Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на единадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №2249 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 17.12.2019 г. по гр.д. №45397/2018 г. на Софийския районен съд, 144
състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Р.А.Е.
установителен иск с правно основание чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.155
ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 170,48 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода мес.05.2013 г. - мес.04.2014 г., ведно със законна
лихва от 21.11.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №82165/2017 г. по описа на СРС,
144 състав.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните вземания са погасени чрез
плащане. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Р.А.Е. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанцинното решение да
бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Във въззивното
производство на основание чл.266 ал.3 ГПК е допуснато изслушване на ССчЕ със
задачи, формулирани от въззивника във въззивната жалба, чието заключение съдът
кредитира напълно, и от което се установява, че през периода 30.03.2016 г. –
27.07.2017 г. ответникът е извършил 15 бр. частични плащания по фактура №57636536/31.07.2014 г. в общ размер на сумата от
351,72 лв., като неплатената част от задълженията по същата фактура възлиза на
170,48 лв.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е положителен
установителен иск за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена топлинна енергия за
периода мес.05.2013 г. - мес.04.2014 г., отразена с обща фактура №57636536/31.07.2014
г.
В тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на
което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да докаже и
че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в съответното
количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането.
В първоинстанционното производство в срока за отговор по
чл.131 ГПК ответникът не е взел становище по предявения иск, а в първото о.с.з.
го е оспорил с твърдения, че е заплатил изцяло вземанията за процесния период,
както и че същите са погасени по давност.
Настоящият
съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период мес.05.2013 г.
– мес.04.2014 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на
която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка
на топлинна енергия до обект апартамент №27, находящ се в гр. София, ул. „********абонатен №030137.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един
централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги,
само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на
облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят
по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да
приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и
възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се
прилагат съответно правилата за договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не
оспорва, че е ползвател на процесния имот, като това обстоятелство се
установява и от представения по делото нот. акт за учредяване на вещно право на
ползване и покупко-продажба на недвижим имот №130, т.ІІ, н.д. №275/09.11.2010
г. на нот. Х.В..
По делото не е спорно количеството топлинна енергия,
доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника, а е спорно дали
последният е заплатил изцяло задълженията си по процесната фактура №57636536/31.07.2014
г., която е на стойност 527,20 лв. и включва задължения за периода 01.05.2013
г. – 30.04.2014 г.
От приетата по въззивното производство
ССчЕ се установи обаче, че задълженията по процесната фактура не са погасени
изцяло, като неизплатената част възлиза на сумата от 170,48 лв., т.е.
ответникът, чиято е доказателствената тежест за това не доказа положителния
факт на плащането на процесните вземания.
Поради изложеното, съдът намира, че
предявеният иск е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен за
пълния претендиран размер. Не следва да бъде разглеждано релевираното от
ответника в първото о.с.з. пред първоинстанционния съд, както и във въззивната
жалба, възражение за изтекла погасителна давност, доколкото същото е
преклудирано – заявено е след изтичане на срока за отговор по чл.131 ГПК.
Поради изложеното, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното
решение е неправилно – постановено е при нарушения на процесуалните правила
/недопускане на поисканата от ищеца ССчЕ/, което е довело до неизясняване на
делото от фактическа страна /първоинстанционният съд напълно произволно,
необосновано, а и немотивирано е приел, че процесната сума е заплатена/ и до
погрешно приложение на материалния закон, поради което решението следва да бъде
отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният
установителен иск бъде уважен за пълния му предявен размер.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на
основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за
производството пред СРС, както следва: в заповедното производство – в размер на
сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 50,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство – в
размер на сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 100,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и във въззивното
производство в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса,
сумата от 150,00 лв., представляваща депозит за вещо лице и сумата от 100,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение №303480 от 17.12.2019 г.,
постановено по гр.д. №45397/2018 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, че Р. А. Е., ЕГН **********,
адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата
от 170,48 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2017
г. до окончателното изплащане, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „**********, с аб. №252984, за периода мес.07.2012 г. -
мес.04.2014 г., отразена с обща фактура №57636536/31.07.2014
г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №82165/2017 г. по
описа на СРС, 144 състав.
ОСЪЖДА Р. А. Е., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 75,00 лв., представляваща разноски в заповедното
производство, сумата от 125,00 лв., представляваща разноски в исковото
производство пред СРС и сумата от 275,00 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.