№ 9474
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110133009 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Л. ХР. П. твърди, че с влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч. гр. д. № 86628/2017 г. на СРС, ГО, 41 състав, ответникът /фирма/
бил осъден да му заплати 206,51 лева - получена без основание сума чрез принудителното й
удържане от ищеца след наложен запор на вземания от получавано трудово възнаграждение
по изпълнително дело № 20118580400883 по описа на ЧСИ ... на КЧСИ, образувано въз
основа на изпълнителен лист от 26.05.2004 г. по гр. д. № 01350/2004 г. по описа на СРС, 65
състав. След като било признато за установено с влязло в сила решение от 12.07.2018 г. по
гр.д. № 23486/2018 г. по описа на СРС, ГО, 41 състав, че ответникът дължи на ищеца
процесната главница в размер на 206,51 лева, по ч.гр.д. № 86628/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 41 състав, му била издадена и заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист от 31.10.2018 г., въз основа на който било образувано и изпълнително
производство. В хода на принудителното изпълнение била събрана процесната сума в
размер на 206,51 лева. С оглед на изложеното, ищецът моли съда да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът му дължи сума в размер на 18,81 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2018 г. до 08.01.2019 г. , за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
8884/2021 г. по описа на СРС, 87 състав. Претендира разноски.
Ответникът /фирма/ оспорва предявения иск, като неоснователен, като въвежда и
1
възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Моли, искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и
размера на мораторната лихва.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже,
че е изминал период от време, обуславящ прилагането на института на погасителната
давност, а в тежест на ищеца е да установи, че са налице основания, обуславящи спирането
или прекъсването на давност.
Като писмено доказателство по делото е представен изпълнителен лист от 31.10.2018
г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
22.01.2018 г. по ч.гр.д. № 86628 по описа за 2017 г. на СРС, 41 състав, и въз основа на
Решение № 449745 от 12.07.2018 г. по гр.д. № 23486 по описа за 2018 г. на СРС, 41 състав,
от който се установява, че ответникът /фирма/ е осъден да заплати на ищеца Л. ХР. П.
сумата от 206,51 лева, получена без основание в резултат от принудителното й удържане
след наложен запор на вземания от получавано трудово възнаграждение по изпълнително
дело № 0118580400883/2011 г. по описа на ЧСИ .... на КЧСИ.
Други доказателства по делото не бяха представени.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът достигна до извод
за неоснователност на предявената искова претенция.
Законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната
/мораторна/ лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното
отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не
от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него
работа, а само при поискване – самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или
като последица от уважаването на иск за главницата.
С оглед на обстоятелството, че сумата, представляваща главница в размер на 206,51
лева, върху която е начислена и процесната мораторна лихва в размер на 18,81 лв., е
обективирана в изпълнителен лист, който по своята същност представлява документ,
съдебно установяващ съществуването на претендираното вземане, то следва да се приеме, че
е налице валидно възникнал главен дълг в полза на ищеца Л. ХР. П..
По делото от страна на ищеца не се доказаха обстоятелствата, въз основа на които е
приел началната и крайната дата на процесната лихва. Не се проведе пълно и главно
доказване на твърденията на Л. ХР. П., че ответникът е заплатил главницата по
изпълнителня лист от 31.10.2018 г. на дата 08.01.2019 г., която дата е посочил като крайна за
2
претендирания от него период. Не става ясно и основанието, въз основа на което е приел за
начална дата 15.02.2018 г., от която да започне да тече лихвата за забава.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявният иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.полза на ищеца ., че е налице
валидно възе, то е налице лист, който по своята същност представлява документ, съдебно
установ
По възражението за изтекла погасителна давност:
Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на дължимост на мораторната
лихва, то не се дължи произнасяне по релевираното възражение за изтекла погасителна
давност.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, служебно определено от съда
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Ищецът няма право на разноски нито за настоящото производство, нито за
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. ХР. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ...,
срещу /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че /фирма/ дължи на Л. ХР. П. сумата от 18,81 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.02.2018 г. до 08.01.2019 г., изчислена върху главница в размер на
206,51 лева, обективирана в изпълнителен лист от 31.10.2018 г., издаден въз основа на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.01.2018 г. по ч.гр.д. №
86628 по описа за 2017 г. на СРС, 41 състав, и въз основа на Решение № 449745 от
12.07.2018 г. по гр.д. № 23486 по описа за 2018 г. на СРС, 41 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Л. ХР. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ..., да заплати на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от
100 лв. - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3