Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1730 28.05.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15827 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрк. Д., е предявил против Н.Г.Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените
по частно гр. дело № 11310/ 2019 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, суми за начислена топлинна енергия, както
следва: 237,54 лева /двеста тридесет
и седем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена за периода 01.01.2018 г. – 30.09.2018 г. по партидата на
длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П. *****; обезщетение за
забава за периода 02.03.2018 г. – 04.07.2019 г. в размер на 13,13 лева /тринадесет лева и тринадесет стотинки/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 05.07.2019 г. до окончателното погасяване.
В исковата молба се твърди, че ищецът
имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежавал лизенция за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление
и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот пък имал качеството
на потребител на топлинна енергия и като такъв бил длъжен да заплаща месечно
дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в
срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ответникът не
бил изпълнил задължението си да заплати начислените му суми, в резултат на
което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение, но по образуваното по случая частно гр. дело № 11310/2019 г. на
ПдРС, длъжникът в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възразил срещу заповедта, че
не дължи изпълнение на вземането, поради което в едномесечния срок по чл. 422
от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми.
Претендират се и разноските в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва като неоснователен и недоказан
предявения иск. Твърди, че няма отоплителните тела в имота си. Абонатната
станция не била въведена в експлоатация и монтирания топломер и водомер в нея
не били минали метрологичен контрол. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 11310/2019 г.
на ПдРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните суми за начислена
топлинна енергия: 237,54 лева, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена за периода 01.01.2018 г. – 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за
обект на потребление, находящ се в гр. П. *****, ИТН: ****; обезщетение за
забава за периода 02.03.2018 г. – 04.07.2019 г. в размер на 13,13 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 05.07.2019 г. до окончателното
погасяване и разноските по
заповедното по производство в общ размер
на 75 лева. Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение
от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като съдът е указал на кредитора
да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Като писмени
доказателства по делото са свидетелства за проверка на СИ, протокол за
монтаж/подмяна на търговско измерване, протокол за извършени дейности по
средства за измерване, свидетелство за проверка, ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация
Пловдив” ЕАД.
В настоящото производство е приета
съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че
разпределението на начислената на абоната топлинна енергия е извършено съгласно
утвърдена методика. За процесния период в имота на ответника БГВ не е ползвана
и начислявана. Начислявана е ТЕ разпределена като сградна инсталация и за
отопление, която е в общ размер от 2,90663 MWh.
Прието е заключение и на съдебно-
счетоводна експертиза, която е установила, че стойността на количеството
консумирана топлинна енергия от абоната за процесния период възлиза на сумата
от 237,54 лева, а лихвата за забава- на 33,84 лева.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Според нормата на чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните.
На следващо място, според чл. 153 ал.
1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно
право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Ответникът
не оспорва факта, че има качеството на потребител на топлинна енергия. В заключението на СТЕ
изрично се отбелязва, че за процесния период абонатната станция е работила и
обслужвала сградата, в която се намира имотът на ответника, като там е
доставяна топлинна енергия (ТЕ) разпределена като сградна инсталация и за
отопление. ТЕ за БГВ не е начислявана. Няма разлика между ТЕ начислена на
абоната с това, което следва да му бъде разпределено съгласно техническите
нормативните изисквания. Методиката е спазена. Заключението му не е оспорено,
няма основание същото да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил
обективно и компетентно на поставените му задачи.
При разпределянето на топлинната
енергия е спазена Методиката по наредбата по чл. 125, ал. 3 ЗЕ (чл.142, ал.1 от
закона). Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба №16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а според заключението
на техническата експертиза в рамките на един месец от процесния период в имота
на ответника не е бил осигуряван достъп на разпределителното дружество за отчет
на индивидуалните разпределителни уреди, налични там, и е приложена именно
посочената в нормативния акт т.6.5 от Методиката за дялово разпределение,
приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата. Съдът кредитира изцяло заключението,
тъй като същото е обективно и компетентно изготвено. От страна на ответника не
са ангажирани доказателства за осигуряван достъп на разпределителя. Поради
изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че данните
за потребеното количество топлинна енергия в представените по делото счетоводни
документи не отговорят на реално потребеното количество енергия. Освен това
ответникът в съдебно заседание твърди, че обективно не е могъл да осигури
достъп.
Установиха се и количествата топлинна енергия,
доставена за имота на ответника за процесния период, като видно от заключението
на вещото лице доставените и начислени такива от топлинния 2,90663 MWh съвпадат с начислените на ответника
от ищцовото дружество. Установи се и техният размер, който е изчислен съобразно
изискванията за това. Съгласно чл. 29, ал. 2 от Общите условия клиентите,
неосигурили достъп до имотите си за отчитане на уредите за дялово
разпределение, могат да поискат срещу заплащане съгласно ценоразписа на
Търговеца, допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки /обща и
индивидуални/ в тримесечен срок от датата по чл. 28, ал. 2. Доколкото
ответникът не твърди, а и не доказва да е възразил по количествата доставена и
начислена топлинна енергия, то следва да се приеме, че той се е съгласил със
същите. Следователно за него е възникнало задължение да заплати доставената му
топлинна енергия в имота, на който е бил потребител.
Ето защо
предявения иск е доказан по основание.
Конкретният размер на задълженията на
абоната се установява от в. л. по ССчЕ, което изчислява доставеното количество
ТЕ, включващо сградна инсталация и отопление, на база данните от СТЕ, тези,
предоставени от ищеца и нормативно определените цени на услугата. В. . сочи, че
за процесните периоди, главните и акцесорни вземания съвпадат изцяло като
размери с претендираните в настоящото производство суми. Съдът кредитира
заключението като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Изложеното дотук налага извод за
основателност на предявените от ищеца искове
за установяване дължимост на сумите по издадената в негова полза заповед
за изпълнение-главница и лихви в заявените размери. Върху главницата се дължи и
законната лихва, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК от датата на подаване на
заявлението – 05.07.2019 г. до окончателното й заплащане.
Ето защо предявените искове следва
да се уважат, като основателни и доказани.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 75 лв., депозит за вещи лица по допуснатите две експертизи
общо в размер на 280 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на ТР е указано,
че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство и исковото производство
разноски в общ размер на 75 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 6243/08.07.2019 г., издадена по частно гр.
дело № 11310/ 2019 г. на ПдРС, Н.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 суми за начислена топлинна енергия, както
следва: 237,54 лева /двеста тридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода
01.01.2018 г. – 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление,
находящ се в гр. П. *****, ИТН: *****; обезщетение за забава за периода
02.03.2018 г. – 04.07.2019 г. в размер на 13,13 лева /тринадесет лева и
тринадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.07.2019 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Н.Г.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, да
заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, направените по
делото разноски в размер на 455 лева /четиристотин петдесет и пет лева/ и
сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ представляваща разноски частно гр.
дело № 11310/ 2019 г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ