№ 851
гр. Бургас, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120101281 по описа за 2024 година
Производството е БЪРЗО – по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Ж. Г. , ЕГН **********, чрез пълномощника
адвокат З. Р., против Профилирана природоматематическа гимназия „Акад. Никола
Обрешков” - гр. Бургас, адрес: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 19, представлявана
от директора М.А., за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от общо
2 339, 34 лева, представляваща дължимото увеличение на месечното възнаграждение на
ищцата за положения от нея труд за периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 27.02.2024 г.
до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че за процесния период ищцата е заемала
длъжността „***“ в ответното училище, като със заповед № ЛС-02-1469/03.07.2023 г.
трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 04.07.2023 г. Твърди се, че на
основание приетия държавен бюджет за 2023 г. на 10.08.2023 год. е сключен Анекс № Д 01-
192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование Д
01-269 от 06.12.2022 г. за промяна на чл. 27 от действащия КТД, по силата на който са
увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и
непедагогическия персонал в системата на образованието с не по-малко от 15%, считано от
01.01.2023 г. Навеждат се съображения, че ответникът дължи на ищцата предвиденото
увеличение за процесния период, но не й го е изплатил въпреки отправена за това покана.
Сочи се, че по силата на допълнително споразумение № ЛС-02-74/29.09.2022 г. брутната
трудова заплата на ищцата, считано от 01.09.2023 г., е в размер на 1 842 лв., поради което
1
полагащото й се увеличение от 15 % възлиза на 386, 92 лева на месец, или общо 2 339.34
лева за периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното училище,
чрез пълномощника адвокат Б., която оспорва предявения иск по основание и размер, като
моли за отхвърлянето му и за присъждане на разноски. Не се оспорват обстоятелствата, че в
периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г. ищцата е заемала в ответното училище длъжността
„***“; че със Заповед № ЛС-02-1469/03.07.2023г. същата е освободена от длъжността поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че към 29.09.2022 г. основната
работна заплата на ищцата е била определена в размер на 1842 лв. Излагат се доводи, с
които се оспорва правото на ищцата да получи претендираното от нея увеличение на
основната работна заплата със задна дата.
С писмени молби по делото страните изразяват становища по размера на иска, а
именно че при неговата основателност дължимото увеличение върху месечното трудовото
възнаграждение на ищцата възлиза на 386, 82 лева, формирано върху основната работна
заплата на ищцата в размер на 1842 лева, увеличена с 15 %, ведно с начисленото върху тази
сума допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 40 %.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявения осъдителен иск е чл. 128, т. 2 вр. чл. 59 КТ.
За уважаването му следва да се установи наличието на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличие на валидно трудово правоотношение между страните за
исковия период; 2) ищецът да е престирал в полза на ответника работна сила за исковия
период; 3) неизпълнение на задължението на ответника да заплати на ищеца трудово
възнаграждение в пълния му дължим размер.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че в периода
от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г. ищцата е заемала в ответното училище длъжността „***“;
че основната работна заплата на ищцата е била в размер на 1842 лева; че със Заповед № ЛС-
02-1469/03.07.2023г., считано от 04.07.2023 г., ищцата е била освободена от длъжността
поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно са налице
първите две предпоставки за уважаване на предявения иск.
Спорът между страните се свежда до наличието на третата предпоставка –
неизпълнение на задължението на ответника да заплати на ищцата трудово възнаграждение
в пълния му дължим размер. По делото не се твърди, че ответникът е изплатил на ищцата
увеличение на трудовото й възнаграждение за процесния период. Следователно спорен по
делото е правният въпрос, дали ищцата има право на получи трудово възнаграждение в
увеличен размер за исковия период от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г.
От представената служебна бележка, издадена от Общински координационен съвет
на Синдиката на българските учители, се установява, че ищцата е била член на
2
синдикалната организация към ответното училище за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023
г., а от 04.07. 2023г. е индивидуален член на Синдиката на българските учители и редовно е
заплащала членския внос.
Представен е по делото подписан Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., сключен между
представители на Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в
системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното
образование в Република България, като работодатели от една страна, и на Синдиката на
българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България,
Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия
учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, като
синдикати от друга страна. Клаузата на чл. 4 гласи, че постигнатите между страните
договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и
служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите – членове на
организациите на работодателите – страни по договора.
Приложен е по делото и подписан от представителите на страните по горепосочения
колективен трудов договор Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с който е изменен чл. 27 от
договора, касаещ минималните основни заплати за системата на училищното и
предучилищно образование. С ал. 1, т. 2, б. ‚б“ от анекса е определена минимална основна
работна заплата за педагогическите специалисти, заемащи длъжността „***”, каквато е и
ищцата, в размер на 1763 лв., считано от 01.01.2023 г. В ал. 2 от анекса е посочено, че
осигурените средства от държавния бюджет се изразходват единствено за увеличение,
считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3,
т. 2 от анекса индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация
за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.
На основание чл. 50 КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на
трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени
с повелителни разпоредби на закона. Чл. 50, ал. 2 КТ гласи, че колективният трудов договор
не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от
установените в закона. Съгласно чл. 51б, ал. 1 КТ колективен трудов договор по отрасли и
браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и
служителите и на работодателите. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 КТ повелява, че
колективният трудов договор се сключва в писмена форма, в три екземпляра – по един за
3
всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от
представителите на страните. Правилото на чл. 54, ал. 1 КТ гласи, че колективният трудов
договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено
друго. На основание чл. 56 КТ колективният трудов договор може по всяко време да бъде
изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за
измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54 КТ. Разпоредбата на чл.
57 КТ предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и
служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора. Съгласно
чл. 59 КТ при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред
съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо
когото колективният трудов договор се прилага.
По делото не се твърди и не се установява наличието на основание за
недействителност на представените Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г. по чл. 51б КТ (КТД) и
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към него (Анекса), поради което съдът приема, че договорът,
ведно с изменението му, обвързват страните по него. Установено по делото, че в процесния
период ищцата е заемала в ответното училище длъжността „***” и е била член на
Синдиката на българските учители, поради което съдът намира, че ищцата има качеството
на служител, спрямо когото КТД се прилага. Спорният по делото правен въпрос се свежда
до това, дали Анексът към КТД, с който са определени минималните основни работни
заплати на служителите със задна дата – считано от 01.01.2023г., се прилага и по отношение
на тези служители, които към датата на приемане на Анекса са с прекратено трудово
правоотношение, респ. кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът
от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения.
Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за
2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023г.) предвижда, че законът влиза в сила от 1 януари
2023 г. (с изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение към
настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.) е
изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни
заплати на педагогическите специалисти, като за педагогически специалист на длъжността
„***“ е предвидена сумата от 1763 лева. Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на
труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в
„Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.
Наредбата е издадена от Министъра на образованието и науката на основание чл. 22, ал. 9
във връзка с чл. 22, ал. 2, т. 18 от Закона за предучилищното и училищното образование и е
съгласувана с министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите.
Изменението на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. също предвижда нови размери на
минималните основни възнаграждения, считано от 01.01.2023 г.
4
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен
акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратното действие
като правен институт представлява фикция, по силата на която законодателят
постановява настъпването на определени правни последици към един минал момент,
към който не се е осъществил правопораждащият ги юридически факт, по
съображения за справедливост и социална целесъобразност. С фикцията на обратното
действие законодателят преурежда вече възникнали в предходен момент правоотношения
между правните субекти. Забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и
свързаното с това забавено увеличение на минималните основни възнаграждения на
педагогическите специалисти, предвидено с Наредбата, са именно такива обстоятелства,
които са обусловили волята на нормотвореца да придаде обратно действие на предвиденото
увеличение, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата.
Сключването на Анекса към КТД на 10.08.2023 г. също е обусловено от забавеното
приемането на закона за държавния бюджет за съответната година и съпътстващото го
изменение в Наредбата относно заплащането на труда. Следва да се отбележи, че забавеното
приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се дължи на политически причини,
които стоят изцяло извън волята на гражданскоправните субекти, в чиято правна сфера
настъпват правните последици, обусловени от приемането му. Именно по политически
причини, които съдът приема за общоизвестни обстоятелства, Законът за държавния бюджет
за процесната 2023 г., както и този за 2022 г., са приети и обнародвани след началото на
бюджетната година – с ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., съответно с ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г., но
са в сила от в сила от 01.01.2023 г., съответно от 01.01.2022 г. За настоящата 2024 г., както и
за предходните 2021 г., 2020 г. и 2019 г. Законът за държавния бюджет е бил приеман и
обнародван до началото на бюджетната година – с ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г., с ДВ. бр.
100 от 20 Декември 2019 г., с ДВ. бр. 103 от 13 Декември 2018 г., поради което не са налице
основания за предявяване на претенции като процесната.
По изложените съображения относно действието на горепосочените разпоредби от
Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД съдът приема, че договорните клаузи от КТД,
предвиждащи увеличение на минималните основните работни заплати за системата на
училищното и предучилищно образование, следва да се прилагат и по отношение на лицата,
които към 01.01.2023 г. са били заети в системата на училищното и предучилищно
образование и са били членове на синдикални организации, които са страни по КТД, каквато
е била и ищцата за исковия период от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г.
Ирелевантно е обстоятелството, че за процесния период основната работна заплата на
ищцата е била по-висока от минималната. Съгласно ал. 3, т. 2 от Анекса към КТД
индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са
по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. Следователно предвиденото
увеличение е приложимо и по отношение на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението – 01.01.2023 г., са получавали работна заплата, по-висока от
5
минималната.
Ирелевантно е обстоятелството, че трудовият договор на ищцата е бил прекратен,
считано от 04.07.2023г., тъй като исковият период е заявен от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г.
Прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата преди подписването на Анекса не
представлява такъв правопогасяващ юридически факт, който да отнеме правото й да получи
увеличение на трудовото й възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до
04.07.2023 г. Подобен извод не намира опора нито в закона, нито в КТД с оглед придаденото
от тях обратно действие на увеличението съобразно гореизложеното тълкуване на
релевантните законови и договорни разпоредби, както и относно същността и функциите на
института на фикцията на обратното действие.
По изложените съображения съдът приема, че ищцата има право да получи
предвиденото с Анекса към КТД увеличение на трудовото й възнаграждение за процесния
период от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г., поради което предявеният иск се явява доказан по
основание.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че към 01.01.2023 г. основната работна
заплата на ищцата е била в размер на 1842 лева, че със заповед на директора на ответното
училище е определено конкретно увеличение на основните работни заплати на учителите в
ответното училище в размер на 15 %, както и че за исковия период от 01.01.2023 г. до
04.07.2023 г. трудовият стаж на ищцата е бил 40 години. Липсва спор и по отношение на
механизма на изчисляване на дължимото увеличение на работната заплата на ищцата, а
именно – 15 % върху основната заплата от 1842 лева + увеличението на брутната заплата за
прослужено време в размер на 40 %. При тези безспорни обстоятелства и на основание чл.
162 ГПК съдът определи, че дължимото месечно увеличение на трудовото възнаграждение
на ищцата възлиза на 386, 82 лева, или общо 2320, 92 лева за периода от 01.01.2023 г. до
30.06.2023 г. За м. 07 ищцата е работила само един ден – 03.07.2023 г., тъй като 01.07.2023 г.
и 02.07.2023 г. са неработни дни, а трудовото правоотношение на ищцата е прекратено,
считано от 04.07.2023 г. При 21 работни дни за м. 07.2023 г. дължимото увеличение върху
трудовото възнаграждение на ищцата за един ден възлиза на 18, 42 лева. Следователно
искът се явява доказан за пълния му предявен размер от 2339, 34 лева, поради което следва
да бъде изцяло уважен за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г.
Предвид забраната на чл. 243, ал. 2, пр. 2 ГПК не следва да бъде допускано
предварително изпълнение на невлязлото в сила решение, доколкото ответното училище е
държавно учреждение.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от
93, 57 лева, представляваща дължимата държавна такса за разглеждане на предявения иск,
от чието внасяне ищцата е била освободена.
Искането на ищцата за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
6
размер на 480 лева следва да бъде отхвърлено поради несвоевременно представяне на
доказателства за действителното му заплащане. Към исковата молба е приложен договор за
правна защита и съдействие, сключен между ищцата и Адвокатско дружество „Р., Петров,
Димитров и Козарев“, с договорено възнаграждение в размер на 480 лева, платимо по
банков път. В съдебно заседание на 17.04.2024 г. устните състезания са приключили и съдът
е обявил датата, на която ще произнесе решението си. С писмена молба с вх. №
16517/18.04.2024 г. пълномощникът на ищцата е представил доказателства за заплащане на
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева по банков път на 02.04.2024 г.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а съгласно т. 11 от същото
тълкувателно решение последният момент, до който могат да се сочат валидно
доказателства за извършени разноски, е приключване на съдебните заседания в съответната
инстанция. Следователно представените след приключване на съдебното заседание
доказателства за извършено плащане на уговореното адвокатско възнаграждение не следва
да бъдат вземани предвид.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Профилирана природоматематическа гимназия „Акад. Никола
Обрешков” - гр. Бургас, адрес: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 19, представлявана
от директора М.А., да заплати на С. Ж. Г. , ЕГН **********, сумата от общо 2 339, 34 лева,
представляваща дължимото увеличение на месечното възнаграждение на ищцата за
положения от нея труд за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 27.02.2024 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Профилирана природоматематическа гимназия „Акад. Никола
Обрешков” - гр. Бургас, адрес: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 19, представлявана
от директора М.А., да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 93, 57 лева за
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 02.05.2024 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7