№ 188
гр. гр. Лом, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Г. Александрова
Миронова
при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова
като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова
Гражданско дело № 20211620101468 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иско с правно основание – чл. 439 ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по предявен от СТ. ИЛ. Р., ЕГН **********, от гр. Вълчедръм,
обл. Монтана, срещу ТОПЛОФИКАЦИЯ ВРАЦА ЕАД, ЕИК *********, гр. Враца, иск за
установяване на недължимост на парично задължение, за което има издаден изпълнителен
лист.
В исковата молба се твърди, че на 17.10.2013 год., по ч.гр.д. № 3795/2013 год. на РС
Враца срещу ищеца, като длъжник е издаден изп.л. в полза на ответника, за сумата от
2261,45 лв., с лихви върху главницата и разноски.
По така издаденият изп.л., изп.д. № 2391/2013 год. на ЧСИ Г.Б., рег. № **** в КЧСИ.
Твърди се, че последното изпълнително действие по това изпълнително дело е
извършено на 08.05.2015 год., поради което на 15.03.2021 год. производството по него е
прекратено.
На 10.06.2021 год., при същия съдебен изпълнител, по същия изпълнителен лист е
образувано ново изпълнително дело с № 2021****0400260.
Ищецът счита, че в негова полза е изтекла общата петгодишна давност по чл. 110
ЗЗД, тъй като последното действие по предходно образуваното изп.д. № 2391/2013 год. е
било на 08.05.2015 год. Следващото действие по събиране на задължението е било
извършено на 10.06.2021 год.
Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците не
дължат на ответника сумите, присъдени по ч.гр.д. № 3795/2013год. на РС Враца, поради
погасяването им по давност.
1
Претендират се и направените по делото разноски.
Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответникът, чрез пълномощника си, ю.к. В.Н.:
Оспорва предявеният иск като неоснователен.
Твърди, че изп.д. № 2391/2013 год. на ЧСИ Г.Б., рег. № **** в КЧСИ е образувано на
08.11.2013 год., с която е посочен и изпълнителен способ – опис на движими вещи.
Твърди, че в хода на изпълнителното производство давността е прекъсвана
многократно, доколкото са постъпвали плащания от длъжника.
Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът не се явява. Представлява се от адв. Н.А., МАК, който моли да бъде уважен
предявеният иск, като основателен и доказан. Претендира разноски.
Ответникът не се представлява. Не изразява становище по същество на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Между страните има предходни отношения, доколкото е издаден и изпълнителен
лист от 21.03.2005 год., по ч.гр.д. № 407/2005 год. на РС Враца, по който е образувано изп.д.
№ 541/2005 год. на ДСИ при РС Враца и изп.д. № 217/2010 год. на ЧСИ Г.Б., рег. № **** в
КЧСИ. По последното са извършвани действия по принудително събиране на задължението
и то е прекратено по молба на взискателя/ответник от 26.03.2015 год. поради погасяване на
задължението.
На 17.10.2013 год., по ч.гр.д. № 3795/2013 год. на РС Враца срещу ищеца, като
длъжник е издаден изп.л. в полза на ответника, за сумата от 2261,45 лв. – главница,
представляваща незаплатена топлинна енергия за жилището на адреса (гр. Враца, ж.к.
Дъбника, бл. 12, вх. Ж, ап. 208) за периода 01.09.2004 – 30.06.2013 год., за сумата от 1022,36
лв. – лихва от 31.10.2004 год. до 12.09.2013 год., както и законната лихва върху главницата,
считано от 19.09.2013 год. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
делото – 65,67 лв. държавна такса и 250 лв. юк.възнагр.
За събиране на задължението по така издаденият изпълнителен лист, на 08.11.2013
год. по молба на ответника е образувано изп.д. № 2391/2013 год. на ЧСИ Г.Б., рег. № **** в
КЧСИ.
По искане на взискателя от 27.03.2015 год., на 15.04.2015 год. е наложен запор върху
банкови сметки на длъжника/ищец.
За 08.05.2015 год. е насрочен опис на движими вещи на длъжника. Описът не се е
състоял поради неоткриване на длъжника на посочения адрес.
С Постановление на ЧСИ от 15.03.2021 год. изпълнителното дело е прекратено на
осн. чл. 435, ал. 1, т. 8 ГПК. В мотивната част на постановлението е посочено, че последното
изпълнително действие, поискано от взискателя/ответник е извършено на 08.05.2015 год. –
опис на движими вещи.
По молба от 08.04.2021 год. срещу ищеца е образувано ново изп.д. № 260/2021 год.
на ЧСИ Г.Б., рег. № **** в КЧСИ, за събиране на същото задължение.
По делото липсват данни за спиране или прекъсване на давността за периода от
прекратяването на първоначално образуваното изп.дело до образуването на изп.д. №
260/2021 год.
От правна страна:
Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не
дължи на ответника сумите, присъдени по ч.гр.д. № 3795/2013год. на РС Враца, поради
погасяването им по давност.
2
Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради
изтекла давност).
В настоящия случай ищецът претендира установяването именно на такъв
юридически факт, позовавайки се на изтекла погасителна давност за принудително
изпълнение на вземането на ответника.
По принцип, в тежест на ищеца оспорващ дължимостта на вземането по
изпълнителният лист е да установи при условията на пълно и главно доказване
настъпването на твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства.
Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за
вземането, в който период ответникът е бездействал, в тежест на ответника – взискател по
изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД – т.е., че е
предприемал действия за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.
Изпълнителният лист по ч.гр.д. № 3795/2013 год год. на РС Враца е издаден на
17.10.2013 год. Образуваното по него изп.д. № 2391/2013 год. на ЧСИ Г.Б., рег. № **** в
КЧСИ е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 15.03.2021 год.
Изпълнителното дело не е приложено към настоящото производство, но в мотивната
част на приложеното с исковата молба и неоспорено от страните влязло в сила
Постановление на ЧСИ от 15.03.2021 год. съдебният изпълнител е приел, че последното
изпълнително действие, поискано от взискателя/ответник е извършено на 08.05.2015 год. –
опис на движими вещи.
Следващото изпълнително дело по издаденият на 17.10.2013 год. изп.лист – изп.д. №
260/2021 год. на ЧСИ Г.Б., рег. № **** в КЧСИ е образувано по молба на ответника от
08.04.2021 год.
От посочената дата – 08.05.2015 год. съгл. чл. 116, б. «в» ЗЗД за събиране на
вземанията е започнал да тече нов срок по чл. 110 ЗЗД, който е изтекъл на 08.05.2020 год.
Изп.д. № 260/2021 год. на ЧСИ Г. Б., рег. № **** в КЧСИ е образувано на 08.04.2021
год., т.е. почти година по-късно.
Горното води на извода, че в случая не са налице предпоставките на чл. 116, б. „в”
ЗЗД за прекъсване на давността, доколкото същата /петгодишна, както се отбеляза по-горе/
вече е била изтекла още към момента на предприемане действията по принудително
изпълнение.
Твърдяното от ищеца бездействие на ответника се установява по безспорен начин
от ангажираните по делото писмени доказателства.
За това предявеният иск по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се уважи
изцяло, като основателен и доказан.
Ищецът претендира разноски. Искането е заявено своевременно.
Ищецът не представя списък по чл. 80 ГПК, но от доказателствата по делото
сторените от ищеца разноски са в общ размер на 531,35 лв., от които 131,35 лв. държавна
такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Тези разноски, предвид изхода от делото следва да се понесат от ответника.
Ответникът от своя страна е въвел възражение за прекомерност на възнаграждението,
което се преценява като неоснователно. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение –
400 лв. е под минимално предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 01.07.2004 г. за
МРАВ, което в случая предвид цената на иска следва да е 460 лв.
Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 235 ГПК съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439, ал. 2 ГПК, по отношение на
ТОПЛОФИКАЦИЯ ВРАЦА ЕАД, ЕИК *********, гр. Враца, че СТ. ИЛ. Р., ЕГН
**********, от гр. Вълчедръм, обл. Монтана НЕ ДЪЛЖИ сумите по Изпълнителен лист
от 17.10.2013 год., издаден по ч.гр.д. № 3795/2013 год. на РС Враца, за събирането на които
е образувано изп.д. № 2021****0400260 на ЧСИ при ОС Враца Г.Б., рег. № **** в КЧСИ,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ТОПЛОФИКАЦИЯ ВРАЦА ЕАД, ЕИК
*********, гр. Враца, да заплати на СТ. ИЛ. Р., ЕГН **********, от гр. Вълчедръм, обл.
Монтана сумата от 531,35 лв., /петстотин тридесет и един лева, 35 ст./ - разноски за водене
на делото пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от
съобщението до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4