№ 61
гр. Асеновград, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Юрия Ив. Кискинова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200206 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от М.. Б. АЛ., с ЕГН ********** с адрес гр.
Асеновград, ул. „Отец Паисий“ № 2, против Електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 4313740 от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,точка 2 от
ЗДвП на М.. Б. АЛ., с ЕГН ********** с адрес гр. Асеновград, ул. „Отец Паисий“ №
60 е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Жалбоподателя М.. Б. АЛ. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в
жалбата, оспорва вмененото с обжалвания фиш нарушение и счита, че той следва да
бъде отменен, като издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон .
Сходно становище изразява и упълномощения повереник от страна нарушителя.
Адв. С.П. изцяло поддържа подадената жалба, като счита, че обжалвания фиш следва
да се отмени допуснати процесуални нарушения. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според
представеното писмено становище, обжалвания фиш е правилен и законосъобразен и
като такъв следва да се потвърди.Претендират за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение или алтернативно, при уважаване на подадената жалба, да се намА.
присъденото адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу М.. Б. АЛ., за това, че на
21.12.2020г. в 11.14 часа в гр. Асеновград, на ул. „Цар Иван Асен ІІ” срещу №127 в
посока на движение на контролираните МПС от юг към север, при максимално
разрешена в населено място скорост от 50 км/ч и отчетен/приспаднат толеранс на
измерената скорост от минус 3% в полза на водача, същия като водач на МПС “Тойота
Ланд Крузер 120 серия“, с ДК№ РВ 1034 ХТ е извършил нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 566, като при
разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 67 км/ч и превишаване на разрешената
скорост с 17 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то е бил установен
жалбоподателя и на същия била наложена глоба в размер на 50лв. Съставения фиш е
бил връчен на нарушителя на 14.03.2022г. /справка към адм. нак. преписка/.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства от разпита на св.
ХР. ХР. К., както и писмените такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив,
удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на
мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация
на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М“.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
неоснователна.
Безспорно по делото се установи това, че свидетелят ХР. ХР. К. работи като
полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл. автоконтрольор. Безспорно по
делото се установи и това, че посочената във фиша дата на ХР. ХР. К. е бил на работа
дневна смяна и около 10.30 часа се намирал на ул. „Цар Иван Асен ІІ” срещу номер
127. Тъй като пътния участък се е намирал в района на границите на населеното място,
то ограничението на скоростта на движение на МПС там е било до 50 км.ч. До
посоченото мястото св.К. се придвижил със служебен автомобил с ДК№ РВ 7519 ВК,
който в последствие бил позициониран и ориентиран с предната си част срещу
идващите от към центъра на гр. Асеновград автомобили. В предната част на купето на
автомобила било монтирано АТСС TFR1-М № 566, което при включен режим е
контролирало движещите се в посока от юг към север МПС-та. В 11.14 часа намиращо
се в работен режим техническото средство, се активирало, като с него било заснет клип
№ 18021 на движещо се МПС- автомобил с ДК№ РВ 1034 ХТ, който преминал със
скорост от 67км/ч, при разрешена скорост до 50 км/ч. Констатациите на св. К. във
връзка с работата му с АТСС TFR1-М № 566, били отразени в попълнения протокол с
дата от 21.12.2020г. /копие към адм. нак. преписка/. Освен това заснетите на този ден с
устройството клипове били свалени и запазени за по-нататъшна обработка и анА.з. На
2
по-късен етап, информацията от работата на АТСС от 21.12.2020г. била обработена,
като се установило, че заснетия в 11.14 часа видеоклип № 18021, съдържа запис на
движещо се МПС-лек автомобил “Тойота Ланд Крузер 120 серия“, с ДК№ РВ 1034 ХТ,
собственост на М.. Б. АЛ.. Именно превишението на скоростта от 17 км.ч., след
приспадане на толеранс от 3 км.ч, е станало причина да се издаде обжалвания
електронен фиш, като същия бил връчен на М.. Б. АЛ., в качеството му на собственик
на въпросното МПС.
При анА.за на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати
процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които
да доведат до отмяна на обжалвания фиш. Съгласно текста на чл. 189, ал.4 от ЗДвП то
„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното є
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи.” Направените възражения относно допуснати процесуални нарушения
свързани с издаването на ел. фиш се явяват неоснователни. При анА.за на събраните по
делото доказателства, не се установяват и допуснати от контролния орган нарушения
при работата му с АТСС, които също да водят до изводи относно отмяна на
обжалвания фиш. Безспорно по делото се установи, че използваното АТСС е било
закрепено в купето на служебния автомобил с ДК№ РВ 7519 ВК. Съгласно дадената
легална дефиниция в т.65 от §6 от ДР към ЗДвП, използваното АТСС е било мобилно
такова, тъй като е било „прикрепено към превозно средство и временно разположено
на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.” Представеният по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система съдържа нормативно
изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол,
посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима
на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства, необходими да бъде
извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В
протокола е отразен както режим на измерване, така и посока за задействане - в случая
“П”, което означава приближаващ. Горното означава, че спрямо полицейския
автомобил, заснетия автомобил е приближаващ. В случая не е оспорен и факта на
3
управление на лекия автомобил от страна на нарушителя на посочените в ел.фиш
време и място. Като е нА.це и пълно съответствие със снимковия материал приложен
към адмн. нак. преписка.
В приложения към преписката Протокол от 21.12.2020г. за използване на
автоматизирано техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., са отразени номера на първото статично изображение-18017 и номера на
последното статично изображение-18041. От същия протокол се установява, че за
времето от 10.30 часа до 12.30 часа на 21.12.2020г., по време на наряда на полицейския
служител, с това АТСС се били направени общо 25 клипа, като клипа от 21.12.2020г.
заснет в 11.14 часа, с номер 18021 въз основа на който е издаден оспорвания фиш е
бил между тях.
От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система №5-33-20
от 06.08.2020г. /от адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното
техническо средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е до
06.08.2021г.
От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС
TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ което е със срок на вА.дност до 24.02.2020г.
Действително датата на установеното нарушение е 21.12.2020г. но в случая следва да
се вземе предвид и текста на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Същия текст
гласи, че „Когато срокът на вА.дност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип”. Тъй като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ е преминало
съответната проверка към датата на нарушението, а и в последствие е преминало
такава проверка, както през 2020г. като неговата годност е удължена първо до
16.10.2020г., а в последствие и до 06.08.2021г. то следва извода, че заснемането на
нарушението е било извършено с разрешено и вА.дно техническо средство.
По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателя М.. Б. АЛ. да е
упражнил правото си да декларира писмено, че установеното на 21.12.2020г.
нарушение при движение на собствения му автомобил е реА.зирано при управление
на автомобила от друго лице, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Следователно, установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш от собственика (законния представител на
юридическото лице, собственик), то именно собственикът (законният представител на
юридическото лице собственик) на МПС-то се смята за извършител на нарушението,
санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.
При тази установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на
4
жалбоподателят е осъществен съставът на вмененото му административно нарушение.
Нарушението за което е ангажирана неговата отговорност, касае превишаване на
разрешената скорост, която за път в населено място, за което важи въведеното общо
ограничение, е била до 50 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като
нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството
доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като
автомобилът на нарушителят А. е заснет при движение със скорост от 67 км/ч, с
автоматизирано техническо средство, като при определяне на размера на точната
скорост и глобата е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване
на скоростта, при въведено ограничение до 50 км/ч.
Направеното възражение във връзка с неприлагането на чл.39, ал.2 вр. ал. 4 от
ЗАНН, се явява неосновното, като то следва да бъде оставено без уважение.
Действително от текста на чл.39, ал.4 от ЗАНН, се установява, че в „случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш”. Същия следва
да се тълкува във връзка с чл. 85а от ЗАНН и чл.39, ал.2 от ЗАНН. От текста на чл.85а
от ЗАНН става ясно, че “Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл.39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за
движението по пътищата”. Т.е. в случаи от категорията на процесния, ЗАНН няма
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП. В този смисъл следва да се тълкува и текста на
чл. 165, ал.3 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 19 от 2015 г.), приет в съответствие с Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС, съгласно който на Министъра на
вътрешните работи е вменено задължение за приемане на наредба за реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В изпълнение на тази разпоредба е приета Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. (обн. ДВ, бр. 36/19.05.2015 г.), с която са уредени условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така
и мобилните АТСС. В цитирания подзаконов нормативен акт са регламентирани ясни и
конкретни правила за използване на мобилни технически средства и за
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, които са в
съответствие с мотивите в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС. Към датата на
извършване на процесното деяние, нарушения от тази категория могат да се
установяват и санкционират с издаване на електронен фиш чрез използване на
стационарни АТСС и мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол. НА.це е нова нормативна уредба, съгласно която електронен фиш за
5
санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато
нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС, при спазване изискванията на
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. От доказателствата по делото се установява, че
процесното нарушение е констатирано при спазване на всички съществени условия,
регламентирани в наредбата. Относно неприложимостта на чл.34 ал.4 вр. ал.2 от ЗАНН
са и следните постановени решения: Решение № 693 от 30.09.2021 г. по КНАХД № 835
/2021 г. на Адм.съд Пазарджик, Решение № 536 от 02.07.2021 г. по КНАХД № 446/2021
г. на Адм.съд Пазарджик, Решение № 12 от 21.01.2022 г. по КНАХД № 482 /2021 г. на
Адм.съд Стара Загора, Решение от 15.02.2022 г. по КНАХД № 1173/2021 г. на Адм.съд
Хасково, Решение от 07.04.2021 г. по КНАХД № 45/ 2021 г. на Адм.съд Сливен,
Решение № 382 от 09.03.2022 г. по КНАХД № 3244/ 2021 г. на Адм.съд Пловдив,
Решение № 713 от 20.04.2022 г. по КНАХД 384/ 2022 г. на Адм. съд Пловдив, Решение
№ 25 от 10.02.2022 г. по КНАХД № 155/ 2021 г. на Адм.съд Ямбол, Решение № 142 от
27.05.2022 г. по КНАХД № 93/2022 г. на Адм. Стара Загора и Решение от 13.05.2022 г.
по КНАХД № 10059/2022 г. на Адм.съд Велико Търново В действителност нА.це са и
решения в противоположна посока /цитирани от повереника в допълнителното
становище/, но съдът не споделя тази съдебна практика, поради и което намира това
възражение за неоснователно, като го остави без уважение. АнА.за на приложимите
норми дава основание да се направи извод, че процедурата по издаване и обжалване на
електронния фиш е уредена в чл.189, от ал.4 до ал.11 от ЗДвП, приложим по изричното
препращане на чл.85а от Особените разпоредби на ЗАНН. В действителност в текста
на чл.189 ал.14 от ЗДвП се предвижда, че за неуредените в този закон случаи по
съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и
фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на
ЗАНН. Тъй като обаче в ЗАНН няма процесуални норми за издаването на ЕФ, то
следва да намери проява общият принцип, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност не може да бъде обосновано с
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия на закона. Всички тези
обстоятелства, явно са били отчетени от АНО, като същия правилно е счел, че в
случая следва да процедира съобразно правилата посочени в чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП, а не тези по чл.39, ал.4 вр. ал. 2 от ЗАНН.
При определяне на наказанието, АНО се съобразил изцяло с това, че
нарушението е в населено място и превишението се явява със 17 км.ч. над допустимата
скорост, като на нарушителя е била наложена глоба, чийто размер е бил изцяло
съобразен с предвиденото в закона. Видно от обжалвания електронен фиш, то
наказанието е определено на основание чл.182,ал.2,т.1 от ЗДвП. Същия предвижда, че
„Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва,
както следва: за превишаване от 11 до 20 км/ч глоба 50 лв. За съдът не е нА.це
възможност да коригира така определената от АНО глоба в размер на 50 лева, като
6
може единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
присъждане на основание чл.63д, ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК,
същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и
следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за
една инстанция е от 80 до 120 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по
всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа
и правна сложност, поради които съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата
и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от
АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив.
С оглед решението на съда искането на повереника да присъждане на разноски за
адвокатска защита се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното Съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4313740 от
ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,точка 2 от ЗДвП на М.. Б.
АЛ., с ЕГН ********** с адрес гр. Асеновград, ул. „Отец Паисий“ № 60 е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА М.. Б. АЛ., с ЕГН ********** с адрес гр. Асеновград, ул. „Отец Паисий“ №
2 да заплати на ОДМВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, сумата
от 80.00 лв. / осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7