№ 79
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500362 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 27/02.03.2021 г., постановено по гр.д. № 857/2019 г.
по описа на РС-Е.П. е признато за установено, че В. Б. СТ. с ЕГН:
********** от гр. Е.П. дължи на В. Д. Г. с ЕГН: ********** от гр. И.
сумата от 370 лева, представляваща частично незаплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, определено с
решение № 5 от протокол № 5/08.07.2019 г. на Адвокатска колегия
Хасково и решение № 11 от протокол № 8/08.07.2019 г. на Адвокатска
колегия Хасково, ведно със законна лихва от подаване на заявлението
на 12.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като е
отхвърлен иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 970 лева. На страните са присъдени разноски по съразмерност.
Срещу постановеното решение в частта, в която е уважен частично
иска, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство В. Б. СТ., чрез адв. Ю.С. от САК. Излага доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на решението. Заявява, че
първоинстанционният съд правилно е възприел показанията на
свидетелката Д.Й. за логични, конкретни и последователни. Правилно
1
е възприето, че хонорарът на ищцата е заплатен от страна на
свидетелката, а не от В.С., но със заплащането му изцяло са уредени
финансовите отношения между страните, във връзка с възложения
ангажимент по предмета на НАХД № 105/2018 г. на РС-Е.П.. Посочва,
че останало недоказано защо ищцата е инициирала производство пред
Адвокатска колегия – Хасково, на осн. чл. 36, ал. 3 от Закона за
адвокатурата и е поискала да й бъде определено възнаграждение за
вече заплатена работа, посочвайки като предмет допълнителна работа,
а именно: твърдяно извършване на процесуално представителство на
ответника пред органите на МВР по Б.П. в размер на 300, 00 лева.
Твърди, че никъде в мотивите си първоинстанционният съд не
обсъдил този ангажимент, че е извършен „intoito persone“ от страна на
ищцата, както и наличие на доказателства по делото относно този
спорен факт. В.С. е потърсил правна помощ едва след като вече е било
издадено наказателното постановление, поради което твърдението на
ищцата за осъществяване на процесуално представителство пред
органите на МВР по Б.П. противоречи на обективната фактическа
обстановка. Излага, че не са ангажирани доказателства от ищцата в
тази посока. По същество моли да бъде отменено решението в
уважената част, както и в частта за разноските. Претендира разноски
за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, В. Д. Г. не изразява становище. С
молба от 04.10.2021 г. изразява становище, чрез пълномощника си адв.
В.Л. за неоснователност на въззивната жалба. Излага, че безспорно е
установено по делото, че В.Г. е предоставила правни услуги на
ответника В.С. без между тях да е бил сключен писмен договор за
правна помощ. При липса на писмен договор не може да се приемат за
доказани предварителните уговорки за евентуално дължимо
адвокатско възнаграждение. Моли решението в обжалваната част да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ответника по иска
В. Б. СТ., в законоустановения срок, поради което същата се явява
допустима.
2
Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът В. Д. Г. е предявила срещу В. Б. СТ., иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 36, ал. 3 от ЗА
за установяване, че ответникът й дължи сумата от 970 лева, главница-
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
определено с решение № 5 от протокол № 5/08.07.2019 г. на
Адвокатска колегия Хасково и решение № 11 от протокол №
8/08.07.2019 г. на Адвокатска колегия Хасково, ведно със законна
лихва от подаване на заявлението на 12.08.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В постъпилият отговор от ответника В. Б. СТ., чрез адв. Ю.С.
изразява становище за неоснователност на исковата претенция.
Установява се следната фактическа обстановка от значение за
спора:
От приложеното ч.гр.д. № 667/2019 г. по описа на РС-Е.П. се
установява, че на осн. чл. 410 от ГПК на 13.08.2019 г. е разпоредено
по искане на ищеца издаване на заповед № 544/13.08.2019 г. за
претендираната сума от 970, 00 лева, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 12.08.2019 г. до окончателното й изплащане и
направени разноски от 25 лева за държавна такса и 300 лева за
адвокатско възнаграждение.
Не се спори, че с платежно нареждане от 26.04.2018 г. Д.Ц. Й. е
превела по банкова сметка на В. Д. Г. сумата от 600, 00 лева, като
основание на превода е посочено „адвокатска такса ЕГН ***********
тел **********“.
С протокол № 5 от 08.05.2019 г. на Съвет на Адвокатска колегия
гр. Хасково, допълнен с протокол № 8/08.07.2019 г. е взето решение и
определено възнаграждение на адвокат В. Д. Г., вписан в АК Хасково,
дължимо от В. Б. СТ. в размер на общо 970, 00 лева, изчислено въз
основа на Наредба № 1/09.07.2004 г., като решението на АС замества
липсващия договор за правна защита и съдействие. В протокола е
посочено, че адв. В.Г. е депозирала молба с искане за определяне на
следващото й се възнаграждение за положения труд като
пълномощник на В. Б. СТ., както следва: процесуално
представителство пред органите на МВР по Б.П.; изготвяне на жалба
срещу Наказателно постановление № 18-062-000187 от 17.04.2018 г.;
процесуално представителство по АНД № 105/2018 на РС-Е.П..
3
Възнаграждението е определено по следния начин: 1. За изготвяне и
депозирана жалба – 300 лева, съгласно чл. 18, ал. 1; 2. Процесуално
представителство по АНД № 105/2018 г. на РС-Е.П., 370 лева,
съгласно чл. 18, ал. 2; 3. За обжалване на административно наказание
извън случаите на ал. 2 – 300 лв. на основание чл. 18, ал. 3 от Наредба
№ 1. Общото възнаграждение е в размер на 970 лева, изчислени въз
основа на Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС, тъй като решението на
АС замества липсващия договор за правна защита и съдействие.
С решение от 08.11.2019 г. на Висшия адвокатски съвет е
оставена без разглеждане жалбата на В. Б. СТ. срещу решение № 5 от
протокол № 5/08.05.2019 г. на Адвокатска колегия Хасково и решение
№ 11 от протокол № 8/08.07.2019 г. на Адвокатска колегия Хасково,
като е посочено, че решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Разпитани са двама свидетели.
От показанията на свидетеля В.В.А. се установява, че е бил
шофьор на В.Г.. През месец април или май на 2018 година закарал
адв. Г. до едно кафе в центъра на гр. Е.П.. Там тя се срещнала с В.С., с
когото имала уговорка за заплащане на възнаграждение в размер на
1200 лева. Свидетелят не е виждал ответникът да дава пари на адв. Г..
От показанията на свидетелката Д.Й. се установява, че е
потърсила адв. Г. в края на месец април, по повод отнемане на
свидетелство за правоуправление на МПС на бившия й съпруг. Адв. Г.
се съгласила да поеме случая и сумата която съобщила на
свидетелката била 600, 00 лева. Ищцата имала разговори с В. по
телефона и лични срещи. Свидетелката посочва, че превела парите от
името на бившия си съпруг В.С. и уговорката била за 600 лева.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК представлява предявеното със заявлението по чл. 410 от ГПК
парично вземане, ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли
лихви. Ето защо, съдът дължи произнасяне по посочения в
заявлението размер и вид на предявеното материално право в
заповедното производство, като искът се счита за предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С предявяването му се
4
цели да се установи дали оспореното в заповедното производство
вземане съществува. При уважаване на иска заповедта за изпълнение
влиза в сила и следва въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен
лист.
В настоящият случай основателността на предявения иск зависи
от установяване на обстоятелството, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, изпълнение от страна на
ищеца и претендиран размер на вземането.
По делото липсва представен писмен договор за правна защита и
съдействие, сключен между В. Д. Г. и В. Б. СТ., по силата на който
ответникът е възложил на ищеца образуване на дело и осъществяване
на процесуално представителство по повод жалба срещу наказателно
постановление № 18-062-000187 от 17.04.2018 г. Не се спори обаче, че
между тях са съществували облигационни отношения по договор за
правни услуги и съдействие, като на ищцата е било възложено от
ответника, видно от разменената кореспонденция по електронна поща
и събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.А. и
Д.Й., да осъществява процесуално представителство и защита на
ответника С. през 2018 г.
Основните характеристики на адвокатската дейност дават
основание договорните отношения между адвокат и клиент да се
определят като такива по договор за поръчка.В отклонение от общото
правило на чл.286 от ЗЗД, съгласно което възнаграждението за
изпълнението на поръчката се дължи само когато е уговорено, то
възнаграждението по договор за процесуално представителство,
сключен с адвокат, се дължи винаги - чл.36, ал.1 от Закона за
адвокатурата. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента
като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в Наредбата размер за съответния вид
работа. В случая, доколкото липсва писмен договор, относно размера
на възнаграждението е приложимо правилото на чл.36, ал.3 от ЗА.
Съгласно цитираната правна норма, при липса на договор, по искане
на адвоката или клиента адвокатския съвет определя възнаграждение
съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Такова е определено и в конкретния
случай с протокол № 5 от 08.05.2019 г. на Съвет на Адвокатска
колегия гр. Хасково, допълнен с протокол № 8/08.07.2019 г., в размер
на общо 970, 00 лева, изчислено въз основа на Наредба № 1/09.07.2004
5
г., като решението на АС замества липсващия договор за правна
защита и съдействие. Това възнаграждение съставлява минималния
предвиден размер по Наредба №1/09.07.2004 г. - чл.18, ал. 1-3.
В такава хипотеза съдът не може да замести волята на страните
по договарянето на адвокатското възнаграждение. Законът за
адвокатурата и Наредбата изрично предвиждат, че липсващата воля по
договарянето може да бъде заместена само от Адвокатския съвет.
Ответникът доказва, че е заплатил на ищцата претендираната
сума в размер на 600, 00 лева. Задължението е било изпълнено от
трето лице – свидетелката Д.Й., което се установява от приетото
платежно нареждане от 26.04.2018 г., с което Й. е превела по банкова
сметка на В. Д. Г. сумата от 600, 00 лева, като основание на превода е
посочено „адвокатска такса ЕГН *********** тел **********“. Не се
касае за незаместимо действие, както правилно е приел и РС-Е.П..
Определеното възнаграждение от Адвокатския съвет е в размер на
970, 00 лева, от които 600, 00 лева са били заплатени и остават
дължими, сумата от 370, 00 лева. Неснователни са възраженията на
въззивника, че ищцата не доказала извършване на допълнителна
работа -процесуално представителство пред органите на МВР по Б.П.
в размер на 300, 00 лева, тъй като такова възнаграждение за такава
дейност не е определяно. Видно от протокол № 5 от 08.05.2019 г. на
Съвет на Адвокатска колегия гр. Хасково, допълнен с протокол №
8/08.07.2019 г., е определено възнаграждение за следните дейности: 1.
За изготвяне и депозирана жалба – 300 лева, съгласно чл. 18, ал. 1; 2.
Процесуално представителство по АНД № 105/2018 г. на РС-Е.П., 370
лева, съгласно чл. 18, ал. 2; 3. За обжалване на административно
наказание извън случаите на ал. 2 – 300 лв. на основание чл. 18, ал. 3
от Наредба № 1.
В конкретния случай, оказаната правна помощ от адв. Г. се
изразява в изготвяне на жалбата срещу наказателно постановление №
18-062-000187 от 17.04.2018 г. и осъществено процесуално
представителство по делото, за което не се спори. Минималният
размер на адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба е визиран
в чл. 18, ал. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /редакция ДВ бр. 28 от 2014 г./,
където е предвидено отделно възнаграждение, в размерите по чл. 7,
ал. 2 върху размера на санкцията, но не по-малко от 50 лв., като
същевременно съгласно чл. 18, ал. 2 от същата Наредба за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
6
наказателни постановления, в които административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая освен имуществена
санкция от 2000 лева е наложено и лишаване от правоуправление за
срок от 2 години, поради което е определено и възнаграждение по чл.
18, ал. 3 от същата Наредба, т. е. минималния общ размер на
разноските в конкретния случай възлиза на 970 лева.
От свидетелските показания на св. В.В.А. и св. Д.Й., както и
разменената електронната кореспонденция, категорично се
установява, че облигационни отношения между страните са
съществували по устен договор за поръчка. С оглед обаче липсата на
писмен договор, както вече се посочи, волята по договарянето е
заместена от решението на Адвокатския съвет.
С оглед изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна, а
решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на делото В. Б. СТ. следва да бъде осъден да
заплати на В. Д. Г. разноски в размер на 300, 00 лв. /триста лева/ за
адвокатско възнаграждение.
От жалбоподателят е релевирано възражение за прекомерност на
заплатения адвокатския хонорар на процесуалния представител на
въззиваемата страна, адв. Л. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 04.10.2021 г., от който се установява, че е
уговорено и платено в брой възнаграждение от ответника по жалба
В.Г. в размер на 400,00 лева. Минималното адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
300,00 лева. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
проведено е само едно съдебно заседание, поради което
възнаграждението следва да се намали до посочения минимум.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/02.03.2021 г., постановено по
гр.д. № 857/2019 г. по описа на РС-Е.П., в частта, в която е признато за
установено, че В. Б. СТ. с ЕГН: ********** от гр. Е.П. дължи на В. Д.
Г. с ЕГН: ********** от гр. И. сумата от 370 лева, представляваща
частично незаплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, определено с решение № 5 от протокол №
5/08.07.2019 г. на Адвокатска колегия Хасково и решение № 11 от
протокол № 8/08.07.2019 г. на Адвокатска колегия Хасково, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението на 12.08.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА В. Б. СТ. с ЕГН: ********** от гр. Е.П., ул. „З.“ № ..
да заплати на В. Д. Г. с ЕГН: ********** от гр. И., ул. „И.Ш.“ № ..
сумата от 300, 00 лева /триста лева/, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8