№ 9745
гр. С., 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110109516 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД моли да се осъдят ответниците да заплатят следните суми: С. П. У. с
дял 1/2 от задълженията за имота: 940.12 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от 1.05.2018г. - 30.04.2020г., 189.62 лв. -
мораторна лихва за забава върху посочената главница, начислена от 15.09.2019г. до
04.02.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 15.72 лева главница от
м.1.2019 г. до м.04.2020 г. и 3.73 лева лихва за периода от 3.3.2019 г. до 4.02.2022 г. и ведно
със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното им изплащане; Н. Ю. Д. с дял 1/4 от задълженията за имота: 470.06 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
1.05.2018г. - 30.04.2020г., 94.81 лв. - мораторна лихва за забава върху посочената главница,
начислена от 15.09.2019г. до 04.02.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на
7.86 лева главница от м.1.2019 г. до м.04.2020 г. и 1.86 лева лихва за периода от 3.3.2019 г.
до 4.02.2022 г. и ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното им изплащане; и Ю. Ю. Д. /непълнолетен/, действащ
лично и със съгласието на баща си Ю. С. Д., с дял 1/4 от задълженията за имота: 470.06 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
1.05.2018г. - 30.04.2020г., 94.81 лв. - мораторна лихва за забава върху посочената главница,
начислена от 15.09.2019г. до 04.02.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на
7.86 лева главница от м.1.2019 г. до м.04.2020 г. и 1.86 лева лихва за периода от 3.3.2019 г.
до 4.02.2022 г. и ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното им изплащане. Поддържа се, че ответниците са
наследници на П. И. Чукалейски, който като собственик, бил потребител на топлинна
енергия за битови нужди, съответно след смъртта му - неговите наследници, относно
1
апартамент № 59 в гр. С., ж.к. Банишора, бл. 35, вх.Б, ет.8. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя и
регламентират отношенията във връзка с доставяне, разпределение, изчисляване, заплащане
на топлинната енергия, които общи условия са надлежно публикувани и са влезли в сила за
потребителя, без да е нужно изричното им приемане. Ищецът твърди, че за процесния
период доставил в имота топлинна енергия, която не е заплатена. Твърди, че е налице и
забава за заплащане на задълженията, която настъпва 45 дни след публикуване на общата
фактура на интернет страницата на продавача. Твърди се, че е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
сървисис” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Поддържа се, че за имота са издадени
такива изравнителни сметки. Ищецът претендира плащане на вземанията в горепосочените
размери. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, в които оспорват
исковете.
В отговора на ответниците Н. Д. и Ю. Д. се оспорват исковете като неоснователни поради
липса на основание за дължимост на претендираните суми. Оспорват да са потребители на
топлинна енергия. Оспорват дължимостта на таксата за дялово разпределение и лихвите за
забава. Релевират възражение за изтекла давност. Молят за отхвърляне на исковете.
Ответницата С. У. оспорва да е клиент на топлинна енрегия и да е потребявала такава.
Оспорва и законосъобразното й разпределяне и отчитане поради липса на надлежни
доказателства за това. Релевира възражение за изтекла давност. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. Основателността на главния иск е предпоставена от
установяване наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните, по което ищецът е доставил количество топлинна енергия
съответно на претендираната от него стойност, и неизпълнение на насрещното задължение
за плащане на дължимата за потреблението цена.
Първият спорен въпрос по делото е относно възникнало между страните правоотношение по
договор за продажба на топлоенергия в имот, намиращ се в сграда в режим на етажна
собственост.
Съгласно на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
2
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия. По
силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия
При спор кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение, респ. кой е купувач по
договора за продажба на топлинна енергия /а и доколкото е основен елемент за възникване
правото да получи вземането, което претендира/, ищецът е длъжен чрез пълно и главно
доказване да установи този факт.
Ищецът обосновава отговорността на ответниците с качеството им на собственици на
имота, като поддържа, че собственик на имота е бил П. Чукалейски, а след смъртта му –
неговите наследници.
От доказателствата по делото е видно, че П. Чукалейски е починал на 19.06.2018 г., като е
оставил за наследници син Н. Чукалейски и дъщеря С. У.. Н. Чукалейски е починал на
22.04.2021 г., като е наследен по заместване от децата на починалата преди него дъщеря
Полина Д.а – Н. Д. и Ю. Д.. Следователно ищецът следва да установи, че през процесния
период 1.5.2018 г.-30.04.2020 г., клиент на ТЕ като собственик на имота е бил П.
Чукалейски, а след смъртта му – неговите деца, наследявайки придобитото от него право на
собственост върху имота /които отговарят и за задълженията му/.
По делото няма никакви доказателства, че ответниците и наследодателят им са придобили
каквото и да е вещно право върху имота. Въпреки дадените указания и възможност в
няколко съдебни заседания, ищецът не ангажира доказателства относно собствеността
върху имота. При липса на доказателства обуславящи качеството на ответниците на клиенти
на ТЕ и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът следва да приеме, че нито П. Чукалейски, нито
наследниците му са станали страна по договор за доставка на ТЕ в имота, съответно не са
задължени за процесните вземания. Предявените главни искове следва да бъдат отхвърлени
в цялост.
Като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за лихви.
Относно разноските: С оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е
неоснователна. В полза на адвокат Д. Й. Ч. следва да се присъди адвокатско възнаграждение
за оказаната от нея безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА на ответниците Н.
Д. и Ю. Д., видно от представения по делото договор, в размер на 415.00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С.,
...., искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на С.
3
П. У., ЕГН **********, гр. С., ...., да заплати сумите: 940.12 лв. стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 1.05.2018г. до 30.04.2020г., 189.62 лв. мораторна лихва за
забава върху нея за периода от 15.09.2019г. до 04.02.2022 г., 15.72 лв. цена на дялово
разпределение извършено в периода от 1.1.2019 г. до 30.04.2020 г. и 3.73 лв. лихва за забава
за периода от 3.3.2019 г. до 4.02.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С.,
...., искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на Н.
Ю. Д., ЕГН **********, гр. С., ж.к. Младост 1А, бл.530, вх.2, ет.3, ап.22, да заплати сумите:
470.06 лв. стойност на доставена топлинна енергия за периода от 1.05.2018г. до 30.04.2020г.,
94.81 лв. мораторна лихва за забава върху нея за периода от 15.09.2019г. до 04.02.2022 г.,
7.86 лв. цена на дялово разпределение извършено в периода от 1.1.2019 г. до 30.04.2020 г. и
1.86 лв. лихва за забава за периода от 3.3.2019 г. до 4.02.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С.,
...., искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на Ю.
Ю. Д., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на баща си Ю. С. Д., гр. С., ж.к.
Младост 1А, бл.530, вх.2, ет.3, ап.22, да заплати сумите: 470.06 лв. стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 1.05.2018г. до 30.04.2020г., 94.81 лв. мораторна лихва за
забава върху нея за периода от 15.09.2019г. до 04.02.2022 г., 7.86 лв. цена на дялово
разпределение извършено в периода от 1.1.2019 г. до 30.04.2020 г. и 1.86 лв. лихва за забава
за периода от 3.3.2019 г. до 4.02.2022 г.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., да заплати на
адвокат Д. Й. Ч., на основание чл. 38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на
415.00 лв.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4