№ 312
гр. Пловдив, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Въззивно търговско
дело № **255001000389 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 125 от 22.04.2025 г., постановено по т. д.№ 485/ 2023 г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора е отхвърлен предявения от И. Д. В., с ЕГН
**********, адрес: гр. С. З., ул.„Ц. К.“ № **, ет. *, ап. * против ЗАД „ДАЛЛ
БОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Г.М.Димитров“
№ 1 иск с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., частичен иск от 60
000 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на Н. Н. В.,
вследствие на ПТП от 07.09.2020 г., при което същата е починала, ведно със
законната лихва от 11.09.2020 г. до изплащане на сумата, като неоснователен и
недоказан.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И.
Д. В., подадена чрез процесуалния представител адв. П. К. срещу посочения
съдебен акт. Твърди се във въззивната жалба неправилност в изводите на
първостепенният съд, с което е приел, че ищецът няма правото на
обезщетение поради това, че той и съругата му към датата на настъпване на
застрахователното събитие са се намирали в състояние на фактическа раздяла.
Противно на изводите на съда излагат се доводи, че ищецът и съпругата му Н.
са били създали семейство преди повече от 40 години, имали са трайна и
дълбока емоционална връзка с починалата и поради това ищецът търпял от
нейната смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
било справедлИ. да бъдат обезщетени. Подробни съображения в тази насока
1
са изложени и са развити в обстоятелствената част на въззивната жалба.
Искането към съда е да се отмени постановеното решение и да се постанови
друго такова, с което да се осъди ответникът ЗАД"ДаллБогг : ЖИ.т и
Здраве"АД да заплати И. Д. В. сумата от 40 000 лева, частичен иск от 60 000
лева за причинените му неимуществени вреди от смъртта на Н. Н. В..
Претендира се и законната лихва върху сумата от 11.09.2020г.- датата, на
която виновният водач е уведомил ответника застраховател за настъпилото
ПТП, както и адв. К. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от насрещната страна ЗАД"ДаллБогг : ЖИ.т и Здраве"АД.
Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата
по делото намери за установено следното:
Делото е образувано по инициатива на И. Д. В., който твърди в исковата
си молба, че е съпруг на починалата, вследствие на ПТП Н. Н. В., на 62
години.
Сочи се, че на 07.09.2020 г. около 14:50 ч., около гр. Х., водачът Е. В. П.,
при управление на л.а. марка „Нисан“ модел „Терано“, с рег. № ** **** **,
нарушил правилата за движение по пътищата, като изгубил контрол над
управлявания от него автомобил, излязъл от пътното платно и се блъснал в
метална ограда, вследствие на което автомобилът се преобърнал. В резултат
на настъпилото ПТП е причинена смъртта на возещата се в същия автомобил
Н. Н. В..
Посочва се, че във връзка с причиняване на процесното ПТП е
образувано ДП № ***/**** г. по описа на РУ - Х., пр.пр. ****/**** г. по описа
на ОП - Хасково, което е приключило с влязла в сила присъда № **/********
г. по НОХД № ***/**** г. на ОС Хасково. Съгласно същата, водачът Е. П. на
л.а. „Нисан Терано“ с рег. № ** **** **, е признат за виновен в това, че на
07.09.2020 г. на АМ „Тракия“, км. 67+280 в землището на гр. Х., при
управление на горепосоченото МПС, нарушил правилата за движение,
регламентирани в ЗДвП, в частност чл.20. ал.1 от ЗДвП, като по
непредпазлИ.ст причинил смъртта на Н. В.а.
Твърди се, че за увреждащия л.а. “Нисан Терано”, с рег. № ** **** **,
управляван от Е. П., има сключена застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, з.п. №**/**/************ със срок на валидност една
година, считано от 11.05.2020 г. до 10.05.2021 г. със ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и
2
Здраве“ АД, гр. София. По силата на този договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени
вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на
МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица към датата на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищецът е предявил претенция за
изплащане на обезщетение пред ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД,
гр.София, като са представени всички документи, с които разполага. По
случая е заведена щета с № ****-******/****-** и № ****-******/****-**, по
която застрахователят не е изплатил обезщетение. С оглед на изложеното, в
случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД
“ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве” АД за причинените неимуществени и
имуществени вреди на ищеца.
Посочва се, че починалата Н. Н. В. е била на 62 години, била е дейна и
активна, в добро здравословно състояние. Била е работоспособна, винаги се е
занимавала с нещо. Н. е била опора за детето си и за съпруга си, винаги им е
помагала.
Твърди се, че Н. и ищеца И. са създали семейството си преди повече от
четиридесет години, живеели са в разбирателство, отгледали са детето си с
много любов и грижи. Двамата са се разбирали отлично. Връзката помежду
им е била изключително силна, изпълнена с чувство на уважение и
привързаност, като винаги са си помагали и подкрепяли. Смъртта на Н. е
огромен шок за ищеца. Новината за смъртта й е съкрушителна за И. В.. Той
изключително тежко преживява тази нелепа и неочаквана смърт и загубата му
е огромна.
В исковата молба се заявява, че несвоевременната смърт на Н. Н. В. се
отразява крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на
ищеца. Моралните страдания на ищеца, претърпяната скръб от
невъзвратимата и нелепа смърт на Н. ще го съпътства през остатъка от жИ.та
му. Колкото и време да минава, болката от загубата не утихва, а всичко
напомня за Н., че я няма вече. Ищецът ще продължава да страда и да скърби.
Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на Н. Н. В. е особено
трагично обстоятелство, което завинаги променя жИ.та на ищеца.
3
Сочи се, че с оглед изложеното, причинените неудобства, болки и
страдания на ищеца следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение
не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Твърди се, че вредите на ищеца са в резултат на виновното поведение на
водача Е. П., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото
ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, гр. София. Съгласно чл.432 от КЗ,
увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания,
отговорна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради
което за ищеца е налице правен интерес да иска от съда определяне на
справедлив размер на обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на
справедлИ.ст, с оглед действително претърпените болки и страдания от
причинената смърт на Н. Н. В., а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране
на вреди от този вид.
Моли съда да осъди ответника ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, гр.
София да заплати на ищеца И. Д. В. обезщетение в размер на 26 000, частичен
иск от 60 000 лева, за причинените му неимуществени вреди от смъртта на Н.
Н. В..
В съдебно заседание на 18.03.2025 г. е допуснато увеличение на
предявения иск за неимуществени вреди от 26 000 лв. на 40 000 лв., частичен
иск от 60 000 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие
на ПТП от 07.09.2020 г., при което е починала Н. Н. В., ведно със законната
лихва от 11.09.2020 г. до изплащане на сумата.
Претендира законна лихва върху сумата, считано от 11.09.2020 г. - датата
на която водачът Е. П. е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, до
окончателното изплащане.
Моли съда да му присъди направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, тъй
като адв.К. е регистрирана по ЗДДС, като моли настоящата молба да се счита
за списък на разноски.
4
С отговора на исковата молба ответникът ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“
АД, гр. София оспорва така предявения иск изцяло като неоснователен и
недоказан, и моли съда да постанови съдебно решение, с което да го отхвърли
изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да му присъди разноските в
настоящото производство, в това число и за адвокатско/юрисконсулско
възнаграждение. В случай, че намери иска за основателен, моли съда да
намали размера на търсеното обезщетение, тъй като претендираното с
исковата молба е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на
практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед
критериите, запълващи със съдържание понятието „справедлИ.ст" по смисъла
на чл.52 ЗЗД, както и с оглед приноса на починалия съпруг на ищеца, за
настъпилите вредоносни последици от автопроизшествието.
Взема становище по допустимостта на исковете, като заявява, че искът е
допустим и няма пречки да бъде разгледан по същество.
Взема становище по редовността на исковата молба, като заявява, че в
обстоятелствената част на исковата молба ищецът не е посочил на коя седалка
е стояла като пасажер починалата му съпруга в процесното МПС.
Твърди, че това обстоятелство е от значение за доказване на релевираното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП,
като моли съда да укаже на ищеца да уточни горните обстоятелства.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. „Нисан
Терано" с рег. № ** **** ** по силата на застрахователна полица
№**/**/*************, сключена със „ЗАД Далл Богг: ЖИ.т и здраве" АД,
валидна към процесното произшествие.
Счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен и
несъответстващ на принципа на „справедлИ.стта“.
Сочи, че съгласно съдебната практика, понятието „справедлИ.ст”, по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение
за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не
може да бъде източник на обогатяване на пострадалите лица. От значение са и
редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз основа на
5
тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по
справедлИ.ст да се присъди за неимуществени вреди.
В тази връзка счита исканият размер на обезщетението от ищеца за
прекалено завишен. Съгласно Постановление №4/25.05.1961 г. на Пленума на
ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и
единствено „след като се установи, че действително са претърпени такива
вреди”. Счита за напълно недоказано и необосновано е твърдението за
претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие смъртта на съпругата
му и близката връзка между тях подлежи на доказване. Само наличието на
брачна връзка не може да бъде основание за присъждане на обезщетение в
претендирания размер. Безсъмнено загубата на съпруг е тежка загуба от
житейска и общочовешка гледна точка, но конкретните отношения между тях
подлежат на установяване и доказване в процеса.
Сочи, че съгласно чл. 51, ал 2 от ЗЗД за вреди, причинени от непозволено
увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Тези вреди, обаче, трябва да са
действителни, реално причинени - да съществуват обективно. Фактът на
определена връзка между ищеца и починалата му съпруга, не е единственото
основание за дължимост на обезщетение в претендирания размер. От значение
е естеството на отношенията приживе между загиналата и правоимащите
лица, като същите подлежат на доказване от ищеца при условията на пълно и
главно доказване. Обезщетение за неимуществени вреди се присъжда само на
лица, които са били в близки отношения със загиналата и нейната смърт е
породила болки и страдания, негативни емоционални изживявания, които
следва да бъдат обезщетени.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на починалата, като пасажер в процесния автомобил и съпруга на ищеца,
която със своето поведение, изразяващо се в непоставен, респ. неправилно
поставен предпазен колан, като вследствие на това тялото на същата при
настъпилия сблъсък свободно се е движило в купето на автомобила и е
получило наранявания, несъвместими с жИ.та. Твърди, че посоченото по- горе
нарушение от страна на починалата се намира в пряка причинно- следствена
връзка с настъпилите вредоносните последици от него, поради което и при
евентуална доказаност на исковата претенция определеното от съда
6
обезщетение следва да бъде намалено наполовина заради наличието на принос
в изложения по-горе аспект.
Оспорва механизма на процесното произшествие, така както е описан в
исковата молба. Оспорва протИ.правния характер на пътното поведение на
сочения за делинквент водач, респ. неговата изключителна вина за настъпилия
пътен инцидент, както и на протИ.правния характер на пътното поведение на
същия.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. В него е
прието, че не са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника като исковете са били отхвърлени.
Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно
решение се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт.
Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от
надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което
няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно
е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона
писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите
на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на
правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от
тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се
говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът
е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен
съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по
същество. В случая и тези предпоставки не са налице.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на
обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите
изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата
правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката
7
за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на
императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса
на някоя от страните по делото.
Правното основание на предявената претенция от В. е чл.432, ал.1 от
КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки
на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този
институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно
изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена
застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е протИ.правно,
настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното
поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент
завършващ фактическия състав.
Установява се по делото, че е налице окончателен акт постановен по
НОХД № 31/22г. по описа на ОС Хасково, а именно присъда №30 от
03.1106.2022г., с която признава подсъдимия и виновен за процесното ПТП
водач Е. В. П. в това, че на 07.09.2020г. на АМ „Марица“ км. 67+ 280 в
землището на гр. Х., обл. Хасковска, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил, марка „Нисан“ модел „Терано“, с рег. № ** **** **,
нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазлИ.ст
причинил смъртта на едно лице - Н. Н. В., бивш жител на гр. С. З., и телесни
повреди на повече от едно лице, поради което и на осн. чл. 343 ал. 3, б. "б" пр.
1-во, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е
наложено наказание
Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
протИ.правност и виновността на дееца.
Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
преценени в светлината на постановеното решение на наказателния съд
8
несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.
Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента, като
съществува и причинна връзка между активното поведение на Б., което е и
протИ.правно, и настъпилия вредоносен резултат. /чл.300 от ГПК/ В тази
посока са и констатациите на вещите лица П. и Д. по назначените СМЕ и
САТЕ. Последните кореспондират на изложението по исковата молба, поради
което съдът намира за установено по делото, че делинквента П. е нанесъл
виновно посочените от ищеца увреждания и е налице причинна връзка между
деянието му и настъпилия вредоносен резултат- смъртта на съпругата на
ищеца Н. В.а. Също така е безспорно между страните по делото, че към
момента на настъпването на деликта по отношение на автомобила е била
сключена валидна застраховка ГО с ответното дружество. Наред с това
страните не спорят относно факта, че пострадалият е предявил до ответното
дружество претенция за извънсъдебна репарация на вредите но заплащане на
обезщетение не е извършено.
Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по
делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
и обстоятелствата около направените от ответника възражения за
съпричиняване. С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е
преценил, че искът обаче е неоснователен и недоказан поради факта, че по
делото е установено, че ищецът и починалата му съпруга са били към момента
на настъпване на ПТП във фактическа раздяла. Посочено е , че съгласно
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд, правото на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък се определя освен
от степента на родство с починалия, така и от наличието на действително
претърпени вреди. С оглед установения в нормата на чл. 52 от ЗЗД принцип на
справедлИ.ст по отношение кръга на лицата, с право на обезщетение за
неимуществени вреди при смърт, с Постановление № 5 от 24.Х1.1969 г.,
Върховният съд е приравнил правните последици от трайно установеното
фактическо състояние на тези, произтичащи от юридическата обвързаност на
сключен брак, стига по своето конкретно съдържание това състояние да
покрива съществените белези на брачната връзка, включително и по
отношение на съвместното съжителство между лицата. В мотивите на р. III от
ППВС № 4 от 25.05.1961 г., е разгледана обратната хипотеза, а именно на
предшестваща смъртта на единия съпруг продължителна фактическа раздяла,
9
за която е прието, че независимо от произтичащата от брака формална
юридическа обвързаност, изключва възможността преживелият съпруг да е
понесъл подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди от смъртта на
другия. Това тълкувателно разрешение се сочи от първоинстанционния съд, че
кореспондира на посочената в постановлението цел на обезщетението за
неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД, а именно да възмезди
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от
увредения (в случая, от преживелия съпруг), каквато не е налице, след като
още приживе на починалия отношенията между съпрузите са достигнали до
такова състояние на взаимно отчуждение, което е направило неприемлИ.
съвместното им съжителство.
В решението на Окръжен съд Стара Загора се сочи, че от показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че въпреки, че бракът им не е
прекратен, през последните 7-8 г. И. и Н. В.и не живеят заедно. По делото
няма твърдения и данни за определени житейски обстоятелства, които да
съставляват важни причини по смисъла на чл. 15 СК (например работа,
здравословно състояние, социални причини и др.), мотивирали съпрузите да
вземат решение да преустановят съвместно живеене. Напротив, от
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че починалата
е имала приятел, при когото живеела. Добрите отношения, които са запазили
след раздялата, помощта, която Н. е оказвала като „ходела да чисти, да готви,
да пере“ на съпруга си, както и че заедно помагали за отглеждането на внуците
и се събирали заедно по празници, не са обстоятелства, които да опровергаят
настъпилото отчуждаване между съпрузите. За да се отрече репаративното
право на преживелия съпруг в тази хипотеза не е необходимо отношенията
между съпрузите са ескалирали до състояние на взаимна нетърпимост -
достатъчно е брачната връзка между тях да е била изпразнена от съдържание,
защото при фактическа раздяла е невъзможно да се осъществят целите на
създадената от брака юридическа обвързаност. Затова, релевантни за правото
на обезщетение са не само негативните субективно-психически изживявания,
които преживелият съпруг е понесъл като спонтанна емоционална реакция от
смъртта на другия, а външното обективиране на съпружеските отношения на
близост, емоционална привързаност, взаимопомощ и подкрепа, характерни за
брачната връзка, като конкретен модел на поведение, докато е била жива,
включително и чрез съвместното им съжителство, като съществен белег на
10
брачните отношения.
Съдът намира, че така изложените изводи на първоинстанционния съд
не кореспондират на принципите съдържащи се в КЗ и съдържанието на
цитираното Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния
съд. Това е така с оглед доразвИ.ето на принципите заложени в посочения акт
от ВКС в актуалната съдебна практика. В същата е посочено, че обезщетение
за неимуществени вреди могат да търсят всички, които са ги понесли.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят
на принципа на справедлИ.стта. Обезщетението за имуществени вреди,
предвидено в чл. 52 ЗЗД, възмездява главно страданията или загубата на
морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането.
Нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на
починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични
отношения - родители, изоставили децата си, и обратно, съпрузи, живеещи в
дълга фактическа раздяла, и др., защото е явно, че те не понасят никакви
неимуществени вреди. Това е възприето с т.3 на ППВС №4/1961г. Обратното,
при липса на доказани лоши лични отношения, на лицата, имащи право да
претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък при
непозволено увреждане, имат право да получат обезщетение, съразмерно с
търпените вреди, определено по реда на чл. 52 ЗЗД./ в този смисъл Решение
№ 349 от 12.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3632/2023 г., IV г. о., ГК, Решение №
279 от 8.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1619/2023 г., IV г. о/ Т.е. съгласно
съдържанието на нормативния акт, който е приложим за дадения фактически
състав, съдържанието на Постановлението и актуалната практика на ВКС най
– вече при преценката за правно релевантните факти съдът би следвало да
съобрази наличието или липсата на неимуществени вреди в аспекта на
съществуващи страдания или загуба на морална опора и подкрепа, понесени
от увредения вследствие на увреждането. Не е достатъчно поради това по
делото да бъде установено, че съпрузите приживе на единия са живели във
фактическа раздяла, за да се приеме априори неоснователност на иска.
Раздялата не следва автоматично да бъде възприемана, като факт с правно
значение обосноваващ, че връзката между съпрузите е била изпразнена от
съдържание. Във всеки конкретен случай съдът би следвало да обсъди
безпристрастно събраните по делото доказателства и да установи наличието
11
или липсата на неимуществени вреди.
Несъмнено по делото е установено, въпреки че ответникът не е
направил изрично възражение в тази посока, че Н. и И. В.и са били във
фактическа раздяла. Всички разпитани пред първа инстанция свидетели
обективират в показанията си този правно релевантен факт. Също така обаче в
изложенията на Х. Х. и М. И. е безспорно установено, че съпрузите са
запазили близки отношения помежду си, като починалата Н. приживе се е
грижела за домакинството на жалбоподателя. Съпрузите са празнували заедно
празници, ходили са на гости при техни приятели и т.н. Още по категорични
показания в тази посока дава свидетелят П., който живеел последните години
с починалата Н.. Същият в своите показания несъмнено обосновава
останалата силна афектационна връзка между съпрузите независимо от
наличието на „трети“ човек в техните отношения. Свидетелят изрично
посочва, че „той и Н. постоянно ходили при И.. Понякога тя оставала да
нощува при И., особено първите години. След това и свидетелят П. е ходил да
почистват, за някакви ремонти, били едно голямо семейство. И. и Н. си
помагали с почистване, с готвене, с продукти. Празнували празници заедно,
рождени дни, покрай малките. И. и Н. били в много добри отношения.
Посочва, че след като Н. починала, И. бил самотен, затворил се в себе си. След
катастрофата имал някакви здравословни проблеми вследствие на стреса.“
Съдът не намира, че има основание да не кредитира показанията на тримата
разпитани свидетели. Същите са плод на непосредствени и лични
впечатления, като са изцяло и взаимно подкрепящи се. По делото не се
установяват някакви безспорни данни в аспекта на наличието на някаква
заинтересуваност от изхода на повдигнатия правен спор, поради което и съдът
кредитира показанията на свидетелите изцяло. Поради това и съдът намира
изводите на първоинстанционния съд, че брачната връзка между съпрузите е
била изпразнена от съдържание, защото при фактическа раздяла е невъзможно
да се осъществят целите на създадената от брака юридическа обвързаност за
необосновани и некореспондиращи на събрания по делото доказателствен
материал. По делото несъмнено може да се приеме за безспорно установено,
че между И. и Н. са съществували отношения на близост, емоционална
привързаност, взаимопомощ и подкрепа, характерни за брачната връзка,
въпреки липсата на непрекъснато съвместното съжителство. Поради това и
съдът намира, че са налице все още съществените белези на брачните
12
отношения въпреки сложилото се статукво съпрузите да живеят отделно. При
това положение и следва да се приеме за установено по делото наличието на
неимуществени вреди за жалбоподателя вследствие смъртта на съпругата му.
Естествено обстоятелството, че е имало налице фактическа раздяла и Н. е
живеела с кумеца им свидетеля П. следва да бъде отчетено от съда при
определяне на справедливия размер на обезщетението, тъй като несъмнено
това е факт с правно значение.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че
обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по
справедлИ.ст. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да
бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед
на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в
неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо-
емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на
разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече
необходима информация за изпитваните от пострадалата болки и страдания
след настъпване на увреждането.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки
и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото
си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето/. При определяне на размера на
обезщетението съдът взема под внимание всички изнесени факти от
свидетелите по делото, като също така отчита и обстоятелството, че съпрузите
са живели приживе във фактическа раздяла. Последното несъмнено следва да
бъде взето предвид, като обезщетението поради това и следва да бъде
редуцирано в сравнение с обичайните размери на обезщетенията присъждани
13
от съдилищата на преживял съпруг. Това е така, тъй като въпреки
установената афектационна връзка между съпрузите несъмнено е налице
известно отчуждаване между тях и влизането на връзката им в руслото на
приятелските отношения. Поради това и въпреки запазените взаимни чувства
и оказвана подкрепа няма как връзката на Н. и И. да бъде третирана наравно с
обичайните семейни отношения.
Ето защо и при съвкупния анализ на събраните доказателства и
отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда
намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки
и страдания, във връзка със смъртта на съпругата му, е в размера посочен в
исковата молба, а именно сумата от 40 000 лева.
При така очертаното статукво се налага да се разгледа направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. По
принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде
установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива
на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали
увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не
беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил
нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото
фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на
установени в нормативен акт правила за извършването на определено
действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде
квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен
вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в
случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
14
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното
поведение на пострадалия, при което същият е предприел определено
действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече
след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият
следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената
по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането.
Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е
законосъобразно има своята правна стойност, но това ще бъде разгледано
когато се установява процентното съотношение на съпричиняването.
Ответникът е отправил възражение за съпричиняване на вредите от
страна на пострадалия, поради нарушения установени в Закона за движение
по пътищата правила, поради липсата на поставен предпазен колан по време
на превоза, като е нарушена разпоредбата на чл. 137а от Закона за движение
по пътищата. Счита се, че травмите са настъпили именно, поради това
незаконосъобразно поведение на починалата. Възражението е основателно.
От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че
при ПТП на 07.09.2020 г. Н. Н. В., ЕГН *********** от гр. С. З. е получила
черепномозъчна травма, изразяваща се в разкъсноконтузни рани и охлузвания
на лицето, счупване на носните кости, разкъсване на меките черепни обвивки
и отломъчно счупване на черепните кости, разкъсване и размачкване на
главовия мозък, вдишване на кръв в белите дробове; кръвонасядане на
рехавата тъкан пред телата на прешлените; гръдна травма с излив на около
100 мл. течна кръв в лява гръдна половина, счупване на гръдната кост, от 2-ро
до 10-то вкл. ребра в дясно по ключична линия, счупване на ребра в ляво - от
2-ро до 6-то вкл., по задна мишнична линия; 7-мо до 10-то паравертебрално и
от 2-ро до 7-мо по ключичната линия, контузия на белите дробове,
нехомогенно охлузване с неправилна форма по задната част на тялото по хода
на гръбнака в долните две трети, под лявата лопатка и в областта на кръста с
набити в него дребни камъчета и песъчинки и зацапвания от асфалт;
охлузване на лявото рамо, лявата мишница, лявата предмишница,
кръвонасядане на ляво седалище.
Съдебният експерт е посочил, че предпазният /обезопасителен/ колан е
15
средство за пасивна защита, предназначено за задържане на водача и
пасажерите в автомобила на място при случай на внезапно спиране, при
авария или ПТП. Използването му възпрепятства придвижването по инерция
на намиращите се хора в автомобила и съответно възможното им
съприкосновение с частите от вътрешната част на купето, с други пасажери
или изпадането на човек извън автомобила. В същия момент осигурява
възможността на пасажерите и водача да са в положение, гарантиращо
безопасното отваряне на въздушната възглавница. Експертизата е
категорична, че към момента на ПТП пострадалата В.а не е била с поставен
обезопасителен колан. Тялото й е осъществявало свободни движения в купето
след удара и преди изпадането от автомобила. При тези движения могат да се
получат контузии във всички области на тялото й, както и установените при
аутопсията охлузвания и кръвонасядания на левия горен крайник и
кръвонасядането на седалището в ляво. Уврежданията в областта на главата -
тежката черепномозъчна травма, изразяваща се в счупване на носа и рана в
основата му, разкъсноконтузна рана и охлузване около лявата очница,
разкъсване на меките обвивки на черепа, отломъчно счупване на мозъчния
череп, разкъсване и размачкване на мозъка с вдишване на кръв в белите
дробове, и уврежданията на гръдния кош - гръдната травма, изразяваща се в
охлузвания по гърба и кръста, двустранно серийно счупване на ребра,
счупване на гръдната кост и контузия на белите дробове са получени след
изпадането от автомобила.
Категоричния извод на експертите по назначените САТЕ и СМЕ е, че
при поставен обезопасителен колан починалата би останала в автомобила,
поради което и следва да се приеме, че посочените от в.л. Д. травми
вследствие на изпадането от автомобила не биха настъпили. Изрично в
съдебно заседание на 21.01.2025г. вещото лице Д. взема становище, че в
случая е по – вероятно да не се получат такива тежки травматични
увреждания в случай, че починалата е била с поставен обезопасителен колан.
Нямало е да има жИ.тозастрашаващи увреждания.
Съдът възприема заключенията - както на съдебноавтотехническата
експертиза, така и на съдебната медицинска такава. Експертизите са
изготвени задълбочено, отговарят на всички поставени въпроси от страните,
като в съдебно заседание експертите са дали допълнителни разяснения по тях.
Ето защо и следва да се възприеме изложената теза, че е налице
16
съпричиняване на вредите поради непоставен обезопасителен колан.
Относно стойността, с която сумата определена от съда, като
справедлив паричен еквивалент на настъпилите неимуществени вреди, следва
да се редуцира, критерият би следвало да е в каква степен двамата участници
в инцидента са предприели действия и бездействия в унисон с обективираните
в ЗДвП нормативни правила. При определяне степента на съпричиняването
подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от
тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралела и
сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили
пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на
вредите./ в този смисъл е и Решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
3871/2013 г., I т. о., ТК/
Т.е. по принцип обстоятелствата около това дали поведението на
участниците в ПТП са били в унисон с нормативните правила следва да
повлияе на процентното съотношение на съпричиняването, като
законосъобразното или незаконосъобразно поведение се съпостави и с
обективните данни относно настъпването на инцидента. В разглеждания в
настоящия процес случай очевидно и делинквента и пострадалата са имали
вина за настъпване на вредоносния резултат и е налице протИ.правно
поведение и у двамата, като са нарушени правилата за движение по пътищата.
Следователно, починалата Н. сама се е поставила в ситуация на повишен риск
от увреждане с оглед непоставяне на обезопасителен колан. По тези
съображения и след съпоставяне поведението й по повод непоставянето на
предпазен колан от една страна, и това на водача на лекия автомобил, както и
след отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат, настоящият състав на съда намира, че
дължимото обезщетение следва да се намали с 30 %. В унисон с този извод е и
преобладаващата практика на ВКС относно аналогични случаи. Поради това и
окончателния размер на обезщетението, който следва да бъде присъден е в
17
рамките на сумата от 28 000 лева.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата. Предявеният
иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Функционалната отговорност на
застрахователя е дефинирана в разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ. В ал.2 на
чл.429 от КЗ е регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а
именно – в застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. А ал.3 гласи: лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. С оглед съдържанието на цитираната разпоредба в обхвата
на отговорността на застрахователя, като отговорност – дублираща или
съвпадаща с отговорността на деликвента, е отговорността за заплащане на
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Единственото ограничение на тази отговорност е дадено в
разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и то е – лихвите за забава, ведно с
дължимото обезщетение от прекия деликвент да попадат в рамките на
застрахователната сума – лимита на отговорност и застрахователят да е
уведомен за настъпването на застрахователното събитие - по реда на чл.430
ал.1, т.2 от КЗ – от застрахования или от увреденото лице, чрез предявяване на
застрахователна претенция. Именно от този момент – от по-ранната от двете
дати на уведомяване, възниква функционалната отговорност на
застрахователя за заплащане на лихвата за забава, която се дължи от самия
деликвент. Видно от приложените доказателства по делото застрахователната
претенция от увреденото лице е предявена пред застрахователя през 2020г.
Изричната дата не е установена несъмнено в процеса, но от съдържанието на
приложените писмени доказателства може да се извлече извод, че към
посочената в ИМ дата очевидно застрахователят е бил вече уведомен за
искането за репарация на вредите. Приложени са по делото две уведомления
18
от застрахователя на лист 12 и 13 от делото по повод отправени искания за
изплащане на обезщетения през месец февруари и март 2020г. До такъв извод
стига настоящия състав на съда с оглед съдържанието на приложените
документи и липсата на други обстоятелства опровергаващи тяхното
съдържание. На следващо място ответникът не е оспорил изрично датата на
законната лихва, което съпоставено със съдържанието на посочените
документи обосновава окончателен извод, че искането за присъждане на
обезщетение заедно със законна лихва начиная от 11.09.20г. е основателно.
Ето защо обезщетение ще се присъди със законната лихва начиная от
посочената дата.
Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски.
Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва да
понесе дължимата за производството по уважения иск такса. Според цената на
уважения иск за неимуществени вреди ответникът следва да бъде осъден да
внесе ДТ от 1120 лв.. Аналогично – съобразно уважения размер на
претенциите, ответникът следва да заплати и депозита за работата на вещите
лица, който е бил за сметка на бюджета на съда или сумата от 840 лв.
Отправено е искане от ищцовата страна за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Искането е своевременно
направено, като очевидно поради липса на парични средства на доверителя,
пълномощникът е извършвал услугата безплатно. /пълномощно и договор за
правна помощ- лист 4/ Ето защо и следва ответникът да бъде осъден да
заплати на адв. К. сумата от 2890 лева дължимо адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете ведно с дължимото ДДС.
С оглед частичното отхвърляне на иска следва да се осъди ищеца да
заплати на застрахователя сумата от 345 лева по съразмерност.
Водим от това съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 125 от 22.04.2025 г., постановено по т. д.№ 485/
2023 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което е отхвърлен
предявения от И. Д. В., с ЕГН **********, адрес: гр. С. З., ул.„Ц. К.“ № **, ет.
*, ап. * против ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, гр.
19
София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 с правно основание чл. 432 КЗ за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
40 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., изразяващи се в претърпени болки и
страдания от смъртта на Н. Н. В., вследствие на ПТП от 07.09.2020 г., при
което същата е починала, ведно със законната лихва от 11.09.2020 г., В
ЧАСТТА МУ за сумата от 28 000 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********,
гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на основание чл.432 от КЗ на
И. Д. В., с ЕГН **********, адрес: гр. С. З., ул.„Ц. К.“ № **, ет. *, ап. *
сумата от 28 000 лева /двадесет и осем хиляди лева/, като искът е предявен
като частичен от общата сума от 60 000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени изразяващи се в претърпени болки и страдания от
смъртта на Н. Н. В. с ЕГН **********, вследствие на ПТП настъпило на
07.09.2020г., ведно със законната лихва от 11.09.2020 г., като ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 125 от 22.04.2025 г., постановено по т. д.№ 485/ 2023 г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора в останалата му обжалвана част, а именно
за сумата от 12 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 125 от 22.04.2025 г., постановено по т. д.№ 485/
2023 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора В ЧАСТТА МУ ЗА
РАЗНОСКИТЕ, с което И. Д. В., с ЕГН **********, адрес: гр. С. З., ул.„Ц. К.“
№ **, ет. *, ап. * е осъден да заплати на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“
АД, ЕИК *********, гр. София, бул.„Г.М.Димитров“ № 1 сумата 1150 лв.
/хиляда сто и петдесет лв./ - разноски в производството, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********,
гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати по сметка на ОС С. З. ДТ в
размер на 1120 лева лева съразмерно на уважената част от исковете, както и
сумата от 840 лева заплатени от бюджета на съда възнаграждения на
назначените по делото експертизи.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********,
гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на адвокат П. К., Булстат
********* с адрес на кантората гр. С., ул. Л. № *, ап. * на основание чл.38 от
ЗА сумата от 2890 лева адвокатско възнаграждение ведно с дължимото ДДС.
ОСЪЖДА И. Д. В., с ЕГН **********, адрес: гр. С. З., ул.„Ц. К.“ № **,
20
ет. *, ап. * да заплати на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 сумата от 345 лева сторени
деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21