Решение по дело №827/2019 на Районен съд - Търговище

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 522,                           19.09.2019 година,                            град Търговище,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД,                                                            ОСМИ  СЪСТАВ

 

На двадесет и трети август                                две хиляди и деветнадесета година:

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА  СЯРОВА

            Секретар: Янита Тончева

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 827 по описа за 2019г. на РСТ,

за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството  е по реда на чл.422 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София, против Д.П.Д. с ЕГН-********** ***, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД за установяване съществуване и дължимост на следните суми: 1244.27 лв. – главница,  представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за  заем, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на  01.02.2019г.  до окончателното изплащане на задължението;  165.68  лв. -  договорна лихва по договор за заем за период от 03.11.2017г. до 03.07.2018г.;  126.72 лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 03.11.2017г. до 03.07.2018г.;  950.40 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 03.11.2017г. до 03.07.2018г. ;   71.86 лв. – лихва за забава по договор за заем за период от 04.11.2017г. до 31.01.2019г.;  54.90 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги  за периода от 04.11.2017г. до 31.01.2019г, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 116/04.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 190/2019г. на ТРС, възразена в срока по чл.414 от ГПК от длъжника.

            Релевира доводи, за подписано на 22.06.2018г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу Д.П.Д., произтичащи от горепосочените Договор за заем CrediHome № 1182-00022259 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00022259 и двата от дата 20.06.2017г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********, правоприемник на което е „Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********. Договорът за заем, както и приложимите към същия Общия условия съдържат изрична клауза, която урежда правото на заемодателя да прехвърли вземането си в полза на трети лица. В качеството си на пълномощник на „Микро Кредит“ АД - цедент по процесния договор за цесия, и в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е изпратило уведомително писмо, адресирано до заемополучателя Д.П.Д., в което изрично е отразено обстоятелството по сключването на договора за прехвърляне на вземанията, както и размера на задължението. Писмото, съдържащо въпросното уведомление, е изпратено на адреса на длъжника, посочен в договора за заем, но се е върнало неполучено, с отбелязване „непотърсена“. Въпреки това считат, че няма пречка уведомяването за прехвърляне на вземания чрез цесия да бъде извършено и в хода на исковия процес. като следва да се вземе предвид от съда на основание чл. 235. ал. 3 от ГПК. т. е. длъжникът да се счита уведомен за извършената цесия с получаването на исковата молба и приложените документи към нея.

Излагат следните обстоятелства на които основават претенцията си: На 20.06.2017г. между „Микро Кредит“ АД с ЕИК *********, като Заемодател, и Д.П.Д. с ЕГН **********, като Заемополучател, е сключен Договор за заем CrediHome № 1182-00022259, по силата на който Заемодателят е предоставил на Заемополучателя Д.Д. заем в размер на 1600,00 лева /хиляда и шестстотин лева/. Заемът е предоставен съгласно условията, уредени в горепосочения Договор за заем, който е сключен въз основа на одобрено Искане за заем CrediHome и Общи условия към договора за заем CrediHome, които са неразделна част от същия. Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума, като се е задължил да върне на същия в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1880,28 лева /хиляда осемстотин и осемдесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него.

Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен договора за заем, с подписването му Заемополучателят удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.

Съгласно условията, при които е подписан договорът, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 280,28 лева, на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 156,69 лева всяка, като първата погасителна вноска е платима на 03.08.2017 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 1880,28 лева /хиляда осемстотин и осемдесет лева и двадесет и осем стотинки/.

На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 20.06.2017 г. между „Микро Кредит“ АД и Д.П.Д. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00022259, съгласно който „Микро Кредит“ АД предоставя на Заемополучателя Д.Д. пакет от допълнителни услуги, представляващи пакет „Комфорт“, като услугите са описани в договора, както и в Приложение № 1, което е предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор за допълнителни услуги, клиентът дължи заплащане на цената за пакета допълнителни услуги в размер на 168,96 лева /сто шестдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/- за пакет „Комфорт“, като му е предоставена възможността да я заплати на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 14,08 лева, при първа погасителна вноска, платима на 03.08.2017 г.

На основание сключения договор за допълнителни услуги /цитиран по-горе/ „Микро Кредит“ АД, в качеството си на застрахователен посредник, предоставя на Клиента Д.Д. финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка „Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, ЕИК *********, конкретните условия по която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от Заемополучателя. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги Клиентът Д.Д. се е задължил да върне на „Микро Кредит“ АД платената от страна на дружеството застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 105,60 лева, платими считано от 03.08.2017 г., или обща сума за застрахователна премия в размер на 1267,20 лева /хиляда двеста шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/, която покрива застрахователни рискове, съгласно застрахователната полица. Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към договора за заем- допълнителните услуги се предоставят единствено като допълнение към подписан договор за заем CrediHome след попълване и подписване на формуляр- Искане за допълнителни услуги. Въпреки това, допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договор за заем и/или получаване на заем CrediHome.

Срокът на договора е изтекъл на 03.07.2018 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

На длъжника е начислена лихва за забава, както следва:

-           по договора за заем: 71,86 лв. за периода от 04.11.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда;

-           по договора за допълнителни услуги: 54,90 лв. за периода от 4.11.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Размерът на начислената лихва е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Заемополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която е погасена до момента е в размер на 829,37 лв., с която са погасени, както следва: 355,73 лв. - главница, 114,60 лв. - договорна лихва, 42,24 лв. - допълнителни услуги, 316,80 лв. - застрахователна премия.

Молят съда да постанови акт с който да признае за установено, че ответника Д.П.Д. с ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* сума е общ размер на 2613,83 лв. /две хиляди шестстотин и тринадесет лева и осемдесет и три стотинки/, от които: главница по договор за заем от 20.06.2017 г.: 1244.27 лева /хиляда двеста четиридесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/, договорна лихва по договор за заем: 165.68 лева /сто шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/ за периода от 03.11.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 03.07.2018 г. (падеж на последната погасителна вноска), сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни УСЛУГИ: 126.72 лв. /сто двадесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/ за периода от 03.11.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 03.07.2018 г. (падеж на последната вноска по договор за допълнителни услуги), застрахователна премия по договор за допълнителни УСЛУГИ: 950.40 лв. /деветстотин и петдесет лева и четиридесет стотинки/ за периода от 03.11.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 03.07.2018 (падеж на последната вноска по договор за допълнителни услуги), лихва за забава по договор за заем: 71.86 лева /седемдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/ за периода от 04.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда и лихва за забава по договор за допълнителни УСЛУГИ: 54,90 лева /петдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ за периода от 04.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Моля да им се присъди и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда (считано от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират разноски в заповедното и настоящото производства. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. Депозирали са писмено становище.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответника. Същият оспорва исковете по основание и размери. Признава само задължение в размер на 770.63лв. по договора. Твърди, че не е уведомявана и търсена за цесията, на посочения в договора за кредит адрес от кредитора. Не знае на какво основание договорът е станал предсрочно изискуем. Счита договора за недействителен на осн. чл.22 от ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл.10, ал.1; чл.11, ал.1 т.7-12 и ал.2 и чл.12, ал.1 т.7-9 от ЗПК. От погасителния плат не става ясно какво включва размерна месечната вноска, няма посочен лихвен % дължим при просрочие. Счита, че с претенцията за заплащане на такси и комисионни, свързани с усвояване на кредита се нарушава чл.10а, ал.2 от ЗПК. Прави възражение за нищожност на договора поради неравноправност по чл.146, ал.1 от ЗПК. При тези съображения моли съда да отхвърли исковете.  В съдебно заседание процесуалният представител поддържа отговора. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените и допълнително събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: От приложеното ч.гр.д. №190/2019г. по описа на РСТ, е видно, че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение №116/04.02.2019г. срещу ответника Д.П.Д., с която е разпоредено същият да заплати  на „АСВ” ЕАД следните суми: 1244.27    лв. – главница,  представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за  заем, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на  01.02.2019г.  до окончателното изплащане на задължението;  165.68  лв. -  договорна лихва по договор за заем за период от 03.11.2017г. до 03.07.2018г.;  126.72 лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 03.11.2017г. до 03.07.2018г.;  950.40 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 03.11.2017г. до 03.07.2018г. ;   71.86 лв. – лихва за забава по договор за заем за период от 04.11.2017г. до 31.01.2019г.;  54.90 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги  за периода от 04.11.2017г. до 31.01.2019г.;  както и сумата от  52.28 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса  и  50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1  и ал.8 ГПК.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като длъжника е подал възражение по реда на чл.424 от ГПК.

Съгласно приложен с исковата молба Договор за заем CrediHome № 1182-00022259, на 20.06.2017г. „Микро Кредит“ АД с ЕИК *********, като Заемодател е предоставил на Д.П.Д. с ЕГН **********, като Заемополучател заем в размер на 1600,00 лева /хиляда и шестстотин лева/. Заемът е предоставен съгласно условията, уредени в горепосочения Договор за заем, който е сключен въз основа на одобрено Искане за заем CrediHome и Общи условия към договора за заем CrediHome, които са неразделна част от същия. С подписване на договора заемополучателят е удостоверил, получаването за заемната сума, като се е задължил да върне на същия в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1880,28 лева /хиляда осемстотин и осемдесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него.

Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 280,28 лева, на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 156,69 лева всяка, като първата погасителна вноска е платима на 03.08.2017 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 1880,28 лева /хиляда осемстотин и осемдесет лева и двадесет и осем стотинки/.

На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 20.06.2017 г. между „Микро Кредит“ АД и Д.П.Д. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00022259, съгласно който „Микро Кредит“ АД предоставя на Заемополучателя Д.Д. пакет от допълнителни услуги, представляващи пакет „Комфорт“, срещу цена от 168,96 лева /сто шестдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/- за пакет „Комфорт“, като му е предоставена възможността да я заплати на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 14,08 лева, при първа погасителна вноска, платима на 03.08.2017 г.

На основание сключения договор за допълнителни услуги /цитиран по-горе/ „Микро Кредит“ АД, в качеството си на застрахователен посредник, предоставя на Клиента Д.Д. финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка „Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, ЕИК *********. Клиентът Д.Д. се е задължил да върне на „Микро Кредит“ АД платената от страна на дружеството застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 105,60 лева, платими считано от 03.08.2017г., или обща сума за застрахователна премия в размер на 1267,20 лева /хиляда двеста шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/, която покрива застрахователни рискове, съгласно застрахователната полица.

Срокът на договора е изтекъл на 03.07.2018 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

На 22.06.2018г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу Д.П.Д., произтичащи от горепосочените Договор за заем CrediHome № 1182-00022259 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00022259 и двата от дата 20.06.2017г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********, правоприемник на което е „Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********. Договорът за заем, както и приложимите към същия Общия условия съдържат изрична клауза, която урежда правото на заемодателя да прехвърли вземането си в полза на трети лица. В качеството си на пълномощник на „Микро Кредит“ АД - цедент по процесния договор за цесия, и в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е изпратило уведомително писмо, адресирано до заемополучателя Д.П.Д., в което изрично е отразено обстоятелството по сключването на договора за прехвърляне на вземанията, както и размера на задължението. Писмото, съдържащо въпросното уведомление, е изпратено на адреса на длъжника, посочен в договора за заем, но се е върнало неполучено, с отбелязване „непотърсена“.

Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ, която като неоспорена от страните съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че сумата от 1600 лева е  предоставена на ответника в деня на подписване на договора, което е декларирано от него в договора. По процесния кредит има извършени плащания. Размерът на непогасените задължения по кредита по пера в „Микро Кредит“ Ад е общо 2660.36лв., както следва: 1244.27лв. непогасена главница; 165.68лв. договорна лихва за периода 03.11.2017г. до 03.07.2018г.; 126.72лв. неизплатени суми за допълнителни услуги за периода от 03.11.2017г. до 03.07.2018г.; 950.40лв., непогасени застрахователни премии за периода от 03.11.2017г. до 01.02.2019г. ; 16.02.лв., лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода 03.11.2017г. до 01.02.2019г.

След датата на цесията 22.01.2015г. няма извършени плащания от ответника. В „АСВ“ задълженията на ответника са в общ размер на 2613.83лв. от които 1244.27лв. главница; 165.68лв. договорна лихва; 950лв. застраховки; 126.72лв. такси и 126.76лв. законна лихва.

При така установеното от фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя и размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на  правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са предявени от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си.

Между страните няма спор относно сключените с ответницата договори, относно тяхната редовност, съдържание и форма, поради което съдът намира че не следва да ги преповтаря, т.к. са описани подробно в снетата фактическа обстановка, като следва да вземе становище по направените от процесуалния представител на ответника възражения.

Относно възражението за липса на надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ГПК за извършената цесия на дълга му към ищеца „АСВ” ЕАД от стария кредитор „Микро Кредит” АД, съдът намира това възражение за неоснователно. В случая „Микро Кредит” АД изрично е упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници за извършената цесия. Последния е изпратил на ответника писмо, което самият ищец признава не са достигнали до неговото знание, т.к. не са били получени.

Във формираната с редица решения на ВКС съдебна практика (вж. решение  № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.) действително се приема, че уведомлението за цесията, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В случая уведомяването на длъжника за извършената цесия е осъществено чрез връчване на документите по делото.

С оглед на това съдът приема, че ищецът – цесионер се е легитимирал като кредитор на ответницата, с получаване на документите по делото, като от този момент прехвърлянето е породило действие за длъжника - ответницата по иска. В случая следва да се посочи, че според представения приложение № 1 към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ сключен между „Микро кредит” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД освен дължимата главница от 1600лв. и договорна лихва от 280.28лв., липсва отразяване на прехвърляне на конкретни индивидуализирани вземания за допълнителни услуги, които са две самостоятелни договорни правоотношения, по всяко от които са поети задължения за погасяване на суми, имащи отделно основание, независимо, че допълнителните услуги са свързани с обслужването на договора за заем. В това приложение като главница е посочена единствено сумата по основания договор за заем от 1600лв., като не се сочи друго задължение. Вземанията трябва да бъдат посочени конкретно, доколкото в чл.1.2 от Рамковия договор е предвидено, че вземанията, които са предмет на цесията трябва да се индивидуализират в представен от цедента опис – Приложение №1 от този договор, което в случа по отношение на второто задължение не е сторено.

           За да се приеме основателността на исковете, ищецът следваше да докаже по делото, че договорът за цесия касае продажба по конкретни вземания по размер, така както се претендира да се установи тяхното съществуване. Право да търси вземанията за ищеца възниква само ако се установи, че те са валидно прехвърлени  и индивидуализирани по вид и размер. В този смисъл съдът приема, че цесията е породила действие за ищеца само по отношение на вземанията по договора за заем CrediHome № 1182-00022259 от 20.06.2017 г.

          Не се спори, че срокът на договора е изтекъл на 03.07.2018г., т.е. към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда вземанията по договора са били изискуеми. От доказателствата по делото, както и от заключението на ССчЕ, което съдът изцяло кредитира като компетентно дадено се установи, че размерът на усвоения кредит от ответника е 1600лв. Според същото към датата на изготвяне на заключението, остатъкът от задължението по договора е главница в размер на 1244.27лв.,   договорната лихва за забава за периода 03.11.2017г. – 03.07.2018г. – 165.68лв. и лихва за забава за периода 03.11.2017г. – 01.02.2019г. в размер на 16.02лв. Предвид изложеното , съдът намира, че предявеният иск за вземането е частично основателен до размера на главница от 1244.27 лева, договорната лихва за забава за периода 03.11.2017г.- 03.07.2018г. в размер на 165.68 лв., както и лихва за забава за периода 03.11.2017г. – 01.02.2019г. в размер на 16.02лв., който е по-нисък от претендирания от ищеца (54.90лв.)

В останалата си част, относно вземанията по договор за допълнителни услуги искът е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, съдът намира че не следва да обсъжда останалите възражения на процесуалния представител на ответника касаещи нищожност на клаузи на договорите.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С писмена молба от 22.08.2019г. ищецът по делото е направил възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар на осн. чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът счита за неоснователно. Съобразно цената на исковете и предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение на адвоката е 412.97лв. Договореното и реално изплатено такова от ответника на неговия процесуален представител е 450лв., което не се явява прекомерно, съобразно работата извършена от адвоката, при подаване на отговор и процесуално представителство в съдебно заседание.  Все пак следва да се отбележи, че съдът не следва да налага ограничения в свободите договорките между страните и да редуцира размер на хонорара, винаги когато се иска до минимума, защото по този начин неоснователно, ще налага санкции на страната.

При този изход на делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца направените от него разноски по делото, които съразмерно уважената част от исковете и представения списък по чл.80 от ГПК възлизат на сумата от 407.92 лева.

Съобразно приетото в т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело № 4/2013г., ОСГК, съдът по исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, които съобразно признатото възлизат на сумата от 55.80лв.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът също дължи заплащане на разноски на ответника в размер на 424.87лв., съразмерно отхвърлените искове.

След извършено прихващане на осн. чл.103 от ЗЗД на двете насрещни задължения до размерът на по-малкото от тях, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, разноски по компенсация в размер на 38.85лв.

Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните, че Д.П.Д. с ЕГН-********** ***, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., действащи чрез пълномощник К.С.К., сумата от 1244.27 лева – представляваща неплатена главница по договор за заем CrediHome № 1182-00022259 от 20.06.2017г., сумата от 165.68 лева, представляваща договорна лихва за периода 03.11.2017г.- 03.07.2018г. и  лихва за забава за периода 03.11.2017г. – 01.02.2018г. в размер на 16.02лв., като в останалата част и до пълния претендиран размер от 54.90лв., отхвърля иска за лихва за забава, като неоснователен, ведно със законната лихва, върху сумите считано от подаване на заявлението в съда – 01.02.2019г. до окончателното изплащане на задълженията, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 116/04.02.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по гр. д. № 190/2019г. по описа на Районен съд Търговище.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., действащи чрез пълномощник К.С.К., против  Д.П.Д. с ЕГН-********** ***, исковете за установяване на дължимост на следните вземания: сумата от 126.72 лв. – за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 03.11.2017г. до 03.07.2018г.;  сумата от 950.40 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 03.11.2017г. до 03.07.2018г., както и за сумата от 71.86 лв. – лихва за забава по договор за заем за период от 04.11.2017г. до 31.01.2019г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 116/04.02.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по гр. д. № 190/2019г. по описа на Районен съд Търговище.

ОСЪЖДА Д.П.Д. с ЕГН-********** *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., действащи чрез пълномощник К.С.К., сумата от 38.85лв., разноски по компенсация.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Търговищки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните на осн.чл.259, ал.1 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: