№ 351
гр. гр. Димитровград, 15.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20245610101900 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД твърди, че на 26.05.2023г., между
него и ответника Д. Г. Я. бил сключен Договор за потребителски кредит №**********.
Съгласно този договор ищецът предоставил на ответника сумата от 1751,28 лева, от която
1500 лева- предоставени за общо ползване от длъжника; 131,40 лева- предоставени в кредит
за заплащане на избрана от потребителя допълнителна услуга по смисъла на §1 ЗПК-
застраховка BANK ПAKET 3 КРЕДИТ + СМЕТКА; 119,88 лева- предоставени в кредит за
заплащане на избраната от потребителя допълнителна услуга по смисъла на §1 ЗПК-
застраховка BANK ПAKET 3 СМЕТКА. Кредитът се считал усвоен от потребителя в деня, в
който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка.
Сключването на застраховка с третото лице застраховател, която е финансирана от
ищеца, била доброволна възможност за потребителя, който по свое желание и съгласие
пожелал да се сключи тази допълнителна услуга, без тя да е задължителна за получаването
на сумата по кредита или за включването му при съответните условия и лихвен процент.
Съгласно чл.7.2.2 от Договора в случаите, когато Потребителят е пожелaл да сключи някоя
от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
предлагани от Кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита,
представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превеждала от Кредитора, за
сметка на Потребителя по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно - по
банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което Потребителят давал
изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора.
Общата дължима сума на ответника била разсрочена на 12 погасителни месечни
1
вноски по 180,26 лева, първата от които дължима на 05.7.2023г., а последната - на 05.6.2024г.
Предоставената в кредит сума, ответникът бил длъжен да върне на месечни вноски, всяка
включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като ГЛП, бил в размер на
40,91 %. Лихвеният процент бил фиксиран. ГПР по Договора, бил 46,31 %, а общата
дължима сума била в размер на 2163,12 лева. При просрочие от страна на Потребителя,
дължимата от него сума се увеличавала с дължимите лихви и допълнителни разходи по
чл.15 от Договора.
Длъжникът преустановил плащанията по договора и допуснал просрочие при
изплащането на дължимите вноски, като на 05.06.2024г. изтекъл срока на договора, с което е
настъпила изискуемост на цялото задължение по него. Посочва, че към датата на входиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК –
17.06.2024г., задължението на ответника към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД по Договора било в
размер на 1 411,30 лева, от които: 1105,96 лева главница; 155,86 договорна лихва; 149,48
лева обезщетение за забава.
Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Д. Г. Я. дължи
на „Ти Би Ай Банк“ЕАД сумите, визирани в горепосочената заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д.№974/2024г. по описа на РС-Димитровград, а именно: 1105,96 лева
главница; 155,86 договорна лихва за периода от 05.12.2023г. до 05.06.2024 г.; 149,48 лева
обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 05.12.2023г. до
07.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2024г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на деловодните
разноски в заповедното производство, както и тези по настоящото дело.
Ответникът Д. Г. Я., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
предявения иск е неоснователен и недоказан. Не оспорва, че на 26.05.2023г. е сключил с
ищцовото дружество Договор за потребителски кредит с клиентски №*********, по силата
на който е получил кредит от 1500 лева. Сключени били и застраховка „BANK ПAKET 3
КРЕДИТ + СМЕТКА“ в размер на 131,40 лв. и застрахователна премия „BANK ПАКЕТ 3
СМЕТКА" в размер на 119,88 лева, като тези суми се превеждали от кредитора към сметка
на застрахователя, съгласно чл.7.2.2 от Договора за кредит. Така общото крайно задължение
по Договора възлизало на 1751,28 лева, която сума била разсрочена на 12 погасителни
месечни всяка в размер на 180,26 лева. Заявява, че съдът следвало да извърши проверка
налице ли е основание за нищожност на договора. Счита, че процесния договор за
потребителски кредит попада в полето на Закона за потребителски кредит, от което
следвало, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби. Твърди, че не била
спазена разпоредбата на чл.11 ал.1, т.11 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски
кредит трябвало да съдържа погасителен план с информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Посочва, че с предоставения с договора
2
погасителен план се установявал единствено броят, размерът на погасителните вноски -
180.26 лева, както и падежът за всяка от тях, без да са посочени поотделно каква част от
главницата, застраховката, лихвата се погасява с тази вноска. Процесният договор бил
недействителен, по аргумент на чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, т.11 и т.12, вр. чл.22 от ЗПК.
Отделно от горното в договора за потребителски кредит не било конкретизирано кои
компоненти точно са включени в ГПР, каква е неговата структура и как се формира той,
което е в разрез с разпоредбата на чл.11, aл.1, т.10 ЗПК. В тази връзка, съгласно чл.11, ап.1,
т.14 от ЗПК, ГПР по кредита следвало да включва всички други разходи, произтичащи от
договора за кредит. Както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се
включат в посочения по договора ГПР от 46.31%, като поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, aл. 1, т. 10 ЗПК договора бил недействителен. В конкретния
случай липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не
става ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият ГПР.
На следващо място, с предлагането под формата на допълнителни услуги към
договора за потребителски кредит кредиторът предоставил на кредитополучателя
финансиране и разсрочване на застрахователните премии по застраховка „BANK ПАКЕТ 3
КРЕДИТ + СМЕТКА в размер на 131,40 лв. и застрахователна премия „BANK ПAKET 3
СМЕТКА" в размер на 119,88 лева, за които ответника следвало да заплати общо сумата от
251,28 лева, на 12 вноски съгласно договора. Клаузата на чл.7, в частта предвиждаща
формирането на главницата по кредитния договор с включване на дължими по пакет „BANK
ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“, и ,,BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА" застрахователни премии
била неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя,
предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. По
този застрахователен договор, правата на банката били единствено да търси изплащане на
уговорената застраховка от застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното
събитие, а кредитор на застрахователните вноски била Застрахователната компания, а не
банката. Ответникът не бил наясно и не му било разяснено при сключването на
застраховките какви са правата му, в кои случаи има право да се възползва от тях, каква е
общо дължимата премия по същите. Клаузата за заплащане на застраховки била
неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не
отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Тези допълнителни услуги
представлявали разход по кредита и подлежали на включване в годишния процент на
разходите, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено
тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представлявали
оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума /в
случая главницата от 1500 лева/.
Сключената застраховка противоречала на чл.115, т.1 от КЗ и чл. 116, ал. 1 от КЗ и
3
вземането за застрахователна премия им противоречи, а уговорката за възникването му била
нищожна. Предвид размера на отпуснатия кредит, дължимата застрахователна премия в общ
размер на 251,28 лева, и договорната лихва от 40.91%, общата стойност на разходите по
процесния договор за потребителски кредит надвишавал значително договорения годишен
процент на разходите от 46.31%. Сключването на застраховката било необходимо условие за
предоставянето на потребителския кредит, като от това следвало, че тя имала задължителен
характер и трябвало да се включи в разходите по кредита.
Поради изложеното следвало да се приеме, че не е спазено изискването на чл. 11,
ал.1, т.10 от ЗПК, което водело до извод, че договорът е недействителен в съответствие с
чл.22 от ЗПК и потребителят дължи само чистата стойност на кредита без лихви и други
разходи по чл.23 от същия закон.
Поддържа, че съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влечала
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не била налице нито една от тези две хипотези —
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат
заместeни по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би
бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР. Предвид това, в случая не била
приложима нормата на чл. 26, ал.4 З3Д и нищожността на посочената клауза от договора
обуславяла недействителността на целия договор. С оглед на това, иска съдът да отхвърли
предявените против ответника искове, като неоснователни. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото препис от Договор за потребителски
кредит №**********, сключен на 26.05.2023г. между „Ти Би Ай Банк“ЕАД, кредитор, и Д. Г.
Я., кредитополучател, ищецът е предоставил на ответника потребителски паричен кредит в
размер на 1500 лева. Наред с това, заплатил от името на ответника застрахователна премия
от 251,28 лева, то която 131,40 лева за застраховка BANK ПAKET 3 КРЕДИТ + СМЕТКА и
119,88 лева за застраховка BANK ПAKET 3 СМЕТКА. По този начин общия размер на
предоставения кредит бил 1751,28 лева. Съгласно чл.7.2.3 от Договора, в случаите, когато
потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя
от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.19, частта от
средствата, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда от
кредитора за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател,
респ.посредник, за което потребителя дава изричното си разпореждане и съгласие с
подписване на договора. В чл.9.2 от Договора е предвидено, че лихвения процент, с който се
олихвява предоставения кредит, изразен като ГЛП, е 40,91%. Съгласно разпоредбата на
чл.10 от Договора, ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
4
при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 към ЗПК начин, е 46,31%.
Общата дължима от ответника сума по Договора е в размер на 2163,12 лева. В Договора е
инкорпориран Погасителен план, според който задълженията следва да бъдат платени на 12
равни месечни вноски в размер на 180,26 лева всяка, първата от които дължима на
05.07.2023г., а последната на 05.06.2024г.В погасителния план са посочени падежните дати
на всяка вноска, размерът на вноската, частта от нея, представляваща главница и съответно
лихва, както и остатъка от задължението при плащане на всяка една вноска. Съгласно чл.19
от Договора, при сключване на същия потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По
свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките
или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в
качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за
сключването на самия Договор. Така представения Договор за кредит е подписан от страна
на Д. Г. Я., като последния не оспорва това обстоятелство в хода на производството по
делото.
Съгласно представеното с исковата молба Заявление-декларация за установяване на
договорни отношения, на 26.05.2023г. Д. Г. Я. е заявил, че кандидатства за получаване на
потребителски кредит с оглед евентуалното сключване на Договор за потребителски кредит,
като декларира в т.13, че дава съгласие да му бъде сключена застраховка от страна на ищеца
в качеството му на застрахователен агент.
На същата дата, ответникът е подписал и Декларация за определяне на изискванията
и потребностите за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма
„Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски
кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банка“ЕАД и Допълнителна медицинска услуга
„Второ медицинско мнение“. Дава изричното си съгласие за присъединяване като ползващо
се лице към допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ към
застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ЕАД,
както и че при настъпване на застрахователно събитие, застрахователното плащане да бъде
извършено в полза на Банката, съгласно предвиденото в ОУ на застраховката.
Видно от приетия като доказателство по делото препис от Сертификат
№170534526952023 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и Защита на
сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай
Банк“ЕАД и Допълнителна медицинска услуга “Второ медицинско мнение“, Д. Г. Я. е бил
застрахован по застрахователна програма „Защита на кредита“ и Защита на сметките“ и е
ползващо се лице по допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“.
Изрично е посочено, че за тези застраховки се дължи еднократно сумата от 251,28 лева, като
е посочено също така как се формира тази сума и каква част от нея се дължи за всяка от
застраховките. Сертификатът е подписан от застрахованото лице Д. Я..
Поради това, че Д. Я. не изпълнил задълженията си по процесния договор за
потребителски кредит, на 17.06.2024г. ищецът е депозирал в РС-Димитровград Заявление за
5
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответника. В тази връзка е било
образувано ч.гр.д.№974/2024г. по което на 18.06.2024г. съдът е издал Заповед №518 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С нея
разпоредил на Д. Г. Я. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ЕАД по Договор за потребителски
кредит №**********/26.05.2023г. , сумата от 1105,96 лева главница, ведно със законна лихва
считано от 17.06.2024г. до окончателното й изплащане, договорна лихва за периода от
05.12.2023г. до 05.06.2024г. в размер на 155,86 лева и обезщетение за забава за времето от
05.12.2023г. до 07.06.2024г. в размер на 149,48 лева, както и деловодни разноски в размер на
общо 178,23 лева. Тази заповед за изпълнение била връчена лично на ответника, като той
депозирал възражение пред РС-Димитровград с твърдение, че не дължи изпълнение на
вземането по нея. Поради това за ищеца възникнал правен интерес за предявяване на
настоящия установителен иск.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на страните, съдът назначи и
изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото
лице К. Н., което съдът кредитира, като обосновано и безпристрастно дадено, размерът на
платеното по процесния договор към 17.06.2024г.- датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК в съда, е общо 931,45 лева. Размерът на останалите неплатени месечни
вноски към 17.06.2024г. е общо 1411,30 лева, от които главница 1105,96 лева, договорна
лихва- 155,86 лева за периода от 05.12.2023г. до 08.06.2024г. и обезщетение за забава в
размер на 149,48 лева за периода от 05.12.2023г. до 08.06.2024г. Ищцовото дружество е
изпълнило задължението си по процесния договор като е превело заемната сума на
26.05.2023г. по разплащателната сметка на кредитополучателя, а на 19.06.2023г. е превело по
сметка на застрахователя средствата за заплащане на застрахователните вноски по
застраховките. Съгласно чл.10 от Договора за потребителски кредит, ГПР е в размер на
46,31%. Ако застрахователните премии се извадят от главницата и се счетат за разход по
кредита, размерът на ГПР би бил 100,37%.Размерът на извършените плащания по кредита
от ответника е 931,45 лева, в т.ч. главница 645,32 лева, договорна лихва 255,98 лева и
обезщетение за забава 30,15 лева.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№518/18.06.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№974/2024г.
Между страните не се спори, че на 26.05.2023г. „Ти Би Ай Банк“ЕАД и Д. Г. Я. са
сключили Договор за потребителски кредит №**********. Безспорно се установи, че по
този договор на ответника е бил предоставен кредит на стойност 1500 лева. В тази връзка,
ответникът е следвало да върне кредита на 12 месечни вноски в общ размер на 2163,12 лева,
като в тази сума са включени освен сумата по кредита 1500 лева, платени застрахователни
премии по застраховка „BANK ПAKET 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“ и застраховка „BANK
6
ПАКЕТ 3 СМЕТКА" общо 251,28 лева, както и договорна лихва 411,84 лева. Не се спори по
делото, че до изтичане срока на договора- 05.06.2024г., ответникът не е превел в полза на
ищеца част от уговорените в погасителен план вноски, които възлизат на обща стойност
1411,30 лева. Няма спор, че до този момент Я. е платил по процесния договор сумата от
931,45 лева. На последно място безспорно е установено, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е било депозирано в РС-Димитровград на
17.06.2024г., към който момент вече е бил настъпил падежа и на последната от дължимите
по процесния договор месечна вноска- тази с падеж на 05.06.2024г. С оглед на това, към този
момент всички неплатени от ответника суми вече са били изискуеми без да е необходимо
изрично изявление на кредитора за това.
Спорно по делото е дължи ли и какви суми Д. Г. Я. на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, налице
ли е нищожност на клаузи от сключения между страните договор за кредит, поради
противоречието им на закона и добрите нрави.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в
тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за
недължимост на сумата.
Основните възражения на ответника в настоящото производство по предявения
против него иск по чл. 422 ГПК се отнасят за това, че в процесния договор се съдържат
клаузи които са неравноправни и противоречат на добрите нрави. В тази връзка се поддържа
от страна на ответника, че нищожни са клаузите касаещи размера на ГПР, както и тези
свързани със задължението за плащане на застрахователна премия в размер на 251,28 лева.
Нищожността е състояние на договора, при който той изначално не поражда правни
последици. Тя произтича от определен факт, порок на сделката, изрично предвиден в закона,
който осуетява настъпване на правното й действие от самото начало. В случая
претендираните от ищеца вземания произтичат от договор за потребителски кредит.
Специалните основания за нищожност на договора за потребителски кредит са уредени в
глава VI (чл. 20 - 23) от Закона за потребителския кредит, като според чл.24 са приложими и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от Закона за защита на потребителите относно
неравноправните клаузи.
В конкретния случай, основният предмет на договора за потребителски кредит
обхваща задължението на кредитора да предостави в заем парични средства на длъжника в
размер на 1500 лева. В замяна на това, ответникът-кредитополучател, имал задължението да
върне предоставения му кредит в уговорения срок и при уговорена възнаградителна лихва.
Задълженията на страните по договора за кредит са ясно и точно формулирани по обем и
съдържание, поради което не може да се приеме, че съществуващата преддоговорна
информация е ограничила възможността на длъжника да прецени икономическите
последици от сключването му.
Въпросът дали клаузите на договора са общо или индивидуално определени е от
7
значение за тяхната валидност, но само ако отговарят на условията по чл. 143 ЗЗП за
неравноправност. След като клаузата е формулирана по ясен и разбираем начин, не е
уговорена във вреда на потребителя, отговоря на изискването за добросъвестност и не води
до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и длъжника, е без
значение дали е индивидуално уговорена или отнапред определена от търговеца.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че съдържащия се в
Договора погасителен план посочвал само общия размер на дължимите вноски и датите на
техния падеж, като не ставало ясно каква част от тях е главница, договорна лихва и
застрахователна премия. В настоящия случай, съдът счита, че не е налице нарушение на
нормата на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК. Последната въвежда изискването договорът да съдържа
информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план с данни за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
процесния случай е уговорено кредита да се погасява при фиксиран лихвен процент за целия
срок на договора, т.е. няма промени в лихвения процент за срока на отпускане на кредита,
поради което и не се изисква предоставяне на информация за последователността на
разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Договорът съдържа
погасителен план, в който са описани броя погасителни вноски /12/, тяхната периодичност
/месечна/, размер /180,26 лева/, каква част от всяка вноска представлява главница и лихва,
както и падеж /5-то число на месеца/.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11 ал.1,
т.7-12 и 20, и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл.22 от ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците
са уредени в чл.23 от ЗПК- отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които влече
нищожност на целия договор за потребителски кредит и тъй като ответника е релевирал
възражения за нищожност в тази връзка, съдът следва служебно да провери съответствието
на договора със същите. Като потребител, ответникът разполага със защита срещу
неравноправни клаузи, предвидени в ЗЗП, за които съдът следи служебно и следва да се
произнесе, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.
Съдът намира че процесният договор за кредит е нищожен на следните
самостоятелни основания: Нормата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да
съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. ГПР следва да бъде
8
посочен в договора за потребителски кредит като числова стойност, както и следва да бъде
посочен начина на неговото формиране, т. е. какво се включва в него. Необходимо е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи, т.е. трябва да се посочат всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент.
В процесния договор ГПР е определен в размер на 46,31% като абсолютна процентна
стойност. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР
по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая ГПР е посочен
единствено като процентна стойност в цифри. Поради липсата на яснота относно начина, по
който е формиран посочения ГПР, се препятства възможността на потребителя да прецени
дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и
обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
за потребителя начин /чл.10 ал.1 от ЗПК/. Поради неспазване на изискването на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК,
поради което и съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи чистата
стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.
Според заключението на ВЛ, при определяне на ГПР, ако се приеме стойност на
кредита 1500 лева, се получава ГПР от 100,37%, а в договора е посочен ГПР 46,31%.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, поради което
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това от своя
страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати
потребителя, е неравноправна и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Отделно от дотук изложеното, съдът счита, че в конкретния случай уговорената в
процесния договор застрахователна премия е разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите, но отделно от главницата –
9
като допълнителен разход – чл.19 ал.1 и 2 от ЗПК, поради следното: съгласно разпоредбата
на чл.19 ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, тоест годишният процент на разходите включва лихвеният процент по кредита,
както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на
сключване на договора или в бъдеще. Застрахователната премия следва да бъде включена в
годишният процент на разходите по кредита. Този извод следва и от обстоятелството, че в
случая застрахователната премия, представлява част от месечната погасителна вноска по
кредита.
Приема се, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита. След като
посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне потребителя да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви
като "заблуждаваща" търговска практика. Общото задължение на ответника е съответно на
вписаните в погасителния план –
неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които се включват и
задължението за плащане на застрахователна премия от 251,28 лева. Плащането на
застрахователна премия обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения
ГПР от 46,31%, въпреки, че е включена в общия дълг и месечните вноски. Този начин на
оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл.19 ал.1 от ЗПК. При
отчитането на застрахователната премия като несъмнен разход, не към главницата,
действителният ГПР би бил значително завишен – 100,37% , което означава, че процесният
договор е в противоречие и с разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Същата предвижда, че ГПР
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на МС. В този смисъл като не е
оповестил действителния ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил изискванията на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва
да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по
кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК. Тази разпоредба е императивна и урежда
последиците от сключен недействителен договор за потребителски кредит, като следва да
бъде съобразена и приложена от съда, независимо, че кредиторът не се е позовал на нея в
заявлението.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че процесният договор е недействителен на
основание чл.22, вр. с чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, в случай че договорът потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Следователно, в настоящия случай, ответникът дължи на
ищеца само непогасената главница по договора. Тази дължима главница е в размер на 1500
лева, тъй като с оглед съдържанието на представения договор за потребителски кредит не се
10
установява на ответника да е отпуснат кредит в размер на 1751,28 лева. Разликата от 251,28
лева е начислена застрахователна премия, изплатена на трето лице. Тази сума обаче не е част
от главницата - заетата сума, а е разход по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. В
тази връзка тя може да се претендира въз основа на договора за кредит, доколкото е
начислена съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като застрахователна премия,
съгласно основанието, за което се дължи.
От заключението на вещото лице се установява, че ответникът е заплатил сума в
размер на 931,45 лева, от които главница 645,32 лева, лихва в размер на 5,98 лева и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на 30,15 лева.
За да се определи дължимата главница, следва всички плащания, извършени от
потребителя за погасяване на задълженията по договора за кредит, да се вземат предвид в
случая като погашения на дължимата главница, след като останалите задължения по
договора не са дължими, поради недействителност на същия.
Следователно ответникът дължи на ищеца сумата от 568,55 лева, която е чиста сума
по кредита след приспадане на направените плащания.
Застрахователната премия от 251,28 лева е недължима от ответника, тъй като тя не
съставлява част от отпуснатата главница по договора за кредит, а основанието на което се
дължи остава недействително поради недействителността на договора за потребителски
кредит.
Предвид изложеното, съдът следва да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата 568,55 лева по договор за
потребителски кредит от 26.05.2023г., като в останалата си част предявеният иск ще следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото
дружество разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 250,48 лева, както и
разноски в заповедното производство в размер на 69,20 лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на
382,77 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Г. **, с ЕГН **********, от
Димитровград, бул.***, че по Договор за потребителски кредит №********** от 26.05.2023г.
дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул.***- изпълнителни директори, сумата от 568,55 лева /петстотин шестдесет и
осем лева и петдесет и пет стотинки/ главница, ведно със законна лихва, смитано от
17.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед
11
№518/18.06.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК по ч.гр.д.№974/2024г. по описа на РС-Димитровград, като иска в ЧАСТТА за
признаване за установено, че Д. Г. **, с ЕГН **********, дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД,
ЕИК *********, по горепосочения Договор главница за разликата над 568,55 лева, до пълния
предявен размер от 1105,96 лева, договорна лихва в размер на 155,86 лева за периода от
05.12.2023г. до 05.06.2024г. и обезщетение за забава в размер на 149,48 лева за периода от
05.12.2023г. до 07.06.2024г. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. Г. **, с ЕГН **********, от Димитровград, бул.***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул.***- изпълнителни директори, сумата от 250,48 лева /двеста и петдесет лева и
четиридесет и осем стотинки/ деловодни разноски по настоящото дело, както и сумата от
69,20 лева /шестдесет и девет лева и двадесет стотинки/ деловодни разноски по ч.гр.д.
№974/2024г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул.***- изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. **, с ЕГН
**********, от Димитровград, бул.***, сумата от 382,77 лева /триста осемдесет и два лева и
седемдесет и седем стотинки/ деловодни разноски по настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
12