.

Относно подаване на молби и жалби се посочва, че администрацията на затвора не е задължена да прави копия на молбите и жалбите и да предоставя копия на осъдения.

За периода от 20.03.2020 г. до 06.04.2021 г. Б. е подал следните молби:

- вх. № 172/26.05.2020 г. – за разговор по личен въпрос с Началника на ЗООТ „Хеброс“;

- вх. № 183/01.06.2020 г. - за работа на външен неохраняем работен обект - „ДАИКС“;

- вх. № 238/02.07.2020 г. – за преглед от лекар в Затвора Пловдив;

- вх. № 289/31.08.2020 г. – за разговор с Началника на ЗООТ „Хеброс“;

- вх. № 359/03.11.2020 г. – за внасяне на торта във връзка с рождения му ден;

- вх. № 377/04.12.2020 г. - за изготвяне на справка по присъдата;

- вх. № 73/15.03.2021 г. - за разговор с Началника на ЗООТ „Хеброс“.

За периода от 19.12.2022 г. до 01.09.2023 г. Б. е подал следните молби:

- вх. № 14/16.01.2023 г. - за закупуване на хранителни продукти;

- вх. № 60/06.02.2023 г. - за личен разговор с Началника на ЗООТ „Хеброс“;

- вх. № 71/21.02.2023 г. - за провеждане на свиждане извън графика;

- вх. № 136/12.04.2023 г. - за свиждане извън графика;

- вх. № 137/12.04.2023 г. - за личен разговор с Началника на ЗООТ „Хеброс“;

- вх. № 139/20.04.2023 г. - за преместване в друга стая;

- вх. № 158/03.05.2023 г. – справка за присъдата;

- вх. № 168/11.05.2023 г. - за назначаване на работа на база Пясъчник;

- вх. № 176/18.05.2023 г. - за разговор с Началника на ЗООТ „Хеброс“;

- вх. № 191/05.06.2023 г. - за разговор с Началника на ЗООТ „Хеброс“;

- вх. № 198/05.06.2023 г. - за внасяне на комарна мрежа;

- вх. № 233/06.07.2023 г. - за промяна на дата на свиждане.

Както през първия период, така и през втория период на пребиваване в ЗООТ „Хеброс“ ищецът не е проявявал желание да се включва в организираните спортни мероприятия и културно-информационни дейности.

6. По делото като свидетели са разпитани:

6.1. М. Т. К. - същият заявява, че са били заедно с ищеца от март 2020 г. до април 2021 г. в ЗООТ „Хеброс“ - само през този период са били заедно, били са в една сграда, на един етаж, но в различни стаи. Свидетелят често е посещавал стаята на ищеца, която е била № 5 на първи етаж - през този период са били настанени пет човека. В стаята е нямало баня и тоалетна, банята и тоалетна били общи, до тоалетната имали денонощен достъп, а до банята имали достъп три пъти седмично. Условията не са били много приятни откъм хигиена - имало е много хлебарки и дървеници. Дюшеците, които са им давали, били много стари и изядени най-вероятно от някакви вредители. Бельото, което им давали, било много малко - давали им по един чаршаф само. Освен това нямало място къде да се изпере - перяли в тоалетната или когато се къпят, простирали на двора. Банята била извън спалните помещения. Топла вода имало само в банята. Къпането се извършвало почасово. Доколкото свидетелят си спомня, било е от два до шест или седем, не си спомня, след обяд. По желание се къпели. Отоплението през зимата било почасово - сутрин се пускало, през деня се спирало и вечер пак се пускало. През деня по-голямата част от лишените от свобода били работещи и не били в общежитието. Прозорците били със стара дограма. Нямало достатъчно мебели в стаята. В стаята имало маса с един стол. На пода имало балатум.

6.2. К. И. С. - същият заявява, че познава ищеца от престоя си в ТПО „Хеброс“ от края на 2022 г. до есента на 2023 г. Б. са заедно в стая № 9. Условията вътре били меко казано добре. Б. пет човека, понякога и повече са били. Нямали балатум - били на гол цимент. Таванът бил от азбест и бил изкъртен, както и стените. Баня и тоалетна нямало в стаята. Банята била извън самата сграда. Минавали през двора, за да стигнат до нея. Тоалетните били в самата сграда и били разбити. От тоалетните излизали мишки. Имали право да се къпят три пъти в седмицата. Топла вода имало само през трите дни, през които се къпели. През зимата се отоплявали с парно. През повечето време, през зимния период нямало парно. Не са им давали одеяла и завивки, внасяли ги отвън с много молби, защото не винаги разрешавали. Имало хлебарки, дървеници. Казвали са много пъти, но през престоя на свидетеля там, само един път е виждал някой да идва да пръска. През повечето време е бил в общежитието. Чак през края на присъдата са го изкарали да работи, доколкото си спомня, е било през зимните месеци. Освободили го от затвора през април 2024 г. Може би два месеца преди това е работил.

ІІІ. За правото:

7. Според чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

8. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора Пловдив и ЗООТ „Хеброс“ към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

9. На следващо място следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в някое от специализираните за това места и по-точно в тези, изрично посочени от него.

Тук е мястото да се посочи, че от приетите по делото доказателства се установява, че Б. не е пребивавал в Затвора Пловдив и в ЗООТ „Хеброс“ от 03.03.2020 г. до 15.03.2020 г. вкл. (доколкото се установява, че е постъпил в Затвора [област] и е бил настанен в Приемно отделение на 16.03.2020 г.) и от 07.04.2021 г. до 10.04.2021 г. вкл. (доколкото на 06.04.2021 г. е бил освободен). Само това е достатъчно да се приеме, че в тази част (досежно претендираните неимуществени вреди през цитираните по-горе периоди, през които Б. не е пребивавал в Затвора [област] или в ЗООТ „Хеброс“), исковите претенции са неоснователни.

При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора [област] от 16.03.2020 г. до 19.03.2020 г. вкл. и от 19.12.2022 г. до 03.01.2023 г. вкл. и в ЗООТ „Хеброс“ от 20.03.2020 г. до 06.04.2021 г. вкл. и от 04.01.2023 г. до 01.09.2023 г. вкл.

10. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 [жк], не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

11. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

11.1. Установява се на първо място, че в част от процесните периоди ищецът е пребивавал в спални помещения, в които не му е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м., а именно: 4 дни в Затвора [област] за периода от 16.03.2020 г. до 19.03.2020 г. вкл. (вж. т. 5.1. от настоящото решение); 280 дни в ЗООТ „Хеброс“ за периода от 01.07.2020 г. до 06.04.2021 г. вкл. (вж. т. 5.2. от настоящото решение); 8 дни в Затвора [област] за периода от 23.12.2022 г. до 29.12.2022 г. вкл. и на 03.01.2023 г. (вж. т. 5.3. от настоящото решение).

За първите два периода - от 16.03.2020 г. до 19.03.2020 г. вкл. относно престоя на ищеца в Затвора [област] и от 01.07.2020 г. до 06.04.2021 г. вкл. относно престоя на ищеца в ЗООТ „Хеброс“, от страна на ответника не е предоставена никаква информация или представената такава е непълна и неясна. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:

Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Приложението на тази процесуална презумпция предполага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.

В случая, Началникът на Затвора [област] е бил задължен да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое задължение, административният орган е изпълнил частично, тъй като не е представил справка, съдържаща точна информация, свързана с пребиваването на Б. в мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за обсъжданите тук периоди - от 16.03.2020 г. до 19.03.2020 г. вкл. в Затвора [област] и от 01.07.2020 г. до 06.04.2021 г. вкл. в ЗООТ „Хеброс“.

Изложеното до тук, според настоящия съдебен състав, е основание да се приеме, че поведението му следва да се квалифицира като неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 285, ал. 3 от ЗИНЗС. Това обстоятелство (неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 285 ал. 3 от ЗИНЗС) от своя страна, преценено наред с останалите събрани по делото доказателства, в частност ангажираните от ищеца гласни доказателствени средства, е основание да се приеме, че в периодите от 16.03.2020 г. до 19.03.2020 г. вкл. и от 01.07.2020 г. до 06.04.2021 г. вкл. Б. е бил настанен в спални помещения, в които е разполагал с жилищна площ под 4 кв.м., което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.

Тези факти (на обитаване на пренаселени килии) са достатъчни, за да се приеме, че в посочените по-горе периоди, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Б. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

В останалите периоди на пребиваване на ищеца в Затвора [област] и в ЗООТ „Хеброс“ не се установява нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно ищецът да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Конкретните данни в тази насока, предоставени от Затвора [област] и ЗООТ „Хеброс“, са описани подробно в т. 5.1., т. 5.2., т. 5.3. и т. 5.4 от настоящото решение, поради което няма да бъдат преповтаряни.

11.2. В помещенията, в които е бил настанен Б. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, както в Затвора [област], така и в ЗООТ „Хеброс“, е бил осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци (вж. т. 5.3. и т. 5.6. от настоящото решение), като проветряването на помещенията се извършва от лишените от свобода, настанени вътре и няма проблем стаята да бъде проветрявана, за да се избегне образуването на влага, мухъл и плесен.

В този смисъл като недоказани следва да се приемат твърденията му, че липсва вентилация и свеж въздух, което е довело до задух и кашлица, както и че следствие от застоялия въздух, липсата на светлина и прокапали тръби по стените и тавана са се развили мухъл и плесен, които били третирани от фирма и по график, но от това нямало полза. Друг е въпросът и че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства да е имал въпросните заболявания, а за наличие на тръби, преминаващи през килията на ищеца не говорят и разпитаните по делото свидетели.

Изключение от горното прави престоят на ищеца в Затвора [област] в Приемно отделение от 16.03.2020 г. до 19.03.2020 г. вкл. (общо 4 дни), за който период, както вече се посочи и по-горе, няма запазени данни в коя стая е бил настанен ищецът и при какви битови условия, следователно няма данни и за налични прозорци, поради което и по изложените по-горе съображения, съдът приема, че в посочения период администрацията е поставила изтърпяващия наказание Б. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

11.3. Спалните помещения в Затвора [област] и в ЗООТ „Хеброс“, които е обитавал Б. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода. Имал е достъп до баня два пъти седмично в Затвора [област] и три пъти седмично в ЗООТ „Хеброс“, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС (така График за разпределение на времето на лишени от свобода от V-ти пост, в който е включено и дневното разпределение на времето на л.св. от Приемно отделение – л. 19 и График за разпределение на времето на л. св. в ЗООТ „Хеброс“ – л. 22). Фактът, че тоалетната в ЗООТ „Хеброс“ се намира в коридора също не води до извод за допуснати нарушения от органите по чл. 284 от ЗИНЗС, доколкото разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС урежда ползването на санитарен възел и течаща вода да се осъществява в спалните помещения единствено и само за заведенията от закрит тип и арестите, каквото не се установява да е коментираното тук затворническо общежитие от открит тип. Не се установява, в т.ч. и от показанията на разпитаните по делото свидетели, санитарните възли да са с неработещи казанчета, да липсват работещи чешми и умивалници и в банята не винаги да има топла вода, още по-малко пък да не е имало санитарен възел и да се е налагало на ищеца да използва кофи и туби за облекчаване на физиологичните нужди, в каквато насока са наведени твърдения в исковата молба. По идентичен начин стои въпросът и с твърденията, че в банята е имало мухъл и плесен и в нея са се къпали едновременно 30-40 човека при работещи само 5-6 душа, от които тече или студена или гореща вода. Що се касае до твърдението, че тоалетната не е шумоизолирана и липсва уединение, съдът намира, че неосигуряването на шумоизолация в тоалетната не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е над средното ниво на битови условия, а освен това поставянето на такава не е нормативно установено задължение на ответника. Ето защо, наведените в тази връзка възражения, съдът намира за недоказани.

Изключение от горното прави престоят на ищеца в Затвора [област] в Приемно отделение от 16.03.2020 г. до 19.03.2020 г. вкл. (общо 4 дни), за който период, както вече се посочи и по-горе, няма запазени данни в коя стая е бил настанен ищецът и при какви битови условия, следователно няма данни и за налични санитарни възли, поради което и по изложените по-горе съображения, съдът приема, че в посочения период администрацията е поставила изтърпяващия наказание Б. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

11.4. Настоящият съдебен състав не приема за доказани твърденията за претърпени вреди от лошата хигиена, в т.ч. олющени стени, дупки по пода, дървеници, тъй като от приетите по делото справки и становище се установява, че хигиената, както в Затвора [област], така и в ЗООТ „Хеброс“ се осъществява от лицата, настанени в тях и на които се установява, че макар и в ограничени количества, са били раздавани препарати за целта (така Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец – л. 44), в т.ч. същите са разполагали с възможността да закупят такива и от лавката на затвора, както и да поискат да им предоставени от техните близки.

Отделно от това от страна на ответника са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника, а така също и извършвани на местно ниво от нарочно обучен служител, а именно протоколи за извършени дейности по ДДД непосредствено преди и по време на настаняването на ищеца в Затвора [област] и ЗООТ „Хеброс“, които съдържат информация за размера на третираната площ, препарата, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило, описаните в протокола дейности и имената на лицето, заявило/приело обработката. Този извод не се променя и от показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

11.5. Досежно оплакванията на ищеца, че по външните стени на затвора липсва изолация, поради което през зимата в помещенията е студено, както и че през зимата не са му предоставяни достатъчно дебели завивки, а на молбите да му бъдат предоставени такива, получавал отказ, а така също и че постелъчното бельо се сменяло изключително рядко, което е предпоставка за развъждане на дървеници и бълхи в леглата, е необходимо на първо място да се посочи, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства в подкрепа на тези му твърдения, поради което и с оглед доказателствената тежест в процеса, следва същите да се приемат за недоказани.

Независимо от гореизложеното, по делото не се твърди и не се установява Б. да е подавал молба с искане за получаване на допълнителен постелен инвентар или изпиране на зачисления му, които да са с отрицателен отговор. Още повече, че по делото са представени данни за всички подадени от ищеца молби, сред които не се установи такава в посочения по-горе смисъл. Освен изложеното следва да се добави, че смяната на спалното бельо на лишените от свобода е оставена изцяло на тяхна преценка, като за целта е установен график от Началника на Затвора, според който два пъти седмично - в понеделник и четвъртък, всеки от тях има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора (така Седмичен график на служебната пералня в Затвора [населено място] – л. 45). На следващо място следва да се посочи, че неосигуряването на външна изолация на стените на затвора, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на външна изолация също е над средното ниво на битови условия, а освен това поставянето на такава не е нормативно установено задължение на ответника. Отделно от това от страна на ответника са представи данни, от които се установява, че както в Затвора [област], така и в ЗООТ „Хеброс“ отоплението в стаите се извършва посредством централно или локално парно отопление, което няма данни да не е работило. До извод в обратната насока не водят и показанията на свидетеля К., доколкото същият посочва, че се е спирало по обяд, но през това време се установява, че лишените от свобода, настанени в ЗООТ „Хеброс“ са били извън общежитието – на работните обекти, на каквито работни обекти се установи, че ищецът е бил назначен на работа през по-голямата част от престоя си в ЗООТ „Хеброс“.

11.6. По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че му е нарушено правото на престой на открито, преди всичко е необходимо да бъде съобразено, че и по отношение на това твърдение, ищецът не е ангажирал никакви доказателства, поради което и с оглед доказателствената тежест в процеса, следва същото да се приеме за недоказано.

Независимо от гореизложеното, от представените от ответника доказателства се установява, че в ЗООТ „Хеброс“, където ищецът е пребивавал през по-голямата част от исковите периоди, лишените от свобода имат възможност да бъдат на открито от 06,00 часа до 20,30 часа. Отделно от това, същият е бил и работещ, а участието в трудова дейност на лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото законодателство (чл. 79, чл. 175, ал. 2 от ЗИНЗС, чл. 59-61, чл. 172, чл. 174 от ППЗИНЗС). Това налага да се приеме, че дневният режим на работещите лишени от свобода е различен от този на неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията работни места, което изключва възможността им да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) на престой на открито. За сметка на това пък на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода (чл. 41, ал. 3 от НК). При това положение, не може да се приеме, че с назначаването на работа (от която е можел да се откаже по всяко време), ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, още повече, че започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода (чл. 164, ал. 5 от ППЗИНЗС), а и същият е работел на външни неохраняеми обекти.

11.7. По идентичен начин стои въпросът и със следващото твърдение на ищеца, а именно, че е нарушено правото му на достатъчна и качествена храна, тъй като менюто било еднообразно и изключително бедно на хранителни вещества, доколкото не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на тези му твърдения. Независимо от гореизложеното и тук следва да бъде съобразено, че правото на лишените от свобода да получават безплатна храна, е уредено в чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС. В посочената разпоредба ясно е разписано, че лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Така цитираната разпоредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на лишените от свобода, трябва да се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна или предоставената такава да не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените таблици. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези.

От приложените по делото писмени доказателства (седмични менюта, съдържащи грамажа на хранителните продукти и техния калориен състав и Таблица № 1 – препоръчителен среднодневен продуктов набор при целодневно хранене на лишен от свобода възрастен – неизвършващ труд (умерено активен начин на живот – л. 80 и сл.), се установява, че предоставената храна в Затвора [област] и ЗООТ „Хеброс“ е пълноценна и разнообразна, съответстваща като химически и калориен състав на Таблица № 1. Действително, от страна на ответника не са представени доказателства, свързани с изхранването на лишените от свобода през целия исков период, но за администрацията не съществува законово задължение да съхранява такива документи за такъв дълъг период от време. В тази връзка е необходимо да се посочи, че все пак затворите са пенитенциарни заведения, поради което не може да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните хранителни навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода.

11.8. Що се касае до твърдението, че на ищеца е нарушено правото на подходяща работа, тъй като нямал право да избира какво да работи и бил принуден да работи каквото има, заради възможността да намали присъдата си, е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 41, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, но целите на този труд са свързани с превъзпитанието и образованието (професионална квалификация) на лишените от свобода лица. По смисъла на чл. 41, ал. 3 от НК последица от положения труд е намаляването на срока на наказанието. Подобна правна уредба е предмет на регламентация в нормите на чл. 77, ал. 3 и чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС - преследваната цел от полагането на труда е ресоциализацията на осъдените лица, тяхното поправяне и превъзпитание. Именно тези цели на полагания от осъдените лица труд го определят като тяхно право по чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС, но не и като задължение на затворническата администрация. Съгласно чл. 163, ал. 2 от ППЗИНЗС включването в трудова дейност се осъществява при възможност от страна на затворническата администрация и то след установяване на посочените в чл. 164, ал. 3 от ППЗИНЗС предпоставки относно личността на осъдените лица, между които е оценката за риска и изискванията на режима и охраната. Изложеното води до извод, че законовата уредба не предвижда задължение на длъжностните лица безусловно да гарантират правото на лишените от свобода на подходяща работа, поради което и няма как да се твърди бездействие на затворническата администрация да осигури на ищеца работа. Още по-малко може да се твърди в случая нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, след като не е налице задължение за затворническата администрация да осигури на лишения от свобода работа. За пълнота следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че Б. е бил назначен на работа на външни неохраняеми работни обекти – „ИМС Напредък“ ООД и „Билдимекс“, през първия му престой в ЗООТ „Хеброс“, а през втория – отново на външен неохраняем работен обект – „ДАИКС“ ООД, но е бил спрян от работа, поради неспазване на трудовата дисциплина, като всичките му назначавания са били въз основа на подадени от него молби, т.е. по негово желание.

11.9. По отношение на следващото твърдение, че на ищеца е нарушено правото му на свиждане, тъй като не се спазвали правилата за свиждане, следва да се посочи, че въпреки указаната на ищеца доказателствена тежест, от негова страна не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на тези му твърдения, поради което и същите следва също да се приемат за недоказани. Независимо от гореизложеното, от представените от ЗООТ „Хеброс“ данни се установява, че през двата му престоя в това затворническо заведение, е провеждал регулярно свиждания, в т.ч. е подавал молби за провеждане на свиждане извън график, на които няма данни да е получил отказ (вж. становище на л. 58 – 59).

11.10. По идентичен начин стои въпросът и със следващите, наведени твърдения, а именно за: нарушено право на творчески и културни дейности и развитие на физическа култура; нарушено право на молби и жалби (можел да пише молби и жалби, но не получавал копия от тях с входящ номер); с ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, не му е давана възможност да участва в програми за въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза. Както вече се посочи и по-горе, в производство по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно доказване осъществяване на твърдените нарушения на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, а в конкретния казус, от страна на Б. са ангажирани единствено доказателства, свързани с килиите, в които е пребивавал във всяко едно затворническо заведение – размер и брой л.св., настанени в тях, осветеност, договори за ДДД и справка за санитарния възел и банята, от която се ползва ищецът. До извод в обратната насока не водят и ангажираните свидетелски показания, доколкото нито един от разпитаните по делото свидетели не навежда твърдения във връзка с посочените по-горе обстоятелства, поради което и с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, следва да се приемат за недоказани твърденията, свързани с коментираните тук като извършени нарушения.

За пълнота е необходимо да се посочи, че от ЗООТ „Хеброс“ са представени данни, че на лишените от свобода е осигурена възможност както за творчески и културни дейности, така и за развитие на физическа култура (вж. становище на л. 20), но от страна на Б. не е заявено желание за включване в така осигурените дейности.

11.11. Недоказани останаха и следващите твърдения, че в спалните помещения липсват достатъчно шкафове за лишените от свобода, поради което всички в килията са принудени да ползват общи шкафове за бельото и посудата си, както и че липсват и достатъчно мебели, а наличните са изпочупени, доколкото ищецът не ангажира доказателства и в подкрепа на тези си твърдения. До извод в обратната насока не водят и ангажираните свидетелски показания, доколкото единствено свидетелят К. твърди, че нямало достатъчно мебели в стаята, но от една страна неговите показания касаят единствено първия престой на ищеца в ЗООТ „Хеброс“, а именно от 16.03.2020 г. до 06.04.2021 г., за който съгласно представените данни от това затворническо заведение във всяка стая има поставени легла, шкафчета, столове и маси, а от друга – този свидетел не е бил в една стая с ищеца и твърдението му, че е нямало достатъчно мебели в стаята, не става ясно по отношение на коя стая е – на тази, в която той е настанен или на тези, в които ищецът е бил настанен.

12. С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установени бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ в Затвора [област] в периода от 16.03.2020 г. до 19.03.2020 г. вкл. (общо 4 дни), в ЗООТ „Хеброс“ в периода от 01.07.2020 г. до 06.04.2021 г. вкл. (общо 280 дни) и в Затвора [област] в периода от 23.12.2022 г. до 29.12.2022 г. вкл. и на 03.01.2023 г. (общо 8 дни), както и неосигуряване на осветление, проветряване и санитарен възел в спалните помещения в Затвора [област] в периода от 16.03.2020 г. до 19.03.2020 г. вкл. (общо 4 дни).

Това от своя страна води до извода, че битовите условия в тези затворнически заведения за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че Б. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

13. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в периодите от 16.03.2020 г. до 19.03.2020 г. вкл., от 01.07.2020 г. до 06.04.2021 г. вкл. и от 23.12.2022 г. до 29.12.2022 г. вкл. и на 03.01.2023 г. следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост, както следва:

- в общ размер на 1 300 лв., от които 40 лева за периода от 16.03.2020 г. до 19.03.2020 г. вкл. за престоя му в Затвора [област] и 1 260 лева за периода от 01.07.2020 г. до 06.04.2021 г. вкл. за престоя му в ЗООТ „Хеброс“, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът до пълния размер от 5 000 лв. и за периодите от 03.03.2020 г. до 15.03.2020 г. вкл., от 20.03.2020 г. до 31.07.2020 г. вкл. и от 07.04.2021 г. до 10.04.2021 г. вкл., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан;

- в размер на 60 лв. за периодите от 23.12.2022 г. до 29.12.2022 г. вкл. и на 03.01.2023 г. в Затвора [област], който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът до пълния размер от 3 000 лв. и за периодите от 19.12.2022 г. до 22.12.2022 г. вкл., от 30.12.2022 г. до 02.01.2023 г. вкл. и от 04.01.2023 г. до 01.09.2023 г. вкл., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съответно, спрямо тези размери на главните искове, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главниците, считано от 27.02.2025 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

ІV. За разноските:

14. С оглед изхода на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и претендираните съгласно представения списък разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 136 лв., съразмерно уважената част от предявения иск.

15. Ще следва също така ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса. Внесената и претендирана като разноски държавна такса в размер над дължимата такава от 10 лв., не следва да бъде възлагана в тежест на ответника и ищецът разполага с възможността да подаде съответната молба за възстановяване, доколкото се явява недължимо внесена.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на А. Н. Б., с [ЕГН], с адрес, посочен в исковата молба: [населено място], [улица], обезщетение в размер на 1 300 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периодите от 16.03.2020 г. до 19.03.2020 г. вкл. при престоя му в Затвора [област] и от 01.07.2020 г. до 06.04.2021 г. вкл. при престоя му в ЗООТ „Хеброс“, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 5 000 лв. и за периодите от 03.03.2020 г. до 15.03.2020 г. вкл., от 20.03.2020 г. до 31.07.2020 г. вкл. и от 07.04.2021 г. до 10.04.2021 г. вкл.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на А. Н. Б., с [ЕГН], с адрес, посочен в исковата молба: [населено място], [улица], обезщетение в размер на 60 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периодите от 23.12.2022 г. до 29.12.2022 г. вкл. и на 03.01.2023 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора [област], като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 3 000 лв. и за периодите от 19.12.2022 г. до 22.12.2022 г. вкл., от 30.12.2022 г. до 02.01.2023 г. вкл. и от 04.01.2023 г. до 01.09.2023 г. вкл.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на А. Н. Б., с [ЕГН], с адрес, посочен в исковата молба: [населено място], [улица], сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

ОСЪЖДА Г. Д. „Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на С. Н., адвокат при Адвокатска колегия – [област], с адрес [населено място], [улица]партер, сумата от 136 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 442 по описа за 2025 г. на Административен съд - [област].

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – [област] в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.