Присъда по дело №255/2023 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 5
Дата: 30 януари 2025 г. (в сила от 15 февруари 2025 г.)
Съдия: Анна Георгиева Георгиева
Дело: 20235320200255
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 юни 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. Карлово, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
и прокурора Румен Иванов
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Наказателно дело от общ
характер № 20235320200255 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият З. И. Д., роден на ******* г. в гр. К., обл. П.,
***,****,****,****,****,****- *****, с постоянен адрес: гр. К., ул. „В.К..“
***, ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода от 25.08.2016 г.
до 08.08.2018 г. в гр. К., обл. П. самоволно, не по установения от закона ред, е
осъществил едно оспорвано от другиго- Р. А. С., свое предполагаемо право- да
ограничи достъпа на Р. С. до първия жилищен етаж от двуетажна сграда в ПИ
с идентификатор ****** с адрес: гр. К., ул. В.К.. *** през стълбите и
стълбищна площадка към едноетажната сграда в ПИ с идентификатор ******
с адрес: гр. К., ул. В.К.. ***, като е изградил стена на границата между
стълбищната площадка и терасата към първи жилищен етаж от двуетажната
сграда, намираща се в същия поземлен имот, собственост на Р. С., като
случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.323 ал.1 от НК във вр.
1
с чл.54 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, както и ГЛОБА в полза на Държавата, платима по
бюджета на съдебната власт, по бюджетна сметка на КрлРС в размер на 150
/сто и петдесет/ лева.
ОТЛАГА, на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така
определеното наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна
сила.
ОСЪЖДА, на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият З. И. Д., с
установена по- горе самоличност, да заплати по бюджетна сметка на РС-
Карлово направените по делото разноски от общо в размер на 566,70 лв.
/петстотин шестдесет и шест лева и седемдесет стотинки/, от които сумата от
320,68 лв. /триста и двадесет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща направени в съдебното производство по НОХД № 648/2020 г.
на КрлРС разноски за възнаграждение на вещо лице и пътни разноски на
свидетел, както и сумата от 246,35 лв. /двеста четиридесет и шест лева и
тридесет и пет стотинки/, представляващи изплатени пътни разноски и дневни
на свидетел.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в петнадесет дневен
срок от днес пред Окръжен съд- Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________

2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 255/2023 г. по описа на КрлРС


По отношение на подс. З. И. Д. е повдигнато обвинение и е внесе
обвинителен акт за това, че на неустановена дата в периода от 25.08.2016 г. до
08.08.2018 г. в гр. К., обл. П. самоволно, не по установения от закона ред, е
осъществил едно оспорвано от другиго- Р. А. С. свое предполагаемо право- да
ограничи достъпа на Р. С. до първия жилищен етаж от двуетажна сграда в ПИ
с идентификатор ****** с адрес гр. К., ул. В.К. *** през стълбите и
стълбищна площадка към едноетажната сграда в ПИ с идентификатор ******
с адрес гр. К., ул. В.К. ***, като е изградил стена на границата между
стълбищната площадка и терасата към първи жилищен етаж от двуетажната
сграда, намираща се в същия поземлен имот, собственост на Р. С., като
случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.323, ал.1 от НК.
Районна прокуратура- П., ТО- К., представлявана в съдебно заседание от
прокурора Р. И. счита вината на подс. Д. в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение за безспорно доказана, поради което иска
същият да бъде признат за виновен и предлага да му бъде наложено наказание
при условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от
шест месеца, чието изпълнение бъде отложено на осн. чл.66 ал1 от НК с
изпитателен срок от три години и глоба в размер на 500 лв.
Частният обвинител Р. С. счита вината на подс. Д. в извършване на
престъплението по чл.323 ал.1 от НК за безспорно доказана, като пледира за
налагане на наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК, като относно вида и
размера на наказанията изразява съгласие с поисканите от прокурора.
Подс. З. Д., лично, не дава обяснения, като се счита за невинен и иска да
бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия- адв. К., счита вината на подсъдимия в
извършване на престъпление по чл.323 ал.1 от НК за недоказана. Пледира, че
в процесния случай е налице гражданско- правен спор. Иска от съда да
оправдае подзащитния му.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подс. З. И. Д., ЕГН ********** е роден на ******* г. в гр. К., обл. П..
****,****. Има завършено **** образование. ****. **** е. Има постоянен
адрес в гр. К., ул. „В.К.“ ***. ****- *****. Бил е освобождава от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК с решение по НОХД № 258/2004 г. по
описа на КрлРС, влязло в сила на 07.09.2004 г. за престъпление по чл.343б ал.1
от НК, като му е било наложено административно наказание глоба в размер на
1
500 лв. Бил е осъден с присъда № 41/07.07.2011 г. по НОХД № 338/2011 г. по
описа на КрлРС, влязла в сила на 23.07.2011 г. за престъпление по чл.183 ал.1
от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, чието изпълнение е било отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години. За това осъждане е настъпила реабилитация
по право, на осн. чл.86 ал.1 т.1 от НК, като последиците от него са заличени,
считано от 24.07.2014 г.
С нотариален акт № 170, том VI, рег. № 13074 по дело № 1170/2007 г. на
нотариус Т. Р., № 517 на Нотариалната камара, действащ в района на РС- К.
била учредена договорна ипотека със страни- „Райфайзенбанк /България/“
като кредитодател и кредитополучател и ипотекарен длъжник С.С.П., която
получила кредит от банката в размер на 20324.87 евро. Съгласно сключения
договор за обезпечаване на кредита Петрова учредила в полза на банката-
кредитодател ипотека върху собствения си недвижим имот, находящ се в гр.
К., ул. В.К. ***, а именно- от двуетажна двуфамилна жилищна сграда,
построена в дворно място, цялото застроено и незастроено с площ 828 кв.м.,
находящо се в гр. К., общ. К., обл. П., съставляващо урегулиран поземлен
имот № XII- 1578, в квартал 85 по плана на града и отреден за ПИ № 2055 по
одобрен кадастрален план със заповед № 300-4-21/2004 г., само целият първи
етаж от жилищната сграда със застроена площ от 90 кв.м. и със самостоятелен
вход, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху земята.
Със Заповед № 247/30.05.2013 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК било разпоредено от съда
длъжникът С.С.П. да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ неизплатената
част от отпуснатия й кредит, а именно 19604.90 евро ведно с дължимата лихва
върху сумата. Бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било
образувано изп.дело № 546/2013 г. по описа на ЧСИ М. Ст.-Ц.. По това дело
била наложена възбрана върху недвижимия имот, собственост на Ст.Сп., а
именно- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******.1.1 с адрес на
имота гр. К., ул. В.К. ***, ***, находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ******, с предназначение- апартамент,
жилище, без прилежащи части, със застроена площ от 90 кв.м. със
самостоятелен вход, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху земята.
Съгласно приетата по делото справка от Община К. поземлен имот с
идентификатор ****** по КККР на гр. К., в който се намира самостоятелна
сграда с идентификатор ******.1.1 съответства на урегулиран поземлен имот
/УПИ/ XII-1578 в кв. 85 по регулационния план на гр. К.. По отменения
регулационен план на гр. К., същият поземлен имот съответствал на УПИ XI,
кв.83.
Имотът бил описан от ЧСИ на 07.02.2014 г. и оставен за управление на
подс. З. Д., който го ползвал по това време и който поел задължението по
2
чл.486 от ГПК, а именно да стопанисва и пази имота като добър стопанин и да
го предаде в състоянието, в което го е приел. Впоследствие имотът бил обявен
на публична продан.
Към този имот интерес проявила св. С., която се свързала по телефона с
Д. и поискала да огледа имота, на което подсъдимият не възразил. На
27.05.2016 г. С. пристигнала в гр. К. и в присъствие на подс. Д.- пазач на имота
извършила оглед. Установила, че входът към продавания първи жилищен етаж
е от терасата на този етаж и през стълбище, водещо едновременно към
терасата и към едноетажна пристройка, долепена до основната жилищна
сграда, графично изобразена като сграда ******.2 в поземления имот. Д.
показал на С. също така избените помещения и водомера. Последната
извършила необходимите справки в Службата по вписвания при Районен съд-
К. и след като не установила проблеми и наличие на претенции от страна на
пазача на имота се явила на публичната продан и била обявена за купувач.
С постановление от 03.07.2016 г. на ЧСИ на Р. С. бил възложен
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******.1.1 по одобрената кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. К., с площ от 90 кв.м. с адрес на имота: гр. К., п.к. ****, ул.
В.К. ***, ***, който самостоятелен обект се намирал в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ******, с предназначение на
самостоятелния обект жилище, апартамент, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот. Това постановление влязло в сила на 17.06.2016 г.
След влизане в сила на постановлението, св. С. се обадила на подс. Д.,
който продължил да ползва имота и го уведомила, че е закупила апартамента и
същия трябва да изнесе вещите си от там. Д. отговорил, че е наясно с това, но
е много болен и е в болница. Поел ангажимент до 13.07.2016 г. да освободи
имота. На посочената дата имотът отново не бил освободен, като Д. помолил
за отсрочка до 25.08.2016 г.
На 25.08.2016 г. св. С. пристигнала в имота, за да получи ключовете.
Такива не получила, тъй като Д. й заявил, че ги е изгубил и трябва да си ги
търси от собственичката С.. Независимо от това до дворното място и първия
етаж, закупен от С. се влизало свободно, без да се препятства свидетелката за
това. На мястото присъствал и брата на подс. Д., св. П. Д.. Двамата обяснили
на С., че за нейното жилище имало и друг вход, за който се влизало през
стълбищната клетка, находяща се от северната страна на двуетажната
жилищна сграда, който се ползвал само от св. И. Ч., собственик на втория
жилищен етаж от двуетажната постройка. Входната врата от стълбищната
клетка към първия етаж била зазидана от св. П. Д. преди продажбата на
втория етажа. С. огледала отново първия жилищен етаж и установила, че
същия е празен. Отишла до гр. П., за да получи постановлението за възлагане,
след което се върнала в гр. К.. До този момент правото й на преминаване не
било оспорено, въпреки че разбрала, че подс. Д. няма намерение да освободи
3
пристройката, долепена до жилищната сграда, която същата считала за част от
първия етаж. Вечерта обаче, след като между Д. и С. възникнал скандал
относно голямо количество бидони с материал за ракия, разположени в
дворното място, подсъдимият й заявил, че ще може да преминава през
стълбището и терасата само докато не иззида стена там, като обяснил, че не
желае тя да преминава изобщо през дворното място. Отново казал на С., че
към жилището й има друг вход, който бил зазидан и може да го отвори. Тогава
тя му отговорила, че дори и три входа да има към жилището ще ползва и
трите, но не е съгласна да се зазижда ползвания от нея до момента вход.
Същата вечер св. С. разговаряла и със св. И. Ч.- собственик на втория
жилищен етаж, който категорично изразил несъгласия тя да преминава през
входа от северната страна на имота, тъй като закупил жилището си с зазидана
врата за първия етаж и част от дворното място, което фактически било
отделено от останалия двор, посредством стена от постройки и достъп до него
имал само той.
Последвало друго посещение в имота от св. С. с цел да започне ремонт,
но не могла да го стори, тъй като в жилището вече били спрени тока и водата.
На 05.09.2017 г. С. отново посетила имота, но вече не могла да влезе
изобщо в дворно място, тъй като голямо куче, което обикновено стояло
вързано в единия край на двора било пуснато и не й позволявало да влезе.
Неколкократно правила опити да се свърже по телефона с подс. Д., но същия
не й отговарял.
На 29.05.2018 г. св. С. разговаряла с подс. Д. по телефона във връзка с
достъп до имота, но последния й отговорил, че повече няма да я допуска да
влиза по обичайния начин в имота си. След като проверила на място
установила, че на входната врата на дворното място бил поставен патрон.
Отдалеч свидетелката установила, че на терасата на първия етаж имало
градеж с тухли. Тогава С. посетила кантората на ЧСИ в гр. П. и поискала да
бъде направен въвод във владение. ЧСИ разговарял по телефон с подс. Д.,
който заявил, че и него няма да допусне до имота.
Междувременно, позната на св. С.- св. Г. я срещнала в гр. Е., където
двете живеели, и й казала, че подс. Д. изгражда стена на входа към нейното
жилище, отделяйки терасата от пристройката.
На 08.08.2018 г. следвало да се извърши въвод във владение на св. С.. На
място, в имота присъствали ЧСИ- св. Ст.-Ц., помощник ЧСИ, подс. Д. и негов
адвокат, и полицейски служители, както и св. С.. Въвод не бил извършен, тъй
като било установено, че до първия жилищен етаж, собственост на С. няма
достъп, тъй като на мястото на входа на терасата е изградена тухлена стена. За
стената подсъдимият заявил пред всички, че той е изградил стената и С. „да си
влиза от където иска“. Изявлението на подсъдимия било вписано в протокола
за въвод, а св. Ст.-Ц. заявила, че във връзка с установеното ще подаде сигнал
до прокуратурата и съставила протокол.
При извършения от съда оглед на място на 15.10.2024 г. е установено, че
4
стената продължава да е налична и препятства достъпа до първи жилищен
етаж на сградата.
Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните
по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Р.
С., М. Ст.-Ц., П. Д., Н. Г., И. Ч., Л. Б., М. А., М. Д.; прочетените на осн. чл.283
от НПК писмени доказателства- протокол за въвод от 08.08.2018 г.,
постановление за възлагане на недвижим имот № 286/03.07.2016 г., протокол
за доброволно предаване, скица на поземлен имот, проект за ел.инсталация на
сграда, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен към него
фотоалбум, преписи от нотариален акт № 77, том 13, рег. № 3480, дело №
2683/27.10.2005 г., нотариален акт № 75, том1, рег. № 171/16.04.1952 г.,
нотариален акт № 19, том 3, дело № 927/11.11.1959 г., нотариален акт № 121,
том 3, дело № 551/2005 г., нотариален акт № 120, том 3, дело № 55/2025 г.,
писмо от Кмета на Община К. ведно с извадки от регулационните планове- 3
л., справки АИС БДС, справка за съД.ст на подс. Д. и характеристична
справка, справка от Кмета на Община К. за съответствие, фотоалбум за
извършен оглед на недвижим имот от 15.10.2024 г., постановление за отказ да
се образува досъдебно производство от 09.05.2018 г.; справки от Община К.,
протокол за оглед на местопроизшествие от 18.05.2022 г., от материалите по
изп.дело № 546/2013 г. по описа на ЧСИ М. Ст.-Ц.- заповед № 248 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
изпълнителен лист, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
170, том VI, рег. № 13074 по дело № 1170/2007 г. на нотариус Т. Р.,
разпореждане за налагане на възбрана от 09.07.2013 г., удостоверение за
вписана възбрана от Служба по вписвания- К., протокол за опис на недвижим
имот, обявление за публична продан, обявление за втора публична продан,
постановление за възлагане, акт за уведомяване на страна.
При постановяване на присъдата си съдът не ползва обясненията на
подс. Д., който се е възползвал в хода на наказателното производство от
правото си да не дава такива. Не ползва и показанията на св. М. Д., който се е
възползвал, на осн. чл.119 от НПК, от правото си да не дава такива, тъй като е
брат на подс. З. Д..
При постановяване на присъдата си съдът ползва показанията на св. Р.
С., отчитайки, че същата има качеството на частен обвинител по делото. Това
й качество обаче съдът не установи да се е отразило на обективното
пресъздаване на всички факти и обстоятелства от предмета на делото.
Показанията на свидетелката съдът намира за изцяло последователни,
логични и в пряка връзка с предмета на делото. Същите се явяват потвърдени
от събраните по делото доказателства. Безспорно установено от
доказателствата е, че същата е закупила процесния първи етаж от двуетажната
масивна жилищна сграда, находяща се в гр. К., ул. В.К. ***. Безспорен е и
факта, че към момента на закупуване на жилището от С. единствения
самостоятелен вход към този етаж е бил през стълбището, водещо към
пристройката и терасата на първия жилищен етаж. Доказателствата по делото
5
установяват безспорно и наличието на спор за ограничено вещно право между
С. и подс. Д., а именно правото й на преминаване през дворното място, което
той и братята му притежават и в частност стълбището, осигуряващо достъпа
до пристройката и първия жилищен етаж. Безспорно установено по делото е и
изграждането на зида, възпрепятстващ достъпа на св. С. до собствения й имот
след възникналия спор. Необорени от доказателствата по делото се явяват
показанията на свидетелката и относно авторството на деянието, а именно че
този зид е изграден от пазача на имота- подс. Д.. Изброените факти и
обстоятелства, касаят пряко предмета на делото и тъй като се явяват
подкрепени и съответни на останалите доказателства по делото, съдът
кредитира с доверие и ползва показанията на свидетелката при постановяване
на присъдата си. Показанията на свидетелката относно статута на
пристройката, дали тя се явява част от първия жилищен етаж или както е
отразено в приложената по делото скица от КККР е самостоятелен обект в
дворното място се явяват неотносими към предмета на наказателното
производство по чл.323 ал.1 от НК, а са предмет на граждански
правоотношения, свързани с правото на собствеността на обекта.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. М. Ст.-Ц., които са
безпристрастно депозирани, без интерес от изхода на делото. Свидетелката
като частен съдебен изпълнител се явява очевидец на обстоятелства, от
съществено значение за предмета на делото, а именно наличие на само един
самостоятелен вход, водещ към закупеното от С. жилище, както и че този вход
е бил зазидан впоследствие при наличие на спор относно преминаването,
както и лицето, което е зазидало входа. Изпълнявайки служебните си
задължения свидетелката е и лицето, което е инициирала образуване на
наказателното производство с подаване на сигнал за установените в хода на
воденото изпълнително производство неправомерни обстоятелства. Досежно
посочените факти и обстоятелства показанията й са последователни и
подкрепени от писмените доказателства, съдържащи се във воденото
изпълнително дело и приети от съда в процеса.
Обсъждайки показанията на св. П. Д., съдът отчита, че същият е брат на
подс. З. Д., както и съсобственик на дворното място, за което е възникнал спор
за преминаване между С. и подс. Д., като са налице и данни, че свидетелят
също има участие в този спор. Независимо от това, показанията на св. П. Д.
досежно значимите за предмета на делото обстоятелства, механизма на
осъществяване на деянието, предмет на обвинението, а именно зазиждане на
единствения вход към първия жилищен етаж, собственост на С. и автора му-
подс. З. Д. са в унисон с останалите ползвани от съда доказателства, поради
което съдът ги ползва при постановяване на присъдата. В останалата част
показанията на свидетеля отразяват неговото мнение по съществуващия спор,
свързан с правото на преминаване и като такива се явяват неотносими към
предмета на наказателното производство, доколкото са предмет на
разглеждане по гражданско- правен ред.
В тази насока съдът обсъжда и показанията на св. Ч., който също има
6
отношение към възникналия спор относно достъпа на св. С. до жилището й,
както и пряк интерес да разреши този спор в своя полза, тъй като е собственик
на втория жилищен етаж от двуетажната постройка и ползва самостоятелен
вход за него, който фактически се явява стълбищната клетка на двуетажната
сграда. Относно обстоятелствата обаче, които отразяват фактическото
положение на първия жилищен етаж и невъзможността св. С. да стигне до
него, за да го ползва показанията на свидетеля не противоречат на
установената от съда фактическа обстановка, поради което ги ползва при
постановяване на присъдата си.
Показанията на свидетелите Н. Г., Л. Б. и М. А., съдът ползва при
постановяване на присъдата си, като обективно депозирани, тъй като за
лицата не се установи интерес от изхода на настоящия процес и техните
показания са относими към предмета на доказване по делото.
При постановяване на присъдата си, съдът ползва писмените
доказателства по делото, прочетени на осн. чл.283 от НПК. Същите са събрани
по реда и в изискуемата от НПК форма, като същите се явяват
доказателствено средство за значимите за предмета на делото обстоятелства.
При установената по- горе фактическа обстановка, съдът намира, че
подс. З. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.323 ал.1 от НК /самоуправство/, за което му е
повдигнато процесното обвинение.
Самоуправството е типично престъпление против законно установения
ред на взаимоотношения между отделни граждани, държавата или обществени
организации. С него се засягат обществените отношения свързани с
правораздавателната дейност и в частност- с дейността по решаване на
спорове за имуществени права. Затова и субект на това престъпление може да
бъде само страна по някакво имуществено правоотношение или неин
представител. В конкретния случай безспорно установено е наличието на спор
между подс. З. Д., съсобственик на дворното място и обитаващ към
инкриминирания период пристройката до жилищната сграда и св. Р. С.-
собственик на първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, който
спор касае правото на преминаване на последната през дворното място,
собственост на Д. и неговите братя и в частност правото й да преминава през
стълбището, водещо до входа на пристройката, ползвана от подс. Д., но и
представляващо единствения самостоятелен вход на св. С. към собствения й
първи жилищен етаж. При това положение и доколкото съдът приема, че е
налице правен спор за имуществено правоотношение, то подс. Д. се явява
субект на престъплението.
Изпълнителното деяние на самоуправството се изразява в
осъществяване на едно оспорено от другиго, действително или предполагаемо
притезателно право. От обективна страна, деецът следва да разполага лично
или в качеството му на представител с някакво имуществено право- вещно,
облигационно или друго имуществено право, което от своя страна трябва да
7
съществува обективно (действително право) или поне субективно
(предполагаемо право) в представите на дееца като претендент за него, ползва
се от държавна защита и по отношение на което право да е възникнал спор с
насрещната страна по имущественото правоотношение. Този спор е винаги
налице, когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му
съществуване или с избрания от дееца начин за неговото осъществяване.
Несъгласието може да бъде изразено под най- различни форми- и с думи, и с
действия, но винаги по начин, разбираем за дееца. Вместо спорът да бъде
отнесен за решаване до съда или до друг компетентен орган, деецът сам
осъществява правото си- завладява намиращата се у насрещната страна
спорна престация като „поема компетенциите“ на властта, присъжда си я сам
и си оказва недопустима правна самопомощ, нарушавайки процесуалните
закони, уреждащи реда за решаване на правните спорове. Така деецът
осъществява спорното си право самоволно и не по установения ред-
предприема действия за упражняването му по свое усмотрение, без да се
съобразява с волята или възражението на насрещната страна, упражнява
правото си по начин, който не отговаря на закона - т. е. игнорира властта, към
която по закон е следвало да се обърне, за да защити или упражни това свое
право. Престъплението е резултатно, като трябва да не представлява
маловажен случай.
В конкретния случай, безспорно е установено по делото наличието на
разногласие между подс. Д., който е ползвал пристройката и дворното място и
св. С. относно правото й на преминаване и достъпа до собствения й жилищен
етаж. Този спор е възникнал на 25.08.2016 г. при разговор между двамата,
когато подс. Д. заявил на С., че не желае да преминава повече през дворното
му място и ще изгради зид, за да препятства достъпа й до терасата на нейното
жилище. При това С. му заявила, че дори и три входа да има към жилището си,
ще ползва всички и няма да се откаже от наличния към този момент единствен
вход. Т.е. безспорно е налице спор за ограничено вещно право- правото на
преминаване. Подс. Д. като е изградил зид на неустановена дата в периода от
25.08.2016 г.- датата на възникване на спора до 08.08.2018 г.- датата на
констатиране на вече изградения зид, с който е възпрепятствал правото на св.
С. да преминава и достига до собственото си жилище, самоволно, не по
установения ред и без да се съобрази с волята на насрещната страна е
разрешил съществуващия спор, редът за решаване на който би бил
гражданско- правен.
Процесният случай е немаловажен. Извършвайки преценката за това,
съдът взе предвид, както степента на засегнатите от него обществени
отношения, така и от значимостта на незаконно реализираното оспорвано
действително или предполагаемо субективно материално право, както и
реално настъпилите вреди от осъществяването му. Изграждайки самоволно
зида, с който е препятствал достъпа на свидетелка до нейния имот, подс. Д.
фактически я е лишил от възможността да използва собственото си жилище,
доколкото зазидания вход е бил единствен такъв към жилищния етаж. Т.е.
8
същата притежава жилище без да има достъп до него. В тази връзка съдът
отчита и дългия период, в който свидетелката е била лишена от възможността
да ползва имота си. Подс. Д. е могъл да възстанови фактическото положение
преди самоуправните си действия, каквато възможност му е разяснена,
съгласно чл.323 ал.3 от НК, в разпоредителното заседание по делото на
22.08.2023 г., но към датата на постановяване на присъдата- 30.01.2025 г.
същият не се е възползвал от тази привилегия на закона.
От субективна страна процесното деяние е осъществено от подсъдимия
при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Д.
цЕ.сочено е осъществил описаните по- горе самоуправни действия,
съзнавайки че съществува спор между него и С. относно правото й на
преминаване. Искал е да разреши този спор самоволно, не по установения ред,
което и е направил изграждайки зида, с който е препятствал достъпа на
свидетелката до собственото й жилище.
Поради изложените мотиви съдът призна подс. З. Д. за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК,
за това, че На неустановена дата в периода от 25.08.2016 г. до 08.08.2018 г. в
гр. К., обл. П. самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно
оспорвано от другиго- Р. А. С. свое предполагаемо право- да ограничи
достъпа на Р. С. до първия жилищен етаж от двуетажна сграда в ПИ с
идентификатор ****** с адрес гр. К., ул. В.К. *** през стълбите и стълбищна
площадка към едноетажната сграда в ПИ с идентификатор ****** с адрес: гр.
К., ул. В.К. ***, като е изградил стена на границата между стълбищната
площадка и терасата към първи жилищен етаж от двуетажната сграда,
намираща се в същия поземлен имот, собственост на Р. С., като случаят е
немаловажен.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подс. Д., съдът взе предвид, че за престъплението по чл.323 ал.1 от
НК е предвидено налагането на наказание лишаване от свобода до пет години
и глоба до хиляда лева. Индивидуализирайки наказанието съдът отчете
степента на обществена опасност на деянието и дееца. Деянието не е тежко по
смисъла на чл.93 т.7 от НК престъпление, но степента му на обществена
опасност е немалка, с оглед правнозащитените обществени отношения, а
именно правораздавателната дейност и в частност дейността по решаване на
спорове за имуществени права. От друга страна личността на подсъдимия
съдът преценява като такава с невисока степен на обществена опасност-
същия се ползва понастоящем с чисто съдебно минало, неосъждан е- *****,
както и с добри характеристични данни, липсват данни за негови
противообществени прояви. Посочените обстоятелства съдът отчита като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Като такова
обстоятелство съдът отчита и дългия период на водене на делото- шест
години. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчита дългия
период, близо осем години, в който св. С. е препятствана да ползва имота си в
резултат от самоуправните действия на подсъдимия.
9
Предвид немалката степен на обществена опасност на деянието и
невисоката такава на дееца, както и смекчаващите и отегчаващите
отговорността му обстоятелства, съдът намира, че на същия следва да се
определи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК в размер, близо до
минималния, а именно лишаване от свобода за срок от четири месеца и глоба в
полза на Държавата от 150 лв.
Тъй като подс. Д. е неосъждан и за изпълнение целите на наказанието и
преди всичко за поправяне на подсъдимия не е наложително да изтърпи
определеното му по- горе наказание лишаване от свобода, съдът, на осн. чл.66
ал.1 от НК, отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок
от четири месеца с изпитателен срок от три години.
Така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще
изпълни целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко ще
въздейства превъзпитателно и предупредително спрямо подсъдимия, а и ще се
въздейства превъзпитателно по отношение на останалите граждани, за да
спазват законоустановения ред в държавата.
С оглед резултата от делото и на осн. чл.189 ал.3 от НПК, съдът остави в
тежест на подс. Д. направените по делото разноски, като го осъди да заплати
разноски общо в размер на 566,70 лв., от които сумата от 320,68 лв.,
представляваща направени в съдебното производство по НОХД № 648/2020 г.
на КрлРС разноски за възнаграждение на вещо лице и пътни разноски на
свидетел, както и сумата от 246,35 лв., представляващи изплатени пътни
разноски и дневни на свидетел.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
МТ

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10