РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Русе, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. Иванова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20224520200474 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-587/07.09.2021г., издадено от
Началник Първо РУ към ОДМВР - Русе, против М. К. КР., с ЕГН-
**********, за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД е наложено наказание
„Глоба” в размер на 30 лв., на осн. чл.81, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от М. К.
КР.. Съдът счита, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
14-дневен срок. С нея жалбоподателят атакува издаденото срещу него
наказателно постановление като твърди, че е незаконосъобразно и моли съда
да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и поддържа
жалбата.
Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, изпраща
упълномощен представител, който поддържа НП.
Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 26.06.2021г., около 21.15 часа, в гр.Русе, по ул.“Духовно
Възраждане“№40 /в търговски обект – игрална зала/, пол. служители на
Първо РУ - ОДМВР - Русе извършили рутинна пол. проверка на лицата
намиращи се в обекта и установили, че жалб.К. се легитимира с лична карта
№*********, която била пречупена от средата към края в областта на
перфорацията. Поради това, св.Т. преценил, че жалб.К. е извършил
1
нарушение по чл.7, ал.1 от ЗДвП и му съставил АУАН бл.№
546992/26.06.2021г., като в графа възражения жалбоподателя написал
бланкетно, че има възражения и отказал да го подпише, което било
удостоверено с подпис на свидетеля по АУАН. Въз основа на АУАН
Началник на Първо РУ – ОДМВРИ - Русе издал обжалваното наказателното
постановление, с което за допуснатото нарушение наложил на жалбоподателя
наказание наложени наказания „Глоба” в размер на 30 лв., на осн. чл.81, ал.2,
т.2 от ЗДвП.
По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е
разпитан актос. Т.Т.. В показанията си пред съда, същия пресъздава
констатациите отразени в АУАН, като пояснява как е установено
нарушението описано в АУАН и НП.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е основателна.
Въззивният съд приема, че следва процесното на настоящото
производство деяние, с което е осъществено адм. нарушение, да се
квалифицира като „маловажен случай“.
Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи“
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност,
при която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност.
Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл.6 от
ЗАНН. В чл.28 и чл.39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията
„маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения. При извършване на преценка
дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен
да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.
Когато деянието представлява „маловажен“ случай на административно
нарушение, той следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Прилагайки тази
разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да
почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона „може“ не обуславя
действие при „оперативна самостоятелност“, а означава възлагане на
компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Въззивният съд приема, че при определяне на маловажните случаи при
административните нарушения, както и при определяне на маловажните
случаи при административни нарушения по чл.7, ал.1 от ЗБЛД /респ. чл.81,
ал.2, т.2 от ЗБЛД/ следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН,
както и тези по чл.93, т.9 и чл.14 от НК.
От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че за да се
направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение
2
съставлява маловажен случай следва да се преценяват фактите на липса или
незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако
такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността
обстоятелства.
От съдържанието на чл.93, т.9 от НК следва изводът, че маловажността
на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които
следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на
събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно
нарушение.
За да се приеме случаят за маловажен следва да се изхожда от размера
на вредните последици от нарушението, като релевантни за преценката
остават и другите смекчаващи обстоятелства.
Въззивният съд при тълкуване на обективираната в термина „маловажен
случай“ законодателна воля, приема, че при административните нарушения
следва да се преценяват както обстоятелствата относно обществената
опасност на административното нарушение, в контекста на неговите времеви
и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите
предмета на нарушението особености, липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на
нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите
данни по отношение на нарушителя, поради което „маловажен случай“ ще е
налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като „маловажен
случай“.
Безспорно жалбоподателят М. К. КР. формално е осъществил от
обективна страна състава на нарушението чл.7, ал.1 от ЗБЛД /респ. чл.81,
ал.2, т.2 от ЗБЛД/, но административният орган не е прецезирал всички факти
и обстоятелства, касаещи настоящото производство.
Несъмнено се касае за специфичен случай, а не на обичайно
установените от този вид. В случая следва се имат в предвид следните
обстоятелства :
Нарушението от този вид било установено за първи път. Несъмнено е
установено, че по делото не е доказано от субективна страна жалб.К.
умишлено да е повредил процесната л.к. №*********. По делото става ясно,
в че най-кратък срок /на 05.07.2021г./ и преди издаване на процесното НП,
жалб.К. е подновил старата си и увредена л.к. №********* с нова такава,
заверено фотокопие от която е представено л.5 от делото /на л.к.
№*********/05.07.2021г./.
Съдът, след съвкупната преценка на посочените обстоятелства счита, че
настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с
множеството други случаи по чл.7, ал.1 от ЗБЛД /респ. чл.81, ал.2, т.2 от
ЗБЛД/, налице е хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. От АНО е следвало да предупредят устно жалбоподателя, а не да
налагат адм. наказание, като в случая наложената санкция дори минимален
размер е прекалено завишена и не може да изиграе превантивна функция, а се
явява самоцелно наложено, без преценка на превеса на смекчаващите вината
обстоятелства. Поради това са налице съществени основания за отмяна на
НП.
Предвид изхода на делото съдът намира, че не следва да уважи искането
за присъждане на разноски в полза АНО за юрисконсултско възнаграждание,
съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от
НЗПП.
По гореизложените мотиви и на осн. чл.63, ал.2 и ал.4 от ЗАНН, Съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-587/07.09.2021г., издадено
от Началник Първо РУ към ОДМВР - Русе, против М. К. КР., с ЕГН-
**********, с което за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД е наложено наказание
„Глоба” в размер на 30 лв., на осн. чл.81, ал.2, т.2 от ЗДвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. К. КР., с ЕГН-**********, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4