Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 46 09.06.2020 г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 03 юни Година 2020
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР Р.Р.
ПРОКУРОР МИТКО ИГНАТОВ
като
разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА
ДОНЧЕВА
ВНОХД № 1033 по
описа за 2020 година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 173 от 18.12.2019 г., постановена по НОХД
№ 3153/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора подсъдимия Б.Ю.Ю., ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на 02.10.2019 г. в гр. Стара Загора, в апартамент № 63,
находящ се на ул. ***, извършил действия с цел да бъде възбуди полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – А.Д.М.,
на 12 години (родена на *** г.), като я
придърпал докато била гола в банята, сложил ръце на дупето й, притискал я до
себе си и я целувал по врата, поради което и на основание чл.149, ал.1 от НК
във връзка с чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 във връзка с чл.54
от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца,
което да изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на така
наложеното наказание съдът е приспаднал времето, през което е бил задържан по
настоящото наказателно производство, считано от 03.10.2019 год., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
С присъдата подсъдимият Б.Ю.Ю. е осъден да заплати на А.Д.М.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.М.И., ЕГН **********
***, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощен повереник.
В срока по чл. 319 от НПК срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от Б.Ю.Ю. чрез
защитника адв. Р.Й..
Във въззивната жалба се правят оплаквания за
несправедливост на наложеното наказание по отношение на начина на изпълнението
му. Прави се искане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за
срок от една година и четири месеца, да бъде отложено на основание чл.66, ал.1
от НК за изпитателен срок от три години.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от подсъдимия
Б.Ю.Ю. и от защитника му – адв. Р.Й., а така също и от упълномощения за пред
въззивния съд защитник – адв. Нора Солакова.
Становището на представителя на Окръжна прокуратура –
Стара Загора е, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради
което следва да бъде потвърдена.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл.
314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по
повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:
Подсъдимият Б.Ю.Ю. е неосъждан.
Към 02.10.2019 г. пострадалата - свидетелката А.Д.М.
била на 12 години. М. е родена на *** г./ в гр. ***. Нейна майка е свидетелката Д.М.И., а баща й е
неизвестен. Малолетната А. била ученичка в 6-ти клас в Основно училище „***“ в гр. Стара Загора, като средният й успех бил
отличен. Тя живеела при майка си на квартира в гр. Стара ***, която пък живеела в същото жилище на семейни начала
с подсъдимия, от който имала две деца – Ю. на 7 години и И. на 3 години. Грижите и надзора по отглеждането,
възпитанието, паричната издръжка и обучението на малолетната А. полагала
единствено майка й, която при необходимост за отглеждането й можела да разчита
и на подкрепата на родителите си, които живеели в с. Д., община Н..
Подсъдимият не обичал А., тъй като тя не била негово дете и не го наричала
татко. Малолетната А. от своя страна била отлична ученичка, не създавала
проблеми в дома на майка си, като ходила на училище и ѝ помагала в
домакинството. Тъй като живеел от години на съпружески начала със свидетелката И.,
подсъдимият добре знаел на каква възраст е дъщеря й, като същият присъствал и
на рождените й дни, които празнували в семейното жилище.
На 02.10.2019 г. към 17,00 часа свидетелката А.Д.М. се
прибрала от занималнята в училище у дома си. В апартамента били подсъдимият,
който бил първа смяна на работа, и двете му деца – Ю. и И.. Подсъдимият
си играел с мобилния си телефон пред телевизора, а двамата му сина гледали
телевизия до него. А. измила чиниите в кухнята и решила да си вземе душ в
банята. Тя влязла в банята с дрехите си,
съблякла ги и ги оставила в коша за пране. Вратата на банята не се заключвала,
тъй като нямало ключ от вътрешната й страна. Подсъдимият видял, че А. влиза в
банята и изведнъж в него възникнало полово желание. За да го задоволи, той решил да влезе при А. в банята и да извърши
блудствени действия с нея.
А. си била взела душ, била гола, с мокра коса и тъкмо
се приготвяла да се избърше и облече, когато в банята внезапно влязъл подсъдимият.
Той бил облечен с бяла тениска и къси дънкови панталони. Малолетната А. се
изплашила, но помислила, че той иска да ползва тоалетната и неволно е влязъл.
Тя му казала с учудване „Ама не виждаш ли, че си вземам душ?“, като се опитвала
да прикрие с ръце гърдите и слабините си, за да не я гледа гола, като очаквала,
че подсъдимият ще излезе, но той не излязъл. Подсъдимият се приближил до А. и
както била гола, с двете си ръце я придърпал към себе си, като сложил ръцете си
на дупето й. Така той я притиснал към неговото тяло и започнал да я целува по
врата. Той бил висок и едър. При притискането към него А. усетила твърдия полов
член на подсъдимия, който опирал в корема под гърдите й. А. започнала да пищи,
като му казала да я пусне. Подсъдимият й казал да млъкне и че няма да я пусне.
Свидетелката А.М. изпищяла три пъти, като викала „Излез оттук, махай се!“,
но подсъдимият й казал „Тихо, че ще чуят
братята ти“. Писъците на А. и казаното от нея били чути от свидетелите Р.С.У. и Д. – нейни
съученици от ОУ „***“. Те били по това време пред
входната врата на А., тъй като имали уговорка да се видят същия ден след
училище. След като чули писъците й, свидетелят Р.У. се притеснил,
а Д. звъннал многократно на звънеца на апартамента. След
като чул звъненето на входната врата, объркан, подсъдимият излязъл от банята, а
А. си взела дрехите, набързо се облякла в нейната стая и тичала, за да се обуе
и да избяга от апартамента. В коридора подсъдимият я хванал за ръката, като
държал отворен портфейла си. Той й предложил много пари, като й казал да ги вземе и да се почерпи, но само да
не казва нищо на никого за извършените от него действия. При излизането от
апартамента свидетелката А.Д.М. плачела и треперела, като на входната врата
видяла приятелите си от 7 клас – свидетелите Р.У. и Д.. Те я попитали защо е пищяла, а тя им казала, че
подсъдимият я е опипвал и целувал, докато била гола в банята. Те тримата
хукнали по стълбите навън и избягали до паметника „Самарско знаме“, а после
отишли до Основно училище „***“ в гр. Стара
Загора, където А. от мобилния телефон на познато й момиче се обадила на
телефона на дядо си в с. Д., община Н.. Тя го помолила да дойде в гр. Стара Загора, да я
вземе и прибере на село, но не му казала какво е направил с нея подсъдимия. А.
се върнала пред блока, където живеела, за да чака дядо си на пейката пред него.
Към 18,00 часа на 02.10.2019 г. дядото на А. позвънил по телефона на свидетелката
Д.И., като й казал, че внучката му поискала той да я вземе от гр. Стара Загора
и заведе на село. Свидетелката Д.И. се притеснила, освободила се от работа и отишла
бързо до блока, където било жилището й. На пейка пред блока тя видяла дъщеря си
А. да седи и плаче. Последната подробно й разказала какво направил подсъдимият,
след което майка й - свидетелката Д.И., също се разплакала и я прегърнала.
После до пейката се появил подсъдимият, който търсил А.. Свидетелката Д.И. се
нахвърлила с въпроси към подсъдимия защо е постъпил така с А., а той й
отговорил, че само искал да ползва тоалетна. След като свидетелката Д.И. заплашила
подсъдимия с полиция, той се качил на такси и избягал. Малко след това
пристигнал при тях и дядото на А. и тримата заедно отишли в Първо РУ към ОД на
МВР - Стара Загора, където свидетелката Д.И. подала жалба за извършените
блудствени действия от подсъдимия спрямо дъщеря й А..
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанията направени от подсъдимия в хода на съдебното производство,
проведеното по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК и
кореспондиращите им доказателства, събрани по досъдебното производство и от
първоинстанционния съд, описани и анализирани в мотивите към обжалваната
присъда. Не са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на
доказателствата.
Въззивният съд намира за установено по несъмнен начин,
че подсъдимият Ю. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на
престъпление по чл.149, ал.1 от НК, като на 02.10.2019 г. в гр. Стара Загора в
апартамент № ***, находящ се на ***, извършил действия с цел да бъде възбуди полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – А.Д.М.,
на 12 години (родена на *** г.), като я
придърпал докато била гола в банята, сложил ръце на дупето й, притискал я до
себе си и я целувал по врата.
Въззивният съд намира за неоснователно
оплакването в жалбата за явна несправедливост на присъдата.
За извършеното от подсъдимия Ю. престъпление
по чл.149, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до шест
години. Районният съд е индивидуализирал наказанието „лишаване от свобода“ в
размер на две години, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което
след като е редуцирал с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК заради направеното
от подсъдимия самопризнание, му е наложил наказанието в размер на една година и
четири месеца. При индивидуализацията на наказанието правилно е отчетен превеса
на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и това, че не са налице многобройни,
нито излючителни такива, обуславящи приложението на чл.55 от НК. Правилно е
отчетена по - високата степен на обществена опасност на деянието предвид това,
че жертва на блудствените действия е малолетната дъщеря на жената, с която
подсъдимият живее на семейни начала.
Не е допусната несправедливост от
районният съд и при определяне на начина на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, като е постановено ефективното му изпълнение на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС при първоначален „общ“ режим, с оглед
спецификите на деянието и по-високата му степен на обществена опасност от
обичайната за този вид престъпления. Макар формално да са налице предпоставките
за приложение на чл.66, ал.1 от НК въззивният съд намира, че целите както на
специалната, така и на генералната превенция не биха се постигнали с отлагане
изпълнението на наложеното наказание.
Първоинстанционният съд на основание
чл.59, ал.1 от НК законосъобразно е постановил при изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил
задържан по досъдебното производство, считано от 03.10.2019 г. до влизане в
сила на присъдата.
Законосъобразно, на основание чл.189, ал.3 от НПК на
осъдения подсъдим са възложени разноските, направени от частния обвинител по
делото, като в негова тежест следва да бъдат възложени и разноските направени
от него пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Предвид
гореизложените съображения, съдът намери въззивната жалба за неоснователна и тъй
като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението
му на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК прие, че обжалваната присъда следва
да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 173 от 18.12.2019 г., постановена по НОХД № 3153/2019
г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА
подсъдимия
Б.Ю.Ю. с п.с. да заплати на А.Д.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител Д.М.И., ЕГН **********,***, сумата от 360 лева,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред
въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.