РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Варна, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500197 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез
процесуален представител главен инспектор П. О., против решение №
260002/08.01.2025г. по гр.д. № 451/2017г. на ОС – Добрич, с което са
отхвърлени предявените от въззивника против Д. Р. Д., ЕГН ********** и Г. Т.
Р., ЕГН ********** искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. § 5
ДР на ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано в
диспозитива на решението имущество на обща стойност в размер на 92 100
лева.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон,
съдебната практика и установеното от доказателствата. С подробни правни
доводи се оспорва извода на първоинстанционния съд, че направените
допълнителни парични вноски от ответницата Д. в притежавани от нея
търговски дружества не съставляват налично имущество, че необходимо
условие за несъответствие по см. на § 1, т.3 ДР на ЗОНПИ е наличното в края
на периода имущество да е на стойност над 150 000 лева, както и че нетният
доход не може да бъде отрицателна величина. Навеждат се аргументи по
съществото на спора, в частност за установено от доказателствения материал
несъответствие в размер на 689 158.74 лева и доказаност на предпоставките за
1
отнемане на процесното имущество. Отправеното до настоящата инстанция
искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.
Срещу въззивната жалба в срок са постъпили отговори от насрещните
страни – въззиваемите Д. Р. Д. и Г. Т. Р., чрез назначените им особени
представители, с които жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се
доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, респ. за
неоснователност на предявените срещу тях искове.
В с.з. жалбата, съответно отговорите, се поддържат.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от Комисията
за отнемане на незаконно придобитото имущество против Д. Р. Д. и Г. Т. Р.
искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./, разгледани по реда на
ЗОНПИ на основание §5 от ПЗР на ЗОНПИ.
Изложените в исковата молба и уточнителни молби по чл.129 ГПК
фактически твърдения са, че въз основа на уведомление с вх. № УВ-
284/05.02.2014г. от РП – Добрич за повдигнати обвинения по тяхно ДП №
138/2012г. срещу Д. Р. Д. за извършено от нея престъпление по чл.210, ал.1,
т.5, вр. чл.209, ал.1 НК /измама/, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.10
ЗОПДНПИ /отм./, с протокол № ТД04ВА/УВ-3713/07.02.2014г. е образувана
проверка, обхващаща периода 07.02.2004г. – 07.02.2014г. В хода на същата е
обследвано имущественото състояние на проверяваното лице и свързани с
него лица, при която проверка се твърди, че е установено значително
несъответствие по см. на чл.21, ал.2 вр. §1, т.7 ЗОПДНПИ /отм./, сега чл.107,
ал.2 вр. §1, т.3 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/. Наведени са подробни твърдения за
притежаваното и придобито имущество, трансформации, за кои от
имуществата се счита, че са придобити с неустановен източник на средствата
и за кои се признава такъв, за реализираните доходи с признат законен
източник и за направените от проверяваното лице и семейството му разходи.
Относно ответницата Г. Р. е посочено, че същата е майка на проверяваното
лице, което се е разпоредило в нейна полза с придобит през проверявания
период л.а. Опел Корса с рег. № ***. Твърди се, че сключеният между тях
договор за дарение е непротивопоставим на Държавата, на основание чл.65
ЗОПДНПИ /отм./. Въз основа на направен икономически анализ и извод за
установено несъответствие в размер над законоустановения минимум от 150
000 лева се иска отнемане на подробно описаното в исковата молба
имущество, като след направени в хода на процеса частични откази по чл.233
ГПК и изменения, предмет на исковете за отнемане, разгледани от
първоинстанционния съд, е имущество на обща стойност 92 100 лева, както
следва:
На основание чл.142, ал.2, т.1 вр. чл.141 ЗОНПИ от Д. Р. Д. сумата от
86 500 лева, представляващи 50% от невъзстановени парични вноски,
направени през 2007г. в „Бул Ит“ ЕООД; сумата от 500 лева, представлявящи
50% от невъзстановени парични вноски, направени през 2009г. в „Бул Ит“
2
ЕООД; сумата от 600 лева, представляващи 30% от невъзстановени парични
вноски за 2009г. в „Евро Бул Ит“ ЕООД; сумата от 2 500 лева, представляващи
невъзстановени парични вноски, направени през 2007г. в „Технолифт“ ЕООД.
На основание чл.144, предл.4 вр. чл.141 ЗОНПИ от Г. Т. Р. лек автомобил
„Опел“, марка „Корса“, рег. № ***.
С подадени в срока по чл.131 ГПК от назначените на ответниците по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особени представители писмени отговори исковете са
оспорени като неоснователни. Наведени са идентични възражения за
недопустимост на исковото производство поради неспазване на срока на
проверката по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./, за липса на несъответствие в
изискуемия се от закона размер, за неправилно извършен икономически
анализ, завишени пазарни оценки на придобитото от Д. Д. имущество,
необосновани твърдения за незаконност на средствата за придобиването му, в
това число и за претендирания за отнемане от Г. Р. лек автомобил, неправилно
определени размери на разходите.
Въпросът относно допустимостта на исковото производство по
направеното възражение вр. срока по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./ е разрешен с
постановеното по гр.д. № 2289/2018г. определение на Върховен касационен
съд и даденото разрешение с ТР № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС.
Не се откриват пороци, касаещи процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.
За да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените
оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото
доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна
съобрази следното:
За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на
незаконно придобито имущество следва да се налице следните материални
предпоставки: 1/. Проверяваното лице да е привлечено през проверявания
период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в
закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя
от другите хипотези, предвидени в чл.22 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.108, ал.2 –
ал.6 ЗОНПИ; 2/. Да е налице значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно
несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв.
за целия проверяван период; 3/. Въз основа на доказателствата по делото да е
формирано основателно предположение, че придобитото през този период от
проверяваното лице и свързаните с него лица по чл.63, ал.2, чл.65 и чл.66
ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.142, чл.144 и чл.145 ЗОНПИ, имущество е от
незаконен източник; 4/. Макар и в приложимия ЗОПНИ, да не е въведено като
изрично условие, с оглед постановената практика на ЕСПЧ /дело „Т. и други
срещу България“, дело „Йорданов и други срещу България“/ и решения на
ВКС /решение № 50098/18.01.2024г. по гр.д. № 1074/2022г., ІІІ г.о.; решение №
50104/23.01.2024г. по гр.д. № 4647/2021г., ІІІ г.о.; решение № 695/21.11.2024г.
3
по гр.д. № 3635/2023г., ІІІ г.о.; решение № 679/14.11.2024г. по гр.д. №
3889/2023г., ІІІ г.о.; решение № 464/9.07.2024г. по гр.д. № 3939/2023г., IV г.о.,
решение № 347/19.06.2025г. по гр.д. № 2323/2024г., ІІІ г.о. и др./ легитимната
цел на законите за конфискация на незаконно придобито имущество изисква
пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и намесата в
мирното ползване на притежанията, съгласно §1 от Протокол 1 към ЕКПЧ,
което налага обосноваване на връзка между престъпната дейност, по повод на
която е образувано производството от КОНПИ и придобитото от лицето
имущество.
В настоящия случай от ангажираните по делото доказателства съдът
приема, че първата от посочените предпоставки е налице. По този въпрос не е
налице и спор между страните.
С уведомление вх. № УВ – 284/05.02.2014г. Комисията е сезирана за
повдигнати обвинения срещу въззиваемата Д. Д. по ДП № 138/2012г. по описа
на ОД на МВР - Добрич за извършено от нея престъпление по чл.210, ал.1, т.5
вр. чл.209, ал.1 НК, попадащо в приложното поле на чл.22, ал.1, т.10
ЗОПДНПИ /отм./, въз основа на което с протокол № ТД04ВА/УВ-
3713/07.02.2014г. на директора на ТД – Варна е образувана проверка по чл.21,
ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, обхващаща периода 07.02.2004г. – 07.02.2014г.
Престъплението по повдигнатите обвинения е сред основанията и на
приложимия ЗОНПИ /чл.108, ал.1, т.10/, респ. периодът на проверката е
съответен на предвидения 10-годишен период по см. на чл.112, ал.3 ЗОНПИ.
В хода на проверката е извършено обследване на имущественото
състояние на проверяваното лице – Д. Д., за която няма спор, че към
релевантния период не е в брак или фактическо съжителство, има едно дете,
непълнолетно към проверявания период и няма твърдения същото да е
придобило подлежащо на отнемане имущество. Установено е участие в
търговски дружества, контролирани от нея, поради което и същите са били
включени в извършената проверка, придобивания и отчуждавания на
дружествени дялове, недвижими имоти и МПС, както и извършеното
безвъзмездно разпореждане в полза на въззиваемата Г. Р. - нейна майка.
Въз основа на изготвен доклад на директора на съответната ТД на
КОНПИ е прието Решение № 264/21.06.2017г. за образуване на производство
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а след
провеждане на процедурата по чл.57 ЗОПДНПИ /отм./ и решението за
предявяване на настоящите искове.
Съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания основните
спорни въпроси са относно това налице ли е изискуемото се от приложимия
закон несъответствие по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗОНПИ, как следва
да бъден направен изводът за това, дали същият предпоставя наличното в края
на периода имущество да е на стойност над 150 000 лева и какво се включва в
понятието „имуществото“ съгласно легалната дефиниция на § 1, т.4 от
ЗОНПИ.
4
Съгласно приетото с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС на отнемане
подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от
проверяваното лице и свързаните лица парични средства с неустановен
законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество,
за което не е установен законен източник на средства за придобиването му,
както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са
налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не
представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите
не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.
По аргумент от приетото в този тълкувателен акт непогасените вземания
по предоставени от проверяваното лице заеми в полза на трети лица не
съставляват налично имущество, което да подлежи на отнемане, респ. да
участват като такова в определяне на несъответствието. Същото важи и за
направените от проверявания и съпругата му допълнителни парични вноски
по чл.134 ТЗ. По своята правна същност допълнителни парични вноски са
особен вид заем, кредитиране на дружеството, което се отразява като
задължение на дружеството в баланса му, но не и в капитала му. Срещу тези
суми внеслия ги съдружник не придобива нови дялове, а само правото
предоставената сума да му бъде възстановена. Затова както предоставените
суми по сключени договори за заем, така и внесените допълнителни парични
вноски, следва да бъдат разглеждани единствено като направен от
проверяваното лице разход, но не и като наличен актив по см. на §1, т.4 от ДР
на ЗОНПИ, подлежащ на отнемане. Такъв ще бъде единствено върнатата заета
сума и то при условие, че е налична в неговия патримониум в края на
проверявания период, тъй като предмет на отнемане, могат да са само
налични парични средства, т.е. такива в икономическата им функция на запас
от стойност /натрупани и неизразходвани средства/, каквито са и наличните по
банкови сметки. В т.см. решение № 50004/08.04.2024г. по гр.д. № 3649/2020г.
на ВКС, ІV г.о., определение № 50258/08.06.2023г. по гр.д. № 2831/2022г. на
ВКС, определение № 853/24.02.2025г. по гр.д. №3278/2024г. на ВКС, ІV г.о.,
определение № 3784/29.07.2024г. по дело №4466/2023г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.
Ето защо настоящият състав приема, че решение № 283/28.05.2025г. по
гр.д. № 2758/2024г. на ВКС, ІV г.о., на което се позовава КОНПИ, към
настоящия момент съставлява изолирана практика спрямо постановената
такава до този момент и която по арг. от чл.290, ал.3 ГПК не задължава
настоящия състав да се отклони от досегашното си виждане по този въпрос.
Няма спор, че легалната дефиниция по §1, т.3 ДР на ЗОНПИ въвежда
изискване изводът за несъответствие да бъде направен въз основа на
съпоставката между имуществото и нетния доход на лицата по чл.142, ал.2
ЗОНПИ за целия проверяван период. За да бъде направена обаче тази
съпоставка на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края
на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с
цитирания тълкувателен акт разрешения и само ако между наличното в края
5
на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на
проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при
отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни
разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че
наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите
на ТР № 4/2021г. това е обосновано с аргумента, че целта на закона е да
отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице
имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез
придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е
налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в
началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице
необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на
проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е
налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период,
то не е налице обогатяване, следователно липсва имущество, което да
подлежи на отнемане.
Съдът приема, че само когато стойността на придобитото през
проверявания период и налично в края на периода имущество /при това само
на придобитото по възмезден начин, тъй като за придобитото по безвъзмезден
начин не са влагани средства и същото се явява ирелевантно към направата на
изводите за несъответствие/ е над 150 000 лева, може да се обоснове извод за
превишение спрямо притежаваното такова в началото на периода в размер над
тази стойност. И само в този случай може да се стигне до изчисление, при
което несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото по см.
на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с
което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите,
извършени за придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина
на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето
въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с
които да придобива каквото и да било имущество, поради което при
изчисленията дали е налице превишение нетният доход не би следвало да се
прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3
„нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете
суми ще трябва да се сумират/.
Едва след направата на извод за увеличение на имуществената сфера на
проверяваното лице и свързаните с него лица в размер над посочения
минимум, съдът следва да извърши и съпоставка с нетния доход на лицата,
изчислен съобразно разпоредбата на §1, т.8 вр. т.2 и т.9 от ДР на ЗОНПИ –
доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на
извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и
членовете на семейството му, и след съпоставката му със стойността на
наличното в края на периода имущество да направи заключение дали е налице
изискуемото се от закона несъответствие.
В изложения смисъл е и преобладаващата съдебна практика на
6
касационната инстанция, постановена след приемане на ТР № 4/2021г., която
настоящият състав споделя /напр. решение № 50130/03.01.2024г. по гр.д. №
5134/2021г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 50116/03.04.2024 г. по гр.д. №
3698/2021 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 522 от 7.08.2024 г. на ВКС по гр. д. №
3010/2023 г., IV г. о.; решение № 732/12.12.2024 г. на ВКС по гр.д. № №
2652/2023 г., ІІІ г.о. и др., както и определения по чл.288 ГПК /.
Изложените във въззивната жалба и писмената защита правни
аргументи по приложението на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ не опровергават горното.
Съдът не отрича възможността подлежащото на отнемане имущество да е на
стойност под 150 000 лева. Възможно е не всичкото притежавано в края на
проверявания период имущество да подлежи на отнемане /напр. при доказан
произход на средствата, с които е придобито, погиване, погасени по давност
права на Комисията/. Подобни хипотези обаче не дерогират изискването
придобитото и налично в края на проверявания период имущество да е на
обща стойност над 150 000 лева, за да може да се обоснове извод за
превишение в изискуемия се от закона размер на несъответствието.
Не се отрича и възможността нетният доход, изчислен по правилото на
§1, т.8 ДР на ЗОНПИ да е отрицателна величина, но както бе посочено и по-
горе, следващият от това извод е, че лицето не е разполагало с необходимите
му парични средства, за да придобие притежаваното в края на периода
имущество. И ако стойността на същото е над 150 000 лева, то тогава ще е
налице изискуемото се несъответствие. Направената аналогия с механизмите
за определяне на размери на недекларирани доходи е неправилна, тъй като при
същите стойността на имуществото се разглежда като направен разход, а не
като самостоятелна величина, каквато характеристика има по см. на §1, т.3
ЗОНПИ.
С оглед на така посоченото, въз основа на наведените в ИМ твърдения и
доказателствата по делото /извлечения от банкови сметки, нот.актове и
обобщените данни на последната СИЕ/, съдът приема, че притежаваното от
въззиваемата Д. Д. имущество в началото на проверявания период включва
л.а. Фолксаген Пасат, рег. № ***. Същият е отчужден през проверявания
период, съгласно договор от 20.07.2004г.
През проверявания период Д. е придобила дружествени дялове в три
търговски дружества, недвижими имоти и МПС, като всичките са отчуждени
от нея преди края на периода /07.02.2014г./. Извършените разпоредителни
сделки са в полза на трети лица, по отношение на които не са наведени
твърдения, относими към някоя от хипотезите на чл.143 – чл.145 ЗОНПИ, с
изключение на л.а. Опел Корса, с рег. № ***, закупен на 14.08.2009г. Същият е
дарен на нейната майка – въззиваемата Г. Р. на 19.10.2010г., поради което
прехвърлянето му е непротивопоставимо на държавата, на основание чл.144
ЗОНПИ и следва да се счита за имущество на проверяваното лице, налично в
края на периода.
Съгласно неоспореното заключение на САТЕ пазарната стойност на този
7
л.а. към датата на придобиването му от Д. Д. е 9 190 лева. Това е и стойността
на имуществото, налично към 07.02.2014г.
По изложените по-горе мотиви не са част от имуществото по см. на §1,
т.4 от ДР на ЗОНПИ направените от проверяваното лице Д. и невъзстановени
към 07.02.2014г. допълнителни парични вноски в „Бул Ит“ ЕООД, „Евро Бул
Ит“ ЕООД и „Технолифт“ ЕООД, в общ размер на 127 800 лева, посочен в
заключението на СИЕ от 27.1.2024г. /т.20/.
Следователно притежаваното от нея налично в края на проверявания
период имущество е под 150 000 лева, което изключва възможността за
направата на извод за несъответствие в изискуемия се от закона размер.
Същият би бил извода и в хипотезата ако като налично имущество бъдат
включени и вземанията й вр. невърнатите допълнителни парични вноски /9
190 + 127 800 = 136 990 лева/.
Ето защо предявените от КОНПИ искове са неоснователни.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати
следващата се държавна такса за въззивното производство, която съобразно
цената на иска, разглеждан в настоящата инстанция /92 100 лева/ е в размер на
1 842 лева.
И двете въззиваеми са представлявани от особени представители по
чл.47, ал.6 ГПК. Същите са депозирали отговори на въззивната жалба,
осъществено е представителство в проведеното о.с.з., представили са и
писмени бележки. Отчитайки това, защитавания материален интерес /цената
на исковете срещу Д. Д. е 90 100 лева, а срещу Г. Р. – 2 000 лева/, фактическата
и правна сложност на спора, без събиране на доказателства и на основание
чл.47, ал.6 ГПК, съдът определя окончателен размер на следващите им се
адвокатски възнаграждения сумата от 2 000 лева за адв. Л. Велева – Т. като
особен представител на Д. Д. и от 500 лева за адв. Т. – особен представител на
Г. Р..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002/08.01.2025г., постановено по гр.д.
№ 451/2017г. на ОС – Добрич.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Апелативен съд – Варна сумата от 1 842 /хиляда осемстотин четиридесет и
два/ лева, представляваща дължима държавна такса за въззивната инстанция,
на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ.
ОПРЕДЕЛЯ на адв. Л. Велева – Т. от АК – Добрич, в качеството й на
8
особен представител по чл.47, ал.6 ГПК на Д. Р. Д., окончателно
възнаграждение за осъществено процесуално представителство във
въззивното производство в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, което да се
изплати от внесения за това депозит.
ОПРЕДЕЛЯ на адв. А. Б. Т. от АК – Добрич, в качеството му на особен
представител по чл.47, ал.6 ГПК на Г. Т. Р., окончателно възнаграждение за
осъществено процесуално представителство във въззивното производство в
размер на 500 /петстотин/ лева, което да се изплати от внесения за това
депозит.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК пред
Върховен касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9