РЕШЕНИЕ
№ 1150
гр. Добрич, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. К. Пашалиев
при участието на секретаря Диана Й. Димитрова
като разгледа докладваното от Г. К. Пашалиев Гражданско дело №
20253230102591 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба на В. М. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. С., ул. „***“ № 20, с която се иска издаване на заповед за защита от
домашно насилие срещу Б. Ф. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул.
„Д.“, бл. **, ет. 15, ап. 102.
Твърди се, че страните са живеели на съпружески начала в периода от
2018 г. до 2022 г. По време на съжителството им, на 11.05.2022 г., се е родил
синът им Е. Б. И.. Сочи се, че страните са се разделили през 2022 г. Въпреки
това, ответникът продължавал да тормози ищцата.
Заявява се, че на 30.08.2025 г., около 22, 00 часа – 22, 30 часа, е
блъскал с юмруци по входната врата на апартамента на ищцата на адрес: гр.
Добрич, ул. „**“ № 54, ет. 7, ап. * (***). След като му отворила, ответникът я
нарекъл „курва“, „проститутка“, „малоумна“. Помолила го да не крещи, но
ответникът ударил два шамара. Предупредил я, че следващия път
последствията ще бъдат много тежки и ще я пребие, ако разбере, че го лъже.
Твърди се, че на 13.09.2025 г., около 22, 10 часа-22, 15 часа,
ответникът отново е посетил ищцата в апартамента . Поискал телефона , за
да разбере с кого си е писала и на кого се е обаждала. Заплашил я, че ако не
даде телефона, ще я нарани. След като разгледал съобщенията и обажданията,
започнал да блъска телефона по масата и го счупил.
Ищцата счита, че спрямо нея е осъществено домашно насилие на
30.08.2025 г. и на 13.09.2025 г. Прави се искане да бъде издадена заповед за
защита, като бъдат наложени мерките по чл. 5, т. 1, и 3 от ЗЗДН.
1
Молителката В. И. се явява лично в съдебно заседание. Представлява
се от адвокат К. П.. В хода на съдебните прения пледира за основателност на
молбата.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от
адвокат К. И. и адвокат Г. Г., които поддържат отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното удостоверение за раждане се установява, че В. И. и Б.
И. са родители на детето Е. И., родено на 11.05.2020 г. (л. 5). Не спорят, че към
момента са разделени.
Изготвена е справка за съдимост на Б. И., според която последният е
осъждан за престъпления по чл. 157, ал. 1 от НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и
за престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК, извършени през 2008 г. и 2009г. (л. 56).
По делото е приложена справка от РУ – гр. Генерал Тошево(л. 37). От
същата се установява, че срещу Б. И. е издадена заповед за незабавна защита
№ 1 от 03.01.2018 г. на Районен съд Генерал Тошево по молба на С.Х.-И.а.
Видно от справка на „ЦПЗ д-р Петър Станчев-Добрич“ ЕООД, Б. И. не
се води на диспансерен отчет (л. 73). Няма регистрирани хоспитализации.
Молителката е приложила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, с която
декларира следните обстоятелства:
- че на 30.08.2025 г., около 21, 00 часа, ответникът е блъскал с юмруци
по входната врата на апартамента на адрес: гр. Добрич, ул. „**“ № 54, ет. 7,
ап. ** и след като му е отворила я нарекъл „курва“, „проститутка“,
„малоумна“, след което ударил два шамара. Също така я заплашил, че
следващия път последствията ще бъдат много тежки и ще я пребие, ако
разбере, че го лъже.
- че на 13.09.2025 г., около 22, 10 - 22, 15 часа, ответникът отново я е
посетил ищцата в апартамента на горепосочения адрес. Поискал
телефона, за да разбере с кого си е писала и на кого се е обаждала. Заплашил я,
че ако не даде телефона, ще я нарани. След като прочел съобщенията и
обажданията, започнал да блъска телефона по масата и го счупил.
По делото се събраха гласни доказателствени средства. Като
свидетели бяха разпитани лицата А. И. – братовчедка на молителката и Е. Г. –
съжителства на семейни начала с ответника.
Свидетелката А. И. разказа, че поддържа близки отношения с
молителката. От последната знае, че ответникът често я притеснява, заплашва
я. Споделила също, че на 30.08.2025 г., вечерта, я е посетил в дома . Там я
заплашвал, че ще вземе детето, нарекъл я курва и я е ударил. От
молителката е научила, че на 13.09.2025 г. ответникът е счупил телефона.
Късно вечерта я посетил в апартамента . Обвинил я, че има
2
взаимоотношения с негови приятели и взел телефона. След като го
прегледал, го счупил. Поради тази причина на другия ден молителката се е
обадила на свидетелката И. от друг телефонен апарат. Счупеният апарат
предоставила в сервиз за поправка.
Свидетелката Е. Г. заяви пред съда, че на 30.08.2025 г. ответникът е
бил на бостана, за да товари диня. Излязъл е в 04, 30 часа и се е прибрал в 24,
00 часа същия ден, целият в кал. Междувременно писал съобщение, че е
закъсал и чака да го издърпат. Свидетелката разказа също, че ответникът е
споделил, че молителката му е счупила телефона заради някакви снимки.
Показанията на свидетелките са ясни и не съдържат противоречия.
Поради тази причина съдът ги възприема в цялост.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с молба по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
В тежест на молителката е да докаже обстоятелствата от предмета на
доказване:
- че на 30.08.2025 г., около 21, 00 часа, ответникът е блъскал с юмруци
по входната врата на апартамента на адрес: гр. Добрич, ул. „**“ № 54, ет. 7,
ап. ** и след като му е отворила я нарекъл „курва“, „проститутка“,
„малоумна“, след което ударил два шамара. Също така я заплашил, че
следващия път последствията ще бъдат много тежки и ще я пребие, ако
разбере, че го лъже.
- че на 13.09.2025 г., около 22, 10 - 22, 15 часа, ответникът отново я е
посетил в апартамента на горепосочения адрес. Поискал телефона, за да
разбере с кого си е писала и на кого се е обаждала. Заплашил я, че ако не даде
телефона, ще я нарани. След като прочел съобщенията и обажданията,
започнал да блъска телефона по масата и го счупил.
Ответникът, от своя страна, следва да проведе насрещно доказване
относно твърденията в декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН „Когато няма други доказателства за
конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3“. Законодателят е установил
нормативно предварителна доказателствената стойност на декларацията,
която обаче се проявява при наличие на една отрицателна предпоставка –
липса на други доказателства за конкретни факти и обстоятелства. Това
законодателно решение лесно може да бъде обяснено с обстоятелствата, при
които обикновено протичат взаимоотношенията между лицата по чл. 3 от
ЗЗДН. Касае се за лица в близки родствени или други връзки, които живеят в
едно домакинство. Нормално, поради неприкосновеността на дома,
присъствието на други лица там става по изключение. Поради тази причина
изключение е и непосредственото възприемане на взаимоотношенията между
страните по делото от трети лица, в това число и на актовете на домашно
3
насилие. Така възможността за доказване на извършено домашно насилие, а и
възможността за защита от подобни противоправни посегателства, биха били
силно ограничени. Затова, за да компенсира доказателствената
недостатъчност, произтичаща от уединеността на взаимоотношенията между
лицата по чл. 3 от ЗЗДН, законодателят е установил правилото на чл. 13, ал. 3
от ЗЗДН.
Неговият ефект върху процеса на доказване се тълкува противоречиво
от съдилищата. В два свои акта – Решение № 74/02.04.2025г. по в.гр.д. №
678/2024 г. и Решение № 79/04.04.2025 г. по в.гр.д. № 677/2024 г., Окръжен съд
Добрич е приел следното: „Декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН се ползва с
материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването
. Този извод следва от разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН, съгласно
която, когато няма други доказателства за конкретни факти и
обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9 ал. 3.“.
Настоящият състав не споделя изложеното от въззивния съд относно
материалната доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и
обръщането на доказателствената тежест върху ответника. В теорията и
практиката константно се поддържа тезата, че с материална доказателствена
сила се ползват официалните свидетелстващи документи и частните
документи, които съдържат неизгодни за издателя си факти. Легалната
дефиниция на официалния документ в чл. 179, ал. 1 от ГПК категорично
отхвърля възможността декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН да бъде приета за
официален документ. Тя представлява частен документ и разполага с
формална доказателствена сила по правило. По изключение, ако съдържа
неизгодни за издателя си факти, тя може да се ползва с материална
доказателствена сила, но срещу молителя, защото той я е издал.
Друг контрааргумент срещу приетото от въззивната инстанция може
да бъде изведен и от използваната от нормотвореца законодателна техника.
Когато се цели обръщане на доказателствената тежест за определен факт,
законодателят използва оборими презумпции. Правилото на чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН не е формулирано като презумпция. То не установява, че декларираните
обстоятелства са верни до доказване на противното. Установява задължение за
съда да предостави защита при липса на други доказателства относно
релевантните факти. Това задължение обаче почива на разумен компромис в
полза на молителя, защото последният получава защита само въз основа на
собственото си изявление за извършено домашно насилие и въпреки
изявлението на другата страна за неистинността му. Така се стига до извода, че
при липса на други доказателства думата на иницииралия производството се
ползва с по-голяма тежест от тази на ответника само поради факта, че първият
е образувал производството. Ако разсъжденията бъдат продължени може да се
стигне до извода, че защита по ЗЗДН получава молителят, а не жертвата. Това
е така, защото в някои случаи пострадалият от конфликта не подава молба по
ЗЗДН, докато насилникът, воден от противни на ЗЗДН цели, подава първи
4
молба за защита. Подобна е хипотезата на образувани дела по ЗЗДН, за да
послужат на страните по делата им за родителска отговорност.
Въз основа на изложеното, може да бъде заключено, че декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не се ползва с материална доказателствена сила, а
правилото на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН не установява презумпция, която обръща
доказателствената тежест върху ответника. В противен случай правото на
защита на ответника би се оказало елиминирано още в началото на процеса.
Правилно е да се приеме, че декларацията облекчава доказването на молителя,
който е задължен в условията на пълно и главно доказване да установи
фактите от предмета на доказване. При липса на други доказателства – преки,
косвени и т.н., ангажирани от която и да е от двете страни, изявлението на
молителя, обективирано в декларацията, е достатъчно за провеждане на
доказването и получаване на защита. Ответникът, от своя страна, може да
проведе насрещно доказване, което е непълно, и така да постави под съмнение
верността на декларираните обстоятелства.
За установяване на твърденията си молителката ангажира гласни
доказателствени средства и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Съдът счита,
че представените доказателства са достатъчни за формиране на категоричен
извод, че на 30.08.2025 г. и на 13.09.2025 г., ответникът е извършил следните
актове на домашно насилие спрямо В. И.:
на 30.08.2025 г., около 22, 00 часа – 22, 30 часа, ответникът е блъскал с
юмруци по входната врата на апартамента на В. М. И., ЕГН **********,
на адрес: гр. Добрич, ул. „**“ № 54, ет. 7, ап. ** и след като му е отворила
я нарекъл „курва“, „проститутка“, „малоумна, ударил два шамара и я
заплашил, че следващия път последствията ще бъдат много тежки и ще я
пребие, ако разбере, че го лъже;
на 13.09.2025 г., около 22, 10 - 22, 15 часа, в апартамента на В. М. И., ЕГН
**********, на адрес: гр. Добрич, ул. „**“ № 54, ет. 7, ап. **, ответникът
я е заплашил, че ако не му даде телефона, ще я нарани, след което счупил
телефона .
Както бе посочено по-горе в мотивната част на съдебния акт, при
липса на други доказателства – преки, косвени и т.н., ангажирани от която и да
е от двете страни, изявлението на молителя, обективирано в декларацията, е
достатъчно за провеждане на доказването и получаване на защита.
Настоящият случай е такъв. По делото не се събраха преки доказателства за
фактите от предмета на доказване, защото страните са били сами в процесния
апартамент по време на актовете на домашно насилие на 30.08.2025 г. и на
13.09.2025 г. Налични са косвени доказателства, които подкрепят изявлението
на молителката от процесната декларация. Такова косвено доказателствено
средство са показанията на свидетелката И., която потвърди всичко изложено
в молбата по ЗЗДН.
Ответната страна не проведе успешно насрещно доказване.
Показанията на свидетелката Г. са изолирани и позволяват да бъде направен
5
извод, че ответникът е изпращал съобщения с коментираното съдържание.
Този факт обаче по никакъв начин не би могъл да опровергае заявеното в
декларацията на молителката и да постави под съмнение достоверността .
Това е така, защото самото изпращане на съобщения става мигновено и не би
могло да попречи на ответника да извърши актовете на домашно насилие след
или преди изпращането им.
От всичко изложено може да бъде заключено, че на 30.08.2025 г. и на
13.09.2025 г., ответникът е извършил процесните актове на домашно насилие
спрямо В. И.:
на 30.08.2025 г., в късната част на денонощието, ответникът е блъскал с
юмруци по входната врата на апартамента на В. М. И., ЕГН **********,
на адрес: гр. Добрич, ул. „**“ № 54, ет. 7, ап. ** и след като му е отворила
я нарекъл „курва“, „проститутка“, „малоумна, ударил два шамара и я
заплашил, че следващия път последствията ще бъдат много тежки и ще я
пребие, ако разбере, че го лъже;
на 13.09.2025 г., в късната част на денонощието, в апартамента на В. М.
И., ЕГН **********, на адрес: гр. Добрич, ул. „**“ № 54, ет. 7, ап. **,
ответникът я е заплашил, че ако не му даде телефона, ще я нарани, след
което счупил телефона .
Поради тази причина молбата за защита от домашно насилие трябва
да бъде уважена и да бъде издадена заповед по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН. Тъй като
всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество,
интензивност и последици, и законът предвижда различни мерки за защита от
домашно насилие, то всяка мярка за защита трябва да е съответна на
извършения акт, съобразно неговата тежест, продължителност и последици.
Извършени са актове на физическо и психическо насилие, чиито интензитет е
сравнително висок.
На 30.08.2025 г. ответникът е извършил физическо насилие спрямо
молителката, като ударил два шамара. Касае се за проява, която е
предизвикала болка у пострадалата. Другите актове на домашно насилие –
счупването на телефона, обидните думи и заплахите, са все актове на
психическо насилие, тъй като въздействат върху психиката на пострадалата.
Обидите накърняват достойнството , а заплахите целят да я държат в
подчинение на ответника.
При индивидуализацията на мерките следва да бъде взето предвид, че
са извършени множество актове на домашно насилие в късната част на
денонощието срещу лице от женски пол.
Съдът счита, че в случая съответна на деянието се явява освен мярката
по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН – „задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие“ и мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от
ЗЗДН – „забрана на извършителя да приближава пострадалото лице,
жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице при условия и срок, определени от съда“ и „забрана на
6
извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при
условия и за срок, определени от съда“. Постановяването на мерките по чл. 5,
ал. 1, т. 1, т. 3 и 4 от ЗЗДН е оправдано с оглед обстоятелствата по делото.
Съдебното минало и характеристичните данни на ответника, описващи го
като агресивен човек, налагат контактите между страните да бъдат ограничени
за известен период от време, за да бъде минимизирана възможността
напрежението помежду им да се развива. Съдът счита, че само физическото
им отдалечаване би предотвратило евентуални посегателства над личността
на молителката и децата в бъдеще.
Съгласно чл. 5, ал. 2 „Мерките по ал. 1, т. 2 до 5 се налагат за срок от
три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при
издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19“. Интензитетът на
процесните деяния и последиците от извършването им дават основание на
съда да наложи мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН за срок от дванадесет
месеца, считано от 17.09.2025 г. – датата на издаване на заповедта за незабавна
защита по чл. 18 от ЗЗДН.
По отношение на разноските:
В съответствие с правилото на чл. 11, ал. 2 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 25, 00 лева –
държавна такса, дължима в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата, както и адвокатско възнаграждение в
размер на 500, 00 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ИЗДАВА заповед за защита по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН срещу Б. Ф. И.,
ЕГН **********, за това, че на 30.08.2025 г., в късната част на денонощието,
ответникът е блъскал с юмруци по входната врата на апартамента на В. М. И.,
ЕГН **********, на адрес: гр. Добрич, ул. „**“ № 54, ет. 7, ап. **и след като
му е отворила я нарекъл „курва“, „проститутка“, „малоумна, ударил два
шамара и я заплашил, че следващият път последствията ще бъдат много тежки
и ще я пребие, ако разбере, че го лъже.
ИЗДАВА заповед за защита по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН срещу Б. Ф. И.,
ЕГН **********, за това, че на 13.09.2025 г., в късната част на денонощието, в
апартамента на В. М. И., ЕГН **********, на адрес: гр. Добрич, ул. „**“ № 54,
ет. 7, ап. **, ответникът я е заплашил, че ако не му даде телефона, ще я нарани,
след което счупил телефона .
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН следните
мерки за защита от домашно насилие:
7
ЗАДЪЛЖАВА Б. Ф. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул.
„Д.“, бл. **, ет. 15, ап. ***, да се въздържа от домашно насилие спрямо В. М.
И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., ул. „***“ № 20.
ЗАБРАНЯВА на Б. Ф. И., ЕГН ********** да приближава В. М. И.,
ЕГН **********, местоработата на адрес: гр. Добрич, ж.к. „**** 1“, до бл.
№ 6 (***) и жилището на адрес: гр. Добрич, ул. „**“ № 54, ет. 7, ап. **
(***), на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от дванадесет месеца,
считано от 17.09.2025 г. – датата на издаване на заповедта за незабавна защита
по чл. 18 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Б. Ф. И., ЕГН ********** да осъществява контакт с
В. М. И., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, за срок от дванадесет
месеца, считано от 17.09.2025 г. – датата на издаване на заповедта за незабавна
защита по чл. 18 от ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. Ф. И., ЕГН **********, че при неизпълнение
на настоящата заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
Издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение
ОСЪЖДА Б. Ф. И., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Районен съд Добрич сумата от 25, 00 лева, представляваща държавна такса по
гр.д. № 2591 по описа на Районен съд Добрич за 2025 г.
ОСЪЖДА Б. Ф. И., ЕГН **********, да заплати на В. М. И., ЕГН
**********, сумата от 500, 00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 2591 по описа на
Районен съд Добрич за 2025 г.
Препис от решението и заповедта да се изпратят на районните
управления на Министерството на вътрешните работи по настоящите адреси
на извършителя и на пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
седемдневен срок от 22.12.2025 г.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8