№ 84
гр. Шумен, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Силвия Й. М.
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20243600500117 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №9/10.01.2024г. по гр.д.№381/2023г. ШРС е признал за установено спрямо
З. С. М., че дължи на „Йеттел България”ЕАД-гр. София, представлявано от Д.К.К. и М.С.,
сумата от 130,06 лв., представляващи абонаментни такси по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 16.11.2019 г. и 140,41 лв., представляващи вноски по
договор за лизинг от 16.11.2020г/при допусната очевидна фактическа грешка в изписване
годината на сключване на договора-„2019г.“ вместо „2020г.“/., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 15.11.2022 г. до окончателното плащане, за които има издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 1161 от 17.11.2022 г. по ч.г.д. № 2477/2022
г. на ШРС. Със същото решение е отхвърлил предявения от дружеството иск с правно
основание чл. 422 от ГПК срещу М., за установяване дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение № 1161 от 17.11.2022 г. по ч.г.д. № 2477/2022 г. на ШРС
в останалата част като неоснователен и недоказан. Присъдени са и следващите се в исковото
и заповедното производство разноски.
Решението е обжалвано от ищцовото дружество, в частта, с която са отхвърлени
предявените от дружеството установителни искове: за сумата от 316.07лв-неустойка за
предсрочно прекратяване на договора., от която 82.99лв.-стойността на тримесечни
абонаментни такси и 233.08лв.-част от разликата между стандратната цена на устройството
по стандартна ценова листа без абонамент и цената, на която устройството е предоставено
на потребителя на лизинг, съответстващ на оставащия срок от договора. Сочи, че
решението в атакуваната част се явявало неправилно и в противоречие с приложения
1
материален закон, по подробно изложени съображения. Съгласно общите условия /чл.27/,
дължимите месечни суми са платими в указаните във фактурите срокове, но не uo-късно от
18 дни от издаването на месечната фактура. Неполучаванею на фактура не освобождавало
абоната от заплащането на дължимата сума /чл.26/. Тъй като денят за изпълнение на
задължението бил определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му 'чл. 84 от
ЗЗД/. Нито законът, нито договорените между страните условия, вменяват задължение на
кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си. Сключеният абонамент
бил прекратен едностранно от оператора, съгласно договорната отговорност на абоната по т.
II от договора, при условията чл.75, във вр.с чл.19бв) от общите условия. . С уговорката,
предоставяща на оператора право едностранно и без предизвестие да прекрати договора
занапред, правата на потребителя не били накърнени и съответно тази клауза валидно
дерогирала общото правило на чл. 87, ал.1 от ЗЗД. Клаузите от общите условия не
предвиждали особена форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към
длъжника, поради което следва да се приеме, че волеизявлението може да бъде и
конклудентно — с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните
услуги. Освен това и операторът неколкократно изпращал СМС-известия, с които е давал
шанс на абоната да заплати задълженията си и да запази договорните отношения. При.
положение, че търговецът ще се лиши от всички 24 месечни абонаментни такси по договора
/доколкото неизпълнението на абоната е започнало веднага след сключването на процесния
абонамент/, заплащането на обезщетение в размер на три месечни абонамент ни такси не е
прекомерно и необосновано високо. Моли, съдът да отмени решението в обжалваната част
и постанови друго, с което заявените установителни претенции бъдат изцяло уважени, като
се присъдят разноски в размер, съответстващ на уважената част от исковете. Претендира и
присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въз основа на депозирано от „Йеттел България” ЕАД заявление, по реда на чл.410 от
ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1161 от 17.11.2022 г., по
ч.гр.д.№2477/2022г. на ШРС, по силата на която е разпоредено З. С. М. да заплати на
заявителя, както следва: сумата 130.06лв. дължими и месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за периода от 20.11.2020 г. до 19.03.2021 г.; сумата 140.41
лв. - незаплатени лизингови вноски; сумата 316.07 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 16.11.2020 г. за мобилен номер +359*********,
ведно със законната лихва върху вземането от подаване на заявлението – 15.11.2022 г. до
окончателно плащане, както и сумата 25лв. – държавна такса и 360лв-- адвокатско
възнаграждение. Тъй като съобщението за издадена заповед за изпълнение е връчено по
2
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви иск за
вземането. Последният в дадения срок е сторил това и е предявил настоящите
установителни искове срещу М. - че в полза на дружеството съществува вземане за
сочените суми по горепосочените договори за мобилни услуги и лизинг.
Между ищцовото дружество/с предишно наименование „Теленор България“ЕАД/ и
ответника бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер завършващ на
последни три цифри „112“ от 16.11.2020г., с избрана абонатна програма „Тотал+“ с
промоционален месечен абонамент 26,99 лв. и стандартен месечен абонамент в размер на
29,99 лв. и срок на действие 24 месеца. По силата на същия, ищецът - доставчик на
мобилни услуги е поел задължение да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги,
чрез сочения мобилен телефонен номер, за определения срок. Постигната е договорка, че
при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на договора той
дължи неустойка в размер на дължимите абонаментни месечни такси до края на срока на
договора, но не повече от 3 такива месечни такси. В този случай потребителят дължи и
разликата между стандартния месечен план и промоционалния такъв за периода до края на
договора, но не повече от три месеца. Същата разпоредба на сключения между страните
договор за мобилни услуги предвижда, че при прекратяване на договора по вина на
потребителя той дължи обезщетение в размер на разликата между цената на предоставеното
устройство по стандартната ценова листа към датата на договора и цената, която той е
заплатил при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок до края на договора.
При сключване на договора М. е подписала декларация – съгласие, че при подписване
на договора е запозната с общите условия на „Теленор България“ЕАД за взаимоотношения
с потребителите на мобилни телефонни услуги. Срещу предоставените услуги, чрез
обществена далекосъобщителна мрежа, абонатът се е задължил да плаща възнаграждение, за
което изрично е подписал ценова листа. Съгласно чл.23 от общите условия на дружеството –
ищец, последното има право да получава: цена за първоначално свързване, месечен
абонамент, месечна цена за ползвани услуги, месечна цена за ползване на допълнителни или
на други услуги, цена за временно спиране по т.69. Съгласно чл. 26 от общите условия, за
ползваните услуги операторът издава на името на потребителя ежемесечно фактура на
определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължениeто
му за заплащане на дължимите суми.
На 16.11.2020г. между страните е сключен и договор за лизинг, с който на потребителя е
предоставено устройство марка SAMSUNG Galaxy A20s 32GB Dual Blue. Устройството е с
обща лизингова цена 559,90 лв. без абонамент, но заради сключения договор за мобилни
услуги, то било предоставено на ответницата на цената от 227,36 лв. за период от 23 месеца
при лизингова вноска от 7,39 лв. и възможност за изкупуване срещу 7,39 лв. в края на срока
на лизинга. С чл. 12, ал. 2 от договора за лизинг е уговорено, че при прекратяване на
договора за мобилни услуги, както и при забава на плащане по тези договори, всички
лизингови вноски и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми.
По делото са представени и фактури: №**********/20.12.2020г. за периода от
3
20.11.2020г.-19.12.2020г. на стойност 42.76лв., със срок за плащане 04.01.2021г..; фактура №
**********/20.01.2021г. за периода от 20.12.2020г.-19.01.2021 г. на стойност 41.27лв., срок
за плащане 04.02.2021г.; фактура №**********/20.02.2021г. за периода от 20.01.2021г.-
19.02.2021г. на стойност 40.37лв., срок за плащане 07.03.2021г.; фактура
№**********/20.03.2021г. за периода 20.02.2021г.-19.03.2021г.. на стойност 5.66лв., срок за
плащане 04.04.2021г, както и фактура №*********/20.04.2021г. за дължими неустойки за
предсрочно прекратяване на договора за услуги в размер на 316.07лв. и вноска за лизинг-
140.41лв., срок за плащане 05.05.2021г..
Съгласно заключението на назначената по делото СИЕ, за процесния период от
мобилен номер завършващ на „112“ под клиентски №********* имало предоставени и
потребени данни. Представените фактури били осчетоводени по кредита на сметка 703, по
съответната аналитична сметка в зависимост от ползваната услуга. Всички фактури, с
изключение на тази от 20.04.2021г. били включени в дневник продажби. Сочената фактура
на стойност 456.48лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договора-
316.07лв. и вноска лизинг- 14.41лв. не била включена поради това, че за неустойката не се
начислява и дължи ДДС. Дължимите суми за мобилни услуги за процесния период от
20.11.2020г. до 19.03.2021г. възлизали на 130.06лв., а за лизинг -140.41лв..
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Заявени са установителни претенции по реда на чл.422 от ГПК - за установяване
същестуването на вземания – неиздължена стойност на абонаментни такси по договор за
мобилни услуги от 16.11.2019 г., незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
16.11.2019г. и неустойки.
Предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба срещу решението
само в частта, с която е отхвърлен предявения от дружеството установителен иск за сумата
от 316.07лв-неустойка за предсрочно прекратяване на договора., от която 82.99лв.-
стойността на тримесечни абонаментни такси с включена част от предоставените на абоната
отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора и 233.08лв.-част от разликата
между стандратната цена на устройството по стандартна ценова листа без абонамент и
цената, на която устройството е предоставено на потребителя на лизинг, съответстващ на
оставащия срок от договора.
В останалата част, решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от
ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на
ответника, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната
страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница, съответно неустойка
по договора.
4
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ищцовото дружество и
ответника са били в облигационни отношения, уредени от сключените между тях договор
за мобилни услуги от 16.11.2020г. и договор за лизинг на мобилно устройство от същата
дата, като ищцовото дружество е изпълнявало задължението си по тях за предоставяне на
уговорените услуги и лизинговата вещ. Насрещната страна-М. не е ангажирала
доказателства, че е изпълнила в пълен размер насрещното си задължение за заплащане
стойността на предоставените мобилни услуги и лизинг, за които са издадени процесните
фактури.
От ищцовото дружество се твърди дължимост на неустойка по сочения договор в
размер на 82.99лв., с оглед наличие предпоставките на т.11 от договора и неустойка в
размер на 233.08лв., представляваща разлика в стандартната цена на устройството и
заплатената от длъжника цена по договор за лизинг, съответстваща на оставащия срок на
договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения.
Съгласно договора, в случай на прекратяването му преди изтичане на срока по вина
или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или
други свързани с него документи, в това число и приложимите общи условия, последният
дължи неустойка за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване,
неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния размер на месечните абонаменти,
като в допълнение на неустойката, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпката от абонаментните планове, съответстваща на оставащия
срок на договора, а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги
съгласно посоченото в договора, чийто срок не е изтекъл дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството и заплатената от него при предоставянето му в
брой или обща лизингова цена по договор за лизинг, съответстваща на оставащия срок на
договора..
Съгласно чл.19б в/ от общите условия ищцовото дружество има право да откаже
сключването на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор
срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичане
на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно общите условия. Съответно
съгласно чл.75 от общите условия, при неспазване на което и да е задължение по част ХІІІ,
или в случай на неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, операторът
има право да незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19б
и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключването на нов договор с него.
5
Или за да се установи дължимостта на претендираната неустойка/право на ищеца да
начисли такава/, на първо място следва да се докаже, че процесния договор е прекратен. В
случая от събраните по делото доказателства не се установява договорните правоотношения
с ответника да са прекратени преди изтичане срока на договора и по какъв начин страната,
която е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата за това свое
намерение. Съгласно чл.19б в/ и чл.75 от общите условия, ищцовото дружество има право,
не и задължение, при наличие на сочените хипотези да прекрати едностранно
индивидуалния договор, поради което и волеизявление за прекратяване е необходимо да
бъде отправено. Още повече, че в случая доколкото се претендира неустойка във връзка с
твърдяно неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора, се касае до
упражнено от страната право да развали договора. Ето защо и неоснователно се явява
становището на ищеца, че за прекратяването на договора не се изисква форма за валидност и
такава за доказване. Доколкото в случая не е уговорено друго, следва да се приеме, че
надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.
87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма.
В случая както бе посочено по-горе, не са ангажирани доказателства ответникът да е
уведомяван за прекратяване на договорните правоотношения преди датата на завеждане на
исковата молба, поради което и не следва да бъде ангажирана отговорността му за
заплащане на неустойка. Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на
достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че
преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на
облигационната връзка.
Предвид това, съдът намира, че не се установи ищецът да е упражнил надлежно
правото си да прекрати процесния договор за мобилни услуги преди да изтече срокът му и
не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото му да иска заплащането на
начислената неустойка по него в размер на 82.99лв., съответно 233.08лв., на основание р.ІV,
т.2, б.“а“ и б.“б“. Предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и следва да
бъдат отхвърлени.
Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по договор, по
силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са налице доказателства,
обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради което не са налице
предпоставките за възникване на задължение на абоната за плащане на претендираната
неустойка
Само за пълнота следва да се отбележи и че съдържанието на посочената клауза,
налага извода, че същата е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в противоречие на добрите
нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в
размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено
предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са
6
предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при
прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи на
добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от
страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. В случая е без правно
значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за
неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и
обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на
ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то
вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална
недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави
още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно
съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази
си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е
пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори и допълнителни
споразумения.
Освен това, доколкото ответникът е физическо лице, на което по силата на
сключените договори са били предоставени различни мобилни и лизингови услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се
явява потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и се ползва от защитата на
потребителите, предвидена в ЗЗП. Настоящата инстанция счита, че клаузата, с която е
уговорена неустойката се явява неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 3, §1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Констатираната
неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП на клауза на потребителски
договор, която не е индивидуално уговорена /няма данни потребителят да е разполагал с
възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвените клаузи, и
конкретно върху тази за неустойка/, няма за последица намаляване на неустойката до
размер, който не е необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП.
Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение се явява
правилно в обжалваната част – с която е отхвърлен предявения от дружеството
установителен иск: за сумата от 316.07лв-неустойка за предсрочно прекратяване на
договора., от която 82.99лв.- стойността на тримесечни абонаментни такси с включена част
от предоставените на абоната отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора и
233.08лв.-част от разликата между стандратната цена на устройството по стандартна ценова
листа без абонамент и цената, на която устройството е предоставено на потребителя на
лизинг, съответстващ на оставащия срок от договора.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.78 от ГПК, с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на
7
жалбоподателя не се следват деловодни разноски.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9/10.01.2024г. по гр.д.№381/2023г. на ШРС, в частта, с
която е отхвърлен предявения от „Йеттел България”ЕАД- гр. София, адрес на управление:
ж.к.“Младост-4“, Бизнес парк София, сграда №6, представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу З.
С. М. с ЕГН********** от гр.Шумен, ул.“......“№26, установителен иск по реда на чл.422 от
ГПК, че последната дължи на дружеството 316.07лв-неустойка за предсрочно прекратяване
на договора от 16.11.2020г./при допусната от съда очевидна фактическа грешка при
изписване годината на сключване на договора „2019г.“ вместо „2020г.“./., от която 82.99лв.-
стойността на тримесечни абонаментни такси с включена част от предоставените на абоната
отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора и 233.08лв.-част от разликата
между стандратната цена на устройството по стандартна ценова листа без абонамент и
цената, на която устройството е предоставено на потребителя на лизинг, съответстващ на
оставащия срок от договора, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 1161 от 17.11.2022 г. по ч.г.д. № 2477/2022 г. на ШРС.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8