РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Бургас , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120102427 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България”
ЕООД против СТ. С. К., за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество сумата от 750 лв. – неплатена главница по договор за кредит №
******/**** год., сключен с „*****” ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 05.10.2020 год. до окончателното плащане, които
вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 23.11.2018 год.
Евентуално - при неоснователност на така предявените искове, се
претендира осъждане на ответника да върне посочената сума, ведно с лихва
за забава, като получена при начална липса на основание.
Правното основание на първоначалните искове е в чл.79, ал.1 вр.
чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а на евентуалните - в чл.55, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Процесуалният му представител поддържа исковете с нарочна молба.
Ответникът също не се явява. Оспорил е исковете по реда на чл. 131
от ГПК.
Бургаският районен съд, след като се запозна подробно със
изложените в исковата молба твърдения и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е представен неподписан документ, озаглавен договор за
кредит с № ******/ ***** год., с кредитодател „*******“ ЕООД и К. -
кредитополучател, за предоставяне на кредит в полза на ответника в размер
на 500 лв., със срок на издължаване 30 дни - на 08.11.2015 год. В документа е
отразено, че договорът е подписан електронно. Представен е и подобен
1
документ - договор за кредит със същия номер, но с дата 16.10.2015 год. и за
кредит от 750 лв., отново със срок за издължаване на 08.11.2025 год., в който
е отразено, че на кредитополучателя е предоставена и допълнителна услуга -
за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, срещу
допълнителна такса от 148.11 лв. и общо дължима сума от 921.40 лв.
На ****** год. кредиторът е изплатил на кредитополучателя сумата
от 500 лв. чрез „********“, а на 16.10.2015 год. - още 250 лв. по същия начин.
На 23.11.2018 год. между „*****“ ЕООД - цедент и „Кредитреформ
България” ЕООД - цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който и
съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора, последното е
придобило вземанията по посочения договор за кредит, възлизащи на 1981.45
лв., в т.ч. 750 лв. главница, договорна лихва в размер на 23.39 лв., наказателна
лихва в размер на 1030.05 лв., такса за експресно разглеждане от 148.11 лв. и
30 лв. - такси за събиране.
При така очертаната фактическа обстановка, съдът намира
първоначалните искове за неоснователни.
Съгласно чл. 6, ал.1 ЗПФУР, всеки договор, сключен между доставчик
и потребител в системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Трактовката на посочената разпоредба е ясна и не оставя съмнение, че
за наличието на сключен по посочения ред договор за кредит, е необходимо
наслагването на насрещните волеизявления на съдоговорителите, депозирани
в електронен вид. И понеже липсват доказателства за отправено от К.
нарочно искане за отпускане на кредит, вкл. и за предоставените му
допълнителни услуги, няма как да се приеме, че се е сложил предвидения
фактически състав по сключване на договора от разстояние.
Това налага отхвърляне на първоначалните искове - по чл.79, ал.1 вр.
чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и разглеждането на
евентуалните - по чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Но те също са неоснователни, т.к. у ищеца липсва активна
материалноправна легитимация. Иначе казано, твърденията му, а и
доказателствата го легитимират като цесионер/кредитор на вземания,
произтичащи от договори за кредит, сключени между цедента и трети лица, в
т.ч. ответника, но не и като кредитор на вземания на цедента, произтичащи от
неоснователно обогатяване.
Принципно, би могло да се приеме, че ответникът се е обогатил за
сметка на обедняването на ищеца, но само за сумата, която последният е
заплатил като цена за придобиване на вземането по договора за кредит. Но
тъй като не тя се претендира в настоящото производство, а сумите, които
цедентът „*****“ ЕООД е превело на К. по несключения договор,
евентуалните искове също следва да се отхвърлят.
Мотивиран от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*****, седалище и адрес на управление: гр.С*, ул.“****, представлявано от Р*
В*, за осъждане СТ. С. К. от гр.Б*, ж/к „******, ЕГН - ******, да заплати
сумата от 750 лв. - неплатена главница по договор за кредит №
******/*******2015 год., сключен с „******” ЕООД, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от датата на депозиране на исковата молба -
05.10.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 23.11.2018 год., както и
ОТХВЪРЛЯ евентуалните искове - за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество горепосочените суми, като получени без основание.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оргинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3